Това с безсилната мишка...обезсърчително е, играла съм го)), но осъзнаеш ли собственото си безсилие, от там тръгва пътят ти. Иначе или се примиряваш и потъваш още по-надълкоко, за да забравиш това, което си осъзнал или започваш да търсиш и да се бориш милиметър по милиметър ако щеш, за да прекризеш капана. Сега понякога с умиление си спомням за онази безсилна мишка, което съм била. Благодарна съм й. Тя ми даде шанс. Ако хората допуснат да погледнат и да признаят безсилието си, ако са честни със себе си имат шанса , да направят нов избор., да направят нова стъпка, да извървят пътя на героя дори...но това вече е идилично, поне за момента))