Знаете, че никога не съм била фен на така наречените "учебници" по магия. За сметка на това пък често ви натяквам, че в един фентъзи роман има повече за научаване от всеки учебник. Още повече, че във фентъзи книгите нещата са описани доста по-простичко, без да се навлиза излишно в научни теории и закони.
Та като изключим Пратчет който описва почти всички практики в магията и обяснява защо ритуал не е нужен, но по някога помага, открих из фентъзито и друг писател който... Нямам думи просто...
Труди Канаван. Може да я намерите в "Читанка". 6 книги (две трилогии) които изчетох на един дъх за седмица. Първата тръгва малко бавно и тегаво, но после... Обяснява естествената ни защита, обяснява как да извличаме и съхраняваме енергия. Обяснява как се зареждат кристали докато ги отглеждаме. За това Волк беше писал в затворени секции, но... Той и Сянка като набъркат куп научни термини и в главата ми става каша докато разбера какво искат да кажат. Ама те с жертви на умнотията си. А Труди Канаван е описала всичко толкова просто, че и идиот ще схване. И най-много ми хареса частта ктдето обяснява, че тя магията ( бойната такава) често се свързва със кръв, но не кръвта е важна. Кръвта е просто последствие. Идеята там е, че като се порежеш, удариш( имаш открита рана) се нарушава целостта на естествената ти бариера която е кожата и тогава могат да ти изтеглят енергията или да я изгубиш изтичайки от раната.
Има и много фантазия, но е фентъзи роман все пак. А всички тук сме магьосници и можем да отсеем зърното от плявата, нали?
Та ако ви се чете интересен роман който съвсем между другото е и учебник по черна или висша магия, мятайте двете трилогии на Труди Канаван. Първата книга е "Гилдията на магьосниците". Другите ще си ги видите и сами.
И не чакайте всичко на готово, а предложете и вие някоя такава книга.

 

Нарочно поставям темата тук понеже е свързана със животни и ми идва шаманска.
Ама да почна от начало...
Нещо не хващам вяра на приказките за прераждане. Или по-скоро мисля, че ако го има няма логика да не помним съзнателно миналите си животи. И сега въпросите които ме тревожат, а не им намирам отговори...
Моята котка Сашка с която имахме много силна връзка почина в края на август (23-ти ако трябва да съм точна). Преживях го много тежко и чувствах болката и физически. На всичко отгоре въпреки, че не вярвам в прераждането бях убедена, че Саша ще се прероди в коте със същата визия и ще ме намери сама, защото аз не зная къде да я търся, защото какво ще правя аз без всичката и любов и обожание с които ме засипваше?!
Звучи лудо нали? И на мен ми звучеше лудо, но въпреки, че здравият ми разум ми казваше, че полудявам не просто вярвах, а бях сигурна, че ще се случи...
И из онзи ден (на 14-ти) мъж ми ми звъни по никое време да ми каже, че по пътя някакво коте се спуснало към него и се покатерило по крачола му и отрказва да си ходи. Казах му ако иска да го вземе и да го носи в къщи, а той реши да ми го донесе на работа първо да го видя. И носи той котето, а то... Като окраска почти същото като Саша, на всичко отгоре докато ме видя скочи от ръцете му в моите и директно си заби главата в устата ми да го целуна, а след това отърка по дължина цялото си телце ( да не остане нещо нецелунато) и се настани като птиче на рамото ми също като Сашка...
Прибрахме го в къщи и ми направи впечатление, че то не огледа къщата както би постъпило всяко коте на ново място, а директно се запъти към храната, наяде се, след това ползва котешката тоалетна и накрая легна на местенцето което беше любимо на Саша. През цялото това време Миша хъхкаше и ръмжеше насреща му, но то даже не се впечатли. Накрая започнах да му говоря на "Саша" и то като да си знаеше името... И така вече два дена с мъж ми наблюдаваме новата Саша и се чудим какво става...
От години гледам котки и у дома и на двора и няма две котки с еднакъв темперамент или навици, това чудо небесно обаче е копие на моята си Саша. То е любвеобилно като нея, гони си опашката като нея, движи се като нея и дори предявява претенциите си към мен също като Саша.
Сега въпросът ми е това прераждане ли е, сливане някакво или какво, защото съм направо в някакъв филм...
Малката гадинка даже ляга да спи на шията ми точно както го правеше Саша...
Зная, че съм добра в програмирането на ситуация, но чак пък да програмирам котка идентична на моята е невъзможно. Това с прераждането не ми се връзва, защото... Ами времето не съвпада нещо. Една котка носи котетата си около 2 месеца или 62 дена плюс-минус ден-два, новото Сашенце е на около 2 месеца което с износването идва 4 месеца, а Сашка почина преди малко повече от два месеца... Значи не е и прераждане...
Трябва ми шамански съвет или обяснение.
След малко ще постна снимки на двете Сашки. Не, че ще помогнат с нещо, но знам ли...
Отделно имам съмнение, че имат генетична връзка понеже новото коте срещнало мъж ми по същата улица по която навремето приятели на брат ми намериха Саша и те там котките са си все едни от години и се размножават, та нищо чудно и да имат общи гени...
Моля помагайте с обяснения...
Вълк, как мислиш? Възможно ли е духът на моята си Сашка да се е вселил в малкото Саше?

Баба ми ползваше основно наричане. Все се каня да пиша нещо по темата и да пробвам да го обясня и все не остава време. Сега ще се пробвам, а вие ще допълвате където и което пропусна.
Та що е то наричане?!
Наричането е вид програмиране на ситуация, но е вкаран и глас. Като се замисля това е като изпяването на руните за което пише Майселф, просто е пропснато пеенето, но така или иначе звукът си е звук...
Май не се справям много с описанието...
Май да взема да опиша как го правеше баба ми...
Докато готвеше или шеташе по двора изведнъж започваше да нарежда нещо от типа: " Да вземе майка ти като идва, да се сети да купи (изреждаше куп неща) и да се сети да мине край чичови си (това на дядо брат му), че да вземе (нещо си) дето той обеща да ми прати... " и т.н. и т.н. И всеки път майка ми носеше всичко дето баба ми е нарекла. И съм я питала от къде знае, че точно това трябва да донесе, а тя ми отговаряше, че предпшоложила, че трябва, а край чичови минала случайно или по своя работа и... Винаги ставаха наричанията на баба ми.
Аз самата като няма народ около мен също наричам, затова и си избрах работа да съм все сама, че малко шашаво да ме слушат хората как ходя и наричам.