Може би си прав, но това със виждането е малко трудно. Защото все се получава така че двамата не може да се видим от доста време. Някак все не се получава. Аз едно съм разбрал за магията че тя е главно енергия, но явно доста други подробности не знам. А това за монетката по принцип би ли било възможно ако човек има такива способности? Съжалявам за глупавия въпрос. Случвало ми се е да виждам разни доста объркващи ме неща или странни не знам как би било по-правилно да се изразя. Но такова нещо не ми е демонстрирано до сега. Повече съм чел. Отколкото виждал, на практика. Би ли могъл да ми препоръчаш някаква литература за магията, която е по правдоподобна и дори близка до истината за това. Питам просто от интерес. Искам да си поизясня някой неща в главата. Виждам че тук явно наистина има разбиращи хора. Не съм изобщо и планувал в близкото бъдеще и да опитвам да се занимавам, но съм доста любознателен. Не знам Метода Силва дали би се счел за правдоподобен, като четиво. Беше ми препоръчван. Но не бих имал нищо напротив да ми препоръчаш нещо. Иначе за психолога съм се решил. Но ще трябва доста да се разтърся преди това. Защото както подчерта здравеопазването в нашата страна е под пълна критика. Извън темата, но дори и личния си лекар ще сменям защото непрекъснато ми се прави на интересен. И явно не желае да си върши работата. И благодаря ти за съветите, накара ме да се замисля над доста неща напоследък.

Здравейте, ще разкажа до колкото мога някой неща накрако за да ви запозная. Искам да подчертая че аз самия се интересувам от магия отскоро. Но цял живот съм имал влечение към тази област. И може би грешката ми бе че дълго време бягах от истинската си същност. Започнах да осъзнавам това след един огромен срив във живота си. Дълги години бях измъчван от негативна енергия, това ме бе объркало изключително много занапред в живота. И непрекъснато търсех себе си, но някак бях все във застой. Преместих се в друг град със сестра ми, и роднини. Със надеждата да намеря хубава работа. Да си устроя живота, понеже първата година не ме приеха като кандидатсвах, а аз пък тогава малко преди изпита бях започнал да изпадам в някаква много гадна депресия. Непрекъснато исках да се самоубия. Но се спирах на време. Даже правех опити. Всички мой врастници почти се изнесоха от града. Аз самия от 10 клас някак бях обхванат от тая негативна енергия. Потдавах и се непрекъснато чрез натрапчиви мисли. Мисля че се досещате какво имам на предвид. Нямах почти никакви приятели, пък за приятелка да не говорим. Имах един приятел, но той беше пълен пропадналяк. След като се преместих, поработвах тук там. Но смених много работни места, някак вътрешно все ме спираше някаква сила да се развивам. Но пък започнах да откривам приятели, имах вече и връзки с момичета. Доста неща се промениха. Но тези натрапливи мисли не спираха да ме измъчват. Ту бях добре ту бях зле. И всичко си го задържах главно в мен, не занимавах другите. Защото си спомнях как тормозех майка ми и дядо ми със черните си мисли. До един момент, независимо че страдах от тея мисли аз реших отново да кандидатсвам, и тръгнах с едно много странно момиче. И семействто и беше много странно. Тя изглеждаше доста по-глуповато от всички мой приятелки дето съм имал. Даже такава си беше, но и много прикрита. Ходихме една година, баща и беше огромен задник с извинение. Но също много прикрит и дървен философ. Майка и също бе странна. Всичките бяха много странни. Тя ми сподели че била индиго, нямам на идея лъжеше ли. Аз все се опитвах да се разделя с нея и не можех, късах един път с нея и пак се сабирахме. Никога не ми се бе случвало такова нещо да искам да се разделя с някой а да не мога. А дори не я обичах толкова. . Накрая след една година връзка с една раздяла и събиране аз реших окончателно да се разделя с нея. Не я понасях, имах чувството че изсмуква силите ми. Разделихме се, мина месец и малко. Чувствах се страхотно, като нов човек. Бях харесал друга, дори започнах да се влюбвам в нея. Но през това време тая не спираше да ми звъни. Да ми пише някви смс-и дето едвам разчитах защото не можеше и да пише като хората. Колко искала да се върна при нея и тн. А в същото време преспа със целия град. Даже и докато сме ходели го е правила но не знаех. А имаше огромен страх от баща си, дълго след раздялата започнах да си мисля че са спали с него, това е ужасно. :O Бях попаднал явно на мн зли и извратени хора. Мисля че служат на нещо демонично, но това си е мое твърдение не знам така ли е. След всичко това малко преди нова година ме нападнаха мисли за нея, не можех да се откъсна от тях полудявах. Само си я представях как спи с тоя и ония да се самообвинявам защо съм я изоставил. Това беше просто нелепо, аз не я обичах чак толкова. Не знам какво ми ставаше. Учех в университет в който не ми се учи (направих грешка че се записах там). Месеци след това го напуснах. Сега уча това което винаги съм желал, и съм много щастлив. И тя и университета ме затормозяваха. Покрай нова година започнах да имам проблеми със съня, не можех да спя близо цели 3 месеца (започнах да получавам болки в сърцето от недоспиването и изтръпвания на мусколите по тялото). Бях буквално в Ада, тя се бе вкопчила във съзнанието ми, исках да умра. Търсех я непрекъснато, и правех секс със нея като луд навсякъде (бях като омагьосан). Дори в тъмни улички и къде ли не. А тя нямаше нищо напротив. Чувствах се като нищожество, че се сабирам и разделям с нея непрекъснато. Че я наранявам така, аз не съм такъв начина ми на мислене не е такъв. След това приключихме тотално, баща и ме заплаши със най-лошото ако не я оставя намира. Тогава вече се чувствах тотално изгубен, не можех да уча грам. А и специалността не ми харесваше. Тая другата много ме разиграваше. И тотално приключихме контакт почти. Не можех и да тръгна с друга в това състояние. Дори секс не можех да правя, а това никога не ми се бе случвало. Лутах се като луд, всеки ден ходех на църква, не съм светец но съм вярващ. Молех се на Бог за помощ, този вътрешен огън ме обиваше малко по-малко. Но поне след разадялата с нея малко ми се пооправи съня. Напуснах университета, потърсих си работа. А по нова година почнах да пия много, бях се превърнал в тотален алкохолик. Тя не излизаше от главата ми откачах, исках да я изгоня. Та започнах работа, много от колегите в нанчалото ме подиграваха. Мислеха че съм някъв здуханяк, а аз не съм изобщо някакъв срамежливец. Но тогава не бях на себе си. Задържах се с огромни усиля. Даже тръгнах с една, но почти нищо не се получаваше.  След нея тръгнах с едно момиче, което ме рабира. Мисля че я обичам но още не съм сигурен, тя е страхотен човек. А преди да тръгна на работа се запознах по интернет с един човек. Той е вещер или магьосник, не правя голяма разлика. Той е много добър. Помогнал е на много хора, ако не бе той сега щях да съм два метра под земята. Започнах да тренирам духовни изкуства вкъщи. Йога, да правя сам ритуали за прочистване той ме научи на това. Станах много твърд човек, намалих алкохола. Започнах да виждам хубавото във живота. И всичко дължа на него но и на себе си разбира се (за борбеността която проявих в това състояние). Започнах да го приемам като мой учител, започнах да откривам че с мисълта човек може да прави чудеса. Но още съм много назад. Напоследък отново изпадам в черни мисли, и на моменти съм тотално объркан. А тя винаги изниква тогава, вече много рядко. Много по-лесно я гоня от съзнанието си. Даже спря да ми се появява. А непрекъснато я срещах случайно, а живее в друг квартал. Спрях и да я санувам, от време на време пак се случва но рядко а я санувах всеки ден. Беше ужасно, лошото е че разбрах че една моя приятелка наскоро я санувала почти всяка нощ. С някой приятели се раздърпахме, и мисля  че не само на мен е била влияела. Пиша ви тук защото искам да се запозная с други хора отдадени на магията. И да попитам за съвет, какво бих могъл да практикувам за прочистване на това бреме и изобщо да премахна това влияние, което ми е причинено. Почти година вече се боря. Лошото е че с моя приятел така и не се видяхме наживо, да установи със сигурност тя ли е виновна или семейството и защото съм почти сигурен че и те се занимаваха особено баща и. Но може и да е някой друг, не знам в днешно време има много лоши хора. Но според мен са те, просто така го чувствам. Искам да се освободя от преградите, искам да се отдам на магията и екзорсизма като моя приятел. Искам да спасявам хора от негативните същества. Защото аз самия бях в тоя ад, и знам какво е. Не ме е страх от нищо, и съм твърдо решен да го направя. Но още съм твърде слаб. За да се заема с магията, мисля да започна да тренирам. Фитнес и бойни изкуства, да затвърдя духа си. Дано не ви се стори банална темата ми, и искам да подчертая че не съм луд, ходех и на психолог той потвърди че не съм луд. Моля ви от сърце да дадете някакви коментари, защото от известно време чета теми от форума, и виждам че тук има наистина компетентни хора. Единственото, което търся вече това са решения на проблемите, и започнах да гледам само напред.