В литературата нерядко терминът "щаман" и "шаманизъм" се използват неправомерно, като религиозни специалисти (религиозен специалист е термин, използван в научната л-ра за всякакъв вид жреци, свещеници, монаси, лами, бонзи, заклинатели, магове, попове и пр. и пр.), които не са всъщност шамани се назовават с това име.
Ще започна с това, че дефинициая що е това шаманизъм не съществува. Всъщност съществуват множество дефиниции (някой беше преброил, че са над 130 !!!!!!! ),
макар че аз в една тетрадка си бях извадил едва ок. 40.
Т.е. почти всеки изследоветел на въпроса си дава своя дефиниция и тълкувание, без да има консенсус по въпроса за последните ок. 120 г., когато шаманизма се превръща в обект на научно изследване в края на 19 в. (Според О. Хулткранц практически всеки изследовател дава свое тълкуване на шаманизма).
Някои изследователи правят разграничение между шаманизъм и шаманство (както разбирате, те са главно руски, защото в други страни няма такава езикова диференциация. То е като руското разделение на турци (турки) и тюрки - разлика, която се прави единствено в руския и българския.
Та каква е разликата? Сперед
привълженицете на тази теза шаманизъм е самата религия, т.е. това е идеология, а шаманство е практиката, т.е. самите шамански действия. Демек шаманизма е "теоретичната" основа на шаманството.
Не знам каква логика има в такова разделение на "теория" и "практика", но шамънизмът е цялостен комплекс от действия и идеи и повечето учени не правят тази класификационна еквилибристика.
Така-а... Все пак има ли някакви признаци, общи черти, които могат да ни насочат към това какво е шаманизъм, и каво не е?
Могат да се посочат няколко признака (тук следвам тезата покойния В. Басилов, с който ни свързваше дългогодишна кореспонденция и когото смятам за свой ментор в тази област):
1. Одушествяване и одухотворяване на целия околен свят.
2. Всеобща взаимовръзка на съществата в този свят.
3. Човекът не отделя себе си от обкръжаващата го природа и от Космоса като цяло.
4. Космосът е достъпен за човека - за постоянни посещения. И което е основополагащо - тези посещения се правт в алтернативно състояние на съзнанието. Това е прочутия шамански транс, който според някои изследователи е
основната отличителна черта на шаманизма.
Тук се причисляват шаманските пътувания и т.н.
Тук става деликатно, тъй като всички изследователи си дават свои тълкувания на състояния като транс, екстаз и пр. и пр., опитите за психологическото им диференциране не са според мен особено успешни, тъй като включват доста широк спектър от състояния, които само отстрани изглеждат сходни. М. Харнър използва определението "шаманско състояние на съзнанието", като не му дава теоретична дефиниция, но в произведенията си достатъчно подробно описва (с множество примери) какво представлява това. Пък всеки да си го тълкува както иска.
Ще вметна, че отскоро съм и ученик на Харнър, започвайки обучение по неговия метод за Core Shamanism
. Повечето изследователи посочват, че "трансът" включва различни състояния (и с различна интензивност) - от тежка каталепсия като при шаманите на саамите, до лека еуфория, като при някои практики в Сев. Америка.
Разбира се, има и още отличителни белези на шаманизма, но за тях по-нататък...
Лично аз смятат делението на шаманизъв и шаманство за напълно излишно и лишено от соснование, особено когато се касае за явление, което високо цени
идеята за единство на света и силите в него.
Ако разгледаме религиозните практики на коренните народи в Сев. Америка, ще видим, че типично шамански практики с изпадане в трансови състояния (ШСС) и "пътуване" има при ескимосите, атабаските в Субарктика, при крий и оджибуей, при някои племена в Калифорния.
Някои изследователи отричат наличието на шаманизъм в Сев. Америка (като нерядко "аргументът" е, че там е не е известно понятието "шаман"
). Както вече посочих, при част от племетана в Сев. Америка има абсолютно типични шамански практики; при други, при които уж няма "шаманизъм" (напр. лакота, чернокраки и др.) при ритуала на "тресящата се шатра" или при ювипи имаме типичните черти на шаманско пътуване...
http://eaglecircle.o.../bit/yuipi.html
Ако разгледаме литературата по въпроса, ще видим, че повечето антрополози говорят за shamans and priesta (т.е. за шамани и жреци) при индианците, като диференцират тези две категории религиозни специалисти. Да по функции се различават ясно, но... ако разгледаме историята, ще видим че тези две функции са нерядко са се изпълнявали от една и съща личност, която в дадени случаи е действала като шаман, в други като жрец.
Added (05.May.2014, 10:31 PM)
---------------------------------------------
умата "шаман", която се е превърнала в термин за съответния религиозен специалист, произхожда от тунгусо-манджурските езици и по-специално от евенкския. Означава "този който познава транса", но тъй като те тълкуват транса като начин на познание, може да се преведе и като "човек на знанието".
Разбира се в различните езици на народите по света шаманите си имат съответни названия. В тюркските езици названието е кам или бакшъ; прочее от там идва и термина "камлание" (рус.), който според мен на български би трябвало да звучи като камлене.
С японските "ками" доколкото знам връзка няма и подобни етимологии ми приличат на използваните от Раковски (сещате са санскит - сам скрит и пр.).
Какво отличава шаманите от другите религиозни специалисти (този термин е общоприет в религиознанието)?
Това е общуването със света на духовете в алтернативно състояние на съзнанието - транс, екстаз (според Елиаде) или шаманско състояние на съзнанието (ШСС според Харнър). Лично аз предпочитам да го наричам ШСС.
Той може да има различни форми както вече казах - от лека еуфория до тежка каталепсия. Антрополозите, които са работили със шамани обаче установяват, че в повечето случаи шаманът управлява транса и не губи връзка с това, което става около него.
Възможно ли е да извършваш шаманско пътуване и да следиш какво става в реалния (уж) свят? Излиза, че е възможно.
По време на това ШСС шаманът пътува.
Но преди да стигнем до пътуването искам да подчертая нещо. Шаманизмът има удивително сходни черти и се основава на общи принципи в Азия, Америките и Австралия (за Африка нещата са малко по-особени). Затова именно са го дефинирали като явление. Макар че в различните култури ш-ма има детайли и свързани със съответната култура особености, основанта, същността на ш-ма е практически една и съща. Именно това позволява да се говори за него обобщено. Това е позволило и на проф. М. Харнър да създаде своята концепция за същностен шаманизъм (Core shamanism). Впрочем препоръчвам на интересуващите се от явлението да прочетат неговата книга "Пътят на шамана". Ако не друго, освен излагане ма метода му там има и добър обзор на шаманизма като явление (и литературата по въпроса), написано от квалифициран антрополог.
Та пътуването. Шаманският космос обикновено има три нива - горен свят, среден и долен (е, в някои култури тези три сфери имат поднива, но това са подробности), които са свързани. В някои култури тези три нива са сварзани с общ път (въпросната Axis mundi), която често пъти е под формата на Световното дърво. Шаманът го използва в някои случаи за придвижване, макар че пътува и по друг начин - има си транспортни животни (кон, елен, тъпана, метлата като остатък в европейския фолклор и пр. и пр.). Съобразно нуждите на камленето (нека използваме този термин) той пътува в горния или долния свят за да се срещне със съответните духове и да свърши работата си - лечение на болен, предсказание, решаване на някакъв проблем и т.н. и т.н.
Как се става шаман? Е те тука има разнообразие. При повечето култури ш. не се става по желание - духовете избират човека, а не той иска да стане шаман. В повечето традиционни култури никой не иска да стане шаман доброволно, защото това е тежко бреме. Практически ш-нът се посвещава изцяло на другите. Животът му е посветен на общото благо - той трябва да е готов да се изправи срещу всяка опасност възникнала пред общността, да поема всяка болка на човек в беда, да се опита да реши всеки проблем на хората от общността - а и по принцип на всеки нуждаещ се, който помоли за помощ. Ш-ните от цял свят са практически единодушни - това е тежка съдба, бреме, което е ужасно. Затова само много и сериозно подготвен човек може да го поеме. неслучайно се е случвало даден човек години наред да не желае да откликне на "зова на духовете, докато накрая се принуждава...
Бъдещият шаман "заболява" от т.нар. шаманска болест. Ако успея, ще сканирам съответните страници от автобиографията на Черния Лос, защото там е много ярко описана тази болест. До преди 30-40 год. в науката тази болест (както впрочем и самия шамаизъм) се описваше с термини от психиатрията. Днес тезата, че ш-ма е плод на психическо отклонение има все по-малко привърженици в научния свят.
Лично аз смятам, че застъпниците на тази теза имат проблем и трябва да се прегледат при добър лекар (или шаман).
Тази болест има различни прояви, вкл. физически проблеми и преминава когато неофита решава да приеме шаманската "повеля", т.е. "зова на духовете", както го наричат в някои култури.
Трябва да кажа, че в някои култури, прим. при апачите, шаман може да се стане и по желание на човека, след съответни постове, практики и намиране на покровители.
Разбира се след това, както и при шаманите, преминали болестта, започва обучението. Тук има различни културни особености. В много случаи то продължава години и е тежко, направо си е като обучението на тюлените. В някои култури бъдещия шаман се обучава директно от духовете, без човешки учител.
Но хайде стига толкова засега.
Ето един материал по въпроса, който може би ще бъде интересен на форумците.
http://eaglecircle.o...on/baliksi.html
Added (05.May.2014, 10:39 PM)
---------------------------------------------
Тук може би някои неща се повтарят, но съм използвал някои неща, писани от мен преди известно време.
Любопитно е, че дълго време шаманизмът се разглеждал от антрополозите (и психолозите) като някакво отклонение от нормата, като психическо заболяване. В първата половина на 20 в. придобива популярност теорията за т.нар. "арктическа истерия". Тъй като шаманизмът е бил описан най-напред при някои северни народи, сред научния свят е битувало мнението, че тези народи, вследствие на тежките условия и продължаващата дълго полярна нощ хората развиват особени психически отклонения, които психиатри и психолози свързват с истеричните състояния, а пък шаманските трансови състояния много са им приличали на тези отклонения.
Едва през втората половина на 20 в. тезата за "ненормалния шаман" постепенно започва да се изоставя, докато в наши дни май в научния свят (имам предвид антропологията) почти няма привърженици.