Цеци, радвам се, че казахите ти допадат.
В началото на този век изгря една българска звезда - ярка и неповторима, но за съжаление краткотрайна - Исихия. Стари инструменти, стари мотиви, стари текстове... Забравеното звучене на кръвта ни. Единственото леко дразнещо, е използването на богонасочено съдържание в голяма част от текстовете им. Което според мен е неизбежно, имайки предвид дългият тъмен период от историята ни, когато религията е помогнала (единственият положителен ефект от нея) да съхраним националността си и да се запазим като народ.
Но стига празнословие. Магията на кръвта: