Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - theshadow

Страници: 1 ... 85 86 [87]
1291
МАГИЯ / Некрономикон
« -: 16 Октомври 2009 20:06:56, Петък »
Първият път, когато се появява наименованието “Некрономикон” – това е през 1923 г. в разказа "The Hound", написан от Хауард Лъвкрафт. По принцип Лъвкрафт обичал да се позовава на измислени книги и този негов навик в последствие е наследен от автори като Хорхе Луис Борхес и Уилям Голдман.

Идеята за наименованието “Некрономикон” е заимствано от една творба на Едгар Алан По, в комплект с една незавършена астрономическа поема на древноримския поет Марк Манил, чието име е "Астрономикон".

Хауърд Лъвкрафт настойчиво се опитвал да убеди хората, че книгата е негова измислица, но редица шегаджии разпространявали други версии, включително измисляли фалшиви библиотечни каталози, в които я вписвали. Благодарение на тези шегаджийски версии днес мнозина са убедени, че действително съществува такава книга “Некрономикон”.

Съгласно произведенията на Лъвкрафт съществуват само няколко истински Некрономикона и множество фалшификати, а оригиналът на "Некрономикон" е написан под името "Ал Азиф" през 730 г. "Ал Азиф" по-късно е наречен "Некрономикон" (от гръцки Necro "мъртви" и Nomos – "закон"). "Ал Азиф" е преведен на латински през 1487 г. от доминиканския монах Вормиус, който бил секретар на небезизвестния испански инквизитор Томас де Торквемада. Оригиналният ръкопис попаднал у Вормиус по време на преследване на маврите, които упорито не искали да стават католици. Вормиус доста неразумно превел "Ал Азиф" и това го изпратило на кладата, заедно с оригинала на ръкописа, по обвинение в ерес. Но препис на "Ал Азиф" оцелял благодарение на Йохан Тритейм, абат.

Разбира се интересът към “Некрономикон” бил толкова голям, че скоро се появили желаещи да го напишат. Днес са известни следните Некрономикони:

-Necronomicon by Simon
 -Necronomicon Spellbook - издадена пак от Simon
 -Necronomicon by Wilson & Co. Това е вторият по разпространеност вариант на Некрономикона.
 -DeCamp Necronomicon - Чисто сувенирна изработка. Работа на Лион Де Камп.

"Некрономикон" няма магическа стойност, тъй като е замислен като фентъзи образ.


1292
МАГИЯ / Обща теория
« -: 16 Октомври 2009 19:24:43, Петък »
Теоретичната част, според мен, включва в себе си схващането за:

1/ за Вселената.
 ВСЕЛЕНАТА Е ПРОДУКТ НА ЕВОЛЮЦИЯ.
 Разглеждам Вселената на 3 "светове" (светове е условно казано, просто не се сещам за по-подходяща дума).
 1. Свят на безкрайно малкото.
 2. Нашият свят.
 3. Свят на безкрайно голямото (космос).

Тези 3 свята се преливат един в друг, посредством няколко трансформации:
 1.между света на безкрайно малкото и нашия свят или обратно;
 2.между нашия свят и света на безкрайно голямото или обратно;
 3.между света на безкрайно голямото и нашия свят или обратното;
 4.между нашия свят и света на безкрайно малкото;
 5.обратно към едно и всичко отначало.

Вселената е енергия, т.е. материя и от там се извежда, че Вселената е структурирана и конфигурирана материя/енергия. Изцяло материална. Без висши сили или нещо нематериално в нея. Вселената не допуска съществуването на подобни работи, тъй като е изградена видимо на еволюционен признак.
 По-точно и съвсем накратко:
 От преди създаването на Вселената - теориите на Андрей Линде по въпроса, разработвани съвместно с Хокинг.

За създаването на Вселената ни:
 Пространствено-времеви мехур с размер -10 на степен -13. Е=мс на квадрат. Достигане на критична големина. Голямо Бум.
 В резултат на Големия Взрив се стига до съществуване на дифузен газ, при кондензирането на който се формират звездите, който газ е най-вече от водород, но около 23% от масата му е хелий и други елементи. И температура от 10 на степен 31 градуса.
 Приемат се за вярни пресмятанията на Пенроуз (учителя на Хокинг), който е направил непротиворечиви пресмятания на това какво се е случило през първите 10 на степен 4 секунди след възникването на Вселената.
 И следвайки еволюцията се създават галактиките Андромеда, групата галактики Дева, Пегас, Форнакс, Магелановите облаци, М33, групата Кома, Скулптор, групата Херкулес, както и любимия на всички нас Млечен път. Всяка от тях е уникална форма на Вселената- доказателство за случайността във формирането (т.е. че никакъв бог не се е намесвал).
 По силата на еволюцията те се въртят, привличат водород и хелий. Произвеждат се първичните звезди. Тяхната еволюция води до експлозивно създаване на свръхнови звезди, дългосветещи жълти звезди, дремещи червени звезди и изобщо всякакви разни там звезди, чието възникване е градация и това е доказателство за еволюция.
 От останките на Тиамат произлиза Слънцето, което откъсвайки облаци от намиращи се около него елементи , създава въртящ се многопоясен диск от материя, от който се появява добре познатата система на Слънце, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон.
 На нашата планета при определени условия , описани по-подробно от теорията за Биохимическа еволюция се заражда живота.

Първи са прокариотите. Тях ги изтребва кислорода.
 После са евкариотите.
 После евкариотите се обединяват и образуват първото многоклетъчно и от тук нататък... Го дават по литературата, че преди 600 млн. г. многоклетъчните организми постигат качествени отлики в телесните си планове. Пренасят се по сушата и там вече се пръква какво ли не- растения, насекоми, там някаде са и динозаврите.
 Преди 67 млн.г. го дават да е имало астрономически сблъсъци, които изменят атмосферата и климата на земята и довеждат до масовата гибел на много животни.
 Млекопитаещите се озовават на линия преди около 200 млн. г. А преди около 4 млн. г. в Африка се появяват хората, изправени на два крака. След скромните 2 млн. г. хората се научават да си ползват ръцете и за други работи, освен за чешане и бой по бълхите.
 Появяват се скални рисунки по някое време. Хората се научават да различават сезоните. Да градинарстват и да гледат животни. Да се бият... Преди 5000г. го дават да се появява т.нар. градска цивилизация.

Нещо такова ще да е житието и битието на нашата вселена...

Приема се съществуването на 4 фундаментални взаимодействия (гравитационно, електромагнитно и двете ядрени), но ги схващам като част от нещо цяло, а не като отделни взаимодействия. Когато се говори за енергия тя неизменно е свързана с някое от тези взаимодействия. Енергията, използвана от човешкото тяло е електромагнитна и съвсем малко гравитационна за някои функции. Това всъщност важи за всички живи организми. Електромагнитната енергия, която използваме в повечето случаи е под формата на химични връзки.

4-те фундаментални взаимодействия (гравитационно, електромагнитно и двете ядрени), са схващани като част от нещо цяло.
 Пояснявам, че това означава, че силната взаимовръзка, която подържа цялостта на ядрата е различна от електромагнетизма и си остава такава, обаче двете не са напълно самостоятелни, а всяка от тях се разглежда като специфична форма на нещо по-основно. Т. е. силното ядрено взаимодействие е действие на Вселената, гравитационното взеимодействие е също действие на Вселената и т.н.
 Гравитационното взаимодействие дори след като се отделя от другите при създаването на симетрията, никога не се проявява като отделна дейност, т.е. гравитацията като действаща сама за себе си е малко като интелектуална абстракция. Вселената е начин за съществуване на всичко. Всяко битие си има начин на съществуване във Вселената и свой начин, по който това битие се проявява, а Вслената е основен действащ фактор.

Приема се, че пространствената геометрия е евклидова, т.е. приема се наличието на нулева кривина. Според нея, когато Вселената еволюира във времето, галактиките равномерно се отдалечават една от друга. Имаме различни евклидови равнини за различните "моменти от време" и всички тези равнини са наредени една над друга, при което получаваме веднага картината на целия пространствено-времеви континиум. Отделните галактики се изобразяват като криви линии- мировите линии на галактиките. И тези линии се раздалечават по посока към бъдещето, като се установява, че не съществува мирова линия на някоя галактика с по-специални свойства.

Приема се за вярно предложено от Хартъл и Хокинг, че интегралът по траекториите за квантовата гравитация трябва да бъде взет върху всички компактни евклидови метрики. На моменти се приема стилът на Хокинг да съединява евклидова геометрия с лоренцова, макар че това е възможно само за много специални случаи.

Лоренцовата метрика обаче може да съществува само върху многообразие, чиято ойлерова характеристика е нула, но пък квантовите гравитационни ефекти като вътрешната ентропия възникват точно от пространствено-времеви многообразия с Ненулева ойлерова характеристика, които не допускат Лоренцови метрики.

От друга страна пък евклидовото действие за гравитацията не е ограничено от долу и изглежда като че ли интегралът по траекториите не би бил сходящ. Проблемът е, че потенциалната енергия на гравитацията е отрицателна, понеже гравитацията е най-общо казано сила на привличане... Ама този проблем го има в някаква степен във всяка една теория на квантовата гравитация и в струнната теория включително.

Да не забравя да упомена, че из теорията трябва да се намира и животното “ентропия”.
 Ентропия=k log V

Счупена чаша и разлятата от нея по пода вода са в състояние на по-висока ентропия, отколкото пълната с вода здрава чаша. Състоянието на ниска ентропия изглежда по подредено, а състоянието с висока ентропия е по неподредено.

Приема се вторият закон на термодинамиката, според който ентропията на изолираната система расте с течение на времето или остава постоянна, ако системата е обратима.

Не се приема съществуването на вакуум. По-точно приемат се възгледите на М. Спарнай за вакуума:
 “под вакуум се разбира това, което остава в определена област, след като от нея се отнеме всичко, което може, с помощта на ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ способи.”

А вакуум, разбиран като абсолютно празно пространство, просто не е получен. Докарано е до оставането във вакуума на флуктоационни електромагнитни вълни (след охлаждането на вакуума с цел отръвка от топлината).

Вселената е структурирана и конфигурирана енергия. Тя е мрежа от взаимодействия, които може да бъдат изчислени. Всяко нещо е свързано с друго нещо и нищо не е свободно. Приема се, че всяко нещо е система.


1293
МАГИЯ / Трето око
« -: 16 Октомври 2009 19:20:31, Петък »
Допълнителното око при човека е разположено в дълбочината на мозъка, но в процеса на еволюцията отдавна вече не е око. Понастоящем е ЖЛЕЗА. Епифиза. В тази жлеза има преплитане на жлезисти и нервни клетки (астроцити- те са разпространени в полукълбата на главния мозък).

Епифизата не става за извършване на нищо магическо.

Информацията по-долу принадлежи на в-к "Лечител"

Епифизата е най-малкото органно образувание у човека. Теглото й е 0,1-0,2 грама. Първи в древността за нея говори Херофил, живял преди около 2300 години. Той приема,че тя контролира умствената дейност на човека, че е клапан срещу "източването на жизнения дух", орган за "пророкуване и ясновидство", "седалище на душата". Първото й анатомическо описание е направил Гален (133-201 г.), който я оприличава на шишарка и смята, че е лимфен възел. Първата й рисунка е направена от Везалий (1543 г.), който предполага, че тя регулира гръбначно-мозъчната течност в стомахчетата на мозъка. Под влияние на френския философ-дуалист Рене Декарт (1596-1650 г.) се възражда представата, че епифизата е "седалището на душата". През 1695 г. руският учен В. Юрский пише книга за нея като за лимфен възел. През XIX век в научната литература епифизата започва да се отнася към нервните ганглии. Че е жлеза, се приема от Ф. Хенле (1879 г.) и Швалбе (1881 г.). Появяват се и описания на хистологическия й строеж. През 1898 г. Хойбнер обръща внимание на взаимовръзката на туморите й и преждевременното полово съзряване.
 Той изказва и предположението, че епифизата има ендокринна функция. Влиянието на епифизата върху телесното и половото развитие с експеримент доказва през 1912 г. Фоа върху петлета. След премахване на епифизите им се ускорявал растежът на гребените им, по-рано се пробуждал половият им инстинкт, по-рано се появявала и способността им към пеене. Увеличили се и семенниците им. И сега тази функция на епифизата се приема като част от нейната физиология. Често основен клиничен синдром при заболяването й е преждевременното полово съзряване на момчетата с хипергенитализъм без увеличена сперматогенеза.
 До 60-те години на миналия век едва ли не с пренебрежение се говореше за епифизата. В нея, особено след пубертета, се отлагат малки гранули от калциеви соли (калциноза, "мозъчен пясък"), намиращи се около съдовете й. Понеже тя е нечифтен орган, разположен в средната линия отзад на мозъка, лекарите я използваха (и сега също) като маркер, за да преценяват по рентгенови снимки на черепа дали мозъкът е изместен наляво или дясно, например от тумор.
 Отношението към тази жлеза корено се измени, когато през 1958 г. Лернер успя да изолира от епифизи на бикове мелатонин. По-късно се установи и химическата му структура и той беше синтезиран лабораторно. Получава се от серотонин, който е производно от незаменимата аминокиселина триптофан. В епифизата в относително големи концентрации се установи наличието и на хистамин, норадреналин, аргинин и други биологично активни вещества. Всички те са с интензивна обмяна в нея.
 През 1968 г. Вуртман, Акселрод и Кели намират, че синтезата на мелатонина в епифизата е до три пъти по-интензивна през нощта. Синхронно с промените в нея се променя и активността на други ендокринни жлези. Това даде основание да се приеме, че епифизата е "биологичният часовник", който се задвижва от слънцето.
 Изяснен беше и анатомичният път, по който сигналите от фоторецепторите на ретината, като минат през горния шиен симпатиков ганглий и през хипоталамуса, се подават на епифизата. Ето защо образно се заговори, че епифизата е "третото око" на човека. При някои земноводни, например гущери, отзад и отгоре на главата им се намира едно образувание с големина на главичката на карфичка. Според някои изследователи това е рудимент на око. С него те може би са наблюдавали ефира, а не само пространството пред себе си.
 Епифизата има отношение и към сезонната ритмика на размножаването при животните, което по правило се активира през пролетта. Във връзка с високата чувствителност към измененията на магнитното поле на Земята епифизата играе ролята и на един своеобразен "компас", ориентиращ животните в пространството. А това има значение при тяхната миграция.
 Влиянието на епифизата върху останалата ендокринна система има основно инхибиторен (потискащ) ефект. Той се осъществява през хипоталамуса и стига до хипофизата. Въвеждането на мелатонин намалява теглото на хипофизата и съдържащите се в нейния преден дял хормони. По този начин се повлияват функциите на надбъбречната кора, щитовидната и половите жлези. Повлиява се и съдържанието на инсулина в кръвта. Активността на епифизата се изменя синхронно и с фазите на менструалния цикъл на здрави жени.
 Хормоните на епифизата потискат биологическата активност на мозъка и нервно-психичната дейност, като се получава сънотворен, противоболков и успокояващ ефект.
 При болни с депресия, трайна безсъница и при някои психични болести мелатонинът в урината намалява.
 Определено влияние епифизата оказва и върху някои тумори. При премахването й в лабораторни животни ускорено се е получавал меланом - най-злокачественият тумор на кожата. В същото време екстракт от епифизата има противотуморен ефект. Това се свързва със стимулиране на структурите, чрез които се реализира имунитетът.


1294
МАГИЯ / Предметна псевдомагия
« -: 16 Октомври 2009 18:48:26, Петък »
Предметна псевдомагия

Най-разпространената сред населението представа за черна "магия" (кавичките са нарочно) е тази, според която "магията" се прави с някакъв материален носител - странни предмети, понякога вещи, притежавани от жертвата или подобни. Това не е магия в истинския смисъл на думата. Прави се главно от дяволопоклонници и от психически неуравновесени хора.

Предметите са някъде в близост до лицето, на което трябва да бъде навредено. Не е нужно то да знае къде са те, макар че понякога нарочно се оставят така, че да се видят, за по-голям ефект. Човешкия мозък е устроен така, че на несъзнавано равнище улавя, че нещо е променено, дори ако не вижда предметите. И ако човек поне малко е суеверен и ако поне малко вярва в магии, то резултата е налице - магията хваща. Иначе става едно голямо НИЩО.

Тук няма нищо мистично или свръхестествено, както вече беше посочено по-горе. "Магията" се базира и действа като пробив вътре в психиката на човека. На практика суеверният човек сам си наврежда в невъзможността си да реагира адекватно на създалата се ситуация.

Този тип "магия" се неутрализира лесно: бабите, респ. врачките внушават спокойствие или правят някакъв завъртян съвършено безполезен от магическа гл. т. ритуал и човека е като чисто новичък.

Работата е там че това е напълно излишно при наличие на такава именно ситуация, когато е замесен всимко на всичко един предмет и човешко суеверие- спасението зависи само и единствено от самия човек. Всеки е недостъпен, ако сам го пожелае.

Фактът, че се схваща и се разбира как действа този тип "магия", сам по себе си, е достатъчна защита от нея и не е нужно нищо друго - нито ритуали, нито безкрайно мотаене по фалшиви магове, които описват нещата от черни по-черни с печалбарска умисъл.

Проблем имат само наистина много суеверните личности и тогава същите имат нужда от малко повече помощ, но не за разваляне на магия, а за да се научат да мислят рационално.

1295
МАГИЯ / Обща теория
« -: 16 Октомври 2009 18:38:52, Петък »
Принципно магията няма цвят. Но казваме, че тя е черна, бяла, сива и каква ли не там още. Защото това е особеност на езика. И не иде реч за цвят, а за нещо малко по-друго. Както казваме за някой: “този е с две леви ръце” (визирайки неспособност да се справи с поставена задача/ работа) или казваме: “този има златни ръце” (визирайки не буквално ръце от злато, а умението за справяне с дадена работа).

Така е и с категоризацията на низша и на висша магия. Магията е една и няма цвят, не е низша или висша. Това е факт.

Но е по-удобно да се прави такова разделение на низша и висша магия, като се визира обикновено, че колкото повече един човек се занимава с магия, толкова повече неща научава и съответно може, т.е. уменията на този човек са към висшата магия, докато един току що захванал се с тази материя може по-малко неща и те са по-прости, тъй като липсват знания и от там и умения.

Според Тълковния речник с думата "маг" са означавани древноперсийските и халдейските жреци. Пак там пише, че по времето на Кира (умрял през 529г.), който е основател на Персийската империя, магията е била държавна религия, подобно на религията на египтяните. Та, значи магията съществува отдавна и това е исторически документирано.

Маговете са последователи на шаманите от неолита, но с една съществена разлика. Шаманите получавали своята магическа сила от природата. А маговете разбирали от математика и от други точни науки. Магията се появява като породена от мистически силното желание да се разкрият тайните на загадъчната Вселена. В началото имало преплитане на религия и магия, тъй като религиите представляват надграждане на природния култ.


1296
МИСТЕРИИ / Атлантида
« -: 12 Октомври 2009 15:00:15, Понеделник »
Именно ползвайки Платон се е доказало, че съществува, но не е нищо от това, което Донелиус е наложил като представа.

За другото имам склонност да споря. Много хора си мислят, че нещо действа, само защото им се иска да действа. И вземат за магическо действие обстоятелства, които нямат нищо общо с магията.


1297
МАГИЯ / Какво е необходимо за занимания с магия?
« -: 1 Октомври 2009 09:12:26, Четвъртък »
Къде и кога да се занимавате с магия

Въпросът за мястото и времето на тези занимания е актуален, особено в условията на днешното натоварено ежедневие. Разбира се би било прекрасно да има необходимото свободно време и тихо място, където човек да се занимава, но обикновено такава екстра липсва.

В магията имате три основни насоки:

1. Теория. Тя е един вид подготовка за действителността. Нещо, чрез което се отработват различни ситуации.
 2. Форма. Докато теорията е обяснения на действия, то формата е отработване на тези обяснения в ситуация, близка до реална обстановка.
 3. Практика. Практиката е прилагането на формата в екстремни ситуации. Понякога Формата и Практиката са неволно обърквани. Практиката е Теория и Форма. Практиката е самата действителност, живота. Тя е това, което можете да приложите в реалния свят.

Затова е желателно да съобразявате заниманията си с тези основни насоки. Да ползвате всеки удобен случай да ги развивате.

Не ви препоръчвам да колекционирате сложни ритуали или безсмислени техники. Има ги много такива във Формата, но са загуба на време. Защото не вършат работа в Практиката. Представете си следната екстремна ситуация. Вървите посред нощ в мрачна тъмна уличка и насреща ви изскача въоръжен крадец. И вие нямате оръжие. Отекохте, ако му кажете: "Стой сега спри, че ми е нужен половин час, за да направя Могъщия Опасен Ритуал за..."

Трябва ви Реалност (да не си мислите, че правите нещо, а всъщност нищо да не правите), трябва ви нещо, което веднъж като сте го научили и после в една екстремна ситуация да го активирате за секунда. Иначе за вас е чиста загуба на време Формата, с която сте работили.

Страхът
 Има хора, които се опитват да омаловажат страха. Едва ли не всичко е наред и няма нужда от страх.
 Не омаловажавайте значението на страха, а го използвайте, за да не забравяте да бъдете предпазливи. Ако от някоя практика ви е страх на пръв прочит- проучете я още повече. Обяснете страха си. Ако страхът ви е породен от реална опастност за вашето физическо здраве (примерно техниката включва наркотични вещества) или увреждаща психическото ви здраве (искат да кажете "Здрасти" на някое нетелесно - демон, бог, призрак, докато сте "вън" от тялото си), не подхващайте дадената практика. Не всичко, което блести, е злато.

Има и друго. По принцип страхът е аспект от магията, върху който се работи. В един момент ще ви се наложи да се изправите срещу собствените си страхове и ще следва да излезете победител от ситуацията.

Очаквайте продължение...


1298
МАГИЯ / Какво е необходимо за занимания с магия?
« -: 1 Октомври 2009 08:45:36, Четвъртък »
От къде започва самообучението

Ако сте си помислили добре, дали заниманията с магия са вашият път и сте си отговорили положително, следва да започнете все от някъде.

Например от разширяване на познанията ви в областта на магията. Необходим е критичен прочит на информацията по въпроса, най-вече защото е пълно с книги, които са писани от мошенници и няма закони, които да ви предпазят от навредата, която може да претърпите. Най-честият трик на самозванците е автохипноза да се представя за извънтелесно преживяване, излизане в астрал и т.н., до колкото е възможно под транс да се "запрограмирате" за подобни изживявания. Ако видите такива практики, аз лично съветвам да не ги опитвате- не са здравословни, нито е безопасно да се подлагате на автохипноза без да сте стъпили на стабилна основа и да имате правилната подготовка и правилните очаквания.

Изучете историята на магията, за да не повтаряте грешките на маговете преди вас. Правилно е да следите достиженията на науката, за да сте маг. Не се поддавайте на хората, които тръбят, че науката и магията са врагове, защото науката крадяла от магията. Няма такова нещо. Магията е наука още от първия миг на създаването си. Започвайки да се занимавате с магия, вие започвате да се занимавате с наука. Не препоръчвам да четете за достиженията на науката, когато са описани в окултни книги (много се спекулира и се измислят врели некипели), а също и в материали, съдържащи изрази от типа: "учените казаха" (кои са тези учени, къде ги) и такива, които пишат имена на учени, за които не можете да намерите нищо нито в гугъл, нито в библиотеката. Не забравяйте и Вучковистите.

Ако желаете- в сайта тук също има събрана информация, прегледайте я.

Промяната започва от вас самите. Необходима ви е самодисциплина, защото магията не е нещо, което се усвоява от днес за утре. Следва да сте в състояние да се научите да контролирате първо себе си. Да сте в състояние да не се отказвате, когато срещнете трудност.


1299
БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ / Ритуали за дъжд
« -: 26 Септември 2009 21:00:11, Събота »
В българската митология ритуалите за дъжд са обвързани с представата за змея, произтичаща от славянското езичество. Змеят е един от противниците на Перун. Вярвало се е, че всички небесни атмосферни процеси и явления се дължат на битки между змейове и хали. Представата варира. Змейовете са сочени като причина за облаците и градушките, светкавиците и гръмотевиците, сушата.

Герман


 Герман е първият и най-главен от общо четирима Градушкари. Митът за Градушкарите е по-древен, но е удавен от християнството до степен да са неразличими първоначалните му очертания.

В българската традиция Герман се е утвърдил като победител над змея, запрещващ дъжда. Името "Герман" е с предполагаемо тракийска семантика- произлиза от думата "герма", означаваща "топъл извор".

В негова чест се правел следният ритуал за измолване на дъжд, обикновено в деня на Пеперудата, но винаги след нея: Правела се е около половин метър дълга глинена или дървена кукла- мъж, която е била оплаквана като истински мъртвец, умрял от суша за дъжд и в последствие погребван с погребална процесия на нива или край река. Магическият ритуал целял да донесе дъжд и затова ако се появял облак същия ден, хората излизали и се молели за дъжд. На този ден, в който се е изпълнявал ритуалът е било забранено да се извършва каквато и да било работа.

Пеперуда

Ритуалът Пеперуда е бил в чест на славянския гръмовержец Перун. Събира се група от 12-13 годишни момичета, от които основното лице трябва да е сираче и да е облечено по специален начин- в стара риза и босо, трябва да е окичено с различни треви, жаби или човешки кости. Групата от момичета обикаля къщите в селото и пее песен, която е всъщност молбата на пеперудата за дъжд, като пеперудата играе в ритъма на тази песен. На момичетата се дават дарове (храни), но никога яйца (забраната е за предпазване от градушка). Краят на ритуала представлява хвърляне на зеленината и украсата на пеперудата в река и сядане на обща трапеза от получените дарове.


1300
ВЕЩЕРСТВО / Вещерство- история и митология
« -: 24 Септември 2009 22:37:32, Четвъртък »
Много хора, като се спомене вещерство и веднага си представят wicca. Само че пропускат да зебележат, че wicca е неоезичество, докато вещерството е доста по-старо и славянско. Wicca представлява реконструкция на средновековните вярвания предимно на келтските друиди в съчетание със съвременни окултни представи. Като има най-различни wicca - Александрийска, вълшебна, Гарднерианска, Дааническа, Стикс и други.

 Вещерството е част от СЛАВЯНСКАТА ДЕМОНОЛОГИЯ (обхваща българските земи и комшиите - югославяни, т.е. сърби). И ако трябва да бъдем точни - според южнославянската такава традиция се води вещерство и от там вещица. До което е сродно източнославянското "ведъма" (от тук и при нас е прието и името "знахар" от "знат", което е същото като "ведат" или като "вещ"- знаещ, осведомен).

 Вещерството е умението на вещицата. Която е жена в една много голяма част от случаите, тъй като по българските земи е царял матриархат и изключително рядко вещерството се е полагало на мъже.

 Вещицата се води кръстоска между жена и демон. Същото важи и за вещер.

 Според традицията вещиците/вещерите имали знието да се превръщат в котки, кучета, вълци, гарвани, нощни пеперуди и други. Можели да предизвикват болести, глад, засух, градушка, наводнение, изобщо можели да работят със стихиите. Или пазели собственото си село от беди като горе описаните. Според българските поверия вещиците имали власт над небесните тела включително, а не само над стихиите.

 Повечето вещици/вещери, пак според българската традиция, са си вампири.

 Понякога в миналото са били нападани и убивани (изгаряни, давени, душени и др.) или осакатявани (рязали са им ушите, носовете, чупили са им ръцете, краката), тъй като са били последователи на тъмната страна. Като цяло обаче страхът от тях е бил голям.

 Българската традиция ги подразделя в три вида.

 В първата група попадат хора-демони, вече мъртви, които през деня живеят в гроба си, а нощем го напускат и нападат хората (деца включително), като им вадят сърцата. Във тази връзка, може би ще е интересно да се добави, че поверието, че ако те прескочи черна котка и ще вампирясаш, идва от това, че вещиците/вещерите са били вампири и са можели да приемат котешки облик, като това се считало, че е един от начините да предадат силата си на някой друг. Т.е. не всяка черна котка е носител на вампиризъм.

 Във втората група са хората- демони, живи, които са родени със способности да бъдат вещици/вещери или са обучени да бъдат такива.

 В третата група са тези, които са се занимавали с лечителство, които освен вещици/ вещери са наричани още и знахари, макар че въобще не е било задължително знахарите да се занимават с вещерство и да са вещици/вещери.

1301
МАГИЯ / Какво е необходимо за занимания с магия?
« -: 24 Септември 2009 09:41:48, Четвъртък »
От къде започват заниманията с магия?

И теорията, и практиката нямат значение. И не са здрава основа за стъпване, ако човек наистина, а не наужким, има намерение да се занимава с магия. Основата е да знае магът реално какво прави. Останалото е Его.

Нека го онагледя с един пример. Ще се възползвам от написаното от Кастанеда.

Кастанеда го дрогират, обещавайки му среща с Мескалито. Той в това надрусано състояние се среща с едно дъгоцветно куче, тялото на което излъчва силна светлина. Кастанеда пиел вода, при което възприемал от тялото му през всяка пора, как течността се превръща в дълга лъскава дъгоцветна грива. Въртял си пръстите на краката и така контролирал движението на кучето, а кучето, като кимнело с глава и на Кастанеда му идвало непреодолим импулс да скочи. И така натам.

На Кастанеда му се обяснява, че е приет от Мескалито, че Мескалито и той си играели и не- не било куче. И понеже Кастанеда не знае какво точно прави… Приема тази версия за известен период от време. Но какво видяли недрогираните му спътници… Цитирам:

“Оставихме те на верандата, защото се страхувахме, че ще напикаеш навсякъде по стаите.
 Всички се засмяха високо.
 - Какво ми беше, нима аз…
 - Нима ти? – изимитира ме Джон – Нямаше да го споменавам, но Дон Хуан каза, че няма нищо. Ти напика цялото куче.
 - Какво направих?
 - Не смятам, че кучето бягаше, защото го беше страх от тебе. Кучето бягаше, защото ти пикаеше върху него.
 В този момент избухна всеобщ смях.”

Кастанеда, по-натам в книгите си, обозначава, че дрогирането не е път към магията, да вметна.

Представете си сега, че обяснението на очевидците липсва и остава само възприятието за нещата в този му вид… Вече няма реалност, нали? Псевдореалността превзема възприятието и човек попада в капана на заблудата на опита си и на изживяванията си.

Илюстрирано е колко е лесно някой, който не знае какво всъщност прави, да бъде заблуден, че прави едно (среща се с идеала Мескалито, подведен от думи и практики), докато всъщност прави друго (препикават се с едно куче взаимно, защото то кучето си го върнало после жеста и с право).

Та значи преди каквото и да било друго, когато сте решили, че искате да започнете да се занимавате с магия, е редно да знаете какво правите.

Какво реално се случва? Без тази информация магия и занимания с магия има- да, несъмнено… Но от типа Кастанеда с дъгоцветна козина управлява движенията на куче с мърдане на пръстите на краката… И си вярва на преживяването.

--------------------

Очаквайте продължение...

---------------------


1302
МАГИЯ / Какво е необходимо за занимания с магия?
« -: 22 Септември 2009 14:23:42, Вторник »
В действителност много хора тепърва решават да се занимават с магия, а нито имат представа с какво по-точно се захващат, нито какво им е необходимо. Така че една насока струва ми се, че би била полезна.

Какво е това животно "магия" и с какво се яде.

Магията е това, което е Светът, защото изразява силата, която крепи Света и нас ни свързва със Света. Магията е всичко, което възприемаме и затова в нея няма догми и обреди, защото възприятието е неограничено. Магията е метод на живот, път към началото и края. Магията е абстракция. Магията не е няква висша сила, нито е викане на разни неща да вършат било какво било вместо някой друг, да отговарят на разни въпроси и прочие.

Нужен ли е Учител по магия.

Отговор с една дума - НЕ. Да се учи магия, това не е просто да се изнасят лекции. "Ученикът" (кавичките са нарочно) не учи, а възприема магията. "Учителят"(кавичките са нарочно) може само да помага, ако има такъв. Истинският учител по магия са животът, природата, заобикалящият свят.

Такива са постулатите на новата школа в магията. Всъщност добре е да се знае, че има стара и нова школа, които се различават в теорията и практиката значително по редица въпроси, но в случая за учитестването и ученичестването:

Стара школа- магията се изучава по стара система, ограничена в разни рамки и точно определени стъпки. Идеята, че е нужен Учител (с главното "У") е с принадлежност тази школа.

Нова (съвременна) школа- позволява системата да бъде гъвкава, дори да се пренебрегнат някои стъпки и да се въвеждат нови начини. Няма учители и ученици, а просто хора, които си вървят по пътя и ще стигнат точно до там, до където могат да стигнат. От тук и убеждението, че ако все пак се наложи обмен на опит в група- учител- като субективно понятие (и едновременно с това ученик- също като субективно понятие) може да бъде всеки, понеже всеки си знае какъв път е минал и какви грешки и плюсове може да покаже на останалите от пътя си, което си е насока.

Заниманията с магия.

Магията не става да бъде практикувана в качеството на хоби. Тя е умение, което се вплита завинаги в житейския път и както не може да се забрави как се кара колело, така и не може да се забрави как се прави магия (говоря за истинската магия, защото има и много шарлатани, които успешно налагат триковете си). Затова, ако някой иска да се занимава с магия, трябва да подходи сериозно или по-добре да не си губи времето, а да се насочи към други занимания.

---------------------------
 Очаквайте продължение...

---------------------------


1303
МИСТЕРИИ / Атлантида
« -: 20 Септември 2009 09:55:51, Неделя »
Измислилият мита за древната могъща цивилизация на Атлантида носи името Игнатиус Донели. Годината, в която му хрумнала лъжата е 1882 г., четейки произведение на Платон.

Донели украсява написаното от Платон като твърди, че Атлантида е огромен континент, лежащ в Атлантическия океан и добавя, че царете и цариците на този континент са всъщност боговете от всички известни по-късни митологии. Според Донели Атлантида е била потънала преди 13 хиляди години.

Към днешна дата шарлатаните, които му пригласят, са издали над 2000 книги и статии, в които описват древните цивилизации, населяващи митичния континент.

Откривателят на описаната от Платон, Атлантида е проф. А. С. Галанопулос.

Той напомня, че първата цивилизация е египетската и тя е възникнала преди 6 000 години пр.н.е. Професорът твърди, че за Донели датата на потъване на Атлантида - 13 000 г. пр.н.е., може да е допустима, но археологическите разкопки са категорични, че тази дата попада в Палеолита, а в Палеолита СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК още не се е появил.

Понеже Донели твърди, че лемингите от Норвегия са плавали до Атлантида, проф. Галанопулос заема позицията, че няма начин лемингите, които се оказа, че всъщност са вид дребни гризачи, а не представители на норвежците, да са плавали до Атлантида.

Използвайки написаното от Платон, проф. Галанопулос доказва със средствата на археологията, че империята на Атлантида се простира на множество егейски острови, които са описани от Платон - визира описаните от Платон кръгови канали и един дълбок канал, който ги съединява.

Археолозите са намерили тези канали, описани от Платон, тъй като следи от тях са се съхранили до ден днешен. С това археологическо открите и на много други такива след него, той слага край на мита за тайнствения континент за всички онези, които разбират от археология.

Проф. Галанопулос е категоричен, че няма потънал заради прекомерна употреба на черни магии континент, наречен Атлантида и никога не е имало такъв.


1304
ШАРЛАТАНСТВОТО В МАГИЯТА / Шарлатаните в магията
« -: 20 Септември 2009 09:51:26, Неделя »
Има няколко вида ментета. По степен на опастност, ако ще да ги подреждаме, ще се получи следното:

Хора с психични увреждания - нещо в стил Бай Ангел Пророка. Познават се по това, че умът им е зареян в някакви големи небесни сили, в големи чудеса... Те си говорят с духове и си пият кафето с извънземни. Или си имат безтелесни духовни учители, дето също им шушнат нещо. Или принадлежат към претайни ордени с претайни учители към тях, дето никой никога не може да ги види. Или се себеобявяват за някакви Просветени. Или си говорят с Бог на "ти".
 Обикновено не искат пари (но не винаги). На тях им трябва внимание. И лечение.

Заблудени - почти като горното. Вярват си на това, в което са заблудени и си вярват много стабилно. Те са от типа на онзи маг, дето взел за дракон пликчето, окачено на някакво дърво и когато разбрал истината, отказал да приеме, че дракона му не съществува. Самолюбието им е зареяно в небесата. От тях по-знаещи и по-можещи епа няма и няма. Те никога не признават грешката си. Никога не признават неграмотността си. При тях също водещият мотив е вниманието, което ще получат от хората. Някои от тях си позволяват да искат пари. И дерат кожи понякога със същата безпощадност, с която и измамниците. Понякога не искат пари. Зависи от хората. Но да очакваш от такъв човек магическа помощ е... Наивно. Те сами на себе си не могат да помогнат.

Измамници - става дума за хората, които са се навряли в графата на магията, без да са магове, без да имат каквото и да било понятие от магия, но които посредством ловки измами се представят за магове и така печелят пари от човешката болка. Пример за такива магове е онази госпожа, която беше показана в Господари на ефира как лъже хората, че им е направена черна магия с живак.
 После им прибира парите.


Страници: 1 ... 85 86 [87]