Магия
Отворена дискусия => ТЪРСЯ ПОМОЩ => Темата е започната от: stella75 в 14 Август 2012 23:42:24, Вторник
-
Здравейте! Накратко , без да се хваля- работя добре, опитвам се да не правя грешки, имам и знания. По този повод вечно колегите се заяждат с мен. Постоянно говорят зад гърба ми, дори пред шефовете. Не издържам вече- пак ли трябва да напусна, защото не лекарства??????
-
Извинете, защото не клюкарствам!!!
-
А някога да си защитила себе си? Щом ще напускаш направи го подобаващо B), е това е избор, не е важно лесен ли е или не, но трябва да се научиш да се защитаваш и да отстояваш себе си. Да си клюкар е долнопробно и отвратително. Не може да бъдеш и да правиш нещо, което не си и не искаш. Но винаги може да бъдеш себе си. И дори да те цапат пред шефовете? Какво.. единствено ти може да се изправиш пред всички и да им затвориш устите. Кадърните хора винаги ги мразят, но теб това трябва да ти е ясно. Пребори се за себе си. Тук и сега, инак ще бягаш вечно и това щете следва навсякъде.
-
Благодаря за подкрепата! Понякога ми е много тъжно... Особено като се замисля колко жалки можем да бъдем , ние хората. Живота е толкова лесен и красив, а ние проваляме всичко. Боя се от едно нещо- страх ме е колегите ми да не ме натопят за кражба или нещо такова. На няколко пъти се опитваха да ме скарат с шефката , но тя не е чак толкова глупава. Изморих се...
-
stella75, аз работя с пари , стока и клиенти. Имам си и шеф роднина. Мазалото е пълно. Да исках нямаше да попадна в по-завъртяна ситуация. Костваше ми много нерви, напрежение, скандали и какво ли не. Не просто се изморих, идеше ми де взривя всичко и после да се самоизпаря и да самоизчезна. Постоянно липсваха неща. Наложиш си да следя най-вече себе си, да изчистя максимално всичките си грешки в работата, къде успявах къде не. Но когато грешката е техническа, се намира бързо, когато някой "пипа" също се разбира. Имало е моменти, в които се чудиш направо, бе какво става и защо така.. Но в крайна сметка си казах не ми пука, аз знам какво правя и ще продължа да го правя. Не заради някой друг, не за да доказвам нещо на някой, а заради себе си. Когато добиеш увереност в себе си и знаеш какво си правил, тогава няма да ти пука нито за шефката , нито за колегите. рано или късно, това е като инвестиция и то се връща. И когато се върне, виждаш , че всичко е имало смисъл. Не се отпускай и не се давай толкова лесно. Дали ще напускаш или не, решението го взимаш ти. Но има начин да израстеш и не го пропускай.,отстоявай себе си. записвай си ако трябва разни неща. Аз уж разчитам на памет, но понякога нещата се случват толкова бързо, че се чудиш от къде ти е дошло. Та маркирай разни неща някъде, никога не знаеш с какво ще ти помогнат. Хората наистина сме жалки създания, но ти търси"не жалките" или просто поискай да влезнат нови и приятни хора за теб, достъпни като общуване, просто ей така...да олекотят живота ти...Дръж на себе си, пожелай за подарък на колегите ти розов слон със син хобот на петна( не знам защо но това винаги работи, когато някой те дразни и ти е враг, пожелаваш му за подарък някакво странно и глупаво животно и визуализираш как му се радва с благодарност и ти благодари за подаръка. При мен работи
)Гледай си работата и не мисли за шефката, ако не е глупава, ще се разбирате с нея и ще имаш нейното разбиране и подкрепа.
-
Благодаря отново! Това със слона ми хареса, визуализират го веднага , но защо ли и двамата паднаха под "тежестта" на слона?! :-)
-
аз съвет няма да дам,тези двата ми харесаха.на подобни "желета"(аз ги наричам така),защото те са неизградена струтура,аз изпращам само "много любов" ,буквално. любовта мори желето))))и се вземи в ръце,без емоции!можеш!)))))))
п.с. апропо,този метод,научих от една чистачка на входове)))усмихни се момиче!
-
Благодаря за подкрепата! :-) Лек и усмихнат ден!
-
охо,каква усмихната звезда/ stella75,
-
MIM, нищо не се получава! Опитах, с любов, опитах да съм добра, всичко опитах. Вчера, колежката ми открадна пари от касата, защото знае, че аз съм отговорна и естествено аз ще ги платя. Няма край. Всъщност тя сега спира работа, защото беше само за няколко месеца. Знам, че много искаше да ме изгонят и да остане тя, но не се получи. Мразят ме, защото съм българка, защото съм по-умна , защото работя... Не издържам. MIM, кажи какво да правя! Трябва да се справя!
-
Ще се справиш.., а може би ти е време да направиш стъпка напред. Остави емоциите, опитай, трудно е в началото. Освен това, трудно може да пращаш любов и светлина, когато ти нямаш запас от такива или да намериш източник , който да те зарежда. Външно може да си спокойна, но вътрешно кипиш и това се усеща. Дори ти да си овладяла маската, същноста ти се бунтува. Влез в секциите "изчистване и защита" първо, направи някои от техниките, като визуализираш как чистиш негативизма, във времето за почивка, ако имаш такова, излез навън , разходи се, намери някое красиво кътче, стой там, дишай и не миси за проблемите, не мисли вобще. В момента, в който сетиш, че се прокродва мисъл за колегите и работата ти, за колежката ти, подмения с друга, например ...за нас , че имаш приятели, че има хора, които са зад теб, е, може да не сме най-добрите, но сме с теб. Насочи вниманието си към нещо, което те вълнува, към дадена практика тук например, към книга, слушай просот хубава музика. Когато съм в дадено настроение или определена ситуация, която е тревожна, търся подходяща мелодия, която да ме излекува...получава се. Това което си , реагира на музиката, обикновенно ако напрежението е силно, избива като тапа и ще се наревеш едно хубаво, но така ще започнеш да чистиш натрупаната енергия, болката и страха. Не става от веднъж. Не се затваряй в къщи да се депресираш, а просто си създай уют, който да е подаък само за теб. Това няма да еши проблемите в работата ти, но ще ти даде спокойствието от което се нуждаеш, за да гледаш на ситуацията без страх и безпомощност. И освен че трябва да се справиш, поискай да се справиш. Искам е различно от трябва. Двете често се разминават по смисъл и значение в нашия живот. Трябва в повечето случай определя ситуация, която те притиска, уж си поел контрола, но пак те води в задънена улица, усещаш че хвърляш усилия, но напразно. В друг вариант Трябва е необходимост, която въпреки желанията ни, е път, койтотрябва да извървим. Остани спокойна. Усмихни се на колежката, не лицемерно, опитй с най-искриенната си усмивка. Ти осъзнаваш тя какво прави, тя не. Това те обърква и те боли, но не е болка за умиране. Винаги от всяка ситуация има изход, дори от тази, в която се налага да стигнеш дъното, за да осъзнаеш, че винаги има път нагоре. Шефката ти знаели за тази кражба? Май само знае, но нищо неправи, защото и е все тази и носи отговорност само в определени случай инак и е все едно какво става по-надолу от нея. Предполагам и други ще ти дадат съвет и подкрепа. и как така е откраднала? Ти за там ключ нямаш ли?
-
Не знам какъв съвет да дам. Мога да споделя само, че на последните си две работни места (едното напуснах, защото не се издържаше напрежението, а другото си беше за малко)... та там основният проблем беше, че по-висшестоящите усетиха веднага, че не могат да ме манипулират, че няма начин да вляза в техния филм и да играя тяхната роля... и тормозът започна... или ти нагнетяват обстановката и въздуха с нож да го режеш или ти режат от заплатата...
И в такива моменти съм се чудила на хора, които действат против цялото си същество, против собствените си убеждения и усещания и влизат в определената за тях роля, само и само да не си загубят работата ( и в повечето случаи хора, които, ако я загубят, няма да останат на улицата гладни)...
-
Работя в страхотен магазин за дрехи, обичам си работата и единствените, които ме обичат и защитават са шефката и мъжа й. Миналата година бях пред уволнение, защото хванах гъркиня да краде, а се опитаха да натопят мен. Уволниха я, след ревизия. Тя беше управителка,а колегата неин приятел . След уволнението ѝ,колегата стана управител. Катастрофа. Направи всичко възможно да ме изгонят. Не успя, но бях в доста лошо положение. В началото на лятото дойде нова колежка. Предупреди ме още първите дни, че ще се бори със зъби и нокти за тази работа. След това започнаха лъжите и интригите. Идея си нямате колко подли може да са хората!!!! Но в крайна сметка шефовете знаят кой работи. Винаги са на моя страна. А сега за кражбата. Усетих , че колежката иска да ме отдалечи от касата, все ме пращаше до склада. Ключа е в кутия до касата. Само аз можех да го взимам . Усетих се , грешка , че не го взех с мен до склада. И после я видях в огледалото. Всичко стана бързо. Замълчах си, не мога да го кажа!!! Ще стане страхотен скандал. Шефката не се ядоса, даже предложи тя да върне парите. Аз отказах, не ми е в стила да бягам от отговорност. Малка е сумата. Въпроса е принципен. За енергията -ще продължавам да опитвам. Надявам се да се успокои колегата ( сега сме сами с него). Той е странен тип- гей, не се срамува да лъже и сплетничи, но ще му намеря бутончето. :-))) Все пак съм и по-силната. Благодаря ви на всички за подкрепата. Понякога се чувствам много самотна...
-
Следващия път не забравяй ключа! А прикривайки оназ твоя колежка и даваш шанс да постъпва отново така, дали с теб или с друг няма значение. Аз съм била в такава ситуация и си мълчах и се чудих, но нямах преки доказателства така като ти имаш - тоест да си я видяла на 100%. За това избягвах да посочвам виновник за случващото се. Но пък престанах да лавирам и да обирам негативите, просто защото ми писна да съм в тази ситуация непрестанно.
-
Особено като имаш шефската подкрепа. Познавам ситуация, където на шефа 2 години очите му бяха "затворени", но "прогледна" един ден. И тогава - бай-бай, колежке.
-
Всички имаме големи проблеми на работните си места.Аз лично много харесах думите, че с бягане няма да стане.Един път направих тази грешка, втори път няма да повторя.В такива моменти си казвам, какво е най-голямото зло, което може да ми се случи, премислям и осъзнавам, че съм си жив и здрав, че приятелите ми са насреща, а това което евентуално мога да загубя е една уж престижна работа, но с това не се свършва живота.
-
Гадове има навсякъде,вариантите са няколко за справяне с тях :
-1-Игнорираш ги,не позволяваш дори да ти кажат и добър ден.
(На тях им става ясно,че нещо не е наред или сте усетили техните лицемерни настроения)
-2-Падаш на тяхното ниво и започваш да играеш тяхната игра.
(Това макар привидно да изглежда лошо решение, не е! Народа е казал много преди ние да започнем да мъдреем "Каквото почукало,такова се обадило"и"С неговите камъни,по неговата глава")
-3-Оплакваш се на роднини,познати,приятели,съседи,хубавия батко,който засичаш на паркинга и куп още народ,на който му е писнало да слуша колко си нещастна и онеправдана.
(При тази опция губиш уважението на цялото си обкръжение,тъй като отдавна е минало времето,когато те са се опитали да ти дадат съвет.Сега вече на тях им е писнало от твоето бездействие и хленчене.)
-4-Вирваш си носа,обуваш си високите токчета и ясно показваш колко по-добра си! Нека някой обуе по-висок от твоя ток за да добият техните заядливи реплики смисъл.
(В крайна сметка нито заплатата,нито повишението ти зависят от злобните ти колеги,ако не си ти ще е друг обект на техните забележки.Така поне ще изпитват леко страхопочитание и в твое присъствие няма да смеят да кажат нищо с което да те засегнат.Което колкото и смешно да звучи ще им даде повод да създадат сами интриги в собствената си интрига.)
-5-Ставаш кученцето на шефа и плюеш всички колеги зад гърба им и обратното.
(Не е препоръчително,няма оправдание за подобна постъпка!)
Аз бях в подобна ситуация преди доста време и избрах опция номер 4.Вече с колеги гадове не мога да се оплача...
-
Мдам, темата е стара, но и аз до много скоро имах проблем с един индивид, няма да я нарека жена защото не заслужава.
Тя е от онези дребни душици, на които когато им е зле трябва да вгорчат живота и на околните.
Страдаше от ужасни комплекси за малоценност и не можеше да понася други жени около себе си. Бракът и бе пълна катастрофа, беше направила от мъжа си алкохолик, децата и не я понасяха, братята и баща и не и говореха. Един съсед и разпра с нож четирите гуми на колата и беше успяла да прогони 5-ма колеги от фирмата, в която работех. Можеше просто да те влуди с вечното си мрънкане, цвилене и кукдкудякане. Беше нагла, некадърна, проста и мързелива. И най-изумителното беше, че някак си беше превърнала шефа ми в зомби. Той не вярваше на собствените си очи толкова, колкото на нея. Имах чувството, че е под въздействието на черна магия.
Относно опциите - аз избрах друга, един ден просто не издържах, хлопнах вратата и си тръгнах след грандиозен скандал и без предизвестие. Напуснах най-добрата работа, която някога съм имала, но поне кръвното ми не е ударя тавана още в 9 сутринта, нито ръцете ми треперят от нерви по цял ден. В крайна сметка животът е прекалено кратък, за де се занимаваш с изроди. Както казват животът е книга и ако не ти стига смелостта да отгърнеш страницата, никога няма да разбереш какво крие следващата глава.......
-
И на мен миналата седмица ми се случи да се сблъскам челно с най-злобната колежка във фирмата. Бях чувала, че се кара със всички и никой не иска да е в нейната смяна, но не вярвах, че е чак толкова крива. Е убедих се. Развика ми се веднъж (без някаква причина) - изтърпях, развика се втори път - премълчах. Все пак скандал с един не става и тя млъкна, но не можа да преживее, че не и влязох в тона и не и паднах на нивито. И като не можа да измисли нищо друго нарече мен и още две колежки "помияри". Едната колежка се разплака, другата се развика, а аз побеснях. Качих се при шефа (а тя му е сакъ-дос) и му заявих в прав текст: " Аз, че съм кучка-кучка съм, но не съм помияр. И ако не вкараш дружката си в пътя, ще покажа каква кучка мога да бъда. От утре в чантата си ще нося вибратор. В момента в който вдигне скандал в мое присъствие на мен или на някоя от колежките ми ще го извадя и ще и го дам да се "оправи" сама в съблекалнята и да миряса, защото приказката "Тая няма сефте и затова е крива." при нея важи с пълна сила." Шефа се ошашави, гледа ме мълчаливо известно време и стигна до извода, че наистина ми стиска и ще направя всичко което съм казала. После незнам какво говори с колежката, но от тогава насам няма скандали и се живее. А колегите много се забавляваха като им разказах какви съм ги творила на "килимчето".
Имаше един момент, (докато вървях към кабинета на шефа) в който се съмнявах, че може да си загубя работата заради голямата си уста, но пък реших да рискувам и... спечелих.
-
cecivalchanova, това което казваш звучи забавно, ти си знаеш какво ти е било само. Всеки търпи, но понякога изпушва. И на мен понякога ми идва в повече във фирмата, но там нямаме конфликти, за сега.
-
cecivalchanova, щом си нарамила Силата или тя е нарамила теб, няма кой да излезне на пътят ти! Не е въпроса какво си казала, а това че ти стиска да го направиш...променя нещата. ))))
-
tattul, през последните години на безработица, безпаричие и мизерия бях забравила колко е хубаво да не ти пука и съответно позагубих Силата си. След тая случка си върнах куража и нещата взеха да си идват на мястото. Сега работя с повече хъс, давам повече от себе си и резултатите не закъсняват. Като се замисля, последните две години ги загубих да работя, да мълча и да треперя да не си загубя работата - макар и сезонна. А е трябвало просто да яхна метлата, за да ме оценят. Това ме кара да се замисля що за странни същества сме ние хората??? Животното те оценява ако си добър с него, а човека - ако си лош... Затова предпочитам животните, с тях е достатъчно просто да съм добра и грижовна.
-
Една камера свързана с компютъра струва 80/100 лева. Ако шефът ти е свестен човек, ще си реши проблемите и твоите евтино и бързо.