Магия

ОБСЪЖДАНЕ => СВОБОДНА ЗОНА => Темата е започната от: Цеци_Вихронрав в 24 Септември 2013 05:41:27, Вторник

Титла: Доверието
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 24 Септември 2013 05:41:27, Вторник

Един разговор с приятел ме накара да се замисля... Трябва ли да се доверяваме на околните или не? От една страна ако си открит и доверчив печелиш приятели. Но от друга... много хора могат да злоупотребят с доверието ти и да ти навредят. Та Да или Не за доверието?

Титла: Доверието
Публикувано от: magic_dream в 24 Септември 2013 10:35:00, Вторник

Винаги трябва да имаме едно на ум, но без вяра е по-трудно да постигнеш успех в живота. Ако виждаш човекът, че е честен с теб, гласувай му доверие, добре е да можеш да балансираш. Аз ще кажа Да за доверието!

Титла: Доверието
Публикувано от: Foxy в 24 Септември 2013 13:12:26, Вторник

Не знам, Цеци - не мисля че има еднозначен отговор на този въпрос. Според мен твърде много зависи от човека. Ако не познавам някого обикновено съм внимателна и после когато го опозная вече преценявам дали да се доверя или не. Винаги можем да сме учтиви и добре разположени към хората, да имаме вяра в тях и пак можем да се сприятелим. Можем да си доверваме различни дребни нещо - но ако говорим да се доверим за най-важните и лични неща, то би трябвало да познаваме добре хората, пред които искаме да споделяме. Поне аз така си мисля... 

Титла: Доверието
Публикувано от: Aton в 24 Септември 2013 13:45:35, Вторник

Аз понякога трудно загрявам та....някой да ми разясни.....що е то доверието.....и защо трябва да се се доверявам....не ми харесва самата дума  „доверие“...тя е в арсенала на всеки измамник

Титла: Доверието
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 24 Септември 2013 16:02:51, Вторник

Ах ти, неверник такъв... Доверие... Ми, доверие според мен е да се разкриеш такъв какъвто си със всичките си плюсове и минуси и да знаеш, че човека отсреща няма да злоупотреби с това. А ти какво разбираш под доверие???
 И ако не се доверяваш защото видиш ли човека отсреща може и да е измамник (а може и да не е), как тогава създаваш приятелства?
 И как се справяш с колектива си ако им нямаш доверие?

Титла: Доверието
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 24 Септември 2013 16:11:55, Вторник

magic_dream, и Foxy, май сте прави и двамата. Преди години не чаках да опозная отсрещния, за да се доверя и често страдах от това. И сега по някога страдам, но се понаучих да внимавам.

Титла: Доверието
Публикувано от: Aton в 24 Септември 2013 17:03:49, Вторник

cecivalchanova, казвам ти..бавно загрявам....пак не разбрах.....защо ми е изобщо да се разкривам...плюсове ,минуси....и т.н......от това следва ,по презумпция,  че през останалото време съм прикрит и потаен.....А пък когато някой ми каже „Имай ми доверие!“ ...е точно тогава ми идва да избягам с 200......Цеци, какво толкова му доверяваш на отсрещния.....я довери и на нас ...

Титла: Доверието
Публикувано от: theshadow в 24 Септември 2013 19:36:02, Вторник

The owls are not what they seem... In a town like Twin Peaks no one is innocent... 

 Таковата, много се старая да не съм това, което съм, особено като ме прихване да се демонясвам... Или не, обърках се, май беше обратното... 

Титла: Доверието
Публикувано от: myself в 24 Септември 2013 19:36:41, Вторник

Р.Рейгън го е казал - "Доверявайте се, но проверявайте.". По-ясно не мога да измисля.

Титла: Доверието
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 24 Септември 2013 19:44:24, Вторник

Атон, когато си крив и заядлив най-много те обичам!  (тоя пост не го показвай на жена си) И ако искаш да знаеш, в тоя форум доверявам много повече неща за себе си отколкото пред обкръжението си. Това не ме прави прикрита и потайна. Просто има хора с които можеш да споделиш проблемите и слабостите и такива с които не. Ако тук споделя комплексите си - всички ще се опитате да ми помогнете да се справя с тях. Ама бившият ми мъж като ги научи ги обърна срещу мен и ми докара такива нервни кризи и последваща депресия, че едва се оправих... Та така за доверието.
 И пак не ми отговори. Как без доверие създаваш приятелства. Така ли няма някой от приятелите ти за когото да кажеш, че му вярваш? А с колектива?

Титла: Доверието
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 24 Септември 2013 20:14:06, Вторник

myself, човек не винаги има време и възможност да провери. Преди два месеца си смених работата. Работя на барака за вестници и цигари с още две колежки. Още първият ден като се събрахме, непознати, не знаещи нищо една за друга и притеснени естествено (все пак работим с пари) видове шефове от София и Варна се постараха да ни кажат как екипите били такива и онакива. Не комуникирали помежду си и не им излизали ревизиите. Ние пък вместо да изпаднем в шок и ужас (както явно се очакваше) решихме, че ще се доверим една на друга и нашият екип ще е най-добрият.  За два месеца се сработихме, разпределихме си задачите според кой къде е най-добър и... Миналата седмица беше първата ревизия. Дойде ревизорката изброихме всичко и накрая когато приключихме тя ни каза, че сме първият екип на който му излиза ревизията от раз. Документацията ни е изрядна и всеки си знае задълженията. И най-хубавото беше, че не и е било толкова весело и забавно на ревизия много отдавна. Естествено това ни вдигна самочувствието и желанието да сме още по-добри. Но мисълта ми е, че ако ние трите не бяхме избрали да се доверим една на друга и да дадем всичко от себе си да се сработим (някой да не си помисли, че и ние нямаме търкания - имаме си ги), нямаше да се получат нещата.

Титла: Доверието
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 24 Септември 2013 20:37:52, Вторник

Quote (theshadow)

The owls are not what they seem... In a town like Twin Peaks no one is innocent...

 "Совите не са това, което изглеждат ... В град като Туин Пийкс никой не е невинен ..."

 Сянка, превеждай ги тея цитати, моля! Добре, че има Гугъл-преводач за безхаберните като мен.
 Те и демоните понякога не са това което изглеждат. Току ги полееш с вода и се окаже, че черните им криле са просто изцапани със сажди. А иначе са едни бели - ангелски.

Титла: Доверието
Публикувано от: luck1 в 24 Септември 2013 21:22:16, Вторник

Не знам за какво толкова трябва да се доверявате. Толкова ли сте пълни с тайни които ви ядат отвътре и искате да се докажете и оплачете. За истински важните неща доверие може да имате само на себе си, всеки друг дори и да е най-големия/добрия/ приятел ще ви забие нож в гърба някога. До тук Aton е най-прав " дума „доверие“...тя е в арсенала на всеки измамник ". Бихте ли се доверили на някой който настоява да му се доверите?

Титла: Доверието
Публикувано от: aves в 24 Септември 2013 21:24:27, Вторник

Струва ми се, че това не е въпрос на който може да се отговори с обобщаващо да или не - има много междинни оттенъци между черното и бялото.
 Пък и самият въпрос е прекалено общ - на кого да се доверяме? за какви теми?
 Изглежда ми по-скоро въпрос на здрав разум и момента преценка - на кого за какво да се доверя, и в каква степен.

 В крайна сметка едва ли е случайно, че областта на магията се свързва даже не толкова със вътрешното/психическото, а с тайната, с мълчанието, с тактичното споделяне и твърдото въздържане от дрънкане...

Титла: Доверието
Публикувано от: Aton в 24 Септември 2013 23:16:44, Вторник

Според мен има нещо много сбъркано по въпроса с доверието.......търсим образа на човек на който да се доверяваме.....и когото намерим търсения той трябва да се почуства изключително щастлив и горд ,че ще му гласуваме доверие.....А ние питаме ли го дали той иска това наше доверие.....тоест да го натоварим с нашите проблеми .НЕ! БЛАГОДАРЯ! Не искам много хора да ми имат „доверие„........Та,Цеци, по тази логика не искам да гласувам много от това „доверие“на приятелите ми......пък за Колектива да не говорим......

Титла: Доверието
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 24 Септември 2013 23:39:18, Вторник

Атон, май те разбирам... или поне се опитвам. С тази тема и всичките мнения и аз взех да се чудя дали съм за или против доверието. И все пак... ако спра да вярвам на хората ще спра да съм аз струва ми се.

Титла: Доверието
Публикувано от: theshadow в 25 Септември 2013 08:47:43, Сряда

Aton... Един вид, животът е шарен и в него има както хубави, така и лоши моменти...

 Навремето, на млади години имах в приятелския ми кръг едно лице (дето по-късно му минаха тези възгледи, които си завъди тогава)... Та след известно мислене по въпросното време това лице реши, че много се натоварва от чуждите проблеми (понеже за момента си нямаше свои проблеми и светът изглеждаше прекрасен) и че не иска да общува с хора с проблеми, защото е много тежка задача... Един вид се получи- че има очаквания от другите да служат само за лично забавление... Що се отнася до мен- аз на такова отношение отговарям с- НЕ, БЛАГОДАРЯ, ЩЕ ПРОПУСНА!

 А и... както писах- в живота има и хубаво, и лошо и това, че в един момент на човек му е хубаво, въобще не предпазва от това в следващия момент същият този човек да се е заринал до уши в проблеми... Само че след като всичко, което се очаква от хората е да служат за забавление... В един момент става такова, че каквото повикало, това се обадило...

 В смисъл... Хората за забавление се обграждат с хора, търсещи хора за забавление. А такъв тип особи с такава нагласа към околните имат навика да се разбягват от всеки, който дава признаци, че има проблеми и вече не става да обслужва егоистичния им порив да служи за забавление... А останалият сам с проблемите си бивш "търся си хора да ме забавляват" не си взема поука да потърси вината първо в себе си, а почва да оревава за фалшивото приятелство...

 ...Истинското приятелство не е само за в хубавите моменти... То е важащо и за лошите моменти, при това - взаимността е важен елемент... Т.е. ... Както един човек се притеснява за приятелите си, така и приятелите му се притесняват за него... Или пък за добрите моменти- те също се споделят взаимно... И това е, което може да промени всичко за всеки от приятелския кръг... Дори самият факт, че ти е споделено и не си сам, значи много...

 Ето тук някъде трябва да се вмести моментът с доверието...

Титла: Доверието
Публикувано от: Aton в 25 Септември 2013 14:51:37, Сряда

theshadow, говорим май за две различни неща.....Аз ежедневно се занимавам с проблемите на моите приятели .....но не защото са ми гласували кой знае какво доверие....не.....просто имам възможност и желание......и го правя....Да, прав си в живота има моменти където проличават истинските приятели.....но на истинските приятели не е необходимо да казваш “От днес вече ти гласувам доверие.Честито!“

Титла: Доверието
Публикувано от: zeroon в 25 Септември 2013 15:09:39, Сряда

Според мен, хората са сложни животни, и често не се познаваме сами себе си, за да се представяме такива, каквито сме в действителност пред другите, независимо от искренните ни намерения - и обратно.

Титла: Доверието
Публикувано от: theshadow в 25 Септември 2013 18:28:32, Сряда

Aton, аз за говорене нищо не написах... Значи- имаме предвид едно и също в такъв случай...

Титла: Доверието
Публикувано от: theshadow в 25 Септември 2013 18:28:58, Сряда

zeroon, има нещо вярно в думите ти...

Титла: Доверието
Публикувано от: aves в 10 Октомври 2013 19:29:28, Четвъртък

Далеч ти дръж невежата тълпа от дверите на моя храм... И т н
 Нали така учи уиканското стихче

 Замислих се също и за това, че СЛЯПОТО доверие нещо хич не си пасва с архетипа на мистика/окултиста, сред чиито идеали е и проницатерността. Следователно, би трябвало да се стремим да сме толкова наблюдателни и задълбочеващи си, че да разпознаваме максимално бързо на кого колко можем да се доверим

Титла: Доверието
Публикувано от: aves в 11 Октомври 2013 18:29:02, Петък

Конфуций казва:
 "Да не говориш с човек, който е достоен за разговор - значи да изгубиш този човек. Да говориш с човек, който не е достоен за разговор - значи да изгубиш думите. Мъдрият не губи нито хората, нито думите."
 

Титла: Доверието
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 22 Октомври 2013 09:12:32, Вторник

Цената на доверието

 Така съм създадена,
 Че предпочитам
 Да се усмихна, вместо да се намръщя,
 Да погаля — вместо да ударя,
 Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

 Много пъти са ме лъгали.
 Дори най-скъпите, най-близките.
 Обичта ми са тъпкали
 С думи са ме оплитали —
 И пак ме гледаха в очите.

 Може още сто пъти да ме излъжат.
 Нека.
 Едно не искам: заради стоте измами
 Веднъж да не повярвам само
 На очите, които наистина
 Са били искрени.

 Станка Пенчева

Титла: Доверието
Публикувано от: LyLyth в 22 Октомври 2013 14:58:38, Вторник

Не мисля, че мога да се разкрия пред някого на 100%. Колкото и да мисля, не се сещам за никой друг, освен мен, който да ме познава толкова добре. Затова и не считам, че е нужно да се разкривам изцяло. То всъщност нямам нужда и от много приятели, защото за мен тази дума "приятел" е специална и в нея влизат малък брой хора. Може би питаш за по-мистичните неща, за онези, които бих предизвикали хули, неразбиране и присмех, евентуално. Тук най-вече си мисля, че е въпрос на ... интуиция, на опознаване на другия, на подход. В Пловдив попаднах на уика случайно, но предпочетох да не давам индикации за себе си, макар че съм убедена, че беше жена, от която мога много да науча и която е улегнала и далеч от самозаблудите. И въпреки това - аз съм си аз! Така го почувствах.
 А иначе... мисля, че всичко, от което се нуждаят хората около нас, е разбиране, внимание, загриженост и подкрепа. Това е достатъчно, за да се зароди приятелство. Колко ще се опознаем - един бог знае. Аз лично не допускам твърде много навътре.
 

" rel="nofollow">

Титла: Доверието
Публикувано от: invisible_weasel в 23 Октомври 2013 21:27:22, Сряда

Аз пък си мисля, по твоя въпрос cecivalchanova ,аз съм ДА за доверието.То трябва да е свободно и да се раздава щедро ,най-малкото защото така винаги посрещаш нещата с положителна енергия,въпреки че под повечето камъни ще откриеш само червейчета а пък и даваш шанс на хората да проявяват положителните си качества........Има обаче едно голямо НО,за да може човек да е истински доверчив ,той трябва да е много силен ,така ако доверието не е оправдано той е предпазен . Aton ,не мисля ,че става въпрос за това,кой какво крие,човек е склонен да използва малките неща за да те нарани .Доверието примерно при сексуалните партньори е обвързано с пълното приемане на другия,на характера му,на чувствата помежду ви и съвместния ви живот ,а изневярата като нарушаване на това доверие.

 Заключение Човек е социално живото ,така той функционира най-добре и заради това трябва да се сработва и доверява на другите,но за да стане това, първо баланса в него,трябва да е категоричен и непоклатим
 Другото важно нещо е ,че човек израства благодарение на грешките си ,аз лично съм благодарна на всички предателски постъпки ,на много са ме научили:)

Титла: Доверието
Публикувано от: Maxx в 14 Януари 2017 20:58:44, Събота

Като се сетя какво щях да напиша тук преди 10 години хем умирам от срам и ужас, хем ми е смешно ама сега ми е лесно да пиша това.
Аз се опитвам от 2 години да съм честен, лоялен и добър без да очаквам нищо. Няма такъв кошмар и погром докато успея да овладея егото и глупостта ми с всички екстри покрай неа. Сега мога да кажа, че за да е силен човек е достатъчно винаги да казва само истината, но само толкова, колкото трябва, за да не се превръща в убиец или труп. Да е спокоен, че няма какво да крие от света, защото се крият само зли, грозни и глупави неща. да вярва. Много. В Бог, Късмет, Себе си или каквото там го фокусира и да се доверява първия път на всеки. После всеки му според заслугите, защото "...на  добрия човек  трябва да се отговори с добро, а на лошия - справедливо!"
Опитвам се тук с всеки пост да го правя и моля да ме извините ако минавам границата!
Благодаря и бъдете смели и честни пред себе си!

Титла: Доверието
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 14 Януари 2017 21:04:45, Събота

Quote Maxx ()

Аз се опитвам от 2 години да съм честен, лоялен и добър без да очаквам нищо.

Мен татко ме научи на един много полезен за мен урок, а именно: Ако си открит и нямаш какво да криеш, никой не може да те изнудва за нищо.
Затова и аз предпочитам да се придържам към честността.
А лоялност и добрина имам за тези които си ги спечелят.

Титла: Доверието
Публикувано от: Maxx в 15 Януари 2017 01:20:50, Неделя

Цеци_Вихронрав,  добре казано и съм съгласен! 
Може ли да попитам как да разбирам "обсебена" под снимката без да се излагам?
Благодаря!

Титла: Доверието
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 15 Януари 2017 08:00:34, Неделя

Понеже със Сянка сме близки приятели и в повечето случаи мислим еднакво, едни дами които не са вече в този форум ме обвиниха, че съм обсебена от него. На мен си ми хареса това "Обсебена" и си го нося като... Като титла примерно.