81
ДНЕВНИЦИ / Re: Дневник на ScorpioVenus
« Последна публикация от ScorpioVenus - 1 Септември 2023 00:48:38, Петък »Здравей, скъпо дневниче!
Тук съм да споделя положителен опит.
Иска ми се да кажа възможно най-малко за ситуацията и възможно най-много за нещата, които съм свършила по контрол на мисълта, но да видим.
Е, за ситуацията - всички в живота си сме имали моменти, в които нашето благополучие зависи от някой друг - дали детето зависи от родителя си, дали служителя от началника си няма значение. И да, силата е в нас, но се намираме във Вселената и като част от нея сме свързани и зависими от други части от нея (както и те от нас, разбира се). Та, преди известно време друг човек трябваше да бъде съдник на моите усилия. За тези усилия гарантирам с чисто сърце, че са положени на 100%, тъй като по природа съм отговорна и много стриктна, а и държа на качеството, което предлагам. С други думи - стремя се зад името ми да стои идеята за безкомпромисно свършена работа. Само, че този съдник беше предварително решен, че каквато и работа да е свършена, тя няма да получи заслуженото й място. И въпреки че друг човек до него се опита да го вразуми, той се присмя на така свършената работа. Тогава се почувствах като пълен провал...
НО, освен перфекционист съм и непримиримо създание.
И затова реших да пробвам пак. Само, че вътре в мен имаше страх от провал номер 2. Най-доброто, за което се сетих беше да изпробвам техниката за магически транс, за да преборя страха и да достигна крайната си цел.[size=78%] [/size]
Ето я и същността:
Късно вечер след приятни емоции легнах на леглото по гръб и си пуснах бял шум от ютуб. Затворих очите си и усещах приятна умора. Отпуснах крака и ръце, релаксирах мускулите на лицето. Не се движех и не мислех известно време. Дишах свободно и все по-спокойно, спазвайки инструкциите в материала. Започнах да активирам въображението си. Представях си как се издигам над леглото, след това над града, над държавата, над Земята.... (съзирайки невероятно красиви гледки) и накрая се озовах в Космоса. Продължавах да се издигам и движейки се си представях и как пътувам във времето - точно както пътува светлината. Пътувах до първата светлина или така да кажа - Големият взрив. Но усещането не беше на разруха. Всъщност светлината на Голямото бум беше един магичен поток, изпълнен с фотони, на всеки от които отговаряха кванти енергия. И тази енергия беше магията. Тя навяваше, че докато се намирам в този поток, всяка моя воля може да се пренесе към реалния свят. Сякаш реалността беше платното, тя - четката, а аз-художникът. И си представях, че този път, ще успея - всичко беше под мой контрол. НОО изведнъж усетих нещо - това беше като моментен прилив на мъдрост ( сякаш нещо, което е близко до акъла ама не си се сещал). Дойде ми мисълта, че този път няма нужда да се престаравам и да полагам толкова усилия и че мога да разчитам на вече натрупан опит без да се впрягам (Това е нещо, което е в разрез с моя мироглед - по принцип вървя стъпка по стъпка, започвайки всичко отначало и движейки се възможно най-методично). И докато бях там си казах - добре, ще направя нещата така, както ги усетих на момента и каквото и да се случи това е най-доброто за моето израстване като личност... Отворих очи, раздвижих се, видях, че е минало час. Умората беше преминала. Чувствах прилив на енергия.. и бях доволна.
На сутринта почнах да мисля как да се представя себе си без да се напрягам с работа, влагайки минимално усилия и го измислих. Имах някакъв вътрешен бунт, че не правя достатъчно и че може би няма да успея. НО, ето на! След време дойде момента на истината. Този път без неимоверни усилия и без вътрешно напрежение и стрес получих признание и то от същия човек. Почувствах се добре.
В състоянието на транс се бяха случили много неща, а в действителността наистина израснах. Научих 2 урока и то от човек, който преди известно време не понасях - не е задължително да успееш дори и да дадеш всичко от себе си, но и не е задължително да дадеш всичко от себе си, за да успееш. Или накратко - нищо не е сигурно, освен както биха казали хората - смъртта, но аз бих го заменила с трансформацията (преминаването на следващото ниво).
Тук съм да споделя положителен опит.
Иска ми се да кажа възможно най-малко за ситуацията и възможно най-много за нещата, които съм свършила по контрол на мисълта, но да видим.
Е, за ситуацията - всички в живота си сме имали моменти, в които нашето благополучие зависи от някой друг - дали детето зависи от родителя си, дали служителя от началника си няма значение. И да, силата е в нас, но се намираме във Вселената и като част от нея сме свързани и зависими от други части от нея (както и те от нас, разбира се). Та, преди известно време друг човек трябваше да бъде съдник на моите усилия. За тези усилия гарантирам с чисто сърце, че са положени на 100%, тъй като по природа съм отговорна и много стриктна, а и държа на качеството, което предлагам. С други думи - стремя се зад името ми да стои идеята за безкомпромисно свършена работа. Само, че този съдник беше предварително решен, че каквато и работа да е свършена, тя няма да получи заслуженото й място. И въпреки че друг човек до него се опита да го вразуми, той се присмя на така свършената работа. Тогава се почувствах като пълен провал...
НО, освен перфекционист съм и непримиримо създание.
![yes [yes]](https://www.magiata.info/Smileys/default/yes.gif)
Ето я и същността:
Късно вечер след приятни емоции легнах на леглото по гръб и си пуснах бял шум от ютуб. Затворих очите си и усещах приятна умора. Отпуснах крака и ръце, релаксирах мускулите на лицето. Не се движех и не мислех известно време. Дишах свободно и все по-спокойно, спазвайки инструкциите в материала. Започнах да активирам въображението си. Представях си как се издигам над леглото, след това над града, над държавата, над Земята.... (съзирайки невероятно красиви гледки) и накрая се озовах в Космоса. Продължавах да се издигам и движейки се си представях и как пътувам във времето - точно както пътува светлината. Пътувах до първата светлина или така да кажа - Големият взрив. Но усещането не беше на разруха. Всъщност светлината на Голямото бум беше един магичен поток, изпълнен с фотони, на всеки от които отговаряха кванти енергия. И тази енергия беше магията. Тя навяваше, че докато се намирам в този поток, всяка моя воля може да се пренесе към реалния свят. Сякаш реалността беше платното, тя - четката, а аз-художникът. И си представях, че този път, ще успея - всичко беше под мой контрол. НОО изведнъж усетих нещо - това беше като моментен прилив на мъдрост ( сякаш нещо, което е близко до акъла ама не си се сещал). Дойде ми мисълта, че този път няма нужда да се престаравам и да полагам толкова усилия и че мога да разчитам на вече натрупан опит без да се впрягам (Това е нещо, което е в разрез с моя мироглед - по принцип вървя стъпка по стъпка, започвайки всичко отначало и движейки се възможно най-методично). И докато бях там си казах - добре, ще направя нещата така, както ги усетих на момента и каквото и да се случи това е най-доброто за моето израстване като личност... Отворих очи, раздвижих се, видях, че е минало час. Умората беше преминала. Чувствах прилив на енергия.. и бях доволна.
На сутринта почнах да мисля как да се представя себе си без да се напрягам с работа, влагайки минимално усилия и го измислих. Имах някакъв вътрешен бунт, че не правя достатъчно и че може би няма да успея. НО, ето на! След време дойде момента на истината. Този път без неимоверни усилия и без вътрешно напрежение и стрес получих признание и то от същия човек. Почувствах се добре.
В състоянието на транс се бяха случили много неща, а в действителността наистина израснах. Научих 2 урока и то от човек, който преди известно време не понасях - не е задължително да успееш дори и да дадеш всичко от себе си, но и не е задължително да дадеш всичко от себе си, за да успееш. Или накратко - нищо не е сигурно, освен както биха казали хората - смъртта, но аз бих го заменила с трансформацията (преминаването на следващото ниво).
![Witch [witch]](https://www.magiata.info/Smileys/default/witch.gif)