Лечебните Билки на Друидите
(из "Завръщане на Друидите" под редакцията на Филип Кар Гом)
В Древна Ирландия събирането на лечебни билки се ползвало с огромна популярност.Казва се, че Боговете сами били предали това Тайно знание на хората. Триста шейсет и пет вида билки били известни със магическите си свойства. Точно те се появили на гроба на лечителя Миах. Сестра му разпростряла магическото си наметало и те се подредили според свойствата си. Но Диансехт,който убил сина си от завист за лечителските си способности, познанието било почти напълно изгубено. Има обаче източници,които могат да ни дадат някои фрагментарни сведения за това, какви билки използвали друидите.
Един такъв източник са писанията на Плиний Стари (неговата Естествена История). Той споменава само четири билки.Те са:
Върбинка
Смятали че може да лекува всичко. Както и да помага при осъществяването на желания. За да се излекува от някаква болест, човек трябвало да втрие малко от нея върху кожата си. Смесена с вино, върбинката се превръщала в антидот на змийска отрова. За да създадат веселие и добра обстановка, разпръсквали по столовете и масата щом щели да идват гости. Плиний пише, че галите са я използвали за да предсказват бъдещето, но това не е пряко свързано с друидизма. Билкарите от средновековен Уелс са казвали, че трябва да се събира "в името на Бога и против всяко зло". Не било уточнено кога трябва да става това, само забранявали да се събира когато върбинката пръска семената си. Тя била поставяна в тестото на хляба, неферментиралата бира, медовината и прясното мляко. Оказвала огромен подсилващ ефект върху имунната система и лечението на раните.
Плавунът Селаго
Помагала при очни болести и имала талисманно значение срещу всякакви беди. Събирачът трябвало да облече бяла дреха, да измие краката си и да ходи бос по мъха. Преди да излезе, трябвало да предложи на Боговете дарове от хляб и вино. Употрябата на нож или друго желязно сечиво била строго забранена. Билката се беряла с дясната дъка. Всичко трябало да се пази в строга тайна. Стръковете се загръщали в ново ленено платно.
Бял Имел
Смятали са го за цар на билките. Но тук се има предвид единствено имела, който се увива и расте по клоните на валонския дъб. Много радко може да се намери имел да расте върху този дъб, ето защо смятали, че това дърво е белязано. Щом хората срещнели такова дърво, те изчаквали имела да нарастне и го беряли тогава, щом настъпел шестият лунен ден. Освен това се казва, че ако се смеси екстракт от горски плодове със стрит имел, ще се подсилят нервната система, ставите, гръбначния стълб, главата, мозъка сърцето, белите дробове и бъбреците. Повличвал много добре епилепсията. Днес лекарите смятат, че белият имел повлиява добре хипертонията. Не се споменава някакъв конкретен сезон,но се предполага, че трябва да се бере по времето на зимното слъцестоене.
Според други източници, това се прави по времето между Андреев Ден и Сретение Господне, а стръкчета и стъбла се берат между празника на Свети Джеймс и ноемврийските Календи.
Самолус
Бил даван на свине и волове за предпазване от болести. Събирали го по същия начин както върбинката. До него можели да се докосват хора,които постели. След изсушаването я смесвали с вода и я давали на домашните животни.