Здравейте! Пише ви притеснена съпруга. За последната година ни се случиха толкова неприятности, че вече не мога да си обясня защо и как. След години връзка със съпруга ми се оженихме на 27 август. От момента на годежа ни през февруари, нещата тръгнаха на зле. Започна с дреболии - счупен телефон, колата се повреди, бойлера ни се продъни на връх великден, точно на тръгване за църквата, пералнята се счупи, компютърът също. И все си казваме каръщина, но нищо. В началото на лятото мъжът ми си счупи ръката. След това аз от стомашно -чревна инфекция развих реактивен артрит, лежах в болница и месец не можех да вървя. Мина и това и пак не си го слагах на сърце и гледах позитивно. Оженихме се, доволни, щастливи и след сватбата паднах, натъртих си ребрата и развих бронхит. Замина ни медения месец на кино. Като се върнах на работа още първия ден ме махнаха от работа без предизвестир (работех там почти две години и обичах работата си по специалността) . Същевременно мъжът ми започна да отключва симптоми на параноидна психоза, започна с кошмари, лоши сънища, чувство, че има нещо лошо. Изведнъж избуши, взе да си мисли, че хората го гледат и му се присмиват, не искаше да излизаме никъде, пускаха се щори... Плачеше и се тресеше. Още на следващия ден потърсихме помощ от психиатър, лекарства, посещения, какво ли не, след 2 месеца,с 4 вида антипсихотици, стабилизатори на настроението и прочие, нямаше ефект и в момента лежи в психиатрична болница. Междувременно ние започнахме работа за бебчето и малко след сватбата заченах. Това беше най - силното, което ме държеше през тези месеци, както и него, но онзи ден в 10та седмица отидох на УЗИ и се оказа, че бебчето е загинало и понеделник съм на кюретаж. Бял ден не съм видяла след сватбата и сега, когато имам нужда от съпруга си, той е в лудницата, донякъде адекватен. Вероятно и него ще го махнат от работа, заради болничния, а ние зависим от заплатата му, за да има какво да ядем. Мисля си сериозно вече, че някой ни завидя. Магия или не, не знам, но търся някакво обяснение. С него се обичаме страшно много и никога няма да се оставим, каквото и да става.Млади хора сме, аз на 26, той на 24, животът е пред нас, но въпреки всичко се страхувам, че ако има нещо такова, то трябва да се премахне. И другото, което забелязах (аз съм кинезитерапевт) , последния път като му правих масаж, започнах страшно да се прозявам, очите ми се насълзиха и ми прилоша. С него досега не ми се е случвало нещо подобно. Пробвахме да наръсим къщата със светена вода, майка му му направи курбан (което аз не одобрявам по принцип), четох му библията и какво ли не, имам чувството, че нещата стават по - зле. Благодаря Ви предварително.