Публикувано от: myself в 10 Ноември 2014 11:36:13, Понеделник
Щото се оказва, че го прилагам - винаги, когато мога.
Само дето не се сетих, че ако всеки започне да разбира взаимоотношенията и битийното задоволяване на потребностите по този начин (както е описано в клипа), Системата става излишна. И не става въпрос, да се връщаме към по-ранен етап в обществено-историческото си развитие, а да преминем към нов и по-развит такъв.
Та, вижте защо да прочистим паразитиращата върху живота ни система и какъв е начина.
Ще ми се да може да стане. Без значение, че няма аз да го живея по този начин. Но децата ми или техните деца - ще.
Ще ми се
Публикувано от: Delta в 10 Ноември 2014 12:37:25, Понеделник
Всъщност в моето ежедневие често го правя с познати и приятели. Примерно сестрата на мъжа ми редовно ни носи яйца, домати и прочее продукти от село, като има в излишък. Не съм опряла до тях, но пък ми идват добре. Аз не ги плащам. Аз пък редовно им оправям компютъра и помагам на дребния по английски... или върша някакви други услуги от административен тип. Не броим кой на кого и колко. Според който и когато има нужда. Понякога ме избива на досада, когато почнат ежедневно да ми висят на главата... но продължавам.
Имам едни приятелки, счетоводителки. Имат си тарифа за консултации. Аз пък съм преводач и също си имам тарифа. Обаче - аз редовно ходя при тях да задавам въпроси във връзка с работата ми (дипломиран счетоводител съм, но не съм го работила из основи и някои неща не са ми ясни). Не плащам за информацията.
В същия офис има копирен център. Там пък едното момиче имаше нужда от преводач. Вече няколко пъти и правих услуга да и превеждам от разни сайтове и да звъня по телефона в Италия. Без пари.
Хубаво е така.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 10 Ноември 2014 15:00:46, Понеделник
Повечето ми приятели са по чужбинско и когато някой от родителите им се разболее, аз съм тази която хвърчи по доктори и се разправя с болни. И понеже категорично отказвам да ми заплатят, те пък ми носят дрехи и аз все съм модерна и все са ми в излишък дрехите - съответно раздавам на други приятели. Даже мебелите у дома са ми все от приятели. Кой какъв ремонт тръгнал да прави и аз съм там да помагам, те пък като сменят мебели старите които са запазени ми ги носят на мен. Мъжът ми оправя компютрите на всичките ни приятели безплатно, те пък ни помагат по друг начин... Просто и за двама ни е неприемливо да вземеш пари от приятел само защото си му свършил услуга...
Ако обаче започнем да правим това не само с приятелите си, а с всички, животът ще стане по-лесен, че и по-весел... Наистина ще съборим системата.
Публикувано от: Delta в 10 Ноември 2014 15:09:00, Понеделник
От това като се освободим и ще стане.
Публикувано от: myself в 10 Ноември 2014 17:07:38, Понеделник
Quote Delta (
)
)аз пет пъти ти оправих компютъра, пък ти само веднъж ми донесе и само 5 яйца От това като се освободим и ще стане.
Мдам, ето го - еквивалентното опаричаване, като начин на мислене... 5 яйца струват Х лв, а оправянето на к-ра У лв, а Х е по-голямо или по-малко, но в никакъв случай не е равно на У...
Идеята е - аз имам нужда от А и свръхпроизвеждам (или мога да се лиша) от Б, срещу което да получа нужното ми А. Без да се уравняват А и/или Б спрямо нещо друго (пари примерно), а само в зависимост нуждата ми и произведеното от мен (вещ/труд), с което да се разделя, срещу което да получа...Дресиран начин на мислене е, колко струва нещо, какъв е съответстващия му паричен еквивалент...
Утопия? Да, утопия е. Нещо мяза на комунистическия идеал (всекиму според потребностите и от всекиго според възможностите). Но и не е точно това, защото в родовообщинните общества, където такъв стокообмен е единствения начин за получаване на нещо, което не произвеждаш, комунизъм не е имало, а обмяната - да. И смятам, че нуждата (в едно такова общество) ще вдига летвата за развитие качествата на индивида: за да получиш нещо, ще трябва да произведеш нещо друго и го размениш или пък - ще трябва да имаш умение, което да предложиш като услуга срещу получаването на това, което ти трябва. Ако нямаш уменияа да изработиш/предложиш нещо, то ще е защото си мързелив, защото не си пожелал да се научиш как да произведеш нещо с ръцете и труда си.
Столетия вече друсират начина ни на мислене и ни обучават, как да станем по-усъвършенствани паразити - без да произвеждаме, да получаваме... И мръсната дума тук се оказва, че не е "пари", а мързел/некадърщина/готованство...
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 10 Ноември 2014 17:34:37, Понеделник
Quote myself ()
)И мръсната дума тук се оказва, че не е "пари", а мързел/некадърщина/готованство...
Но да се върна на темата... Няма значение колко пъти ще оправиш компютъра на някой, а няма да получиш нищо насреща, могъл е мъжът ми - оправил е. Все пак става въпрос за приятели. Важното е когато този човек може да ти помогне да го направи.
Мъжът ми има един приятел на който с години оправя компютрите и не му взема пари. Не че въпросният човек не иска да си плати - иска, още повече, че е заможен, но за мъжът ми той не е богатият бизнесмен, а приятеля от детството и просто няма начин да приеме парите му. Това лято като влязох на операция, този му приятел разбрал и с едно обаждане по телефона, аз се оказах ВИП персона в болницата понеже съм близка на...
Та няма значение кой и колко, важното е да е на време...
И знаете ли, че Сянка цяла зима ми ремонтира психиката, че се беше разпаднала на съставни части?! И хвърли сума труд докато ме вкара в пътя... И не ми е поискал нищо за всичкият този труд... И ще съм му задължена за цял живот, защото каквото и да направя, това което той направи за мен е безценно... И ако някой още не знае... Той ми върна живота и... Много го обичам този Сенчест Черен Маг!
Публикувано от: Delta в 11 Ноември 2014 11:55:00, Вторник