Според едно проучване на Д.М. Крейг, човек има много имена. Да вземем например този човек и да го назовем Александър Щербацки.
1. Майка му ще го нарича "син"
2. Жена му- "любими"
3. Дъщеря му - "татко"
4. Началникът му - "сътрудник"
5. Синът му - "тате"
6. Приятелите му - "Сашо", "Алекс", всякакви прякори
7. Колегите от работата му - "Александър"
8. Старите му приятели - "Пич"
9. Любовницата му - "миличко"
10. Директорът на предприятието - "г-н Щербацки"
Или до тук този човек има над 10 имена. Тези имена изразяват тип на съществуващи междуличностни отношения.
Поради промените в сайта, които налагат местене и триене на темите от главната страница на сайта във форума, копирам отговорите на хората по тази тема от лицето на сайта, за да не се загубят. 1 denislav
това винаги ми е било много интересно! в смисал, за да съществува едно нещо то трябва да бъде именувано, а всяко име си има собствена сила.
2 Eternal_agony
Това го гледах в "Съвременна Магия" на Доналд Майкъл Крег
Quote drosselbard (

)
т.е. не харесваш един Иван, втори- изграждаш си предварително мнение- това мнение създава очакване- провокираш човека срещу теб да го промени и му влияеш пак (в някаква минимална степен, но все пак ). Всичко това е много относително, но ме кара да се замислям.
Ако изграждаш мнение за отсрещния според името му... някак несериозно ми звучи. Аз си имам много Иванки в обкръжението. Някои от тях направо не понасям, но други пък са ми толкова близки и скъпи... Само по начина по който казвам Ваня, ако ме познава човек вече знае за коя точно Ваня мисля в този момент.
И drosselbard, казваш, че те е подразнило в един момент, че човекът до теб е поискал да узнае името ти. Сторило ти се неважно и т.н. За него е било важно. И не защото името определя характера, а защото те е почувствал близка и е искал да узнае всичко за теб. А взаимното опознаване все пак започва от запознанството. Започва със: "Здравей, как се казваш?"
Аз пък винаги съм имала проблем с това да си измисля ник някакъв за разни форуми... Не, че нямам достатъчно фантазия, но ника не съм аз. И се опасявам, че или ще го сменям през ден или ще го забравя, затова и винаги се регистрирам с името си. А името си не винаги съм харесвала. Като дете имах две съученички които ми бяха адашки и бяха толкова надути и злобни, че покрай тях си бях намразила името. После порастнах, научих, че не името ме прави мен, а аз правя името си и сега не просто си го харесвам, а си го обичам моето име.
Quote drosselbard (

)
което накланя везната към "важен е смисъла, а не думите", но пък и много неща говорят обратното- думите налагат тон. И къде вибрациите на звуците се вместват в това тогава?
drosselbard, аз си мисля, че ние влагаме вибрация и смисъл в думите и конкретно името. Или по-точно всеки влага различна вибрация в дадено име. Аз се казвам Цветана и обикновено ми викат Цеци, но ми казват и Цвети, Цветанка (тогава побеснявам) и т.н. Но всеки влага различна вибрация в името ми и според това каква вибрация влага отсрещният се определя моето отношение към него. Един вид името няма някаква собствена вибрация ( то си е име -дума), но от това каква вибрация влага човека отсреща в моето име или в обръщението към мен (прякор, умалително), аз разбирам неговото отношение към мен, което пък и определя моето към него. Затова не ми харесва да ми говорят без обръщение.
Вземи домашните любимци например... Моите котки едва ли разбират какво им говоря, но много точно усещат интонацията ми и реагират адекватно. Така, че ние зареждаме думите с някакъв смисъл, не те нас.