2
« -: 25 Август 2021 22:11:30, Сряда »
Експериментът "Вселена 25"
Годината е 1972. Американския етолог Джон Калхун, заедно с „Националния институт за психично здраве“ провеждат един от най-шокиращите експерименти в историята на науката – експериментът „Вселена 25“.
Идеята е проста – създава се специално проектирано пространство (резервоар с огромен капацитет) където стотици мишки ще разполагат с изобилие от храна и вода, просторно жизнено пространство, благоприятна температура и в същото време ще бъдат лишени от нападатели, болести, инфекции и всичко друго, което евентуално би попречило на оптималното разрастване на тяхната популация. Така наречения „рай на мишките“.
За начало на експеримента, Калхун поставя в резервоара четири двойки мишки които, очаквано след като опознали мястото и наличието на перфектните условия, моментално започнали да се чифтосват, съответно популацията се разраснала светкавично. Калхун нарекъл този период фаза „А“, но от момента на раждането на първите мишлета започнала фаза „В“. Това е етап на експоненциален растеж на популацията – броят на мишките се удвоявал на всеки 55 дни.
Въпреки това, след 315 дни темпът с който нараствала популацията осезаемо се забавил. Броят им се удвоявал на всеки 145 дни, а това бележи навлизане във фаза „С“. Към този момент, в резервоара вече живеели около 600 мишки с изградена йерархия и определен социален живот, поради намаляващото жизнено пространство. Появила се нова категория гризачи, наречена „изгонените“, защото били прогонени в центъра на резервоара и често ставали жертва на агресия. Лесно били разпознавани по нахапаните опашки, раздраната и окървавена козина. Категорията на „изгонените“ се съставлявала предимно от млади индивиди които не са намерили роля във вече изградената миша йерархия. По-големите гризачи атакували групата на "изгонените" все по-често и по-често, в резултат на което много от младите мъжки се сриват психологически - не защитавали бременните женски и малките мишлета, не се конкурирали за територия, храна и вода. Тази пасивност от страна на мъжките, докарала женските до това да станат по-нервни и агресивни и те често влизали в битки, защитавайки потомството.
Проблема обаче бил, че тази агресия вече не била насочена само към мишките, представляващи опасност – не по-малко агресия проявявали и към децата си. Дори ги убивали и напускали своите гнезда, отказвайки да се чифтосат отново. Установена е била ниска раждаемост и в същото време висока смъртност при младите индивиди. Така започва последната фаза „D“ от съществуването на „мишия рай“ – фаза на смъртта, както я нарича Калхун.
Символът на тази фаза била появата на нова категория мишки, наречена „красивите“. Тя включвала мъжки екземпляри, които по начало не се конкурирали за територия, храна и вода, не проявявали никакво желание да се чифтосат и били склонни към пасивен начин на живот. Единственото, което интересувало групата на „красивите“ било храната и сънят и това редовно да почистват козината си, избягвайки всякакви конфликти и изпълнение на нормалните си социални роли. Името си, тази категория получила поради факта, че за разлика от останалите обитатели на резервоара, по тялото им липсвали следи от ожесточени битки, белези и разкъсана козина и демонстрирали силно изразено нарцистично поведение и егоизъм.
С течение на времето, смъртността сред младите индивиди достигнала 100%, а възпроизводството – абсолютната нула. Средната възраст на отделна мишка била 776 дни, а това е с 200 дни повече от горната граница на репродуктивната възраст. Сред застрашените екземпляри се наблюдавал хомосексуализъм, девиантно и необяснимо агресивно поведение и това при излишък на жизненоважните ресурси. Канибализмът процъфтявал едновременно с изобилието от храна и вода. На 1780-тия ден след началото експеримента умира и последния обитател на „мишия рай“. Джон Калхун повтаря експеримента още 25 пъти и резултатът всеки път е еднакъв.
Калхун не спира до тук – той, заедно със свой колега, д-р Х. Марден, провеждат серия от експерименти във фазата на смъртта. Няколко мишки били извадени от резервоара и преместени в еднакво идеални условия, но също и в условия на минимална популация и неограничено свободно жизнено пространство. Реално за „красивите“ и самотните женски биват пресъздадени същите условия, при които първите 4 двойки мишки се размножавали експоненциално и създали социална структура. Въпреки това, „красивите“ и самотните женски не променили своето поведение - отказали да се чифтосват и да изпълняват социалните си роли и впоследствие мишките умрели от старост.
Благодарение на експеримента, Джон Калхун създал теорията за двата вида смърт.
Сложните поведенчески модели на мишките се свеждат до процесът на ухажване на женската, възпроизводство и грижа за потомството, защита на територията и малките, участие в йерархични социални групи. Нарастващата популация и намаляването на жизненото пространство, води до появата на индивиди способни само на елементарно поведение в „мишия рай“ – хранене, утоляване на жаждата, спане и грижа за себе си.
Кахул нарича именно това отхвърляне на сложните поведенчески модели „първа смърт“ или „смърт на духа“. След настъпването на „първата смърт“, физическата смърт - „втората смърт“ по терминологията на Кахул, е неизбежна и е само въпрос на време, въпреки осигурените идеални условия за живот.
Автор: Astaroth Източници: lentata.com; iskamdaznam.com; bg.psichiatria.org