хеката, звучи като приказка. Хем смешна, хем вярна.
Иначе - не знам дали моите котки са различни, ама май не се карат коя да е господарка на дома. Като взехме второто коте (т.е. моят фамиляр), той беше бебе на около 30-тина дена. Голямата котка му се скара няколко пъти, но после реши, че ще се грижи за него (така и до днес). Вече отношенията не са "бебе-мама", а по-скоро "съпруг и съпруга"
(ама тя пак се грижи за него като за бебе понякога). От техния "брак" се появи третото щъкащо нещо у дома, което всъщност е доста лудо и динамично (за разлика от татко си).
Та, появи се после кученцето. То си свикна с тях, де. Те са си неговите котки и ги пази! (Нищо, че са по-едри от нея). И така, тя наистина отива да им "разкаже" какво е видяла на вън, търси ги да си поиграе с тях, да се гушне в тях, ако и е студено. Писанки обаче и дават възможността да ги обича, ако никой не ги гледа (горделивки
).
Но най-много ми хареса последното. Хапещото диване се грижи за външните вредители, а мъркащия спящ красавец - за вътрешните.
И все пак ми стана интересно. Човек си има само един фамиляр, така ли? Т.е., ако е така, то другите животни усещат ли го ?Added (23.Сеп.2014, 2:55 PM)
---------------------------------------------
cecivalchanova, но пък Мишка чудесно се разбира с твоите "по-проклети" гостенки.