Тодорова неделя ( Църна неделя, Тодорица)
Тодоровата неделя е седмицата след Сирни Заговезни, свързана с много забрани. За предпазване от зли духове хората са изпълнявали различни ритуални действия. Обичаят да се тримири (спазване на строг пост) през първите три дни й е дал още едно име на седмицата - Тримирна неделя, а в народната обредност е било широко разпространено схващането ,че това е "хаталия" (лоша) седмица.
Понеделник (Песи понеделник, Куковден, Кукеров ден, Куклен ден, Джумалов ден и др.). В понеделник рано сутринта жените задължително почиствали с пясък и дървена пепел домашната посуда. Почиствали и цялата къща, като изхвърляли събраната смет на улицата, за да прогонят бълхите. Най-възрастната жена в къщата при изгрев слънце удряла с точилка момите в къщата, за да се оженят през годината. На този ден се приготвяли обредни хлябове и ги раздавали, за да се предпазят от ухапване от змия през лятото. В някои части на страната се спазвала забраната за запалване на огън, за да няма суша през лятото.
Кулминацията на обичаите били кукерските игри. Тази традия в някои селища се е запазила и до днес. Началото на кукерските игри се губи в далечното езическо минало и обичаят е свързан с мечтата на земеделския стопанин за здраве и голямо плодородие. Чрез този ритуал хората в миналото се стремели по магически начин да въздействат на природата, като вярвали, че колкото по-високо скачат кукерите, толкова по-високи ще израснат земеделските култури и колкото по-далече се чували звънците им, толкова по-далече ще бъдат прогонени злите сили и болестите.
Участващите са маскирани млади мъже и ергени, които в понеделник след Сирни Заговезни се събирали в центъра на селото с шумни подвиквания и закачки. Единия от тях избирали за цар или водач (берберин, баба) на групата – той трябвало да бъде женен, с първо мъжко дете или баща на близнаци. Маскираните изпълнители се наричали мечкари, къпачи, джамалджии, бабугери, камилари, джамали, кукове, маскари, дракуси, старци и др.
Кукерските дружини се състояли от 15-20 мъже, като някои от тях имали специални роли – магаре, поп, булка с детенце, аджи боба, циганин, баба, берберин, харачари. Участниците се маскирали като зверове или като типични персонажи (бабата, царят, булката, бирникът и др.), облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, на кръста им били закачени звънци (чанове) и дървени саби, а в ръката си държали камшик и дървен прът с вързано накрая парче плат (пометаш – служел за измитане на пещта). Харачарите (бирници) носели синджир и въже, с които хващали хората по улиците и събирали от тях „неизплатени” данъци. Друг участник бил берберинът (бръснар), който доброволно или насилствено „бръснел” с дървената сабя мъжете от селището и събирал такса за труда си. На някои места вместо кожи кукерите обличали женски сукмани и фусти, завързвали на кръста женски забрадки или кърпи, намятали на гърба си шарени губери. За ролите на мадоженци (булка и зет) избирали млади ергени с маски и със сватбено облекло, като булката била набелена и начервена, с подчертани женски форми и често държала в ръце бебе от парцали. Кукерската баба или циганка бил мъж, облечен в дрипави женски дрехи, със силно начервено лице, забраден като старица. Бабата също носела дете, направено от парцали, дърво или кратунка. Участниците, които охранявали маскираната дружина, били в дрипави облекла и приличали на цигани, араби, турски заптиета, въоръжени с лъкове, синджири и тояги.
Друг персонаж в кукерската дружина била камилата (джамал, рогач), в представяне на която вземали участие няколко момци, носещи на раменете си дървен скелет, висок около два метра и дълъг около пет, покрит с черга или чул, с оформена глава на камила или елен с големи разклонени рога. Отзад поставяли опашка, а отпред звънци (хлопки). Върху камилата сядал здрав и силен момък, за да може да играе и при среща с друга „камила” да я победи.
В древни времена човекът е вярвал, че светът на живите и мъртвите е едно цяло, а в неговата идеология водеща е била идеята за плодовитост на земята, животните и хората. Убеден бил, че предците му имали необходимата свръхестествена сила да помагат и затова търсел връзка с тях във всеки важен момент от живота си. За него маската била средство „да премине оттатък”, за да допринесе за собственото си благополучие. Смятал, че тя стои на границата между двата свята и затова при изпълнение на ритуала за прогонване на злото кукерите носели специални маски (гугли), състоящи се от две части – долната била кука и покривала главата, а горната над главата. Те били островърхи, пресечени (подобие на трапец) или като качулка. Гуглите се изработвали най-често от вълнен плат или заешка кожа, с отвори за очите и устата, с пришита дръжка от кратуна за нос, с рога от папур или от сухо царевично стъбло и брада от заешка опашка или пера от петел. Най-често те символизирали различни видове животни или изобразявали човешки фигури – жени, баби и старци.
Някои от маските имали две лица. От едната страна носът бил чип и лицето добродушно, а от другата – носът бил гърбав, а лицето зловещо. Това символизирало доброто и злото, които съществуват неразделно в света. На върха на маската поставяли уши или задни крака на одрана коза. Отгоре правели и сложни композиции от пера на птици, кожи от домашни и диви животни, от животински глави и даже от цели птици. Често задната страна на тези високи маски била украсена богато с разноцветни хартиени и платнени ленти и шарени царевични листа. Целият лик бил осеян с разноцветни мъниста в най-ралични форми и съчетания, но подредени с вкус – на лъчи, на цветя, на звезди... Голямо значение за символиката на гуглите имали и цветовете на украсата. Преобладавал червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня, черният цвят олицетворявал земята, а белият бил символ на водата и светлината.
Кукерските игри целели чрез специални магически танци и страшни маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, за да имали богата реколта през следващата стопанска година. Първият обреден момент в обичая бил обхождането на всички домове, където чрез редица обредни действия пожелавали здраве, плодородие и благополучие, при което получавали подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца, орехи и др.). Минавайки по улиците кукерите плашели, гонели и разсмивали хората, като разигравали комични сценки – връзвали мъже и им искали откуп, агресивно нападали млади жени, за да са плодовити и др.
Кукерски маски
При влизане в къщата булката целувала ръката на стопанина и слагала кърпа на рамото му , в която той трябвало да сложи подаръците. В същото време кукерите вземали всичко, което им давали и го поставяли на магарето. В това време бабата с детето обикаляла из къщата и градината и просела подаръци за „детето си”, като често била скривана и крадена от стопаните. Затова кукерите разбутвали всичко и удряли когото сварят, докато не я намерят. Главният кукер повдигал високо децата и удрял символично подред всички, за да са здрави през годината. Стопаните черпели цялата дружина с вино, а сред двора кукерите играели специално хоро с високи подскоци, за да ехтят по-силна звънците и да растат по-високи посевите. Често в центъра на населеното място кукерите разигравали съдебен процес. „Съдията” заставал до импровизирана бесилка, а пред него се явявали виновните- обикновено идвала циганката, която се оплаквала от мъжа си за многото деца; оплаквала се и булката, че мъжете я щипели и закачали; бабата плачела, че си нямала дядо и т.н.
Обредното оране и засяване бил върхов и най-често заключителен момент на кукерските игри. След обхождане на къщите преди залеза на слънцето всички от селището се стичали към мегдана. В този момент главно действащо обредно лице ставал главният кукер, който с почести бил качван от кукерите на кола с два колесника и откарван на мегдана на селището. Там имало трапеза с топла пита, пържени яйца и бъклица вино. Помагали на кукерския водач да се нахрани добре и след това прекарвали през гърдите му въже ,за което било вързано рало.
Царят впрягал кукерите и символично заоравал леха, като на три пъти дружината дърпала въжето и царят падал. Падането символизирало надеждата да натежат от зърно класовете на житата. След това се изпълнявало обредното засяване, при което водачът хвърлял семе по вече направената леха, а събарянето му се повтаряло три пъти. По време на обреда той благославял за голямо плодородие. След засяването водачът търкулвал шиника (съда със семето) и всички гледали как той ще падне на земята- ако отворът бил нагоре било знак за добра бъдеща реколта и това предизвиквало всеобщо оживление и радост.
След приключване на обредите заораване и засяване кукерите „убивали” символично водача си, а след това той възкръсвал. Представа за умирането и съживяването на природата, характерна за култа към бога, изразена чрез убийството и възкресяването на главния кукер, имала за цел да осигури плодородие, плодовитост и здраве за хората. Накрая се извивало общо хоро, на което се хващали всички присъстващи.
Вторник (лош, сух, глух, усовски вторник).
Вторникът се смятал за най-лошия от всички вторници през годината и на него се извършвали магически действия, имащи за цел да предпазят домашните животни от опасни болести. Затова опушвали оборите с орехова шума и други благовонни треви и билки. Според народната вяра хората го почитали и за предпазване от суша, от глухота и от прострелване (уроки). Не започвали нова работа на този ден, за да не предизвикат буря.
Сряда
Срядата от седмицата наричали „луд” ден и за да се предпази от умопомрачение на този ден никой не работел. Смятали, че който работи може и да окуцее. Забраната за работа била и като предпазна мярка срещу градушка.
Четвъртък
Четвъртъкът също смятали за лош ден и в някои региони го наричали „въртоглав”. На този ден се спазвали редица забрани за предпазване на хората и домашните животни от световъртеж. Затова устройвали общи трапези, а жените си раздавали една на друга специално приготвен обреден хляб, от който по един залък (хапка) всеки заравял извън двора на къщата, като мярка против мишки, мравки и други вредители. На този ден не трябвало да се сади дръвче, защото имало поверие ,че ще изсъхне.
Петък
Най-лошият ден от „Църната неделя” бил петъкът. На този ден не се работело, защото според народното поверие – каквото се захванело все наопаки свършвало. Наричали го още „черен” петък, защото на такъв ден се случвали само лоши неща: според библейската история в петък е разпънат Исус Христос на кръста; на този ден от седмицата отсекли главата на Йоан Кръстител; Каин убил Авел.
Събота
Съботата бил на особена почит, защото е Тодоров ден, известен като Конски празник или Тодоров ден.
Източник : Бит, Традиции и кулинарно изкуство - Яна Христова
