Магия

Отворена дискусия => МАГИЯ => Темата е започната от: огледало в 25 Декември 2013 17:15:31, Сряда

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: огледало в 25 Декември 2013 17:15:31, Сряда

Не става въпрос за това групово да се практикува или не
 Става дума за голямата черна дупка
 Как се справяте с нея, успявате ли да постигнете равновесие м/у обикновения и невидимя свят/живот?
 Смятате ли, че доброволно сте тръгнали по пътя или не сте имали избор?

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: LyLyth в 25 Декември 2013 17:26:15, Сряда

Да, успявам.
 Всъщност.. не зная за другите, но при мен от дете е имало дистанцираност, пропаст между мен и останалите. Помня, че бях вън от колектива, дори и сега съм.. в някаква крайна степен индивидуалист. Но понякога си намирам себеподобни* и тогава е огромно удоволствие да общувам. Сякаш се опитвам да наваксам за всичко пропуснато, защото съм ..себе си. Но..
 Абе, обичам самотата, колкото и странно да звучи.
 Та се справям, при това - идеално.
 Не говоря за способностите си, нито за интересите си, нито за съмненията си, даже когато виждам, че другия се интересува от подобни въпроси, обръщам го на ..шега. Но надушвам* еднаквите и тогава съм аз.

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: хеката в 25 Декември 2013 17:46:19, Сряда

И при мен е така. Когато съм сама никога не ми е самотно и винаги знам къде е границата. Имах късмета да се рода в семейство на много мъдра пра баба,невероятна баба и прекрасен баща... Понякога много ми липсват....та семейството ми ми показа границата. Но пътя Магията е самотно занимание. Казвала съм го и преди

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: LyLyth в 25 Декември 2013 17:53:47, Сряда

хеката, права си, но.. никой човек не е самодостатъчен, та даже и маговете. Да, някои неща ми идват "инсайт", но един човешки живот е твърде кратък, за да открива всеки сам топлата вода, при положение, че тя вече е открита..
 Индивидуализмът в магията ми се струва важен, а и не само в нея. В крайна сметка всеки от нас е неповторим, но е друго, когато има някой, който разбира, без да е нужно да му обясняваш в томове за нещата. Различно е, когато има ръка, за която да се държиш, друго е, когато има кой да ти даде посоката дори, съвсем не е без значение, когато намериш, че страховете ти не са илюзии или това, че някои неща не са илюзия и не полудяваш, например...
 Затова се радвам за всяка помощ, която срещна. Дълбоко я ценя, както и всеки човек, от когото съм я получила..

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: хеката в 25 Декември 2013 18:21:25, Сряда

Идивидуализъм не означава "диващина"го наричам аз.Сам не става,винаги търсиш някой с когото да си свериш часовника. Искам да кажа че "магията" е по скоро вътрешно усещане,  а не секта или някаква религиозна дивотия. В противен случай "Хоугърц"щеше да съществува. Не мислиш ли?

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: LyLyth в 25 Декември 2013 18:57:38, Сряда

Ами наскоро разбрах, че има училища по уиканство в Щатите. Там уиката е призната като самостоятелна система.. нещо подобно беше и чак ми стана интересно.
 Та ..
 Но се съгласявам с теб, така е - не е секта, не сме еднакви, можем само да си помагаме и толкова.

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: хеката в 25 Декември 2013 19:08:31, Сряда

"Уикианство"...чак не мога да си изкривя езика,но и моя интерес събуди .

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: LyLyth в 25 Декември 2013 19:34:41, Сряда

Ми като го написах гърбаво
 "уиканство"
 

 Ам... не съм сигурна, къде беше официално призната.. дали не беше в Англия..
 http://en.wikipedia.org/wiki/Wicca
 Ще проверя, но не сега, там, където го четох..
 Това са важни подробности.

 Ето го!
 

Quote

In Canada, Dr. Heather Botting ("Lady Aurora") and Dr. Gary Botting ("Pan"), the original high priestess and high priest of Coven Celeste and founding elders of the Aquarian Tabernacle Church, successfully campaigned the British Columbian government and the federal government in 1995 to allow them to perform recognised Wiccan weddings, to become prison and hospital chaplains, and (in the case of Heather Botting) to become the first officially recognized Wiccan chaplain in a public university.[124][125] The Bottings had been initiated into Wicca in 1966 by Gerald Gardner's London-based high priestess, Lysbeth Turner.

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: огледало в 26 Декември 2013 01:52:44, Четвъртък

Хм, не знам дали се разбираме
 Тая черна дупка не може да се запълни с хора-каквито и да са
 Може да се примириш и да продължиш
 Може да се вкопчиш в нещо сигурно и познато
 А може да се престориш, че никога я е нямало
 Аз избрах третото

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: Aton в 26 Декември 2013 12:44:54, Четвъртък

огледало, и с какво се пълни Голямата черна дупка?.....Не знам защо мислиш че хората които се занимават с магия са различни от другите хора.....Всеки човек може да е самотен , нещастен или щастлив......няма нищо общо с магията.

Quote огледало ()

Аз избрах третото

Това значи ли че си маг?

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: Aton в 26 Декември 2013 12:46:54, Четвъртък

xekata, е как самотно....нали практикуваш с братовчедите...

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: огледало в 26 Декември 2013 13:00:54, Четвъртък

Атон, не знам какво значи да си маг, не знам какво знам-няма с какво да сравня
 Предполагам, че черната дупка престава да има значение, когато човек (или маг) започне да се опитва да е безупречен, но тава са само предположения

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: хеката в 26 Декември 2013 13:26:41, Четвъртък

Всеки върви пътя си сам...споделяме наблюдения,изводи до които сме достигнали и пътя по който сме вървели за да стигнем до тях...и после всеки по своя път . Не ПРАКТИКУВАМЕ в клас всички заедно .

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: LyLyth в 26 Декември 2013 13:57:46, Четвъртък

Много ми се иска да те запитам, какъв смисъл влагаш в "черна дупка"? Какво за теб е тази голяма, черна дупка, как се появява, къде е разположена и как изчезва според твоите представи?

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: огледало в 26 Декември 2013 17:28:16, Четвъртък

Голяма черна дупка...сега ми звучи доста театрално
 Хубаво е отвреме навреме да се оглеждаш в другите и те в теб
 Не знам дали всеки човек носи тази празнота в него си
 Надявам се не, заради малките радости от живота

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: LyLyth в 26 Декември 2013 17:43:02, Четвъртък

 Имаш нужда от другите, за да разбереш какъв си?
 Бил ли си в Габрово?
 Хаха
 Внимавай с огледалата, някои са криви...

 Прости ми сарказма, добронамерен е.

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: Jokera в 1 Януари 2014 16:42:06, Сряда

"Голяма черна дупка" може да е запълни само с "нещо голямо и черно" за да не си личи много.
 Иначе остават следи и прави впечетление. Като "черен трън в бяла  пета".:)

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: aves в 2 Януари 2014 14:17:17, Четвъртък

труден въпрос... отне ми известно време да открия как да преодолея тази пропаст
 тя идва от това, че човек се опитва да живее ДВА живота, да си поставя едновременно ДВЕ ЦЕЛИ, да търси два успеха, две щастиета...
 когато се преодолее вътрешното противоречие, при това без да се прави избора - единият живот за сметка на другия - тогава тази пропаст се преодолява, всъщност направо се стопява.
 ако пък се избере едното, то другото винаги остава като нереализирано желание, като една незапълнена празнина в нас... можем безброй пъти да изменяме избора си, или да не правим такъв въобще, но в това състояние неудовлетвореността само нараства
 когато обаче открием как да съвместим вътрешното с външното - тогава откриваме, че сами сме били създавали тази пропаст, че тя не е реалност, а само следствие от заблудите и грешките ни.

 решението е, поне за мен, беше в това, вътрешната цел да се приеме за НАЧИН на постигане на външната цел, а външната цел да се разглежда като приложение и  експериментална постановка за постигане на вътрешната. По този начин двете части започнаха да си помагат... както в детсктата песничка: едната мие другата

 разбира се, може да има и други причини за съществуването на вътрешна празнота - например откъснатост от извора на жизненост, откъснатост от околния свят - тогава тази откъснатост се "отразява" огледално вътре в нас и създава непреодолима пропаст, просто защото това сме си избрали, а тя е само отражение... е, и това е само пример, вариантите може да са безброй...

 просто - изследвай себе си със повече внимание и смирение
 

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: Bulfrog в 28 Януари 2014 15:30:55, Вторник

Всеки човек,който се опита да живее осъзнато в крайна сметка попада в кръга на самотата.
 Хубавото е наистина,че в крайна сметка осъзнаваш,че вътрешния и външния свят са взаимно свързани.
 Животът е истинска магия и както всеки ритуал е процес от действия,така и самия живот е процес от събития,
 които ни правят по-осъзнати и ни разкриват все по-дълбоко детайли,ако можем да четем знаците на съдбата.
 И затова винаги съм приемал самотата като път към себепознанието,защото понякога,да бъдеш себе си е възможно само когато си сам.

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: хеката в 28 Януари 2014 15:44:24, Вторник

Bulfrog, много красиво и смислено казано.  

 Истината е че бих приседнала до човек като теб и бих помълчала заедно с теб. А,когато си тръгна ще съм много по мъдра от сега.

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: Bulfrog в 28 Януари 2014 16:32:49, Вторник

Правил съм го. И съм изпитвал най-голямата любов,когато съм потъвал в очите на мълчанието с някой друг.
 Съзерцаваш това,което обичаш и в един миг осъзнаваш,че ти си самата любов. Самотата изчезва,защото се сливаш с най-съкровените ти чувства и мисли и ставаш едно цяло със всичко,което съществува. Битието и небитието губят своите понятия и се превръщат в изживяване.

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: Bulfrog в 28 Януари 2014 16:34:38, Вторник

Quote хеката ()

Bulfrog, много красиво и смислено казано.

 Истината е че бих приседнала до човек като теб и бих помълчала заедно с теб. А,когато си тръгна ще съм много по мъдра от сега.

 Благодаря ти. Понякога намерението е равносилно на действие.

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: хеката в 28 Януари 2014 16:43:02, Вторник

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: LyLyth в 28 Януари 2014 18:07:33, Вторник

Bulfrog, 
 За мен е удоволствие да прочета това.
 Абонирам се за мислите ти.

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: Agena в 1 Февруари 2014 10:20:15, Събота

Индивидуалист съм по характер,което винаги би предполагало известна откъснатост,но не бих казала,че съм толкова самотна.Когато пътят на магьосника стане част от житейския ти път,тогава не би трябвало да се чувстваш самотен.Аз имам три приоритета в живота си-синът ми,окултизмът и работата.Даже като се замисля,синътми и окултизма са на малко по-високо ниво в сравнение с работата ми.Всичко останало е спомагателно и улеснява развитието на този път.Така няма и колизия.

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: огледало в 10 Февруари 2014 23:15:56, Понеделник

Ако човек тръгне по пътя и усеща вселената, защо не придобива чувството за абсолютна цялост, понеже е свързан с всичко друго, а тъкмо обратното?

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: tattul в 19 Февруари 2014 23:07:32, Сряда

Защото е индивидуалност все пак. И защото е твърде зает със себе си. Не можеш да бъдеш част от Цялото с целия боклук , който носиш. За това на определен етап разбираш, че те чака да свършиш много работа в личната градинка))

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: tattul в 20 Февруари 2014 23:08:06, Четвъртък

огледало, ти задаваш въпроси, а аз им намирам отговорите си за себе си))
 това е цитат"
 " Светът става по-студен, по-твърд и по-опасен. Хората се борят за своето оцеляване и не рядко се оказват на ръба на издръжливостта. Установяват, че пътят напред винаги ще бъде изпълнен с опастности и смърт, но си дават сметка, че ако не поемат по този път, така или иначе ще умрат. Положението е такова , че отвъд пределната точка няма връщане назад. И хората стигат до извода, че тази пределна точка трябва да бъде достигната.
     Паралелно с това откриват редица неприятни неща и за себе си - най-вече, че са били озверели до краен предел от този нов свят и са се скрили в защитната черупка на навика. Разчупването на тази черупка и изваждането на чувствителната страна в душите им - по-добрата страна, която би им помогнала отново да заживеят пълноценно - се оказва болезнен и кървав процес, който малцина биха се осмелили да предприемат. Излиза , че светът се е превърнал в място на парадокси, където е изключително болезнено да бъдеш човек. Свят , който налага раждането на герои.")) 
 Май от тук или така минава пътят към абсолютната цялостност.

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: огледало в 21 Февруари 2014 10:43:29, Петък

Много се радвам, татул, точно по този начин намирам полезност на форумното писане
 Човек, зает с ежедневни проблеми, не обръща внимание на себе си, на усещанията си, какво всъщност се случва...И е хубаво да помислим заедно

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: tattul в 21 Февруари 2014 14:16:02, Петък

Проблемите са всъщност залъгалки, за да ни държат на страна от това, което наистина се случва.)) Хоп-хоп и отново съм в играта, дори не забелязвам как се хлъзвам. Единият начин е мисленето, започва уж невинно така, колкото да си направиш план за деня и .
 А какво ще кажеш за героите?))

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: огледало в 21 Февруари 2014 15:35:04, Петък

Героите се раждат трудно, мъчително, с голяма драма
 Къде по-лесно е да се оплачеш на приятелка, да пийнеш чаша винце, да си пуснеш едно позитивно филмче-и край-няма проблеми, няма битка, няма зор...-до утре
 Когато пак си безсилна мишка
 Но да-времето е благодатно някак, защото дуализмът е все по-видим
 Обаче знаеш ли, героите не ги виждат като герои, ами като късметлии -хаха, и вместо да видят другите, че е възможно да се направи, намират хиляди обяснения защо, видиш ли, на тоз човек така добре му се получават нещата...ама никога не е заради самия него

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: tattul в 22 Февруари 2014 00:59:10, Събота

Това с безсилната мишка...обезсърчително е, играла съм го)), но осъзнаеш ли собственото си безсилие, от там тръгва пътят ти. Иначе или се примиряваш и потъваш още по-надълкоко, за да забравиш това, което си осъзнал или започваш да търсиш и да се бориш милиметър по милиметър ако щеш, за да прекризеш капана. Сега понякога с умиление си спомням за онази безсилна мишка, което съм била. Благодарна съм й. Тя ми даде шанс. Ако хората допуснат да погледнат и да признаят безсилието си, ако са честни със себе си имат шанса , да направят нов избор., да направят нова стъпка, да извървят пътя на героя дори...но това вече е идилично, поне за момента))

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: огледало в 22 Февруари 2014 10:52:31, Събота

Аз пък съм от тоя тип, дето никога не е бил съвсем безпомощна мишка, но съм била една глупава мишка, демек-прекалено много битки, често не особено смислени, трябваше време да се пренаредят приоритетите
 Може и затова сега да разбирам повечето видове човешка глупост-минала съм от там, и някои пътища вероятно пак ще ги повторя
 Да си високомерен е също толкова слабо състояние, колкото да си безсилен

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: Reya в 12 Септември 2014 18:52:21, Петък

Постът ми не е насочен конкретно към никого и нямам намерение да обиждам никой, но моето лично мнение е, че ние хората понякога обичаме да се самосъжаляваме, а и да получаваме удволетворение от това. "Милият аз, вървя по много труден път, и никой не ме разбира"- това няма нищо общо с магията, а просто трик на егото, за да се чувствате по-значим. Вкарвате се в сценарий, за великият(или не толкова великият, избор по желание) неразбран магьосник, взимате се на сериозно и в един момент започвате да си вярвате, от там "дупки" и прочее. Ако имате "дупка" от практикуване на магия или по някакъв начин ви прави нещастни- защо изобщо се занимавате с това?

Титла: Самотният път на магьосника
Публикувано от: theshadow в 12 Септември 2014 18:59:24, Петък

Quote Reya ()

Ако имате "дупка" от практикуване на магия или по някакъв начин ви прави нещастни- защо изобщо се занимавате с това?

 Примерно- липса на право на избор...

 Иначе с останалото написано от теб изразявам съгласието си...