В живота понякога ни изглежда така, че сме попаднали в черна дупка - случват се все неприятни неща. И какво ни остава? Еми да слезем до най-долу и вече само да се изтласкваме нагоре...
Съжалявам за нещата, които са ви се случили. Нормално е след загуба, а и болест да попаднете в едни негативни последователности и мисли. Разбираемо е, защото ние самите сме вглъбени в болката и живота ни не тече с радостта, която е била преди.
Ще ви дам ситуация от моя живот, която съвсем не се докосва до вашата, но има някаква допирна точка. Аз обожавам животни. Та, преди 2 години, когато моето 10-годишно зайче направи инсулт, бях изпаднала в ситуация, подобна на вашата. Справях се с клиниките и лекарите сама, научих безброй докторски неща (а мен страшно ме е страх от това). Та, излизах, работих, но все нещо ме спъваше някъде. Сега си мисля, че са били болката и безсилието...
И пак ви казвам... Ще ви се стори далеч като кажете просто едно животинче, но... Помислете!
Искрено се надявам да се мотивирате, да отсеете правилното от грешното и да не се подведете именно по менте-вещици, които да вземат пари от вас, и това ще е най-малкото... Мислите, които един шарлатанин може да ви наговори, могат да имат неблагоприятен ефект върху вас и наистина да се автоомагьосате.
Говорете за тия неща с хората, освободете страховете от себе си. И никога не е късно да срещнете нови близки хора... Живота и интересите ни са променливи, но пък и в отскоро познатите ни, понякога могат да се крият добри приятели.
И да... Психологът винаги е по-добър приятел от непознати вещери...
Всичко ще се нареди...