Quote (Филикощерица)
Никой не се е върнал от онзи свят!Никой не може да каже със сигурност какво се случва след смъртта.
Не е точно така.
Quote (theshadow)
Мнението ми е същото, каквото е и на науката, а и на база едно неприятно лично преживяване на клинична смърт (затова и никой не може да ме убеди, че има висши сили).
А и както писах- има дял от медицината, който изучава ставащото при смъртта. Няма живот след смъртта.
Quote (theshadow)
А и както писах- има дял от медицината, който изучава ставащото при смъртта. Няма живот след смъртта.
Ти се осланяш изцяло на науката ли?
Съжалявам за неприятния опит от който съдиш,на никой не пожелавам подобно нещо.
Много неща на този свят са необясними или предстоят да бъдат открити...
Не казвам,че има живот,прераждане или някакво подобно продължение на смъртта.
Искам да знам обаче ти защо си толкова убеден в правотата си?
Изглежда си изградил мнение на някаква база,само научна ли е?
Нека не забравяме,че преди години са смятали земята за плоска,възможно ли е и това,което науката твърди да се окаже не вярно?
Quote (theshadow)
А аз... Аз предпочитам доказателствата (отговарящи на определени изисквания) пред всичко останало. Затова и имам огромна убеденост в правотата си. И затова впрочем харесвам науката...
Нямам намерение да те убеждавам нещо,в което не вярваш.
П.П. Айде да се хванем на бас,загубилия плаща сметката в бирарията на Луцифер или във винарната на Гавраил
Quote (tattul)
Човек вярва в живота след смърта, не заради църквата Шадоу, а просто защото не може да приеме болката , липста, страданието си остават някъде там като трън и този тън никога не излиза.
Не... Всяко нещо си има начало и край... И ако се говори откровено за смъртта и някой бъде попитан след като умре какво иска от близките му... Надали някой ще иска да види близките си побъркани от сълзи... Надали някой ще иска близките му от целия му живот, от всичко, което е направил, да го запомнят точно с датата на смъртта му... Надали някой ще иска...
А сигурно хората масово биха искали, като си отидат, да бъдат запомнени с нещо хубаво от живота им... Сигурно биха искали да се помни и празнува примерно рождения им ден, а не денят на смъртта им...
Замислям се и каква реакция от околните биха искали... Примерно- аз като си представя края си, като ми дойде смъртта и веднага не искам да си представя близките ми същества във визия- ред сълзи, ред сополи... Не... Такава визия означава, че те страдат, а кой нормален човек иска да види най-близките си нещастни? Ще ми се просто да приемат, че смъртта е част от реда на нещата и че най-доброто, което могат да направят за себе си и за мен, това е да ме запомнят с каквото хубаво ги влече и да продължат да живеят. Ако може понякога да се сещат за мен- добре. Ако не се сещат за мен- пак добре, понеже животът трябва да продължи и ще продължава без мен. Но не искам да си представям страдащи. И само някой да е посмял да запомни датата на смъртта ми- ей тази мисъл ме убива...
Така че, за мен всяка реакция вън от тази, е неестествена и привнесена в психиката като готов продукт на религията, целящ манипулация...
Quote (theshadow)
bigbooss, тази част вече я минах.
Ако си я минал, нямаше да пишеш във форума.
Това, че си преживял подобие на смърт не значи нищо.
Quote (tattul)
Кой от вас се страхува от Смъртта!?
Като дете се страхувах от смъртта. После... Като всеки човек- преживях погребения на близки, също и на приятели... (всякакви, на хора със всякакви убеждения). Най-тегаво ми е било на християнски погребения- самата религия, създава много болна атмосфера. И платен свещеник, платено погребално бюро... Се възползват от това...
Тъй като в моя род християни няма, при нас погребенията не протичат в такава тежка и отровена на психично ниво атмосфера. Сбогуваме с човека по начини, които определям като по-правилните... Всеки сам си преценява как иска да се сбогува. Ако иска да каже нещо на починалия, го казва. Ако иска да сподели нещо с околните за починалия, го прави. Погребението по-скоро се доближава до езическото такова- вкл. в рода ми са съхранени някои езически погребални традиции, които правим, не от вяра в някое езическо божество, а от защото така сме приели... Погребваме с любими лични вещи (обикновено не са ценни, а просто са любимите). Палим върху гроба на заровения вече човек, както е погребан вече- палим огън... Стоим толкова, колкото преценим и от колкото имаме нужда, за да пуснем починалия в смъртта му... От погребението по такъв начин човек не си тръгва с чувството, че все едно е паднала планина отгоре му... Тръгва с чувството, че животът ще продължи напред...
И други работи, лични, преживях...
Опитвах се да я разбера смъртта. След като я разбрах, спрях да се страхувам от смъртта като такава. Повече ме е страх от реакциите на хората...
Quote (theshadow)
bigbooss, знаеш ли какво е клиничната смърт? Ако желаеш, прочети повече по въпроса.
Знам какво е клинична смърт, а ти знаеш ли какво е смърт ? Ако желаеш, прочети повече по въпроса.
П.С Нищо лично, просто не съм съгласен с твоето мнение. Извинявам се предварително ако съм бил груб
Quote (Aton)
theshadow, с няколко милиарда ще е голям купон това оклосветско пътешествие
Не искам да пътувам без приятели и приятели на приятели... Би ми било скучно. Та затова поне няколко милиарда евро мисля да стигнат за всички желаещи да се присъединят... Освен ако не бъркам някъде в сметките... Но пък щях да мога си поискам повече пари, ако нещата ставаха само с искане...
Quote
Ами ако хармонията ти е естествено състояние, защо ти е да медитираш?
Искам да кажа, как така изначално предположихме, че сме задръстени с боклук?
Какво е хармония?
Всекидневно, ако се опиташ да запишеш на лист, всяко желание, което възниква у теб, заедно с всяка оценка, с която е съпроводено, доста по-ясно ще изглеждат нещата.
Твърде много желания, очаквания, мисли, надежди.. всичко това слага край на хармонията.
А, според мен, хармонията е приемане - на нещата такива, каквито са! - нито добри, нито зли, ако към тях не слагам моята оценка, моите очаквания, моите надежди.
Затова се нуждаем от медитацията - успокоение на ума, укротяване на желанията, поглед за миг в тишината.
Много е смешно как "изчистването на ума" се разбира като "не мисли за нищо, нямай никакви мисли". А всъщност е точно обратното - под изчистване се разбира премахването на всички излишни несъществени глупости, които те разсейват, за да можеш да мислиш по-ясноQuote LyLyth (

)
Всекидневно, ако се опиташ да запишеш на лист, всяко желание, което възниква у теб, заедно с всяка оценка, с която е съпроводено, доста по-ясно ще изглеждат нещата.Твърде много желания, очаквания, мисли, надежди.. всичко това слага край на хармонията.
Ето това е! ЗА това става дума в изчистването на съзнанието, просто е казано другояче.
и колкото и да звучи странно - желанието за пиле на вечеря - СЛАГА КРАЙ на хармонията. когато ти е все едно какво ще е на вечеря, стига да те нахрани - ето тогава "хармонията" не се нарушава, а в другия случай, може милион неща да станат - да изгори пилето, да няма пилета в магазина, да спре тока по средата на печенето и т.н. и.т.п.
огледало, а ти какво разбираш под "медитация"