"Българска традиция и обредност"

[хеката]

Мисля,че дойде времето да опиша практиката която предложих.

 След дълго годишни наблюдения ми направи впечатление че ние българите не познаваме традициите си и обредностите към тях.
 Заради което се впускаме в търсене да задоволим духовните си потребности в практики и философии далечни и непознати, които не успяват да задоволят нуждите ни поради тяхната географска и философска отдалеченост, обикновено те не отговарят на нашите нужди и разбирания или го правят частично. Така след дълго следване на разни пътища ние отново сме в изходна позиция на "Пусти и Празни".

 Мисля че ако имаме солидна основа върху която да стъпим, ще сме в състояние да надграждаме и да се самоусъвършенстваме много по-успешно и с много по-високо качество. Но,за целта е необходимо да опознаем наследството си оставено ни от нашите деди.
 С тази практика предлагам да направим едно пътешествие във времето и премахвайки слой след слой да открием корените на нашите традиции. Но, за целта първо трябва да се запознаем с тях.

 Ето защо ще започнем от най-горния слой,този който е най-познат и близък до нас.
 Целта на практиката е не само да опознаем тази част от културата ни,но и да опишем чувствата и емоциите които изпитваме след като вече сме на ясно какво всъщност представляват нашите обичаи и какъв е смисъла им.

 Поради естеството на материята която засягам, практиката ще е дългосрочна в продължение на една година.

 Тъй като живеем в различни фолклорни региони на България, ще помоля всеки от участниците да описва обредите към празниците характерни за региона.

 Така в последствие ще открием общите черти на обредите,а това ще ни помогне да открием общият корен на празника и обреда към него.

 Това ще е първата част от практиката,втората част ще започне от другата година.

 Между временно,ще публикувам поредица от постове в които ще представя славянската митология и българската космология.
 Както и близки на тях митологии и религии с което ще се даде възможност на участниците и наблюдателите на практиката, да си създадат по-широка представа за нас и нашето място в световната култура.

 Ще се постарая да бъда обективна и задълбочена в изследванията си и да Ви предавам максимално достоверна информация,тъй като съзнавам отговорността която носа за написаното от мен.

[Delta]

Включвам се.
 Ще се опитам да намеря подробна информация за символите в народните носии.

[хеката]

Добре дошла Delta,  .
 За мен ще е удоволствие да работим заедно.
 

[niksi]

Аз също ще се включа, ако изскочи нещо и от митологията на прабългарите и траките ще се радвам много.

[хеката]

niksi, радвам се че се включваш. За мен ще е удоволствие да работим заедно.

[хеката]

Благодаря ти Делта,много интересно четиво .

 Понеже това е практика,ще помоля всички които не участват в нея,но искат да споделят своите впечатления,мнения или просто желаят да се изкажат по темата да го направят в "ПО ПОВОД ПРАКТИКАТА"  .

 Нека тука пишат само участниците в практиката,а именно: Лилит
                                                                                                    Цецивълчанова
                                                                                                    Делта
                                                                                                    Никси

 Благодаря предварително за разбирането .
 Мнението и коментарите на останалите е важно и аз бих се радвала ако го изразите .

 Е,пожелавам на всички успех.

[Delta]

А няма ли да е по-добре тук да се публикуват постовете с информация, а всички, и участващи и не, да си изразяваме мнението и впечатленията в другата тема, която си пуснала?

[хеката]

Идеята ми е практикуващите да се отделно от наблюдателите за да може да си следим работата.
 Но,разбира се че ще коментираме и участваме в дебати/ако възникнат такива/в другата тема.
 Искам мненията на наблюдателите да са отделно от тези на практикуващите в противен случай ще настъпи хаус

[хеката]

Традицията на един народ се формира в много дълъг период от време.
 Тя е съвкупност от вярвания,обичаи и обреди които имат за цел да опазят народа от зли сили,бедствия и болести и да му подсигурят добра реколта,здрав и плодовит добитък. 
 Тези обичаи се разпределят в годината и оформят своеобразен календар,чрез който хората са отбелязвали тези специални дни в които са почитали своите богове и са измолвали от тях добруването на хората.
 Също така в този народен календар е имало място и за дни в които народа се е опитвал да омилостиви болестите и бедствията.

 Традицията е променлива и гъвкава.
 Тя се променя във времето,обслужвайки духовните нужди на народ,а те се изменят в зависимост от бита и прогреса на човека. Фактори като технологични новости,открития в областа на науката,променят мирогледа и духовната ценностна система на човека.
 Това е и причината някои празници да "умрат",тоест да спрат да се празнуват и други които да се появят. В същото време има и такива които не спират да се празнуват,те приемат различени наименования,но тяхната същност остава не променена от нови религии и философски тълкувания.

 Българската традиция,такава каквато я познаваме днес също се е оформила на този принцип.
 Днес празничната ни традиция представлява съвкупност от български,славянски и тракийски вярвания които са обединени под лоното на християнството. Също така в нашият приказен фолклор се е запазил и келтски елемент. В приказките ни често се среща вълшебният елен който е господар на гората и други приказни герои които са близки на келтската традиция.

 Аз,искам да представят празничен календар.
 Той е на база три вида празници.
 А,те са:
                1. Държавни празници-те отбелязват дати исторически значими за народа ни.
                2. Религиозни празници-те обслужват религиите и важните за тях личности и събития.
                3. Народни празници- именно те представляват интерес за нас. Това са важните дни в годината за народа ни.
 Има и още един календар за който малко се знае и малко е написано,този календар е свързан с магичните дати. Дните в които хората са събирали билки и варили мехлеми,гадае ли са и са правели магии.

 И понеже сме февруари месец,нека започнем с най-големият февруарски празник,а именно Трифонци.

 ТРИФОНЦИ е празник който е посветен на св. Трифон. Празнува се три дена като първият ден се одбелязва денят на св.Трифон. На този ден празнуват лозарите,винарите,кръчмарите и соколарите.
 Вторият ден е посветен на вълците.На него жените не трябва да режат с ножица за да не се отваря устата на вълка.  
 Не се шие и не се реже, не се крои и не се кърпят дрехи. Това се прави за да се опазят мъжете от вълци,а на животните се дава от обредна погача която жената е омесила сутринта рано.
 Третият от ден от Трифонци е посветен на св.Симион. С този ден празниците посветени на св.Трифон приключват.

 Св.Трифон е бил лечител излекувал дъщерята на римският император Гордеон трети,но неговият наследник император Деций Траян бил голям противник на християнството.
 Той дал заповед с която всички християни е трябвало да се откажат от вярата си. Лечителят Трифон отказал и заради това бил посечен с меч.
 Св.Трифон е родом от малоазиатската  провинция Фригия гр.Аламия.
 Тази провинция от древността се смята за прародина на лозарството. Именно заради родното му място св.Трифон е определен от църквата за покровител на лозарството и винарството.

[хеката]

Легендата за св.Трифон звучи по следния начин:
 "Отишъл Трифон на лозе да го зареже.
 От там минала Дева Мария и Трифон започнал да и се подиграва, че била заченала "непорочно".
 - Гледай си в ръцете Трифоне- казала тя- не се занимавай с мене. Гледай си в ръцете за да не си отрежеш носа,където се вре на всякъде.
 И си заминала.
 - Да бе,добре! Няма начин да си отрежа носа.- засмял се Трифон и рязко дръпнал косера който бил зарязал на дълбоко една лозова пръчка. Но косера,не отрязал само лозовата пръчка, а и носът на Трифон.
 От тогава на Трифон му викат Зарезан.

 Според българската традиция,на днешният ден жената става рано. Омесва погача и се коли кокошка. Кокошката се пълни с булгур,а след падането на България под Османска власт,османците донасят със себе си ориза,който във времето се настанява на българската трапеза. Затова на някои места булгура е заменен с ориз.
 Погачата и кокошката се слагат задължително в нова торба,налива се във бъклица червено вино и мъжът се изпраща до вратата. 
 Мъжете се събират в дружина и отиват на лозе. 
 Избира се най-голямата и силна лоза,с косера се отрязват три пръчки и върху лозата се изсипва част от виното.
 "Да е берекет" благославя стопанина,след като се зарежат всичките лозета от дружината,мъжете избират "Цар на лозетата". Обикновено това е най-заможния човек в селото. 
 На "Царя"се поставя корона на главата,тя представлява свити във венец лозови пръчки.
 Така нагласен Цар на лозетата го качват на колесник теглен от останалите мъже.
 Шествието преминава през селото като се спират пред всеки дом.
 Стопанката на къщата излиза и подава червено вино, задължително в бяло менче на "царя". Той отпива от виното и благославя домът с думите" Да е голям берикет в тази къща. Да прелива от през прага и." а,антуража му отговаря "Амин".
 След това виното което остане в менчето се излива върху Царя.
 След като се обликоли цялото село и всеки дом се благослови,шествието се отправя към домът на Царя.
 Там Царя облича нови дрехи и всички сядат на масата празнуват три дена с ядене,пиене и музика.

 Обичая който съм описала по-горе,създава асоциация в читателя с картини от древността на които е изобразен
 бог Дионис
 Бог Дионис го познаваме от гръцката митология,но най-широко разпространен култ към него е имало по земите на траките. 
 Според гръцката митология,бог Дионис е плод на любовта на бога Зевс и смъртната принцеса на гр.Тива Семела.
 Когато богиня Хера разбрала че смъртната Семела носи дете от Зевс,в гърдите и избухнала ревност и тя решила да си отмъсти. Преобразена на старица Хера казала на Семела че чака дете от Бог. Това посяло съмнение в сърцето на младата и красива принцеса и тя поискала от Зевс доказателство за божественият  му произход. 
 Зевс умолявал Семела да се откаже от желанието си,защото ако се яви пред нея в истинският си облик,смъртната Семела нямало да може да понесе божествената му сила. Но принцесата продължавала да настоява,най-накрай Зевс склонил и се явил пред нея в истинският си лик.
 Семела не могла да понесе образа на бога и избухнала в пламъци. В същото време се родил и бога Дионис,но преждевременно роденото дете било твърде малък и нямало да може да оцелее.
 За това Зевс го взел и го зашил в бедрото си. Така Дионис бил спасен и когато настъпил момента се родил отново.
 За това на някои места в древните източници може да откриете по адрес на Дионис и израза"Два пъти роден".

[хеката]

В други версии на легендата, Дионис бил син на бога Зевс и богинята на възраждащата се природа Персифона.
 Хера разбрала за детето и решила да го убие, защото Дионис е единствения реален конкурент за трона на Зевс освен законния му син бога на разрушителният огън и ковашкото изкуство Хефес-куцият бог.
 Хера накарала титаните да убият малкият Дионис подмамвайки го с играчки. И те го направили, разкъсали детето и го изяли.
 Когато Зевс разбрал се втурнал да спаси сина си ,но когато пристигнал било вече късно,Дионис бил мъртъв.
 Горкият Зевс успял да изтръгне от ръцете на титаните единствено сърцето на сина си.
 Той го взел и с помощта на богините Атина и Деметра успял да съживи сърцето,което дал на Семела принцесата на гр.Тива да го изяде. Така тя забременяла и родила Дионис отново.

 Дионис,бил весел и жизнерадостен бог. Красив,сияещ... 

 Според една легенда описана от Омир,Дионис се изплашил от бойния вик на Липурк,в по-късни източници Липурк е представен като тракийски цар.Уплашеният Дионис се скрива в полетата на Тетида. Не минало много време и младият бог събрал войска с която победил Липурк. Когато го пленили бога му вдъхнал лудост. Така Липурк убил сина си с брадва,мислейки че подрязва лозата. Така Дионис възкачил на трона Харопс който пък разкрил на Дионис тайните на Липурк.
 След този случай Дионис подменил още няколко династии в различни градове. Като характерно за него било че там от където минел бог Дионис,започвали да го следват жени изпаднали в див транс. Тези жени гърците нарекли Менади и ги почитали като жрици на Дионис.

 По-късно към антуража на Дионис се присъединяват и сатирите на чело с бога Пан и учителя на Дионис мъдрия Селен,който водил навсякъде със себе си качен на магаре.

 Тук искам да отвора една малка скоба.
 Римската митология и идентична с гръцката,с много малки изключения. А именно някои богове и богини наследени от племената живели на полуостров Пелопонес пред Римският период.
 Един пример:богинята на цветята и градините Флора и богинята Фауна сестра и съпруга на бога на животните Фаунус.
 В римската митология бог Дионис е наричан Бакхус. 

 Преди бога Диониси да бъде приобщен към гръцкия пантеон, той е бил тракийски бог на възраждащата се и умираща природата.
 В пантеона на траките бог Дионис се е наричал Себазий.
 За траките виното не е било средство за напиване,а свещена напитка която са принасяли в дар на боговете.
 Бог Себазий е принадлежал към групата на слънчевите богове. На него принадлежало и виното,то било свързано с кръвта.
 Себазий бил изобразяван с венец от лозови пръчки с листа или с бръшлян и около него танцували жрици наречени ватканки.
 Празниците празнувани в чест на бога Себазий са описани от гърци и римляни.
 Те били потресени от гледката и определяли поведението на вакханките като не пристойно.
 Тези празници траките са ги наричал розарии и са се празнували чрез диви танци от жриците на бога Себазий.
 Вакханките изпадали в транс под звуците на музика,с диви викове и дръзко поведение те разкъсвали жертвено животно и изяждали суровата плът.
  

 След като проследих ме пътя на празника към древните му корени,виждаме как той се е променял във времето задоволявайки духовните нужди на хората.
 В днешно време празника се празнува по-пищно предимно в селата където лозарството е основен поминък или района е известен с дългогодишната си традиция в тази област.
  В градовете празника почти не се празнува или се празнува на 14 февруари.
 Това объркване се получава след като България приема да се отброяват дните от годината по календара на папа Григорий тринадесети през 1916г.,до тогава времето се е отброявало по юлианския календар.
 Разликата между двата календара е 14 дни.
 За това св.Трифон/ по юлианския календар /светец на православната църква и св.Валентин светец на католическата църква се препокриват.

 Каква е равносметката... имаме празник който се празнува от дълбока древност.
 След всичките си метаморфози обаче остава единствено култа към виното и гроздето.
 Виното и гроздето е напитка и плод които са дълбоко вкоренени в нашия бит и култура.

 Виното свързваме с кръвта,вино носим на мъртвите си,с вино си пожелаваме наздраве на всички празници и вино,с вино се лекуваме и вино принасяме в жертва на най-силната лоза.
  

[хеката]

Задача към практикуващите.

 Уважаеми практикуващи,опишете чувствата и емоциите породили се у вас след прочетеното.
 Опишете как празнувате празника и с какво го свързвате.

 Моля за вашите отговори до 14.02. 
                                                                     Благодаря!

  
 Уважаеми наблюдатели ако имате желание изразете мнение по темата на страницата"ПО ПОВОД ПРАКТИКАТА"
  
                                                                                                                                         Благодаря!

[Цеци_Вихронрав]

Красиви легенди... За Дионис бях чела като ученичка, но я бях забравила.
 А по нашият край, Трифон Зарезан се празнува на 14-ти февруари и мъжете категорично отказват да го празнуват на 1-ви.
 Най- традиционно го празнува групата на туристите в Добрич. Те стават рано и обикалят лозята да ги зарежат. Повечето имат лозе на края на града в една местност "Гази Баба". Покрай еманципацията не ходят само мъже, а и жени. Общо взето всички туристи участват в зарязването. Имат си и песни които пеят по този повод. И не им тежи да си носят и акордеон, за целта. След като зарежат лозята, всички се изсипват на центъра и правят купон с много вино, кебапчета и хора. Който мине е поканен да се включи. Повечето хора знаят за традиционното зарязване на туристите и се включват не само с присъствие, но и с погачи, мезета и вино.
 Та така по нашият край...

[LyLyth]

Първото, което се заражда в ума ми по повод на традициите въобще е ролята, стойността, която те са имали в живота на хората някога. Днес не е трудно човек да се снабди с всичко, което му е необходимо - просто отива да маркета и си го купува, но не така е стоял въпросът в онези времена. За всеки къшей хляб, за всяка глътка вино - времето и възможността да се сдобият с тях е било точно определено и едно и единствено в годината. Всяка беда, всяка пропусната възможност означава глад или липса. Може би това е причината животът тогава да бъде ценен като възможност, като нещо изключително, като цикъл, благодарност, а не даденост.
 Мъж ми понякога разказва за спомените, които има за дядо си и за това, че той е правил по тон вино на зима и всичкото е свършвало. Казва, че с гроздобера и осигуряването на дървата се слагал край на изнурителния труд. После наставали дни за почивка.
 В момента в мислите ми се появява асоциация с "Градушка". Може би това е най-колоритното стихотворение, което може да опише страхът, надеждата, молитвата.. Всичките тези обреди и празници са били особен вид ритуал, особен вид преклонение пред природата и нейната непредвидимост и непоколоебимост.
 Иначе.. лично аз съм изключително скарана с празниците. Празнуването им клони около нула. Ако и да се празнува нещо, то те са повод да се съберем с родителите ми, нищо повече от това.
 Чувствам обредите далечни, чужди, дори на моменти ..натрюфени и излишни. Но причината се корени в липсата на връзка между моята реалност сега и живота някога.

[хеката]

Празника на св.Трифон в моето семейство се празнува на 14 февруари.

 До преди 6 години празника се празнуваше предимно от дядо ми който много стриктно спазваше ритуала,но след смъртта му
 празника претърпя известни промени.
 Пак го празнува ме,но отпаднаха сложните ритуали тъй ката по това време на годината сме в София.
 Мисля обаче че при други обстоятелства бих възстановила традицията. 

 Но,мисля че фокуса на празника се измества. От празник посветен на св.Трифон към празник посветен на виното и винопроизводителите,лозарите тоест да се превърне в професионален празник.Който в голяма част да се доближава до празниците посветени на култа към Дионис който по-скоро да има прилика с гръко-римските начин на празнуване.

 Друг февруарски празник е празника на св.Харалампий.
 Празника се празнува на 10 февруари и е познат още като Чуминден.

 Св.Харалампий е живял през ІІІв. Бил е епископ на гр.Магнезия който се намира в Тесалия.
 По заповед на император Септимий Север,епископ Харалампий бил одран жив. 
 Според народното поверие св.Харалампий е укротител на болестите и по специално на чумата.
 В народния календар този ден се нарича чуминден.

 Вярвало се че Чумата е стара грозна жена която тръгва на път с голям тефтер в който са записани имената на хората чиито живот щяла да отнеме.
 За да бъде умилостивена Чумата, жените трябвало да приготвят питки и колачета. След това са ходели на вечерна литургия в църква. Там те оставяли да пренощуват питката,колачетата и мед.
 На следващата сутрин жените взимали занесените продукти и ги отнасяли на кръстопът,част от тях оставяли на пътя за да омилостивят Чумата и тя да избере друия път,а не този към тяхното населено място. 
 За медът от Чуминден се е смятало че е лековит и помага за болести по кожата и дихателните пътища,както и за разни мокрещи и незарастващи рани.

 Деня на св.Харалампий е празника на пчеларите.

 Добре е да се отбележи че февруари месец припада към времето в което се прогонват злите духове,болести и зло.
 През февруари месец все още се организират кукурски танци,а именно кукерите са езическият начин за предпазване на народа от болести.
 Така че можем да считаме денят на св.Харалампий като събирателен.
 Тук християнската църква се е опитала да обедини народните шествия и карнавали в един ден,за патрон на този ден е излъчен св.Харалампий.