Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 11 Април 2014 09:43:21, Петък
Приятелството - това е един от най-ценните диаманти в света с неповторим блясък. То не се продава и няма цена. Приятелското чувство извира от сърцето и е искрен израз на доброжелателство, взаимопомощ, великодушие, доброта и толерантност. Приятелството е взаимоотношение, при което липсва егоизъм, егоцентризъм и всякакво желание за доминиране и господство над другия. Едно от най-важните качества е естествеността. Приятелството е като цветята - ако го поливаш със слънчева утринна роса, пропита с великодушие и толерантност, то ще расте щастливо, огрявано от слънцето на искреността и доверието. За да живее пълноценно човек, той не може да живее сам. Ежедневно ние се срещаме с хиляди хора, роднини, познати и приятели. Съдбата ни събира с едни и ни разделя с други, някой стават основна част от живота ни завинаги или просто преминават през него, оказвайки или не влияние. Млад, стар, мъж, жена, всеки има нужда от приятел до себе си. Онази чисто платонична любов, която те свързва с един човек и трае понякога за цял живот, друг път не чак толкова.
Не можем да изберем родните, семейството си, хората с които ни се налага да общуваме през определена част от живота си - съученици, учители по-късно и колеги. Но човек сам избира приятелите си, решава на кой може да има доверие и да го допусне до себе си. Вярно е, че с годините хората се променят, някой приятелства просто не могат да издържат изпитанието на времето, от момиченца и момченца играещи си на кукли и на футбол се превръщаме в големи хора, пътищата ни се разделят, между нас застават други хора, големи разстояния и незапълнени пропасти, докато старият ни приятел или приятелка с които преди време сме се кълнели, че нищо не може да ни раздели и никога няма да се забравяме, се превръща просто в черно бял спомен, от детските ни години - хубав, но само спомен.
Има различни видове приятелства, семейни, по сметка, наложени ни от други хора и истинското чисто приятелство, да намериш човек, с които да се разбираш и без думи, които да е винаги там, за да се посмеете заедно и никога да не откаже да ти подаде ръка, когато затъваш в тинята на живота. Приятелят, този които те разбира, на които си готов да повериш и собствения си живот, които винаги е там, за да ти даде съвет или просто, за да те изслуша, който не очаква нищо в замяна. Ти го познаваш и той те познава и се приемате такива каквито сте, можеш да му кажеш, кога греши и искрено без капка завист да се радваш на неговите успехи, както и той на твоите, само такова приятелство може да продължи вечно.
Но и нищо не боли повече от приятелското предателство и нищо не е по-страшно от това, да се довериш до край на един човек и в даден момент, да разбереш, че всичко е една голяма лъжа.
Спаска Христова
Източник:тук
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 11 Април 2014 10:30:24, Петък
Вие как разбирате приятелството? И как избирате приятелите си?
Публикувано от: coolest в 11 Април 2014 13:39:36, Петък
Quote cecivalchanova (
)
)истинското чисто приятелство, да намериш човек, с които да се разбираш и без думи, които да е винаги там, за да се посмеете заедно и никога да не откаже да ти подаде ръка, когато затъваш в тинята на живота. Приятелят, този които те разбира, на които си готов да повериш и собствения си живот, които винаги е там, за да ти даде съвет или просто, за да те изслуша, който не очаква нищо в замяна. Ти го познаваш и той те познава и се приемате такива каквито сте, можеш да му кажеш, кога греши и искрено без капка завист да се радваш на неговите успехи, както и той на твоите, само такова приятелство може да продължи вечно.
Quote cecivalchanova ()
)И как избирате приятелите си?
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 11 Април 2014 13:57:16, Петък
Публикувано от: хеката в 11 Април 2014 14:20:36, Петък
Атос,Портос,Арамис и д`Артанян. Това е което винаги съм искала и за което съм се борила,що се отнася до приятелството.
Дали имам такива приятели... Да имам такива приятели и за мен е чест факта че са ми приятели.
Бих защитавала приятелството си дори с цената на живота си.
Публикувано от: coolest в 11 Април 2014 17:26:20, Петък
Quote cecivalchanova ()
)Прав си coolest, но и другите приятелства не са за подценяване. Човек постоянно се среща с нови хора, общува с тях и е нормално да завъже приятелство на база колегиалност, хоби, интереси. Някои от тях прерастват в онова истинското приятелство, дето е за цял живот, други си остават на ниво интереси. Моите най-скъпи приятелства - тея дето са ми за цял живот, са ми и най-трудните приятелства, но пък за тях и в огъня бих влязла.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 11 Април 2014 17:32:05, Петък
Публикувано от: coolest в 11 Април 2014 17:56:33, Петък
Quote cecivalchanova ()
)Книгата е много добра - ще ти хареса.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 11 Април 2014 18:07:38, Петък
П.С.
Лилавото ти ходи!
Публикувано от: Godsmack в 11 Април 2014 20:28:48, Петък
Публикувано от: LyLyth в 11 Април 2014 20:29:51, Петък
Публикувано от: Godsmack в 11 Април 2014 20:37:43, Петък
Публикувано от: LyLyth в 11 Април 2014 20:39:44, Петък
Публикувано от: Godsmack в 12 Април 2014 07:20:47, Събота
Публикувано от: хеката в 12 Април 2014 09:57:42, Събота
Ако ти се отдаде възможност прочети я ,много интересна книга.
Публикувано от: LyLyth в 26 Април 2014 17:58:50, Събота
Ето какво се присетих днес.
И се сетих и за приятелството...
Та - какато казах в другата тема - въпрос на степен в обичта е. Тази дума е много различна, много ..дълбока, не се дава току-така..
И какво е все пак - взаимност, споделеност.
Не съм писала в много форуми, но пък пиша от много време. В друг форум имах ..приятел - виртуален. Много години списвахме, а как сме се карали, понеже все за религиозни неща спорехме.. Толкова пъти се канех да спра, минавайки покрай неговия град - в средата на България и все отлагах. Стояли сме до посред нощ, споделях му от неволите си, той ми разказваше за неговите. На възраст - по-голям от баща ми, в душата си - младеж. Как съм се смяла с него, той обичаше мръсни вицове и беше фраснат по пръстите*. Не спестяваше на никой и нищо.. И един ден, просто един ден, негов познат съобщи, че починал - просто така! Ей така от нищото.. тежко, много тежко..
А иначе .. аз трудно обичам, защото това, което не е близо до сърцето, то не ранява.
И така.. приятелство...
една сериозна дума, почти толкова, колкото е и любов..
А какво не е - не е битка само от едната страна, тогава не е приятелство, тогава е конска талига...
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 26 Април 2014 21:07:56, Събота
Quote LyLyth ()
)И така.. приятелство...една сериозна дума, почти толкова, колкото е и любов..
А какво не е - не е битка само от едната страна, тогава не е приятелство, тогава е конска талига...
А какво не е - не е битка само от едната страна, тогава не е приятелство, тогава е конска талига...
Права си, Лилит, Приятелство е когато е взаимно. Когато всеки иска най-доброто за отсрещния и когато кавгата не е повод за раздяла.
Публикувано от: LyLyth в 26 Април 2014 21:13:40, Събота
Тъкмо са ме обзели мисли за ... шаблоните... Трудно меря света напоследък, нищо не е такова, каквото изглежда.. Но възприятията на всеки са нещо...лично, до толкова, че някои неща въобще не биват възприемани..
Дам..
Публикувано от: Archeia в 27 Април 2014 10:04:44, Неделя
В голяма степен приятелството е въпрос на избор.
Не е "взаимно и едновременно теглене на талига" - това опорочава идеята.
Приятелството е усещане, връзка, взаимно разбираема принадлежност към нещо - кауза, мислене, светоусещане.
Да, в голяма степен е любов.
От тази, която не следва да се приема за даденост - а следва да се пази, развива и обогатява.
---------
Според мен, добре е не се товарят приятели с битовизми или /не/осъзнати душевни лутания или пък с някакви спорни лични драми.
Приятелството е партньорство.
Не взаимен обмен на негативи.
Или позитиви.
И е доста надценявано от една страна.
От друга - много подценявано.
Стереотипите са навредили на подобен тип връзки между хората.
Дали вярвам в приятелството? - да, но по един суров, осъзнат и адски отговорен начин.
Това е мой начин, обаче.
Публикувано от: LyLyth в 27 Април 2014 10:10:44, Неделя
почти изцяло единомислие.
само ето това:
Quote
Според мен, добре е не се товарят приятели с битовизми или /не/осъзнати душевни лутания или пък с някакви спорни лични драми.
ам.. дали може да има "натоварване", когато има приятелство.
(допълвам - свободата от ограниченията в приятелството е толкова голяма, че някак ми е невъзможно да си представя натоварване..) Иначе .. да. Много често хората не разбират, защо твърдя има много сериозна разлика между приятели и познати. И лепят с "приятелство" всеки нов човек в живота им.
И като се опитам да дам моето обяснение за това, че приятелството се случва едва няколко пъти в живота...
Особена връзка е.
Публикувано от: Archeia в 27 Април 2014 10:20:40, Неделя
Quote
дали може да има "натоварване", когато има приятелство
-----------
В момента, в който се намирам, смятам подобно поведение като липса на хигиена.
Как ще е после - не знам...
Може и това отношение да не е адекватно...
-------------
С останалото - съвпадам
- но не съм сигурна, че приятелството се случва няколко пъти в живота...Точно като любовта може да се случва неограничен брой пъти - от нас зависи как ще поддържаме и развиваме случилото се.
Публикувано от: LyLyth в 27 Април 2014 10:28:28, Неделя
Понеже трудно допускам хората близо до мен, не намирам за нужно, то не мога да се произнеса по последното.
Твърде .. съм критична, явно.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 27 Април 2014 11:39:12, Неделя
Quote Archeia ()
)често се случва да се увлича човек в емоцията си /независимо каква - но най-често - болезнен вид/ - това води до натоварване на връзката - излишно форсиране, привнасяне на емоционални състояния, които острешния бива буквално задължен да приеме и емпатично да преживее...в името на приятелството...
Публикувано от: Archeia в 27 Април 2014 21:32:59, Неделя
аз написах:
"буквално бива задължен..."
Нямах предвид - " приятелят ти казва или показва - задължен си да преживееш с мен еди какво-си..."
по друг начин се случва...
Мисля, че ме разбираш сега.
Просто стана въпрос за емпатия наскоро. Построих мисълта с тази отправна точка.
-------------
Прави си, че има някои много ценни приятелства - и загубата им може да промени теб самата така, че да не се познаеш ...
За мен мога да кажа, че съм била често от страната на "прекратяващия".
В много случаи съм го правила с ясното съзнание за последствията и за двете страни.
Понякога е било за да не навредя.
По никакъв начин.
Понякога се случва и да съм отровна.
Сигурно съм кофти приятел в общия смисъл на думата?
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 27 Април 2014 21:44:22, Неделя
Аз имам някакво странно разбиране за приятелството, за мен то е... То е по-ценно от любовта, от всичко.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 27 Април 2014 21:48:29, Неделя
Quote Archeia ()
)Понякога се случва и да съм отровна.Сигурно съм кофти приятел в общия смисъл на думата?
Публикувано от: LyLyth в 28 Април 2014 05:38:54, Понеделник
Мисля, че разбирам, какво имаш предвид, но категориите, по отношение на йерархията, се разминават при мен.
Формообразуващите компоненти на приятелството са различни от тези на познанството.
Общуването предполага обмен, обща точка, общ елемент. Обменът е както на ниво информация, така и на ниво емоция, защото тук ще трябва да се върна към момента за безусловността, а той е парадокс, не е възможен, защото, дори и в едни изцяло изчистени от битовизми партнирания (каквото са само деловите), пак има оценъчен момент или е заложено очакване поне, надежда, желание. Та обмяната на позитиви и негативи неименуемо е обмяна И на очаквания и оценки, което вече е свързано и с последващи емоции.
Избор е, да, но само в началния момент - избираш, съпоставяйки данните, опознавайки отсрещния, неговите принципи, личност, умения и т.н. - избираш дали да дадеш шанс или не. От там насетне събитията имат свой живот и посока на развитие, свързани са пак донякъде с избор, но той вече е по-скоро рекапитулация, точка, в която избираш да продължиш или не, по-скоро пасивно понасяне на следствията от другия, макар и обменът да е активен.. дано ме разбираш. (:
Докато седя и отпивам от кафето, чудейки се как да ти опиша собствената си представа за приятелство, с какво да я сравня, сещам се за ...зоната и стаята... (: Идеята ми хареса, а в случая може да се напасне и към приятелството, поне при мен и би могло да отговори, защо считам според себе си и моят опит, че то се случва само няколко пъти в живота... - първите бариери се преминават лесно, а когато стигнем до зоната, в която граничат приятелство и познанство, тогава започва и ..същината. И вече не става дума толкова за избро, колкото за проверка - какво носиш отвътре... Подлагаш някого съзнателно или несъзнателно на всякакви тестове, онова, което ще те доведе до приятелството, е предварително зададено, а втози ред и.. донякъде е обреченост. Достигнал до там, няма натоварване, събитията са те подложили на всичко, издържал си всичко, минал си без натоварване, затова вече е приятелство и от тази точка нататък, свободата е огромна, поне за мен.
Ако човек не се справи, остава в границите на познанството. Но има и много дорби познати, точно там ми изглежда възможно онова, което описваш.. - сурово партниране, без емоционално натоварване. И там съм напълно съгласна, че трябва да бъде прекратявано всичко, което натоварва, всеки енергоразход, който е неоправдан от гледна точка на крайния резултат и смисъл. И тук има тънък момент - прекратявайки в повратна точка, като как ще се развият събитията - това зависи от размера* на личността. Двама души могат да се отдръпнат, да направят ревизия на случилото се, да занулят нещата и да се завърнат към общуване в един нов и много по-добър вариант, който обаче, поне според мен, няма никакъв шанс някога да стане приятелство, защото вече е ..кастриран, или пък не? Но стигне ли се до ревизиране, това е всичко друго, но не и приятелство. Ще спестя коментара за онези ревизии, при които дебитът показва цялата си тъмна страна на кредита или обратно. (:
Мотивът в оценките "добро и зло" е нещо много важно, точно той определя кой и доколко е отровен. Суровите и категорични действия не следва да се тълкуват като отровност или жестокост, а като непреклонно намерение. Как да дам пример... сещам се сега, че дъщеря ми веднъж изпотроши доволно количество чинии, хвърляйки ги в голямата мивка на майка ми, но водена от желанието/мотив да помогне, отсервирайки масата, слагайки нещата на правилното* място... може би пък това е ....стереотипа - или пък не? (:
Формообразуващите компоненти на приятелството са различни от тези на познанството.
Общуването предполага обмен, обща точка, общ елемент. Обменът е както на ниво информация, така и на ниво емоция, защото тук ще трябва да се върна към момента за безусловността, а той е парадокс, не е възможен, защото, дори и в едни изцяло изчистени от битовизми партнирания (каквото са само деловите), пак има оценъчен момент или е заложено очакване поне, надежда, желание. Та обмяната на позитиви и негативи неименуемо е обмяна И на очаквания и оценки, което вече е свързано и с последващи емоции.
Избор е, да, но само в началния момент - избираш, съпоставяйки данните, опознавайки отсрещния, неговите принципи, личност, умения и т.н. - избираш дали да дадеш шанс или не. От там насетне събитията имат свой живот и посока на развитие, свързани са пак донякъде с избор, но той вече е по-скоро рекапитулация, точка, в която избираш да продължиш или не, по-скоро пасивно понасяне на следствията от другия, макар и обменът да е активен.. дано ме разбираш. (:
Докато седя и отпивам от кафето, чудейки се как да ти опиша собствената си представа за приятелство, с какво да я сравня, сещам се за ...зоната и стаята... (: Идеята ми хареса, а в случая може да се напасне и към приятелството, поне при мен и би могло да отговори, защо считам според себе си и моят опит, че то се случва само няколко пъти в живота... - първите бариери се преминават лесно, а когато стигнем до зоната, в която граничат приятелство и познанство, тогава започва и ..същината. И вече не става дума толкова за избро, колкото за проверка - какво носиш отвътре... Подлагаш някого съзнателно или несъзнателно на всякакви тестове, онова, което ще те доведе до приятелството, е предварително зададено, а втози ред и.. донякъде е обреченост. Достигнал до там, няма натоварване, събитията са те подложили на всичко, издържал си всичко, минал си без натоварване, затова вече е приятелство и от тази точка нататък, свободата е огромна, поне за мен.
Ако човек не се справи, остава в границите на познанството. Но има и много дорби познати, точно там ми изглежда възможно онова, което описваш.. - сурово партниране, без емоционално натоварване. И там съм напълно съгласна, че трябва да бъде прекратявано всичко, което натоварва, всеки енергоразход, който е неоправдан от гледна точка на крайния резултат и смисъл. И тук има тънък момент - прекратявайки в повратна точка, като как ще се развият събитията - това зависи от размера* на личността.
Двама души могат да се отдръпнат, да направят ревизия на случилото се, да занулят нещата и да се завърнат към общуване в един нов и много по-добър вариант, който обаче, поне според мен, няма никакъв шанс някога да стане приятелство, защото вече е ..кастриран, или пък не? Но стигне ли се до ревизиране, това е всичко друго, но не и приятелство. Ще спестя коментара за онези ревизии, при които дебитът показва цялата си тъмна страна на кредита или обратно. (: Мотивът в оценките "добро и зло" е нещо много важно, точно той определя кой и доколко е отровен. Суровите и категорични действия не следва да се тълкуват като отровност или жестокост, а като непреклонно намерение. Как да дам пример... сещам се сега, че дъщеря ми веднъж изпотроши доволно количество чинии, хвърляйки ги в голямата мивка на майка ми, но водена от желанието/мотив да помогне, отсервирайки масата, слагайки нещата на правилното* място... може би пък това е ....стереотипа - или пък не? (:
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 14 Май 2014 23:08:43, Сряда
Quote Archeia ()
)често се случва да се увлича човек в емоцията си /независимо каква - но най-често - болезнен вид/ - това води до натоварване на връзката - излишно форсиране, привнасяне на емоционални състояния, които острешния бива буквално задължен да приеме и емпатично да преживее...в името на приятелството...
Като се замисля аз самата колко пъти съм товарила приятелите си с болезнени мои емоции... Чувствам се виновна за това което съм им причинила мислейки егоистично само за собствената си болка...
Ако човек обича приятелите си не би трябвало да им причинява това. Май в такива моменти е по-добре да се оттегли и да не трови душите на близките си.
Публикувано от: theshadow в 15 Май 2014 13:44:09, Четвъртък
Фройд използва подходящо описание на крайния резултат- нарцисизъм. Нарцисите се обграждат обикновено със себеподобни... И понеже животът не е само хубаво и не е само песен... Когато нарцис попадне в центъра на проблем- нарцисът остава съвсем сам- без приятели, с тъжната истина, че никога не е имал истински приятели.... Защото... Хората, споделящи убежденията на нарциса, че приятелите са за забавление- са се разбягали при най-малкия признак, че "ще се натоварят"...
Приятелството- то е и при хубаво, и при лошо.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 15 Май 2014 14:50:30, Четвъртък
Аз самата бих побесняла ако приятел ми спести проблемите си. Бих го приела като акт на недоверие към силата на характера ми. От друга страна аз самата гледам да скривам своите проблеми от приятелите си, за да не ги товаря излишно. Е... не винаги успявам, но се старая...
Публикувано от: LyLyth в 15 Май 2014 14:57:28, Четвъртък
Какво значи товарене? Ако някой ти е близък, то всичко те вълнува - къде е, защо е там, до кога е там. Ако има проблеми - какво се случва, как да му помогнеш и т.н.
Иначе е нещо подобно, което Сянката описва, ама има и друга порода хора - социопатите. Те не се вълнуват от нищо и от никой.
Има и трета порода хора - такива, които наистина нямат нужда от другите, по-затворени, по необщителни.
Всякакви случаи има, нещата винаги се преценяват индивидуално и на момента.
Публикувано от: theshadow в 15 Май 2014 16:35:50, Четвъртък
Публикувано от: хеката в 15 Май 2014 17:28:34, Четвъртък
Публикувано от: LyLyth в 15 Май 2014 17:36:52, Четвъртък
До тук чета, че приятелството не трябва да се натрапва, че единият не трябва да натоварва другият, че единият би могъл да бъде заставен (каквото и да значи тази дума) да приеме другия и неговите състояния. НО..
Приятелство ли е това? Не е поставяне на единия в ролята на жертва, а на другия в ролята на злодей- виктимизацията? Кой всъщност трябва да се грижи за нашите собствени граници? И можем ли да очакваме някой да не ги прекрачи, ако самите ние не сме ги дефинирали?
Можем ли да искаме разбиране и как можем да знаем кога натоварваме някого, ако този някой не ни каже това? И има ли приятелство там, където има страх да бъде изречена истината?
Мисля си сега, ценя в моя живот най-много хората, които са ми казвали истината. Има толкова много начини да бъде изречена тази истина - от такива, които бих изградили чувство на благодарност до такива, които бих нанесли рани на отсрещния, а това изключва оправданието, че лъжата или спестеното неизречено е било облечено в благородсто, за да не бъда засегната. И ако не можеш да разчиташ, че човекът срещу теб е в състояние да бъде искрен с теб, можеш ли да разчиташ, че той ще ти е приятел?
Много въпроси..
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 15 Май 2014 18:09:45, Четвъртък
Публикувано от: LyLyth в 15 Май 2014 18:53:49, Четвъртък
Приятелството е само с главно П, затова, според този ми възглед, всички онези въпроси, които поставих, ми идват странни.
С малко П не е приятелство. То е познанство за мен, необходимост, колегиалност, някаква друга обвързаност от взаимен интерес, но не и приятелство.
А приятелството се създава бавно. Поне за мен. Но допускам да греша, понеже съм твърде... критична и безкомпромисна..
Затова някак считам, че би могло да е само няколко пъти в живота. Затова и допускам, че може да издържи на всичко, понеже, де се вика, е калено в огън и вода..
И един пример, нещо, което може да даде някаква насока на казаното. Следната ситуация - за граници и за доверие.
Преди две години на рождения ми ден, неволно нараних моята приятелка. Ако тогава тя не ми бе казала, че това се е случило, никога нямаше да разбера нито какво съм направила, нито защо тя е толкова засегната. Ето какво стана.
Подготвяме се за вечерта. А съществува конфликт между нея и моя роднина. И през деня идва приятелката ми на работата, донесе ми цветя, нагушка ме, нацелува ме и аз разбрах, че тя ще е на работа вечерта.
По-късно се чухме по телефона и докато си говорим, аз съм й казала, че трябва да затварям и че ще се видим на другия ден. А приятелката ми се освободила от работа, купила ми подарък, натокала се, но като чула това, решила, че не я желая на партито, понеже роднината ми ще е там и не дошла.. Останала у дома и цяла нощ плакала, че аз съм избрала роднината си, което не е така! Ето ти гениален повод да се скараме и никога повече да не се погледнем.
Минават дни, идва тя, мятаме се на пясъка, а тя започва така:
"Искам да ти разкажа една история за едно момиче. Тя си имала приятелка, която много обичала, а приятелката й имала рожден ден. И това момиче купило подарък и отишло на прическа, а после като чула, че не трябва да ходи на РД..... " - да не продължавам. И ми разказва, а сълзите й капят! Ужасно се почувствах. Тя плаче, аз плача - хаха, сапунка пълна.
Нагушках я, а аз дори не съм разбрала какво съм направила. Откъде да зная, че тя се е освободила. Говорих й поне час, за да я уверя, че не съм я заменила, че каквото и да стане, няма да разруша връзката между нас, за да угодя на нечий инат или прищявка (става дума за родата).
Та така. Но с нея сме се карали, викали сме си, не сме си говорили, после сме се разбирали отново, когато гнева премине. Тя ми каза тайна, която бе пазила 7 години, а аз успях някак да простя, въпреки болката от това, че в най-важния момент тя бе премълчала. И разни такива - бол! Но ни свързват години и толкова кризи, толкова моменти на "добро и зло", че ...
Ето, вчера пак ми помага - стана и статистик
А през какво я прекарах, преди да се разведе.. Бедна ти е фантазията. Ако на някой друг така говоря, той ще ме заплюе и повече по никакъв повод няма да ме погледне. Тя веднъж се разплака и каза, че не иска да ме слуша, понеже я наранявам. Е, може и да не съм била права, но, дявол да го вземе, това бе моето мнение. И щом го е поискала, ще го слуша такова! И щом иска да съм откровена - такава ще съм. Та.. през цялото време, тогава бях и на лекции, говорили сме часове по телефона, но не ме е натоварвала. И с нея, и с родителите й... За детето й, за това, какво ще го чака. И сега пак. Че ако не може при мен да намери утеха, рамо и подкрепа или ако аз не я освестя, считайки, че имам основание - кой? Та сама избира, но аз й давам това, което намирам за правдиво, а дали имам основания, дали тя ще ме послуша, дали не - това вече е в нейната свобода.
В същото време някой друг да ме занимава така и да не искам - о, ще го отсвиря набързо. Дали ще е грубо или ще намекна тактично, но така, че да ме разбере - това е според човека, но не ще позволя просто така да ми навлизат в пространството, ако не желая.
Очертавам си границите, за да ми е спокойно. Дали изглежда егоистично - не зная, но .. при зададени граници се съобразявам, очаквам същото и от другите.
Та...
Всичко друго за мен НЕ е приятелство, но би могло да стане.
Но казвам - за мен - понеже съм... странно пиле, по-скоро ... дам.
Без драми, че ми се повдига от тях.
Публикувано от: Archeia в 27 Май 2014 10:07:00, Вторник
"Приятелството е пълно взаимно разбиране и приемане".
Цитатът е на емблематичен психопат - канибал, между другото.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 27 Май 2014 10:27:06, Вторник
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 27 Май 2014 21:54:07, Вторник
Публикувано от: LyLyth в 27 Май 2014 21:55:25, Вторник
Има неща, които не бива да бъдат достояние ...
И вируси..
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 27 Май 2014 22:01:20, Вторник
Публикувано от: LyLyth в 27 Май 2014 22:17:39, Вторник
Изборът да се довериш или не е също част от това. Опознаваш някого, доверяваш се... Манипулацията е недопустима, тя не е част от избора. Това наричам вирус.
Но..
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 27 Май 2014 22:31:47, Вторник
По някога приятелите ни, ако са истински такива се изправят срещу нас, за да ни помогнат дори и с цената на малко болка.
Публикувано от: Archeia в 28 Май 2014 12:02:14, Сряда
всичко може и трябва да бъде достояние.
Това е основен смисъл на развитието.
Основният стремеж.
Въпроса е или на кой колко му стиска.
Или
Доколко е готов.
Това не е игра за убиване на свободното време - на живот и смърт е.
Врати се отварят непрекъснато. Някои неща зад вратите са по-големи от нашите простички съзнания.
А вирусите? Ако не те убият - спомагат да изградиш "имунната си система". По-силна.
--------------
Манипулацията е неизбежна при създаването на връзки между хората. От всякакъв тип.
Някъде беше дала пример за "табула раза"-та...спомни си го.
Какво страшно има в манипулацията?
Освен идеята, че може да бъде употребена единствено и само с цел да ти се навреди?
Та това е просто идея.../при това - не много здрава, показва липса на увереност в себе си, признаване на липсата на сила на собстевните убеждения/.
Не може /не бива/ идеята да е по-силна от съзнанието.
Ако е - тогава става проблем от психологическо или медицинско естество.
----------------
Започнах да преоткривам Томас Харис.
Засега ще преустановя експериментите си в гурме - кухнята.
Кофти комбинация на вкусове и интереси:)
/последните три изречения са шегичка. Донякъде./
Публикувано от: LyLyth в 28 Май 2014 13:04:35, Сряда
Представи си - отиваш на лекар. Тежка манипулация, неизбежно необходима. Наместо да ти бъде разяснено, защо ти е необходима, какво трябва да бъде направено, който точно ще го направи, някой просто така ти предлага стрес, та дори и манипулацията да е била с добри намерения..
Да, права си въпросът е, доколко е бил готов. Вероятно не много, но.. надали би избрал да си остане с тумора!
И гняв.. Гневът не е от стореното, а от преценката на някого да спести фактите.
Иначе... за благодарност и щастие са такива манипулации.
"Освен идеята, че може да бъде употребена единствено и само с цел да ти се навреди? "
Идея.. Не е ли по-скоро "Аз не съм добър, но и ти не си"... Дали е само идея един такъв свят. Не е въпрос на драма! Колкото и да обичам ТА, човек трябва да има правото поне да знае..
П.П. Шегичките, донякъде, са забавни. После е ужас.. Но за потърпевшия.
Много по-лесно е да се пита..
Свръхчувствителна имунна система води до алергии..
О съм сигурна, че не ми се сърдиш за тази по-остра реакция, а аз на свой ред ще кажа, когато някой изживее моят живот по моят начин и доведе нещата до по-добър резултат - да заповяда с нравоученията и мъмренето. До тогава мисля да имам собствена позиция по въпроса.
Публикувано от: Archeia в 28 Май 2014 17:13:33, Сряда
Не е.
Всъщност - имаше помощ в написаното.
Но явно и за да се помогне - трябва да се случи неизбежното "достояние".
Не бих и помислила да съдя живота на някой друг, Лилит... мога само да преценявам думите от моята позиция.
-----------------
Добре е, според мен /но коя пък съм аз?/ - когато се пускат "теми по принцип", в тях да се говори принципно, концептуално да се разисква...
Иначе стават сериозни обърквания.
Далеч от целта на постовете ми е това.
---------------------
Счетох темата за обща - да нищим приятелството като как го разбираме, нали, така?
И нищя.
Даже споделям.
Концепции.
Не ситуация.
Още по-малко - конкретна такава...
-------------
По конкретната - описана от теб в последния ти пост - не е проблема в приятеля, поставил те в елемента на гадна изненада.
Проблема е бил в очакванията ти към него.
Стреса е функция на собствения ни организъм - и същевременно - обяснима реакция на външната среда е - да. Дотолкова с вината на другия.
Ти избираш как и дали да го допуснеш.
И се връщаме към постовете ми от предните страници...
Там не говоря за "единачество", а за осмислено и осъзнато приемане или отхвърляне на общите клишета в реалността.
Включват именно категории и понятия, по които се дискутира в свободната зона на форума - "приятелството", "доброто", "любовта", "интригата", "лъжата".
Публикувано от: LyLyth в 28 Май 2014 18:17:30, Сряда
Уверявам те, че и ти не си ме.
Quote
мога само да преценявам думите от моята позиция
Именно... За да не затъна в многословие - при мен е същото.
Казаното от мен, вплетено с лична позиция, бе от гледна точка на появата на "съзнание" и "идея". Доколкото една идея може да е общовалидна, едно съзнание е изключително индивидуално битие.
По повод на манипулацията, употребих я с нейния негативен смисъл, макар и неточен. От тази гледна точка не успях да се съглася, че нежеланието на някого да се разкрие, което нежелание може да е и въпрос на неумение, и да направи своя вътрешен свят достояние другиму, е въпрос на идея, та дори и воден от страха, че някой може да злоупотреби (хрумване?). Да, страх, защото той в никакъв случай не е идея и не може да бъде идея, а е битие, в употребения от мен смисъл! Ужасно, мъчително битие. А дали е въпрос на психологическо или медицинско тълкуване - това не може с лека ръка да се решава и пак става дума не за идея, която битува над съзнанието, а за елемент от това съзнание, казано общо.
И затова реагирах с лична позиция - защото, когато недоверието е въпрос на личностна позиция (Аз не съм добър - Ти не си добър), тогава за какво въобще говорим?!
Та .. дано не съм те обидила или да съм била неуважителна.
Но, дори и когато темите са "по принцип", всеки един изразява собствената си - лична позиция.
Благодаря за помощта, не съм я отказала, не мисля да отказвам и занапред.
Но понякога реагирам...остро.
П.П. Без вини и очаквания. Не търсим такива, нали?
П.П.П. Ако успея да си върна музата, защото тук и сега само се опитвам да те уверя, че не съм обидена и не искам същото и за теб, та много бих се радвала, ако успея да върна многословието си, да разнищим, що е то "клише" и можем ли без него..
Публикувано от: Archeia в 28 Май 2014 19:43:47, Сряда
Въобще няма място за подобно.
Не знам откъде хрумна това? Че и се настанява трайно вече.
Неразбирането продължава и по-нататък...върнах се да прочета последните си постове - за да се уверя, че по-ясно няма как да бъде казано...явно интерпретация някаква пречи.
Може би и на двете страни?
------------------------
За клишетата - често употребявам думата в постове между нас с теб, струва ми се...като се върна назад...
Стремя се думите ми да са точни.
Макар и в свободната зона - тук все още си е форум за магия и окултизъм.
Клишето тук няма мястото и значението, което има в "другата" реалност.
Тук клишето пречи на разбирането.
Разбирането в окултизма е различно от конформалното.
Без изчистване на разбирането не мисля, че може да има напредък...
---------------------
Неразбирането ме обиждаше преди време.
Днес само ме отегчава.
Няма обиди тук.
Хубаво е да го знаем.
-----------------------
/струва ми се добре да поясня - постовете ми тук, дори и когато "просто" пускам музика са винаги в парадигмата на този форум. Не в концепцията на социалните мрежи. Може би това ще даде още един ключ за разбирането?/
П.с. - сега се прочетох - действително звуча тежко ... ако се дистанцирам от познаването на себе си - може и да изглежда обидено...
един нахилен емотикон ще свърши работа в посока олекотяване.
И ще обезличи казаното - затова няма да го сложа.
Публикувано от: LyLyth в 28 Май 2014 19:59:00, Сряда
Интерпретация...
П.П. Хубава вечер.
Публикувано от: Archeia в 28 Май 2014 20:01:45, Сряда
От Фром получавам кихавици...
нали няма да си го причиняваме? Интересна грешка допуснах.
И от Бърн кихам.
Публикувано от: LyLyth в 28 Май 2014 20:21:19, Сряда
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 28 Май 2014 21:31:58, Сряда
Публикувано от: Archeia в 29 Май 2014 09:45:15, Четвъртък
таковата...
ти си пожела някои неща...които аз привидно ти отказах...
Хич да не се бях и занимавала.
От всичко, написано дотук - имаше една обида /не е остър тон, грубо е и неоправдано/
Quote
Никой не е длъжен дa ме чете, още по-мaлко дa е съглaсен с мен.
Във форума съм не за да развъждам приятелства - затова не ме бива в "цунки-гунки по муцунки".
/Ако се случи да завъдя някое все пак - то комуникацията върви по друг модел./
Почти всяко мое тук изречение означава много и би могло да донесе много на наистина четящия...
търсещия
слушащия
свободно мислещия
Разочарована съм от ответа - умът ми е разочарован...
Някога, преди години, тук наистина се създаваше магия.
Днес се пуска чалга - да се веСелиме.
Подбутват се въпроси, колкото да изглежда, че има интерес.
--------------
Цеци, да. Така изглежда.
-------------
Оставам на лични ... за останалото.
Публикувано от: LyLyth в 29 Май 2014 15:27:28, Четвъртък
Извинявaй, но ми нaпушвa нa смях.
Дa вземa дa млъкнa, a. Дa не омaжa нещо.
Публикувано от: Archeia в 31 Май 2014 12:09:36, Събота
Присмехът - в още по-голяма степен...
Оценявам приноса си в "омазването" като - не особено значителен.
---------------
По темата за размисъл "приятелството" - приятели ли са тримата мускетари и Дартанян - или са просто близки колеги, тайфа за по чашка...
Общото битие, емационалните неумения и романтичното възприемане на реалността раждат връзки, напълно погрешно възприемани като грандиозни приятелства.
Водещи до грандиозни драми след осъзнаването на факта.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 31 Май 2014 12:38:58, Събота
Quote Archeia ()
)Общото битие, емоционалните неумения и романтичното възприемане на реалността раждат връзки, напълно погрешно възприемани като грандиозни приятелства.
От моята си камбанария, аз така виждам нещата. И осъзнавайки факта, че всичките ми приятелства са изградени на база много емоции и чувства не се чувствам зле и никак не ми е драматично. Напротив... Ценя всяко едно от приятелствата си, защото всяко е единствено и неповторимо. Това е нещо като при обичта. Обичаш родителите си по един начин, децата си по друг, по трети половинката си и... така нататък. И при приятелството е така. Чувствата към всеки приятел са единствени и неповторими, отношенията също.
И... Да д'Артаняни тримата мускетари са приятели.
Като дете се учих на приятелство от тази книга, от "Тимур и неговата команда", "Хвърчащата класна стая" и куп подобни...
Публикувано от: LyLyth в 31 Май 2014 17:36:41, Събота
И въобще не ти се подигравам! NO, NO, NO!
Публикувано от: Archeia в 1 Юни 2014 13:40:09, Неделя
Quote
Водещи до грандиозни драми след осъзнаването на факта.
Романтичните представи са едно. Прекрасно и многодушообогатяващо нещо.
Не се гавря с тях.
------------
Вероятно просто форума вече е една проста социална мрежа - а в годините на отсъствие от тук - аз не съм го разбрала.
Отправната точка на разискване сега е социално-психологически коректната.
На мода са феите и елфическите изкази.
На този фон - аз съм олд-скул маг - тип "сатрап"...
Далеч от приказен форумен герой.
Мисленето ми отдавна е променено.
Може да бъде всякакво и E.
Но конформистко вече не може да бъде.
Това е кофти страничен ефект от себеосъзнаването и себеразвитието, по принцип.
На места като "Форум за магия и окултизъм" различното от конформалното би било добре да предизвиква още мислене и още себеразвитие и себепознание.
И - ще.
------------------
Все пак - ЩЕ СИ ПОЗВОЛЯ ДА ОБЪРНА ВНИМАНИЕ НА ФАКТА - че, магията изисква преди всичко различна гледна точка върху реалността.
В този смисъл - магия /както и да го разбирате/ тук в момента няма.
Това...дори ме... натъжава.
Но - що е време - все е пред нас.
-------------------
Дано сега вече да съм дала ключ за разбиране към форумната "драма" /не личната ми :), NO!NO!NO!
/ на всички, които взеха участие в нея - на лични и тук. Надявам се с времето, реакциите на всички нива да бъдат променени към по-приемливи за всичко страни.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 1 Юни 2014 14:38:53, Неделя
Точно в този момент съм в еуфория от магията на руните... Не мога да изразя с думи колко съм благодарна на Майселф за уроците и помощта и какво удовлетворение изпитвам от работата с руните... За това не мога да се съглася с теб, че тук магия няма. Има си магия и аз я виждам...
Публикувано от: Archeia в 1 Юни 2014 14:57:10, Неделя
Осъзнавам, че изглежда грубо да съм обидила Мейселф, теб и работещите по практикумите.
Искрено моля, обидата да ми бъде простена!
Друго имах предвид - но думите ми не са били точни.
Сама го виждам.
Извинявам се още веднъж.
--------------
В момента не мога да изразя писмено смисъла на казаното от мен по-горе по-добре и по-ясно.
Мога само да се надявам да бъде разбран.
Но в никакъв случай - като опит за обида.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 1 Юни 2014 15:04:45, Неделя
Публикувано от: хеката в 10 Юни 2014 11:55:03, Вторник
Дългогодишните приятелства са онези приятелства които преминават във времето заедно с хората,като вече са преминали фазата на "Да пийнем след работа и да побъбрим на любими теми."
Има "приятелства"които се зараждат с период от живота и си отиват с него.
В тези случаи установяваш че си дал каквото можеш и си взел каквото ти е било нужно,всичко се е изчерпало и живота ви разделя.
Не че не сте приятели просто трептите на различна чистото.
Сега обаче искам да говоря за онова старо приятелство,което се появява след "Двадесет години по-късно",когато ти се движиш в коренно различно русло.
Поостарял си, по-помъдрял си и живота ви събира отново.
Тогава виждаш колко сте се променили и въпреки това сте същите.
Онова което те е привлякло в този човек преди двадесет години е там и е същото,въпреки житейския му опит и въпреки посоката на живото му.
А,тези редове са за "Десет години по-късно"....
ДАааа....още по-мъдри сме станали и още по-стари....
Вече не е нужно да говориш толкова много,просо очертаваш рамка и всеки знае какво да прави.
Може би е някакъв вид носталгия по Младостта,но някак е блажено да знаеш че след "работа"ще идеш да пийнеш по едно с приятел.
Е....вече не пиеш до зори,но сте там и усещането за близост е ката в началото.
Внезапно установяваш че вече не изпитваш просто приятелство,а почит и дълбоко уважение към този когото наричаш-МОЯ ПРИЯТЕЛ.
И...идва край.
Идва една последна история....
Но...тази история е свързана по-скоро с потомството ти отколкото с теб самия и сте там вече даже и рамки не поставяте всеки знае какво да прави.
Всеки е направил своите равносметки....
Какво е приятелството?!
Ами...де да знам...
Може би едно малко след работа,което ще пием до идването на нашата смърт.
Приятели не ти стават всички хора които срещнеш в живота си,а точно определени.... и всички са специални и важни.
ПРИЯТЕЛИ.
Публикувано от: LyLyth в 10 Юни 2014 15:24:51, Вторник
Публикувано от: хеката в 18 Август 2014 02:34:39, Понеделник
Което рано или късно се консумира.
Публикувано от: LyLyth в 18 Август 2014 07:36:18, Понеделник
Междувременно имам и друг приятел, с когото се разбираме много добре, там също е имало привличане, но отново с пръст не сме се докосвали. Дори нещо повече, веднъж си говорихме точно по темата - че сексът не бива да се смесва с приятелството. Та... възможно е приятелство между мъж и жена, дори когато има симпатия, но нищо не задължава консумацията на тази симпатия. Въпрос на избор е и на самоконтрол.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 18 Август 2014 07:41:18, Понеделник
Публикувано от: aves в 18 Август 2014 13:23:47, Понеделник
Quote хеката ()
)Чудя се дали е възможно приятелство между мъж и жена или винаги има елемента на физическото привличане?Което рано или късно се консумира.
ако ги бие хормона, всяко междуполово приятелство се оцветява еротично
ако пък буквално не им дреме за секс, то ще им е безразлично от кой пол са приятелите им
да не забравяме също и това, че няма човек който да харесва всички същества от другия пол(освен ако не страда от някаква сексуална мания и в главата му само едно и също се върти)
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 18 Август 2014 14:06:07, Понеделник
Повечето ми приятели са мъже и сме само приятели. С един - двама само сме имали интимни отношения, но то с това си тръгна, а после станахме приятели.
Мисълта ми е, че една секс-връзка може да прерасне в приятелство, но е изключение приятелство да премине през интимни отношения и да си остане същото. За да се получи трябва наистина и двамата да са много зрели, наясно със себе си и да поставят приятелството на първо място.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 18 Август 2014 14:06:20, Понеделник
ученическите години често ходехме на палатки и си правехме нудистки
плаж, а и сега по някога го правим и вече близо 30г. не сме
бъркали секса със приятелството.
Повечето ми приятели са мъже и сме само приятели. С един - двама сме имали интимни отношения, но то с
това си тръгна, а после станахме приятели.
Мисълта ми е, че една секс-връзка може да прерасне в приятелство, но е изключение приятелство да премине през интимни отношения и да си остане
същото. За да се получи трябва наистина и двамата да са много зрели,
наясно със себе си и да поставят приятелството на първо място.
Публикувано от: Godsmack в 19 Август 2014 07:45:21, Вторник
Публикувано от: Delta в 24 Август 2014 21:04:04, Неделя
Quote Godsmack ()
)по скоро всеки го е страх да си признае желанията,заради очакваните от него самия последствия,и затова хората си слагат прегради,и после тайничко съжаляват--просто не вярват в себе си
С това като че ли съм най-съгласна
Имам приятели мъже. С някои се усеща и елемента на физическото привличане, който е и от двете страни. И двамата знаем, че се привличаме. Но се правим на ударени и сме си приятели. Имам и приятели, които никога не съм възприемала като сексуален обект. Нито те мен.
Понякога се замислям какво наистина е приятелят?
Дали това е човекът, пред когото можеш да си излееш душата за всичко и знаеш,ч е няма да те съди, а ще ти даде съвет или просто ще те изслуша? Или е човекът, на когото можеш да разчиташ в трудни житейски ситуации? Или пък и двете заедно са задължително условие, за да наречеш даден човек приятел.
Имам позната. Не бих казала, че ми е приятелка. Не я чувствам много близка. Тя мен като че ли по-близка ме чувства. Дори от един момент нататък аз изстудях към нея, опротивя ми. Яд ме беше, че всичките неприятности, които и се струпаха, сама си ги докара, от наивния си и глупав акъл. Даже предпочитах сама да си пия кафето, отколкото с нея. Беше ми писнало да слушам за драмите и.
Но един ден тя имаше нужда от помощ. Имаше нужда от съвет, от подкрепа, морална и материална. Идеше ми да и бия два шамара... но без да се замисля и дадох това, от което имаше нужда тогава. Дадох и две решения на проблема и и след като тя избра едното и помогнах да го реализира, дадох и пари на заем. Направих го с ясното съзнание какъв риск поемам аз да си навлека гнева на определени хора, затова, че и помагам. Няма да изпадам в подробности, но можех да си имам ядове с бившия и, големи ядове.
Но и помогнах без да се замисля, защото смятах, че така е правилно. Нито тогава, нито сега я чувствам като приятелка... т.е. като близка. И се чудя понякога аз каква съм и на нея и тя на мен?
Имам друга позната. Като ученички бяхме много близки. После се пръснахме из страната и се позабравихме. Напоследък тя се върти около мен, една нощ ме помоли за нещо... аз отказах. И не защото мъжа ми щеше да ми се цупи два-три дни... такива неща не са ми пречка. Не исках да и помогна. Усетих някаква заплаха като че ли. Или пък съм прекалено изтощена напоследък... но едва ли това е причината. А преди години сме си изливали душите една пред друга.
Публикувано от: Delta в 24 Август 2014 21:07:42, Неделя
) и нивото ни е на никъде. А голяма част от темите са наистина като социална мрежа за окултизъм. Не че има нещо лошо в това. Поне според мен. Както каза Цеци, винаги има нужда и от междучасие. Но може би преди нивото на работа е било по-високо, за разлика от сега.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 24 Август 2014 21:28:51, Неделя
Quote Delta ()
)Но може би преди нивото на работа е било по-високо, за разлика от сега.
А приятел за мен е човек с който можем да споделяме, да се скараме и да си кажем кой какво не харесва в другия и пак да сме заедно и да се защитаваме един-друг.
Публикувано от: LyLyth в 24 Август 2014 21:31:05, Неделя
Quote Delta ()
)практикуващите сме много малко, а на някои от нас (примерно аз smile ) и нивото ни е на никъде. А голяма част от темите са наистина като социална мрежа за окултизъм. Не че има нещо лошо в това. Поне според мен. Както каза Цеци, винаги има нужда и от междучасие. Но може би преди нивото на работа е било по-високо, за разлика от сега.
Ooo, я стига! Предполагам, че който и да е велик маг води нормален начин на живот, в който никак, ама никак не му липсват социални контакти! Ако някой не е достатъчно социален, не виждам проблем да си стиска очите!
Форумите по-надолу са пълни с практики. Никой от нас не е спрял да работи. Ниско ни било нивото! Айде сега, видях нивата на някои други участници - бивши, с много претенции. Ми.. да, ще си сдържа смеха, че ако започна, не мога да се спра после!
Без учители и без учебен план с комисии, държавни изпити и практика със защита - толкова от нас! Едни по-бързо напредват, други по-бавно... Кой и колко може, ако може. И ако не видя реални критерии, по които можем да оценяваме нива и да си раздаваме оценки, някак мисля да подмина подобни забележки. Освен това, нивото, щом ще има нива и йерархия, се създава, но не от участниците само! Подчертано не само от участниците! И с критикарстване не става, ами иска и работа, че и личен пример, а и учене с демонстрация - подчертано!
Тъй... никой да не се припознава, да не счита, че говоря за него конкретно и т.н. Ако имам нещо да казвам - право в очите ще е, до тогава нека се счита, че говоря "по принцип".
А за приятелите.. и така е, и иначе. Вчера пих кафе с един от най-близките ми приятели. Минаха 10 години, откакто замина, а ние все така си седим един до друг, пием си разни нещица, лафим си, всеки си дава сметка, че имаше повече от приятелски усещания между нас, но никой не прекрачи границата и затова днес сме си толкова близки. Издържа теста, отсяха се страстите, сега от среща до среща е само мигване на очите. Констатираме кой и колко се е променил, разказваме за живота си, споделяме проблеми, мечти, планове... И все така приятно да сме заедно, макар и за кратко. Та мисля, че страстта отминава, ако човек положи усилия за известно време... после остава само ...приятелството - дълбоко, искрено и здраво.
Публикувано от: Delta в 24 Август 2014 21:36:38, Неделя
Quote cecivalchanova ()
)А приятел за мен е човек с който можем да споделяме, да се скараме и да си кажем кой какво не харесва в другия и пак да сме заедно и да се защитаваме един-друг.
Съгласна. То е като да се изтипосаш рано сутрин в приятелката си да пиеш кафе, без да я предупредиш, че ще ходиш (това си го позволявам само с един човек), а тя в същото време да те отсвири брутално с думите "разкарай ми се от главата, днес ще спя до обяд"; ти обаче си тъп и упорит, махаш рязко завивката на юргана и почти крясваш "ставай, пие ми се кафе с теб".................................
този сценарий завършва по два начина: или натрапницата си тръгва или сънлата става и мърмори под носа си
Но всъщност няма проблем. Няма сърдити. Не е неловко, че едната е отишла в дома на другата, в спалнята и, а другата я гони. Никакъв проблем.
Дори когато мъжете ни се скараха жестоко (малко заради нас, малко заради собствените си разногласия) и не си говориха година и нещо, а бяха близки... дори тогава намерихме начин да си задържим приятелството. Дори се поскарахме един-два пъти, всяка защитавайки своя мъж; после решихме да не зачекваме темата и да ги оставим или да се избият или да се оправят.
Публикувано от: Delta в 24 Август 2014 21:57:52, Неделя
Quote LyLyth ()
)Освен това, нивото, щом ще има нива и йерархия, се създава, но не от участниците само!
Според мен, че идеята на форума е точно обратното. Няма йерархия, всеки прави своите си неща, според възможностите си и напредва за времето, за което е в състояние да го направи. Тук не е състезание.
Постът ми беше по-скоро предположение. Аз така разбрах Арчея.
Публикувано от: хеката в 24 Август 2014 22:57:23, Неделя
Питам се колко от нас са говорили с приятелите си какво е"Приятелството"?
Не за тях а по принцип....
Аз нямам такава приятелка.... освен вас.
И ако не беше Цеци даже нямаше и да се замисля за това.
Сега обаче съм си направила изводи и това ме промени.
Към по-добро надявам се.
Що се отнася до практиките,целия форум е пълен с такива. Ако имаш време и си на вълна "Да се самоусъвършенствам" - поле широко взимаш сърпа и жънеш.
За да призная някого за лидер и да направя крачка на зад първо този някой трябва да ми покаже-"подчертано" както пише Лилит
Казвам да "покаже",а не да ми доказва. Защото знам от опит че когато започнеш да доказваш,всъщност доказваш на себе си,а не на този отсреща.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 24 Август 2014 23:40:29, Неделя
Днес с приятелката ми лепихме тапети у тях. И тя през цялото време ме базика, че работя гримирана и накичена с гердани и обеци, а с тази червена коса и всички накити също на циганка мязам.
Оляхме се от смях докато работехме. А дъщеря и пита: "Ама, лельо Цеце, как я търпиш майка ми вече 26г. като все те яде за грима и герданите?" Ами търпя си я. Тя си е моята приятелка и при все, че е пълна моя противоположност се обичаме. Затова аз търпя да ми се смее на многото накити, а тя търпи да я ям за неугледния вид. Това е приятелството. Приятелят знае, че дори да го овикаш и накритикуваш тотално, го правиш с много любов и с мисълта, че искаш да е по-по-най...
Публикувано от: хеката в 25 Август 2014 01:26:46, Понеделник
Те просто са ми приятели и толкоз.
Помагам ако мога и искам,не помагам ако не мога и не искам.
Защото когато искаш винаги намираш начин
Но тук. Ти. Ме накара да се замисля върху явлението - Приятелства - в процеса на живота.
Да си задам въпроси като "Защо ставам приятел с едни,а с други не".
Дори и да ми е пълна противоположност аз съм му приятел и хора които са като мен да не мога.
Това исках да кажа.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 25 Август 2014 14:29:38, Понеделник
Quote хеката ()
)Да си задам въпроси като "Защо ставам приятел с едни,а с други не".
И преди две години като разглеждах окултните форуми просто почувствах, че това е моят форум и тук не само ще науча много, но и ще намеря приятели. И чувството ми както винаги се оказа вярно.
Публикувано от: aves в 25 Август 2014 18:21:14, Понеделник
резонансът се чувства дълбоко в нас като привличане, като взаимно допадане, като интерес към нещо... въобще едно такова многостранно чувство - блазя ви щом го усещате, много душевни терзания си спестявате
Публикувано от: хеката в 26 Август 2014 00:25:42, Вторник
Това беше онова което ме интересуваше.
Публикувано от: Delta в 7 Септември 2014 16:34:45, Неделя
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 3 Октомври 2014 22:44:19, Петък
Последните години загубих много от приятелите си. Все млади и... И защо по дяволите ми е да завъждам приятелства като плащам за тях с цената на много болка??? Защо ми е да имам приятели като ще ги загубя???
Публикувано от: Delta в 3 Октомври 2014 22:51:21, Петък
Quote Цеци_Вихронрав ()
)Защо ми е да имам приятели като ще ги загубя???
За да ти е гадно
Съжалявам за приятеля ти, много тъжно. Факт е, че колкото повече се привързваме, толкова повече страдаме. Понякога и аз се питам - струва ли си?!
И после си отговарям... ДА.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 3 Октомври 2014 23:01:33, Петък
Публикувано от: Delta в 3 Октомври 2014 23:05:02, Петък
Ще ти мине. Поплачи си, викай, счупи нещо
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 3 Октомври 2014 23:10:24, Петък
Публикувано от: Delta в 3 Октомври 2014 23:36:23, Петък
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 4 Октомври 2014 00:49:02, Събота
Да не откривам отровата на предателството
в очите на човека в когото вярвам.
Сърцето ми да е мъртво за любовта...
Публикувано от: Delta в 4 Октомври 2014 00:52:43, Събота
Публикувано от: LyLyth в 4 Октомври 2014 07:37:50, Събота
Кой е този, който може да получи обич и да й се наслади, ако не може да даде обича някому дугиму?
Мисля, даже мога да си го представя, да почувствам гробната тишина в душата си... Не бих си го пожелала, дори при най-страшна болка.
Но емоциите могат да се изменят, ако не могат да се избягват, то със сигурност подлежат на реорганизация.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 4 Октомври 2014 08:20:36, Събота
И какво му е толкова хубавото на това да имаш чувства? Чувствата вървят в комплект с болка, като болката е преобладаваща. И ако Смъртта ще ме лишава от приятелите ми... Ами да вземе мен... Поне ще стане изведнъж, а не да ме убива малко по малко, бавно и мъчително отнемайки ми приятелите.
В момента в душата ми е толкова празно, тъмно и ледено... Искам да потъна в тишината на мрака и дълго време да не излизам от там...
Публикувано от: theshadow в 4 Октомври 2014 09:32:03, Събота
Относно това-
Quote
Защо ми е да имам приятели като ще ги загубя???
Няма никой вечен... Обаче... Ако си без приятели, ти ще съществуваш, но няма да живееш...
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 4 Октомври 2014 09:44:50, Събота
"Има две блага които съставляват върховното блаженство: Тяло, лишено от болка и душа, свободна от тревоги." Епикур
Публикувано от: theshadow в 4 Октомври 2014 09:51:18, Събота
Публикувано от: theshadow в 4 Октомври 2014 09:53:25, Събота
Стивън Кинг, "То"
Публикувано от: хеката в 5 Октомври 2014 12:37:32, Неделя
На теб какво ти става?!
Я си припомни на какво те научи този твой приятел?
Колко много ти даде?
Срещаш се с хора на които трябва да дадеш нещо и да вземеш нещо. Това е важно.
Не само за теб,а и за другия.
Просто този човек е взел каквото е трябвало и е дал каквото е трябвало да даде и е било време да си тръгне от живота.
Говориш за болка....
Болка има на всякъде.
Какво е болката? Този вид болка!...Запитвала ли си се?
Е запитай се...
Ето ти кърпичка. Избърши си носът и да не съм видяла повече такива мисли в главата ти.
В противен случай ще те превърна Кифла. От онези префърцунените.
Така да знаеш.
Публикувано от: Delta в 5 Октомври 2014 12:42:56, Неделя
Quote хеката ()
)В противен случай ще те превърна Кифла. От онези префърцунените.
И аз ще ти помогна
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 5 Октомври 2014 12:48:15, Неделя
Просто последните години загубих прекалено много приятели... Трябва ми време да изживея цялата болка...
Болката по някога е пречистваща. Като се наболея ще преразгледам отношението си към приятелството. А до тогава...
Разрешавам да ме направите кифла... С горчица... А може и с отрова...
Публикувано от: Delta в 5 Октомври 2014 14:02:15, Неделя
Quote Цеци_Вихронрав ()
)Болката по някога е пречистваща
Винаги е такава.
Публикувано от: хеката в 5 Октомври 2014 14:38:20, Неделя
Казах КИФЛА Вълчанова,а не хох док...
Няма да се депресираш. Не може.
Дошло е време за нови приятели.
Публикувано от: в 3 Ноември 2014 20:21:08, Понеделник
Публикувано от: Delta в 3 Ноември 2014 22:13:47, Понеделник
Quote pebalss3471 ()
)Тя е моята незаменима приятелка!
Не ми се подмазвай
Чудя се понякога, как ти си МОЯТ ЧОВЕК, а в някои отношения сме толкова различни
Добре дошла!
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 3 Ноември 2014 22:21:50, Понеделник
Quote Delta ()
)Не ми се подмазвай
pebalss3471, добре дошла и от мен!
Публикувано от: в 3 Ноември 2014 22:56:42, Понеделник
Added (03.Ное.2014, 10:56 PM)
---------------------------------------------
Quote
Не ми се подмазвай
Добре заварила лудетино!!!!
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 2 Февруари 2015 06:17:47, Понеделник
Приятелите са едни от най-важните хора в живота ни.
Всички се опитват да дадат дефиниция на приятелството,
но дефиниция не се дава. То не се дефинира, то се чувства.
То е онова странно чувство, което изпитваш, когато намериш един определен човек, на когото можеш да кажеш всичко, да споделиш
най-съкровените си мечти, най-тайните си тайни. То е малко като любов, когато даваш всичко на този човек, без да очакваш нищо в замяна, и се
чувстваш спокоен. Докато семейството няма избор, освен да ни обича такива, каквито сме, то приятелите имат този избор и тук можем да сме
сигурни, че приемат и нас, и недостатъците ни. Приятелите ни са важна част от нас самите. Често обаче, не можем да различим истинските
приятели от тези, които са "само за по кафе".Ето 5-те качества, присъщи на хората, които спокойно можем да наречем "приятели до живот".
1. Някой, който те кара да се смееш, без да можеш да спреш
Това е приятелката, с която сте прекарвали безсънни нощи, кикотейки се над разни смешни историйки. Това е човекът, който те разсмива по
време на скучен час в училище. Който знае как да оправи настроението ти дори когато целият свят ти е крив. Човекът, който ти напомня да не приемаш нещата прекалено на сериозно. Това е приятелят, с който трябва да ви забранят да се появявате заедно пред хора, заради неприличните и несдържани изблици на смях, които се раждат в разговора ви. Без този приятел поддържането на здравословни нива на хумор и приемането на живота от веселата му страна биха били много трудна задача.
2. Някой, който променя живота ти само с присъствието си
Това е приятел, който е влязъл в живота ти още докато си бил дете, или такъв, с когото си се сприятелил съвсем скоро. Може да е човек, с
който си работил заедно, играл си, учил си, смял си се. И някак неусетно този човек е станал част от живота ти. Чувате се всеки ден и не си
омръзвате. Можете да не се виждате с дни, но нищо в отношенията ви не се променя. Това е човекът, който внася спокойствие в живота ти.
3. Някой, който те кара да вярваш, че има добро на този свят
Това е човекът, който ще се погрижи за теб, когато имаш нужда. Това е човекът, който ще ти помогне винаги и ще ти вдъхне сили и надежда,
когато най-много имаш нужда от тях. Ще те накара да повярваш в доброто. Ще придаде смисъл на думите "Тук съм". И ти ще знаеш, че наистина е там
за теб. Това е човекът, който ти дарява надежда.
4. Някой, който ти напомня, че има неотворена врата, която чака теб
Това е този, който те мотивира, вдъхновява да се развиваш, да израстваш. Някой, който те кара да даваш всичко от себе си. Който превръща провалите в успехи. Всеки има нужда от малко побутване от време на време и присъствието на такъв приятел в живота ни е истинска благословия.
5. Някой, който те кара да се чувстваш щастлив и спокоен
Имаш нужда единствено от този приятел до себе си, за да почувстваш, че щастието е тук. Нямаш нужда от скъпи вещи или коли. Нямаш нужда от
много хора около себе си. Само от няколко, но с които се чувстваш истински щастлив.
Публикувано от: Delta в 2 Февруари 2015 09:59:31, Понеделник
Публикувано от: Delta в 2 Февруари 2015 10:02:05, Понеделник
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 2 Февруари 2015 10:09:19, Понеделник
Публикувано от: theshadow в 2 Февруари 2015 10:11:52, Понеделник
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 2 Февруари 2015 10:20:47, Понеделник
Quote Цеци_Вихронрав ()
)Това е приятелят, с който трябва да ви забранят да се появявате заедно пред хора, заради неприличните и несдържани изблици на смях, които се раждат в разговора ви.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 23 Февруари 2015 22:05:28, Понеделник
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 10 Март 2015 20:50:21, Вторник
Приятелят трябва да е специалист по досещане и запазване на спокойствие Фридрих Ницше
Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно. Дейв Тайсън Джентри
Приятел е този, който знае песента на сърцето ти и може да ти я запее дори, когато си я забравил. Дейв Бари
Публикувано от: Delta в 10 Март 2015 21:29:01, Вторник
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 10 Март 2015 21:53:38, Вторник
Ние просто сме винаги в комплект. Аз вярвам в приятелството повече отколкото в любовта. Защото любовта идва и си отива и новата любов винаги е най-голямата, а приятелят... Той е до теб до живот. Приятелят колкото и да се влюбва и разлюбва, ще ти бъде приятел винаги. Обичам приятелите си! А двама от тях направо ги обожавам!
Публикувано от: posleden в 10 Март 2015 22:29:41, Вторник
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 10 Март 2015 22:34:11, Вторник
Quote posleden ()
)Освен вечни интереси има и вечни каузи. Последните включват и саможертвата - от там се започва. smile
Публикувано от: Delta в 10 Март 2015 22:36:11, Вторник
Публикувано от: posleden в 10 Март 2015 22:42:25, Вторник
Публикувано от: Delta в 10 Март 2015 22:46:05, Вторник
Публикувано от: posleden в 10 Март 2015 22:51:49, Вторник
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 10 Март 2015 22:52:07, Вторник
Публикувано от: Delta в 10 Март 2015 22:53:29, Вторник
Quote Цеци_Вихронрав ()
)струва ли си да жертваш приятелство заради кауза???
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 10 Март 2015 23:02:34, Вторник
Quote Delta ()
)Да, ако прецениш, че прятелството не е чак толкова голямо и силно и бля-бля,
Публикувано от: Delta в 10 Март 2015 23:07:30, Вторник
Затова казах, че за мен има различни степени на приятелство.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 11 Март 2015 22:29:33, Сряда
Публикувано от: Delta в 11 Март 2015 22:45:22, Сряда
Quote pebalsss ()
)приятел с екстри
Чиста работа. Има приятелства между мъже и жени. Дори и в даден момент да прехвърчат искри, има решения, както казва Цеци. И тогава това приятелство може да се преобрази в нещо друго. Много семейни двойки са И приятели помежду си: освен партньори, любовници и родители. Пък и има различни видове приятелства.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 11 Март 2015 22:59:01, Сряда
А и те мен току ме питат как да подходят в дадена ситуация с половинки.
Публикувано от: Delta в 11 Март 2015 23:00:20, Сряда
Quote pebalsss ()
)пък между брачни партньори забрави.....няма такъв филм....
Има, що да няма. Просто съпругът е приятел за определени неща. Примерно на моя мога да му споделя много неща, знам, че ще ме разбере, ще ме овика, щото е дивак, но няма да ме изостави. Обаче - ако си имам любовник, ще споделя на другия си прител/ ка - Пебълс, примерно, щото тя ми е приятелка за такИви работи, тънки
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 11 Март 2015 23:05:52, Сряда
Публикувано от: Delta в 11 Март 2015 23:15:49, Сряда
: няма начин с приятелите ти - мъже да е нямало пеперудки и искри по някое си време. Къде по-силно, къде по-слабо. Друг е въпроса дали сте ги овладели или сте минали във фаза "екстри" - където секса е чисто приятелски, колкото и да не мога да го проумея това последното
Публикувано от: posleden в 11 Март 2015 23:20:26, Сряда
Публикувано от: Delta в 11 Март 2015 23:21:31, Сряда
Quote pebalsss ()
)изливане на душата без предразсъдъци и табута.....
Примерно не мога да му ревна, ако любовника ми ме е изоставил, нали. В нашия случай проблемът е, че такива взаимни изливания се случват изключително рядко. Но примерно той знае някои неприятни факти от миналото ми и някои мои страхове за близкото бъдеще, които ако се оправдаят, той ще е потърпевш, но го е приел като вариант. За сега
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 11 Март 2015 23:28:32, Сряда
Публикувано от: Delta в 12 Март 2015 00:00:28, Четвъртък
Quote Цеци_Вихронрав ()
)Просто още един начин на споделяне
Трябва да се споделя и тя.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 12 Март 2015 00:11:38, Четвъртък
Публикувано от: Delta в 12 Март 2015 00:21:34, Четвъртък
Quote Цеци_Вихронрав ()
)Тръгваш с идеята да градите приятелство.
Извинявай, лигаво ми е. Иначе съм съгласна.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 12 Март 2015 00:30:57, Четвъртък
Шегата на страна в моменти когато не търсиш връзка, а имаш нужда от физическа близост и нежност, няма нищо по-добро от приятел с екстри. Аз живях 8г. сама и това приятелство ми беше добре дошло точно с екстрите. Не исках връзка, не търсех гадже, а не си падам по секса за една нощ и... Да живее приятелството с екстри.
Публикувано от: Delta в 12 Март 2015 00:34:11, Четвъртък
То и при връзките има степени. Небрежна връзка, сериозна връзка, дълбока връзка...
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 12 Март 2015 00:52:43, Четвъртък
Публикувано от: listentothewild в 12 Март 2015 13:30:13, Четвъртък
.. Ми и аз да изкажа не много компетентно мнение, но пък какво... В някои моменти - да! Определено е разпускащо, пък и познаваш добре човека. Но пък нали знаете, важното е единия да не се влюби, че отиде тогава приятелството... До тук, за моите скромни години, много се опитвах да намеря момче, просто приятел, ама наистина приятел. Е, пълен провал... Все се влюбват и заминаха приятелските отношения.. Е, залагам на това, че е от годините ни и може би пък занапред да си намеря. А пък се надявам и вече да си имам, ама колко да съм сигурна, де...
Интересно ми е как мислите върху друго... Примерно приятели, ама с времето и двамата споделят повече от приятелски чувства. Е, дали от това би излязло добра връзка - смисъл, знаете си всяка кирлива риза както се казва, нагледали сте се взаимно колко неща сте правили и... Дали е добра идея?
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 12 Март 2015 16:18:52, Четвъртък
Публикувано от: listentothewild в 12 Март 2015 16:26:24, Четвъртък
Публикувано от: Delta в 12 Март 2015 21:32:11, Четвъртък
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 12 Март 2015 21:36:34, Четвъртък
Публикувано от: Delta в 15 Март 2015 17:05:14, Неделя
Примерно аз си имам такива за кафе, за клюки, за споделяне...
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 15 Март 2015 19:59:42, Неделя
1. Приятели от детството - не се срещаме често, но като го направим купонът е на Макс.
2. Приятели колеги - работим заедно, помагаме си в служдбата, но споделяме предимно служебни неща и рядко лични.
3. Приятели за кафе - излизаме по на кафе, разговорите са разтоварващи и лични до степен да споделиш безобидни неща с тях.
4. Приятели за клюки - събираме се да обсъдим кой с кого и къде. Споделят се случки от събирания и купони, но нищо лично.
5. Приятели с които споделяш - с тях можеш да споделиш от семейни и служебни проблеми до забежка и явна изневяра.
И най-на края, но всъщност на първо място е Приятелят с глвно П. Това е човекът с който си знаете и кътните зъби. Тоя с който само като се погледнете и знаете какво мисли отсрещния. Човекът който може безнаказано да ти рови из душата. Приятелят с който може да се скарате жестоко поради различно мислене и дори и през ум няма да ти мине да му обърнеш гръб и да му се разсърдиш за кавгата. И ако си намерил такъв приятел, то ти си богат. А аз съм приказно богата понеже моите са двама и не ги давам за нищо на света.
Публикувано от: Delta в 15 Март 2015 22:08:14, Неделя
Quote Цеци_Вихронрав ()
)да се скарате жестоко
или как делта изтрещя и изтърва козите 
Така не съм ти викала нито преди това, нито след.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 15 Март 2015 22:11:10, Неделя
Публикувано от: Delta в 15 Март 2015 22:31:15, Неделя
СЛед моя гротески скандал, моя мъж защити мене, нейният - нея... и познай как ние след два дни бяхме забравили вече, а мъжете не си говориха цяло лято
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 22 Март 2015 09:23:23, Неделя
Много по-срамно е да не вярваш на приятелите си отколкото да бъдеш измамен от тях.
Ла Рошфуко
Когато приятелят ти е в беда не го питай дали можеш да направиш нещо, помисли кое е най-доброто и го направи.
Хоу
Всеки човек трябва да има достатъчно голямо гробище, в което да заравя грешките на своите приятели.
Хенри Брукс Адамс
Истинско приятелство идва когато мълчанието между двама души е приятно.
Дейв Тайсън Джентри
Твой приятел е този, който знае всичко за теб и все още техаресва.
Елбърт Хъбарт
Нищо не може да застане между истински приятели.
Еврипид
Приятелството е най-необходимото нещо в живота. Никой не би се съгласил да живее без приятели, дори и да има всичко останало.
Аристотел
Недей да пазиш добрите думи за приятелите си, след като умрат. Недей да ги пишеш върху надгробните им плочи, по-добре им ги кажи сега.
Ана Къминс
Ролята на приятеля е да застане на твоя страна когато грешиш, защото почти всеки би го направил, когато си прав.
Марк Твен
Приятелството е винаги сладка отговорност и никога благоприятна възможност.
Калил Гибран
Най- прекрасното нещо в приятелството е не протегната от приятел ръка, не усмивката, която виждаме отсреща или приятната компания. Най-
прекрасното нещо е взаимното вдъхновение за живота, което получаваме, когато знаем, че има някой, който вярва в нас. Приятелството е най-трудно за обяснение. То не се учи вучилище. Но ако не проумееш значението на приятелството, едва ли ще научиш нещо за света.
Мохамед Али
Приятелството се измерва с искреността, която то може дапонесе.
Атанас Далчев
Приятел е този, който остава, когато целият свят си тръгва.
Албан Гудиър
Вярата и сигурността, че приятелите ще ни помогнат, помагаповече от самата помощ.
Епикур
Приятелят може да ти каже неща, които не искаш да признаешсам на себе си.
Франсис Уорд Уийлър
"Няма случайно приятелство!" – О. Хенри, Сърцето на Запада
"Бих предпочел да вървя с приятел в тъмното, отколкото сам в светлина!" - Хелън Келър
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 22 Март 2015 14:28:44, Неделя
Много е прав, Ал Пачино. Най - много боли от предателство на приятел. Това умъртвява душата...
Публикувано от: theshadow в 22 Март 2015 15:37:16, Неделя
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 22 Март 2015 15:46:55, Неделя
Quote theshadow ()
)А за който не е късно- има всички шансове да започне отначало и да се спаси от това да стане безчувствен и циничен...
Последните седмици ме предадоха доста хора които имах за приятели. Някой от тях се обърнаха срещу мен, а други просто се отказаха от мен. И след всичката тази болка се чувствам празна. И не виждам как ще започна от начало... Аз обичам приятелите си! Много! И ше продължа да ги обичам и да съм винаги до тях при нужда. Просто повече доверие никога и никому...
Публикувано от: theshadow в 22 Март 2015 16:04:10, Неделя
Quote Цеци_Вихронрав ()
)И ше продължа да ги обичам
Тогава значи светът е твой...
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 22 Март 2015 16:18:09, Неделя
Публикувано от: theshadow в 22 Март 2015 16:38:07, Неделя
Quote Цеци_Вихронрав ()
)но това не ме прави щастлива...
Спомни си всички поводи, когато някой човек, който вече не е сред приятелите ти, те е карал да се усмихваш... Вземи това щастие, защото то е дадено за теб и не допускай да се превръщаш в празна черупка без душа... Предостатъчно празни черупки има- не им е давано щастие...
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 22 Март 2015 16:59:38, Неделя
Quote theshadow ()
)Спомни си всички поводи, когато някой човек, който вече не е сред приятелите ти, те е карал да се усмихваш...
Публикувано от: theshadow в 22 Март 2015 17:06:22, Неделя
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 22 Март 2015 17:23:01, Неделя
Quote theshadow ()
)от миналото трябва да се вземе всичко, което е ценно...
Публикувано от: theshadow в 22 Март 2015 18:16:02, Неделя
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 22 Март 2015 18:18:09, Неделя
Публикувано от: theshadow в 22 Март 2015 18:32:26, Неделя
Публикувано от: Delta в 29 Март 2015 00:35:35, Неделя
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 29 Март 2015 08:15:10, Неделя
Защото ако кажете "НЕ" от страх да не направите глупост или от страх да не развалите нещо в някакви отношения... Ако кажете "НЕ" през остатъка от живота си ще си мислите какво би станало ако бяхте рискували и ще съжалявате, че не сте.
Публикувано от: Delta в 29 Март 2015 15:57:39, Неделя
Де скиташ, мари бульо?
Публикувано от: _Foxy_ в 30 Март 2015 13:28:16, Понеделник
Quote Цеци_Вихронрав ()
)Ако кажете "НЕ" през остатъка от живота си ще си мислите какво би станало ако бяхте рискували и ще съжалявате, че не сте.
Веднага се сещам за думите на Марк Твен:
След двадесет години повече ще съжалявате за нещата, които не сте направили, отколкото за нещата, които сте направили…
Струва ми се, че е самата истина!
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 6 Април 2015 10:57:17, Понеделник
Четете ТУК
Публикувано от: Delta в 6 Април 2015 11:26:31, Понеделник
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 6 Април 2015 11:43:03, Понеделник
Публикувано от: Delta в 21 Април 2015 00:59:43, Вторник
– Не! — уверено отвърна той. — Защото повечето, с които се обграждаме, предпочитат сълзите ни, а не усмивките ни.
– Това означава ли, че не би се доверил повече на никого?
– Разбира се, че бих се доверил.
– На кого би се доверил, ако не на приятел?
– Няма значение на кого, стига да е човек, който иска да ме вижда
усмихнат. Толкова е просто. Може да бъде и непознат. Ето, доверявам се
на теб.
– Може ли да се нарека твой приятел?
– Достатъчно ми е, че ти се радваш, че ме виждаш щастлив, какъвто съм сега. Какво значение
има какъв съм ти? Разбрах, че такива хора са по-важни за мен от онези,
които много често наричаме приятели и които държат да оставаме едни и
същи, най-вече в нашите слабости..."
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 21 Април 2015 08:17:41, Вторник
Публикувано от: Delta в 17 Август 2015 11:07:09, Понеделник
и да им теглят по една, пиейки сутрешното си кафе.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 17 Август 2015 16:36:53, Понеделник
Публикувано от: Delta в 17 Август 2015 17:11:58, Понеделник
Тя с какво показва, че ри си също толкова важна за нея? Хипотетично питам.
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 17 Август 2015 17:35:55, Понеделник
Quote Delta ()
)Тя с какво показва, че ри си също толкова важна за нея?
През годините много хора се опитваха да ни скарат и разделят само защото бяха убедени, че такова приятелство няма. То не бяха интриги и постановки, но... Винаги сме си имали пълно доверие с нея и доказахме на всички, че ТАКОВА ПРИЯТЕЛСТВО ИМА! Сега като си дойде тя от Франция просто се оглеждат и за мен наоколо. А през останалото време никой не се учудва, че аз постоянно ходя при майка и и се чувствам у дома си.
Публикувано от: Delta в 17 Август 2015 21:10:29, Понеделник