Легендата за св.Трифон звучи по следния начин:
"Отишъл Трифон на лозе да го зареже.
От там минала Дева Мария и Трифон започнал да и се подиграва, че била заченала "непорочно".
- Гледай си в ръцете Трифоне- казала тя- не се занимавай с мене. Гледай си в ръцете за да не си отрежеш носа,където се вре на всякъде.
И си заминала.
- Да бе,добре! Няма начин да си отрежа носа.- засмял се Трифон и рязко дръпнал косера който бил зарязал на дълбоко една лозова пръчка. Но косера,не отрязал само лозовата пръчка, а и носът на Трифон.
От тогава на Трифон му викат Зарезан.
Според българската традиция,на днешният ден жената става рано. Омесва погача и се коли кокошка. Кокошката се пълни с булгур,а след падането на България под Османска власт,османците донасят със себе си ориза,който във времето се настанява на българската трапеза. Затова на някои места булгура е заменен с ориз.
Погачата и кокошката се слагат задължително в нова торба,налива се във бъклица червено вино и мъжът се изпраща до вратата.
Мъжете се събират в дружина и отиват на лозе.
Избира се най-голямата и силна лоза,с косера се отрязват три пръчки и върху лозата се изсипва част от виното.
"Да е берекет" благославя стопанина,след като се зарежат всичките лозета от дружината,мъжете избират "Цар на лозетата". Обикновено това е най-заможния човек в селото.
На "Царя"се поставя корона на главата,тя представлява свити във венец лозови пръчки.
Така нагласен Цар на лозетата го качват на колесник теглен от останалите мъже.
Шествието преминава през селото като се спират пред всеки дом.
Стопанката на къщата излиза и подава червено вино, задължително в бяло менче на "царя". Той отпива от виното и благославя домът с думите" Да е голям берикет в тази къща. Да прелива от през прага и." а,антуража му отговаря "Амин".
След това виното което остане в менчето се излива върху Царя.
След като се обликоли цялото село и всеки дом се благослови,шествието се отправя към домът на Царя.
Там Царя облича нови дрехи и всички сядат на масата празнуват три дена с ядене,пиене и музика.
Обичая който съм описала по-горе,създава асоциация в читателя с картини от древността на които е изобразен
бог Дионис
Бог Дионис го познаваме от гръцката митология,но най-широко разпространен култ към него е имало по земите на траките.
Според гръцката митология,бог Дионис е плод на любовта на бога Зевс и смъртната принцеса на гр.Тива Семела.
Когато богиня Хера разбрала че смъртната Семела носи дете от Зевс,в гърдите и избухнала ревност и тя решила да си отмъсти. Преобразена на старица Хера казала на Семела че чака дете от Бог. Това посяло съмнение в сърцето на младата и красива принцеса и тя поискала от Зевс доказателство за божественият му произход.
Зевс умолявал Семела да се откаже от желанието си,защото ако се яви пред нея в истинският си облик,смъртната Семела нямало да може да понесе божествената му сила. Но принцесата продължавала да настоява,най-накрай Зевс склонил и се явил пред нея в истинският си лик.
Семела не могла да понесе образа на бога и избухнала в пламъци. В същото време се родил и бога Дионис,но преждевременно роденото дете било твърде малък и нямало да може да оцелее.
За това Зевс го взел и го зашил в бедрото си. Така Дионис бил спасен и когато настъпил момента се родил отново.
За това на някои места в древните източници може да откриете по адрес на Дионис и израза"Два пъти роден".