Quote munka_22 (

)
...как го обичам само аз знам,че всичко правя за да са щастливи,но не съм оценена...
Хм. Правиш всичко... по правилен начин ли? И "правилен" според кого? Според теб самата? А него попита ли, дали смята твоя начин за него-пригоден и приемлив?...
От всяка твоя дума струи усещането ти, че съпругът ти е задължен за твоята всеотдайност, ама - виждаме ли - той не ще да го прецени на по твой тертип... Това е чиста проба егоизъм от твоя страна. Не се надявай да ти спестя истината, която виждам. Дори се питам - имали ли сте изобщо някога действителна духовна връзка двамата...какво всъщност означава за теб думите ти "обичам"...
Сещам се за една героиня от детско анимационно филмче, Елмайра... Та, Елмайра започваше да стиска, докато задуши/удуши това, което й харесва, повтаряйки "обичам, обичам, обичам"...
Ти "даваш" обич, предварително правейки си сметка (съзнателно или не) какво ще получиш в замяна. После почваш да негодуваш, защото полученото от теб не е равностойно на даденото...Това не е лябов. Това е търговия. Любовта само дава и никога не прави сметка колко; никога не чака нещо в замяна....
Излизам от темата. Отказвам се да отговарям на въпроси, няма да разбереш отговорите ми.
ПП - и не - нямате направена отвън "магия"
Quote Aton (

)
така й се накара ,че сега със сигурност ще потърси психолог
Кам да ще...Опитах се да я "чукна", без да й отнеса главата, т.е. - проявих нежност и загриженост.
Ма ако наистина иска да направи нещо реално за изплитането на точно тая връзка, трябва да започне някъде откъм себе си. И понже не вижда гредата в своите очи, трябва да й се посочи, да я махне и продължи напред. Едно яко разтърсване, довело до побесняването й (заради "несправедливо" отношение от моя страна,нпр) се надявам да я накара за мисли малко повече от досега, къде е кривицата в живота й. И дано стигне до полезни за нея изводи.
А това, че аз ще съм й крива - познай колко мен ме бърка. Важното е, че съм си свършила работата. Нека си ме "мрази". Омразата е емоция и срвн по-често от лигавенето води резултат.Дали е правилна (и за кого?) моята "философия", не ме интересува. Все някой трябва да върши и черната работа, нали?
Жената иска да оправи живота си. Ми да го НАПРАВИ. Не да реве насам-натам и да търси външни причини...
Пак се отплеснах. Хич не намирам смисъл да обяснявам, защо върша/казвам това или онова, защо избирам понякога погалване, друг път - наритване...