Колелото на живота при съчетанието на традициите на Гарднъровата и Александровата Уика.
 Първата бележка, която ще направим още тук, е че ковъните, последователи на обединението на тези две традиции (ще я наричаме просто “Традицията” за целите на настоящия текст и за мое улеснение), използват “Крал” и “Кралица” при определянето на основните и “първичните” аспекти на Богът и Богинята. “Кралят” е жрецът на гората, чиято история се открива в легендите на не малко народи. Кралят е есенциалното мъжко начало, присъстващо във всеки мъж и Анимусът при всяка жена. “Кралицата” е женското начало; тя е суверенитетът, тайнствената душа на природата, есенциалната жена във всяка жена Анимата при всеки мъж.

 Втората бележка, е свързана с това, че се касае за Уика традиция, т.е много от вас като последователи на едно или друго течение на Уика ще намерят много общо между описаната традиция (система) и собствени им такива. Макар и отделно изградена като система на иницияция и практикуване Традицията запазва Уика началото в сърцевината си и го развива в свои аспекти, оставяща го, малко или много въпреки различията, общоприето за последователите на Уика като цяло.

 И така да започнем нашето пътешествие в изследването на съчетанието на Традицията и Колелото на живота.

Колелото на живота
 По материали на J.Phillips and M. Sandow

 І.
 Колелото на живота е от голямо значение за Уика и е един от основните ключове за разбирането на тази традиция. Както вече знаете Уика е съсредоточена върху дълбоката връзка между човека и природата. Според Уика цялата природа е проява на Божественото, за това в тази традиция смяната на сезоните се приема и празнува като смяната на лицата на Боговете.

 Колелото на живота е непрекъсващият цикъл на живота, смъртта и прераждането. Колелото отразява не само естественото развитие на живота около нас, но и връзката на собствения ни микрокосмос с макрокосмоса и целия останал свят. За Уика всичко живо, цялата природа носят Божественото, ето защо, осъзнавайки нашата собствена връзка с кръговрата на Колелото на живота, можем да стигнем до едно по-дълбоко разбиране на начините, по които сме свързани с Божественото, Богът и Богинята. Ето защо самото празнуването на сабатите и ритуалните действия, свързани с тях, е не само символика, извлечена от природата и живота, но е и опит за единение с есенциалната сила, с цялото, което лежи във всички неща.

 Последователите на Уика върват, че ние можем да затвърдим контакта си с Божественото чрез почитането на смяната на сезоните, отразавяща както нашия собствен живот, така и живота на Боговете. Няма значение начинът, по който ще почетем сабата, дали това ще бъде медитация, ковън ритуал на открито, събиране на приятели, със всичко това ние извършваме наш собствен ритуал за свъзване с Божественото, достигайки до скритите сили, които ни заобикалят.

 Ще подчертая нещо много важно, свързано с Колелото на живота, а именно че трябва да разбираме това, което искаме да постигнем с отбелязването и празнуването на сабата и да се опитаме да избегнем капана на автоматизирането на ритуала, на простото повтаряне на думите, които дори и да звучат драматично не осъществяват необходимата връзка, ако не вложим сърце и душа. Не е достатъчно само да застанем в кръга и да инвокираме силите на природата, тези сили протичат през нас непрестанно, а не само осем пъти в годината, и ако изберем да не ги познаем и приемем в нашето ежедневие, няма абсолютно никакъв смисъл да го правим на празниците.

 Следвайки Уика традицията ние заявяваме вярата си в светостта на Земята, на Майката Природа, на Богинята Майка и я приемаме във всяка част от живота си. Ние познаваме и приемаме Богинята Майка следвайки Колелото на живота и промяната на сезоните и наблюдавайки и усещайки как тези помени се отразяват на вътрешния ни мир и ежедневието ни. Нашите ритуали са фокусирани върху различните аспекти на Бога и Богинята, а участието ни в тях затвърждават връзката ни с Божественото.

 ІІ.
 Колелото на живота, освен всичко посочено по горе, е и календар на празниците на Уика, и път в с следването на Уика традицията, които условно ще наречем тук - Колело на празниците и Колело на инициацията.
 Като Колело на инициацията Колелото на животът е пътят на посвещаването и следването на Уика, то напътства следващите движението му в разбирането на тайните на живота и вселената чрез ученията на Старите богове и почитането на смяната на лицата им и различните им аспекти. В Уика Боговете и природата са част от единната Божествена същност, те са едно. Изучавайки тайните на природата и смяната на сезоните, почитайки сабатите следовниците на Уика традицията се стараят да проникнат по-дълбоко в тайните на Божественото, в посвещението си на Бога и Богинята.

 Различните течения във Уика, а често и някои ковъни или обединения от ковъни са разработили и различни системи в следването на Колелото на живота като Колело на инициацията. В тази тема, за да се излезе от общата трактовка за Уика ще бъдат разгледани някои конкретни положения на разбирането на Колелото на живото и почитането на сабатите от ковъни последователи на Гарднърова Уика (Уика-системата на Джералд Гарднър, Gardnerian Wicca) и на Александрова Уика (Уика-системата на Алекс Сандърс, Alexandrian Wicca), но първо ще се спрем на Колелото на живота като календар на празниците в Уика и на основните сабати.

Няма семейство, в което да няма тежки моменти, свързани със смъртта на близки. Няма и хора, на които да им се случват само хубави неща. Животът е низ от добро и от лошо, от вървеж и от невървеж. Понякога едното е в повече, понякога другото е в повече.

 Ако лошото е в повече, тогава стресът, на който човек е подложен, вместо да премине в адаптация, започва да преминава в нещо друго- дистрес. С дистреса са свързани към 80% от заболяванията. В другите държави не случайно хората имат осигурени от самия държавен апарат това да ползват услуги на психолог, не само заради спецификата на човешката психика, но и заради психосоматичните заболявания, една част от които човек може да си ги спести, като пази психична хигиена.

 Колегите-психолози ще Ви обяснят това състояние, в което се намирате по-подробно, при запазена конфиденциалност и ще Ви помогнат да смените посоката.

 Желая Ви всичко хубаво.

Сайтът не е за деца, Aydoan.

 Мога ли да не се съглася?

 Една от причините да има поведение като описаното - т.е. смяна на решението на половинката според както дойде на ум на половинката (без значение дали за мъж или за жена - наблюденията ми са, че си има такива хора с такова поведение), това е непонасянето от неточните хора на последиците от решението им да не са точни.

 Когато човекът не е способен да се организира, има само един начин да почне да се организира. Оставя се да си понесе пълният набор от последствията за липсващата си организираност.

 Пример- Има уговорка с теб- не я изпълнява. Не стоварваш сълзи, а стоварваш последствия. Няма да плачеш. Сълзите не решават проблеми, а само те натоварват допълнително, нали? Ти ли трябва да се чувстваш неудобно, че половинката ти не проявява точност или половинката ти трябва да се чувства неудобно, че те подвежда? М? Половинката ти трябва да се чувства неудобно. Не трябва да наказваш себе си за чужди грешки.

 И не следва да те интересува друго, освен че ти си в правото да изискваш точност до последната секунда.

 Изисква се точност до край. Това го казвам от личен препатил опит.

 При това първата реакция на хора, свикнали да не уважават чувствата на другите при подобни неспазени от тяхна страна уговорки е, да реагират, сякаш грешката е в човека отсреща им, в човека до тях. Пример- пита те що не звънна да подсетиш. Ако ли грешката не е в теб, значи грешката е в Космоса- крив е (таковата, за Космосът иде реч). И се почва по системата "Зайо, ти що с шапка/ Зайо, ти що си без шапка".

 Няма угодия при така извъртяна ситуация и затова такива ситуации не следва да се допускат да се разиграват. Много лесно се спират такива упреци. Бавачки се полагат само на малки деца и на тежко болни хора. Възрастните здрави и прави хора сами вземат решения и сами отговарят за коректното им изпълнение, като отстраняват всякакви външни пречки, които биха могли да възпрепятстват. Ако такива се появат, но не могат да се отстранят, то уведомяват. Но пример- "тук с компанията ми е хубавко и не дойдох при теб"- това не е неостранима външна причина. Затова не се приема за оправдание.

 Или пък се стига до "Грешката е в мен" + "Ще опитам да не се повтори". Това означава "Няма да опитам, казвам го колкото да ме оставят на мира, ей значи, аман, не ме оставят да правя каквото ми хрумне".

 Ако искаш от такива хора сериозност, тогава и това като реплика не трябва да го допускаш. Няма "ще опитам". Нещо такова като да се удържи дадена дума, то просто се прави, а не се "опитва да се прави".

 Такива хора (мъже/жени- няма значение) изнамират начини да изклинчат от ангажиментите си за сметка на половинките си. Защото номерът е минавал. А е минавал, защото половинките им лесно подават на манипулация и/или защото не искат да "нараняват" чувствата отсреща и това се експлоатира като слабо място. Всъщност, слабото място може и да е друго. Просто е намерено кое е слабото място и се използва ефективно.

 За да не се попада в такива ситуации да не може да се разчита на половинката, то въпросното лично слабо място, чрез което минава номерът да не се спазват поети ангажименти, трябва да се преодолее. Може да не е само това, което изброих като слабо място. Може да е нещо друго, чрез което по-несериозната половинка редовно се измъква.

 И трябва да се стиснат зъби и да се "нарани" (кавичките са нарочно, реално изискването на точност няма какво да нарани) отсрещната половинка, за дето не си спазва поетите ангажименти- това да се прави систематично, без жал и без компромис. Да се изисква точност, без право на клинчене, докато не се постигне желаният резултат. Ако разбира се, се чувства, че това е правилната половинка, че е правилният човек, до който се полага да се остарее.

 Ако ли не... Ако отдавна няма чувства, ако е изчезнало усещането, че това е правилната половинка, тогава се стяга багажа и толкова. Няма смисъл да се стои с даден човек, заради навика да се стои с даден човек. Да, навикът си има своята сила да кара човек да прави нещо. Навикът например кара пушачите да пушат и прави трудно за тях да откажат цигарите. Но с повечко воля, навикът "пушене" няма шанс. Аналогично и при навикът да се живее с някой, с който отдавна е само "Здравей/Здрасти" и нищо повече.

 Важното е да се знае какво всъщност е реалното положение. Има ли чувства, няма ли. Има ли причини да се продължи съвместното живеене с дадения човек, няма ли. Ако няма- тогава на прицел стават не привичките на отсрещната страна, а навикът да се живее с дадения човек. И следва боренето за по-добър живот.

princess

 Написаното от lia е насока, а не съдба. Не бива да забравяш, че всеки сам избира съдбата си и нищо не е предопределено. Една много добра ясновидка обичаше да ми повтаря, когато ми докривееше на света (без значение защо), че пред всеки човек има минимум 3 възможни пътя и човекът може да си избере по кой от тях да поеме. Казваше, че винаги трябва да се избира онзи път, който ни изглежда правилен и за който искаме да се борим.

 Така е и пред теб. Също имаш няколко пътя пред себе си. Ако имаш възможност да го потърсиш твоя, то потърси го. Обясни му чувствата си. Сподели му, че очакваш дете- ваше собствено творение на вашата любов. Не спирай да се бориш за любовта си.

 Проучи защо си е тръгнал. Той най-добре ще може да ти обясни. Вижте как да отстраните тази причина.

 И... Пиши тук. Да не ни забравиш, ей! Ще те мислим!

@ ozy

 Имаше навремето едни тарикати, дето се бяха изхитрили да се рекламират как лекуват успешно точно 28976 болести. Как? Всъщност никак. Важното е да има кой да вярва, без да задава въпроси и да изисква доказателства... А, също тъй и да си плаща за "лечението".

 Къде са доказателствата за твърденията, посочени в постнатия от теб материал? При това не какви да е, а такива, които да отговарят на доказателства по критериите за научност. Горният текст не е научен текст. Няма ги елементите на научния текст. Един от тях е доказателства. Друг е проверяемост на доказателствата... И така нататък.

 Такъв ненаучен текст, накипрен с понятиен апарат, заимстван от да речем биологията, мога да ти измисля и аз, опирайки се на познанията си по въпроса. Но текстът ще е... Ами измислен. Би ли имало полза? Да, ако ти харесва как звучи една измислица- ползата е, че ще ти радва окото. За повече... Загуба на време.

 Та... Който има желание да си радва очите с четене... Може да чете каквото иска. А който иска реално познание - чете само това, което е качествено.

 За размисъл дали да се бърза да се вярва на ненаучни шашми, предложени като самата научност, но неподкрепени с реални доказателства за действието им, предлагам да се погледне тук: КЛИК

 Реално държавите (не само България) не защитават ефективно населението си от измамници, действащи по схеми от типа "псевдонаука". Така че не бива да се очаква, че някой е пресял плявата и няма опасност от измамници, който пробутват псевдонаука.