Здравейте скъпи съфорумници. Днеска докато говорих с един приятел той ми представи тези две интересни теми. Емоционална интелигентност и академична интелигентност. Предполагам, че заглавието говори само по себе си, но все пак ще обясня какво е на кратко за хората които не знаят.
Академичната интелигентност е това да си много начетен човек, докато емоционалната интелигентност е да можеш да си контролираш емоциите.
Сега идват и въпросите ми към вас. Мислите ли, че е правилно да се разделят чак до такава степен ума и емоциите щом едното се нуждае от другото за да действа? Какво мислите по въпроса, какво разбирате под емоционална и академична интелигентност?
Има една книга на име "Емоционалната интелигентност
" на Даниъл Голман в която се описва с подробности колко е важно човек да може да управлява емоциите си.
Мислите ли, че е правилно да се разделят чак до такава степен ума и емоциите щом едното се нуждае от другото за да действа?
Най-неприятни са ми някакви начетени многознайковци-академици, но в същото време емоционално неграмотни индивиди... Моята "любима" госпожа класна е прекрасен пример за такъв човек... *Пусти математици!* Логическата мисъл(това, което ти наричаш ум) изобщо от никакви емоции не се нуждае, за да си реши математическото уравнение. Различни са си двете неща...