Отворена дискусия > БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ
"Българска традиция и обредност"
coolest:
Цветница (Връбница, Куклинден, Вая, Цветна неделя, Палмованеделя)Датата на празника е подвижна, но винаги се пада в неделятаслед Лазаровден, седмица преди Великден.
Библейска история на празника
Цветница е един от дванадесетте големи православни празника. На него хората
празнуват в чест на върбата, цветята и младите момичета. Според православната
религия на този ден Христос, качен на магаре, пристигнал в Йерусалим за
еврейския празник Пасха. Вярващите го посрещнали с пътека от маслинови клонки,
а той влязъл в божия храм и изгонил търговците. Тогава при него започнали да
идват слепи и недъгави хора, които той лекувал.
Народната митология
Макар свързан с конкретно религиозно събитие, празникът се възприема от народа
ни повече като пролетен, цветен празник, в който светът и природата празнуват
своето раждане. В плана на народната представа за ред и порядък се срещал
митологичния образ на змея, който също като Лазар, бил на границата на нашия и
отвъдния свят. Често представата за него се свързвала с атмосферните явления –
дъжд, градушка, слана, гръмотевици. Настъпващият сезон и самия празник хората
смятали за подходящо време да бъде умилостивена разрушителната стихия на
времето чрез магии и песни. На Връбница от змея можели да се предпазят и
момите, които за тази цел задължително участвали в ритуала „кумичене”.
Върбовата клонка – символ на празника
По традиция върбови клонки се освещават в църквата. Още славяните вярвали, че
върбата притежава магически свойства, че предпазва хората от злите духове и
черни магии и защитава животните и посевите от бедствия и болести. Това поверие
възникнало във връзка с това ,че върбата първа след другите растения оживява
след зимния сън на природата (медицината също е доказала, че върбата наистина
притежава лечебно действие, затова участва във състава на аспирина). Хората
били убедени в нейната предпазна сила и затова осветената върбова клонка пазели
през цялата година. Такива клончета поставяли в оградите на кошарите и оборите,
а през лятото слагали клонче като колан околко кръста си, за да нямат болки в
кръста при земеделската работа (жътва, коситба, копане и др.). Вярвайки в
чудодейната сила на осветената върбова клонка те поставяли венец от клонки пред
иконата и на вратата за здраве. Аконякой от семейството се разболеел – запалвали върбово клонче и кадели болния, а
ако е урочасано дете – измивали лицето му с вода, в която поставяли осветена
клонка. Венец от върба носели на гроба на своите близки, където ги запалвали и
прекадявали за предпазване на душите от зли сили. Често, когато през летните
месеци се задавали градоносни облаци, хората изнасяли върбовите венчета на
двора и изричайки магически заклинания, гледали през тях облака,за да се
разнесе той надалече. На някои местазабивали колнки в градината, за да не роват къртици. Според легендата върбовите венци били дар отславянската богиня Лада, почитана като закрилница на семейството и любовта.
Цветята
На този ден цветя се носят в църквата, слагат се пред иконите и затова
празникът носи името Цветница. Старите легенди разказват, че цветята били подарък
от боговете и затова в тях се крие вълшебство и тайнственост, а красотата им
символизира висша хармония и съвършенство. Като знак на пролетта те присъстват
и в българските пролетни празници. Българските народни песни са възпели
различни цветя – божур, ружа, трендафил, здравец, босилек, част от които
народът е смятал за лековити, а други е наричал „момински” цветя. Вярвали са
,че игликата, божурът и невенът пазят от лоши очи, от уроки и самодиви. От
значение бил и цветът на цветето – например белият и червеният бил признак за
здраве и младост и затова ги поднасяли при раждане, кръщане и сватба, а
здравецът присъствал при всички ритуали поради вечно зеления си цвят.
Легенда за празника
Според легендата в едно тракийско селцеЧиталово правели голям сбор на празника Връбница. Един път от съседното село
Курталан тръгнала за сбора заедно със своите родители една мома на име Ружа. По
пътя момичето ожадняло и помолило баща си да се отбие от пътя, за да отиде да
пие вода от близкото кладенче. Бащата й казал да не отива, че това място било
лошо, но тя не го послушала. Когато се навела да пие вода, при нея дошъл змей и
й предложил своето богатство, ако му стане съпруга. Ружа се уплашила, побягнала
и настигнала семейството си, но не казала нищо за случилото се при кладенеца.
Отишли на сбора, където момите весело пеели, но Ружа не се усмихвала, защото
мислела за предложението на змея да бъде богата и да живее в дворец. По пътя на
връщане тя пак отишла до кладенчето, пристанала на змея и отишла да живее в
неговите палати. Минали години и Ружа почнала да тъгува за своите близки,
затова помолила змея да я пусне да ги види. Той се съгласил и я оставил на
същия кладенец. През годините, прекарани в змейовине палати на девойката била
израснала змейова опашка и тя първо решила да се освободи от нея. Започнала да
се извива, за да захапе опашката, но не успяла. Тогава започнала да се мята
лудо, но все не успявала... В това време чула песните на момите, които се
връщали от сбора. Кървава пяна се появила на устните й, че опашката стояла на
мястото си и така ще я видят нейните дружки, и сърцето й се пръснало от ужас.
Така я намерили девойките, погребали я и оттогава всяка година на този ден се
събирали до кладенеца и играели несключено хоро, което извивали като змеица в
чест на мома Ружа Змейница, а танцът нарекли боенец...
Обичаи на празника-Кумичане. Момичетата, които предния ден са лазарували, спесен отивали на реката, а там, където нямало река, отивали до кладенеца или
чешмата. Носели със себе си специален обреден хляб – кукла. Куклите се
приготвяли рано сутринта или на Лазаровден. Понякога вместо кукла те оформяли
обреден кравай. Куклата представлявала продълговата питка, подобна на човече с
ясно очертана глава, отгоре с пластика с увито тестено въженце, а на главата с
тестени топчета, оформящи очи и уста на куклата. Девойките намирали място,
където водата е по-спокойна, и върху кора от върба поставяли късчета от своя
обреден хляб и ги пускали едновременно във водата. На някои места вместо кукла
във водата пускали венци от върбови клончета. Момата, чиято върбова кора или
върбово венче отплавало най-далече, избирали за кумица (кръсница) на лазарките.
От този момент тя ставала обект на специално уважение и почит от страна на
останалите момичета. По време на ритуала гадаели и за предстояща женитба – момите,
чиито клонки плували по-бързо, ще се задомят по-скоро.
Преди да пуснат своите венчета във водата, момите пеели специални песни за
предпазване от змей и от неговата опасна любов. След кумиченето те вече не се
бояли от змея и весело пеели за любов, брак и щастие. Връзвали люлки, люлеели
първо кумицата, а после и всички останали. На връщане от реката кумицата
вървяла начело на моминската група, която я отвеждала в дома й, където всички
сядали на обща трапеза, на която въпреки великденския пост се разрешавало
консумирането на риба. След гостуването момите „говеели” т.е. не говорели на
кумицата до третия ден на Великден, когато всяка лазарка отивала в нейната
къща, носейки боядисани яйца и обреден хляб. Тогава кумицата ги освобождавала
от говеенето. И тъй като и в кумиченето, и в говеенето основните елементи били
същите, които характеризирали и обредите на българската сватба, то в тези обичаи
ясно се виждала подготовката на девойките за невести.
Всички моменти в този обичай се придружавали от обредни песни и от песни, в
които преобладавали мотиви за качествата на моми и ергени, за любовта между тях
и за предстоящата женитба. Обредните песни, които изпълнявали девойките,
рисували метафорична картина, в която змеят господар на подземното царство,
държал заключени водите т.е. благата, иплодородието. Хвърлянето на върбови венци или куклите се осмисляло като
очистителен акт и победа над зимата в митологичния образ на змея.
Delta:
Не съм сигурна до колко това има място в темата, но е интересно Сянка, по твое усмотрение, го остави или махни
_uVideoPlayer({`url`:`http://www.youtube.com/watch?v=AQgtumbV8d8`,`width`:`425`,`height`:`355`},`scrM3m21xvgs0`);
Delta:
_uVideoPlayer({`url`:`http://www.youtube.com/watch?v=XFtMbIYRoAc`,`width`:`425`,`height`:`355`},`scr182lZ1xvgb1`);
Цеци_Вихронрав:
ИГНАЖДЕН Именници: Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен, Пламена Чества се на 20 декември и е голям църковен неподвижен празник.
Игнажден, Идинажден, Идинак, Млада година, Млад ден, Нов ден, Игнат,
Игнатовден, Поляз, Полазовден е традиционен народен празник. Вярва се,
че от този ден започват Новата година и коледните празници. Вечерта
срещу празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На
трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се
запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта,
свещта и орехите се запазват за останалите кадени вечери.
Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак”
(Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или
“Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”. За него е типичен обредът
“полязване” или “булезене”. През целия ден домакините следят какъв човек
ще прекрачи най-напред прага им. Щом първият гост е добронамерен и
заможен стопанин, вярват, че годината ще е имотна. Има поверие, че ако
този пришълец пък е момиченце, ще се плодят женски животни. Когато
гостът-полазник влезе вкъщи, трябва да донесе със себе си трески и
съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред
домашното огнище и кляка или сяда над тях като вика: “пиу-пиу”.
Домакинята го поръсва с орехи и сушени плодове, нареждайки: “кът-кът”.
Това символично ритуално действие с имитативен характер има за цел да
осигури добър приплод на кокошките и останалите домашни птици. После
гостът се изправя и разравя огъня, така че да изскочат много искри.
Докато върши това, той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкова
пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в таз къща!” В западните
български краища стопанката подава на полазника решето с различни семена
в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди
много ечемик, пшеница и царевица. Първият гостенин се кани на трапезата и
се гощава обилно, както изисква българското гостоприемство. Стопаните
го черпят с ракия и вино и му дават специален “игнатски кравай”. Ако
годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те канят отново същия
човек да споходи първи дома им.
От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини.
Трапеза: боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.
Lanfaer:
"Джумалите“ са самобитните кукерски игри. Те съществуват още от езически времена. Коренът на тези игри са тракийските Дионисиеви мистерии. Обредът представлява символичната смяна на старата с новата година. Траките са правили този ритуал в началото на пролетта. По християнския календар това става между Трифон Зарезан и Сирни заговезни, 40 дни преди Великден. Има главен кукер (Дионис), който заедно със свитата си играе, за да е добра новата година.Празникът е съпроводен от запалени огньове на крътопътищата. "Четата на Дионис" ги прескача и разнася огъня с факли. Водачът на кукерите встъпва в символичен брак с богинята-Майка чрез жертвоприношение (курбан). Орфическите общества, поставили началото на този ритуал, са били мъжки – съставени само от „посветени“ неженени мъже. Докато водачът (царят, жрецът) се съвокуплявал с Майката Земя, младите мъже и жени са правили разюздан секс, за да помогнат на природата да се възроди.Постепенно обредът приема нови измерения, но се запазва условието кукери да бъдат само млади мъже. Те гонят момите, за да ги скубят и ако им позволят, да се любят с тях. Тези закачки символизират първоначалните орфически оргии. Джумалите се обличат с женски дрехи, свирят с джумалски свирки и вдигат шум с хлопките, за да заблудят и прогонят Злите сили (зимата), които не позволяват да се изоре и оплоди земята.Днес е запазено старото наименование с турски корен „джумал“ – мим, маскиран веселяк. Високите маски се наричат „каук“ (тур. – висока шапка), а има и ниски – „капели“. По всички маски има закачени огледала, за да отразяват грозното лице на злото и да го плашат. Изработването на маските е сложна и трудоемка работа, която изисква специални умения. Всички елементи се пришиват на ръка. В една маска има хиляди мъниста и пайети, разноцветни панделки, сухи цветя и гердани. Само няколко жени от селото имат уменията да изработват кукерските маски. Тези възрастни жени са на особена почит.
От укипедия :), смятам че е един от най-запазените "огнени" ритуали в народопсихологията, веднага след нестинараството. И дошло християнството и развалило хубавия купон :).
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия