Интересно клипче, непременно, докато го слушах, почнах да поставям под въпрос доста неща от самото видео. Аз лично не мога да кажа, че съм съгласен с самото видео, но ето няколко неща, които ми минаха през главата докато го гледах.
Какво е удоволствието в нашия живот?
Специално за мен, удоволствието в този живот е да правя нещата, които ме правят щастлив, но без да забавяме, че за да ги правя тези неща, ми се налага и да правя неща, които не са ми толкова приятни, но примерно, за да мога днеска да се събера с приятели да играя белот на тава, трябваше да го изчистя от горе до долу, но си заслужаваше накрая.
Неоспоримо е, че при всеки човек е различно това нещо, което му носи удоволствие, но живота и съществуването ни, не е само удоволствие. Лично аз вярвам, че всеки е с цел роден, каква е тя, само един господ знае (такъв е израза).
Страданието лошо нещо ли е?
Не бих казал, че страданието е лошо нещо, макар и да ни изглежда така на моменти, защото, чрез страданието, човек е много по-склонен да натисне себе си и да надмине неговите граници. Понякога, човек не трябва да получава това, което е искал, да се почувства разочаровам и смазан, да страда малко, че да може да си напрегне мозъка и да помисли над нещата, които се случват и да открие нови решение.
Едно нещо, за което съм съгласен с видеото е, че в напи дни, наистина не е нормално, човек да е щастлив. Аз лично съм на същото мнение, че ни е наложено от обществото човек да е щастлив само в определени моменти и, че чрез получаването на неща, ще се почувстваме по-щастливи.
Според мен, щастието винаги го има, но то е придружено заедно с всички останали емоции, както са казали хората, нямам как едното без другото.
Един негов израз, които ми направи впечатление е, '' много ми е омръзнало да живея в човешко тяло ''. Разбирам го какво има предвид човек, заедно с '' чакам нещо да ме изтегли в по-висши свери на съществуване '', но истината е, че както си го направи човек, такова ще си го яде. Ние като хора, винаги, можем да намерим начини да променим нашата ситуация, но от нас сами зависи как ще се развива нашият живот и до колко ще позволим други хора да влияят над него.
Живота безкраен ли е? Възможно ли е съзнанието да съществува вечно? Има ли крайна точка?
Лично се надявам смъртта да не е тоталния край и наистина съзнанието да се предава, тук вече опирам малко и до идеята за прераждането, но не искам на навлизам там. Харесвам да мисля, че дори и след смъртта човек продължава да жадува за информация и продължава да се учи, затова, за мен няма крайна точка.