труден въпрос... отне ми известно време да открия как да преодолея тази пропаст
тя идва от това, че човек се опитва да живее ДВА живота, да си поставя едновременно ДВЕ ЦЕЛИ, да търси два успеха, две щастиета...
когато се преодолее вътрешното противоречие, при това без да се прави избора - единият живот за сметка на другия - тогава тази пропаст се преодолява, всъщност направо се стопява.
ако пък се избере едното, то другото винаги остава като нереализирано желание, като една незапълнена празнина в нас... можем безброй пъти да изменяме избора си, или да не правим такъв въобще, но в това състояние неудовлетвореността само нараства
когато обаче открием как да съвместим вътрешното с външното - тогава откриваме, че сами сме били създавали тази пропаст, че тя не е реалност, а само следствие от заблудите и грешките ни.
решението е, поне за мен, беше в това, вътрешната цел да се приеме за НАЧИН на постигане на външната цел, а външната цел да се разглежда като приложение и експериментална постановка за постигане на вътрешната. По този начин двете части започнаха да си помагат... както в детсктата песничка: едната мие другата
разбира се, може да има и други причини за съществуването на вътрешна празнота - например откъснатост от извора на жизненост, откъснатост от околния свят - тогава тази откъснатост се "отразява" огледално вътре в нас и създава непреодолима пропаст, просто защото това сме си избрали, а тя е само отражение... е, и това е само пример, вариантите може да са безброй...
просто - изследвай себе си със повече внимание и смирение