Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - chimera

Страници: 1 ... 5 6 [7] 8 9
91
МИСТЕРИИ / Мишел дьо Нострадамус. Време и истина.
« -: 11 Декември 2010 15:38:25, Събота »
Нострадамус е живял в южна Франция в град Салон дьо Прованс . По павираните улици тук още ехтят стъпките на този наистина Ренесансов мъж. salon de provence Салон дьо ПровансВъпреки, че е вървял по тези улици преди повече от четири столетия е лесно да се повярва, че Нострадамус гадателят от Прованс, още бди над това рухнало село и все още вижда улицата, носеща неговото име и пътеката, виеща се край дома, където е живял и стълбите, които някога скривали неговите тайни занимания.

"Седейки вечер сам в тайния си кабинет, уповавайки се на бронзовия си триножник, слабият пламък, идващ от празнотата ме кара да изказвам предсказания, в които няма да се вярва напразно"

Мишел дьо Нострадамус, 1555 г.

Той използвал сребърен бокал, пълен с вода, поставен върху триножник, за да предсказва бъдещето. Това е каквото е практикувал и Делфийския оракул, абсолютно същия метод. Вглеждаш се в бокала и получаваш видения.

Но Нострадамус е бил психически изключителен човек и не само е получавал видения, той ги е и чувал. Той е бил загадка в своето време. Отчасти магьосник, отчасти учен Нострадамус е бил ясновидец, здраво стъпил в епоха в която суеверието и вълшебството са вървели неудържимо към интелектуалната революция наречена Ренесанс.

Той е бил много еклектичен в смисъл, че е събирал информация от много източници. Той познавал нумерологията, познавал Кабала, познавал всички различни форми на пророкуване. Неслучайно съществуват малко документи, които вярно да описват неговата външност. Картините на Нострадамус, които са оцелели го показват със сива брада и сива коса и дълъг прав нос, но най-важната черта санеговите очи. По негово време са го описвали с очи, които можели да виждат през хората. Това може би е било вярно защото можел да вижда през времето, в бъдещето и имал странно въздействие върху хората. Хората следвали Нострадамус и други пророци защото им харесвало предимството да знаят това, което ще се случи.

По-голяма част от живота си прекарваме в опити да намерим предимство, в опит да намерим някакъв инструмент или оръжие, което да можем да използваме за да овладеем средата, в която живеем или да я победим по някакъв начин, да получим предимство - това е тайната дума. Ако знаете нещо за бъдещето - това е огромно предимство. Това било предимство, което европейците са разпознали и отбелязали като част от движението на Ренесанса.

"Може би необятната вечност на великия Бог е предизвикала страстта на Нострадамус. Или може би е разпалена от добър или лош демон. Или може би духът му е движен от природата и се изкачва в небето, отвъд смъртните и оттам ни повтаря изумителни факти. Не бих му повярвал ако небето, което предопределя доброто и злото на човечеството не бе неговото вдъхновение."

Пиер дьо Роншар,
 Ренесансов поет

Точно Ренесанса маркира периода на преход от Средновековието към модерното време. Цялата визия за Вселената започвала да се променя.

Мишел дьо Нотрадам е роден през 1503 г. в Сент-Реми дьо Прованс. Прованс по това време не е част от Франция, но много скоро става. Той е роден в семейство на нотариуси и адвокати, хора, които били доста заможни. Неговият дядо, Пиер дьо Нотрадам в действителност сменил името на семейството от Гасон, еврейско име, на Нотрадам, "Нашата дама", което не можело да е по-католическо и по-френско.

Семейството сменило своето име за да избегне преследване от Инквизицията, която бушувала в цяла Европа в продължение на повече от 300 години. В Прованс крал Луи XII приел декрет през 1501 г. налагащ покръстването на всички евреи. По времето на Нострадамус действала Инквизицията и това затруднявало много хора по това време заради факта, че ако направели нещо, което поне малко не се харесвало на Църквата, били убивани или им отнемали земята и ги затваряли. Независимо от преследванията 16 век бил оживен от възбудата от новите знания в областта на медицината, математиката, философията и астрономията. Младият Мишел дьо Нотрадам открил опиянението от изучаването им в съвсем млада възраст. Един от неговите дядовци, Жан дьо Санрене, разпознал особения талант на Нострадамус като дете и го взел под крилото си. На практика помолил семейството да му разреши да отиде и да живее при него и най-вероятно го обучавал на някои от древните ритуали на Кабала, на някои от по-мистичните аспекти на еврейската традиция. Знаем, че му дали книга с магии, която той пазил до зрелите си години.

В допълнение към основите на математиката, латинския, гръцкия и иврит дядо му му предал и първия вкус към това, което се наричало "Божествени науки". Юдейската традиция има богата основа, занимаваща се с астрология, занимаваща се със звездите в небето, така че дядо му може би е бил този, който му е подсказал да погледне в небето и да види не само звездите, такива каквито са, но и звездите, каквито могат да тласкат човешкото съзнание и да определят съдбата на цивилизацията.

От тази ранна възраст дядо му е окуражавал младото момче да следва поприще в изкуството на медицината. Като лекар е трябвало да учи астрология. Това бил първия предмет, изучаван в медицинската практика и е сигурно, че ясното небе над Сент-Реми дьо Прованс е привлякло неговото внимание.

"Юпитер, по-близо до Венера, отколкото до Луната явяващ се в бяла пълнота. Венера, скрита зад белотата на Нептун, отблъсната от Марс през Млечния път".

Мишел дьо Нострадамус, 1955 г.


 Автор occultism.biz


92
МИСТЕРИИ / Айде стига с тая Ванга
« -: 11 Декември 2010 12:39:31, Събота »
Поради промените в сайта, които налагат местене и триене на темите от главната страница на сайта във форума, копирам отговорите на хората по тази тема от лицето на сайта, за да не се загубят.

1 theshadow
 Аз лично се съгласявам с това, че що се отнася до Ванга, е намесено и психическо отклонение. Но че е имала на моменти точност да познава, имала е. Истината за мен е някъде по средата.

2 the_bad
 Говори се за Ванга с уважение, защото тя е помогнала на стотици хора!!!

3 onya_deto_e_taen
 Има доста неща, които не са известни на общественноста и няма и да бъдат известни. Някои от тях биха ви шокирали. Ванга си е била "съвсем наред" с главата, тоест е нямала психическо заболяване. Няма защо да бъде дъвкана темата, обаче.


93
МИСТЕРИИ / Айде стига с тая Ванга
« -: 11 Декември 2010 12:37:56, Събота »
Автор на материала: Петър Стойков

Най-невероятно ми се струва това, че големи хора (не деца, да речеш), рационални на пръв поглед, с нормални професии, доста от тях млади, говорят за баба Ванга с някакво… де да знам, уважение може би. Не, че вярват на екстрасенси, не, че отричат науката… просто “може да има нещо” и “на много хора е познала“.

Това ме счупва от смях, честно…

Тая снимка горе е особено популярна и редовно ме зяпа от вестникарски статии, книги и всякакви обяви, свързани с пророчества, лечители, екстрасенси. Ще речеш, че Петричката врачка е още жива и още фъфли глупостите си на хилядите лековерни и/или отчаяни хора, редящи се на опашка да я слушат. А те са се редили, по времето на комунизма, когато на Държавна сигурност и съответните там органи обикновено такива не са им минавали и понеже единствената официална религия е бил комунизма, всички останали свръхестествени култове са били натиквани в миша дупка, а разпространителите им - в затвори и лагери.

Така по някакво странно стечение на обстоятелствата роднините на една сляпа жена използват и подхранват очевидните й психически отклонения, за да изградят около нея една индустрия, превръщайки я в лечител, гадател, българските Кашпировски и Нострадамус едновременно.

Ама как може да говориш с такова неуважение!

Ето това ме шашка - уж разумни хора, които не вярват в екстрасенси, продължават да толерират писанията във вестниците и всякакви легенди за баба Ванга, сякаш в тях може да има някаква истина. И бас хващам, че поне половината от вас в момента си мислят “Ами то може да има някаква истина“. Може, таратанци.

Вижте сега, или вярвате в съществуването “свръхестествени” явления, екстрасенси, караконджули, парапсихични способности, духове и пророчества, или не вярвате. Не може да вярвате “само малко”. Ако смятате, че е възможно някой по някакъв магически път да получи прозрение свише за бъдещи събития - просто си признайте, а ние ще ви изпроводим с подигравателен кикот.

Едва ли нужно точно аз да привеждам някакви доказателства за това, че екстрасенството е или плитка измама или психично отклонение, на които потърпевшият много иска да повярва. Но въпреки това ще дам няколко примера, защото … защото са ебаси смешните, затова smile

Феноменът ванга:

Виждам ги от около една година време. Те са прозрачни. Изглеждат така, както човек вижда образа си, отразен във вода. Облечени са в дрехи като брони, които блестят като люспи на риба. Казват ми, че идват от земята Вамфим, или поне аз го чувам така, и че тя е трета от Земята. Много често, като се прибирам в дома си в Петрич, ги намирам насядали в стаите. Говоря с тях.

На сите планети от нашата Вселена има разумен живот. И на Марс, и на Сатурн – на сите. Дезинформират ни, оти сме на най-ниското ниво на развитие. Страх ги е да не ги стъпкаме поради невежеството си.

Въпрос: Говориш ли с духове?
 Ванга: Идват много и най-различни. Някои от тях не мога да ги разбера. Но тези, които идват и са около мен, ги разбирам. Един идва, чука на вратата и ми казва: „Тази врата не е добра, смени я!”

Както виждате, а можете да се убедите и от стотиците други “пророчества” и всякакви нейни цитати по медии, книги и сайтове, ако съдим по думите й, в главата на Ванга обитава някаква странна, смесена тълпа от библейски, митологични и космически създания - извънземни, ангели, караконджули, дяволи, хора-риби, духове, богове, самодиви. Цяла пасмина фантасмагорични създания, с които тя се среща, говори, които й идват на гости в къщи, тя ходи при тях, преследват я, измъчват я. Не съм специалист по окултното, но халюцинации, смесени с някаква депресивна психоза ми звучат много по-вероятно отколкото свръхестествени дарби, в случая.

И някои хора са ходили при нея за лечение?!? Като бях малък ми попадна една книга за Ванга - копирана на ксерокс, тогава такива книги бяха забранени, а и копирните машини бяха малко. Спомням си, че методите за лечение, които “пророчицата” била препоръчвала на пациенти варираха от увиване с чаршаф, напоен с пролетна роса, до натриване с фъшкия от вълк-единак (не, не се ебавам) за прогонване на злите духове и добиване на сила.

Така че стига сте изтърквали името й и нервите ми, моля ви. Оставете Ванга да почива в мир, какъвто така и не е дочакала приживе (поради дефицита на торазин тогава).


94
МИСТЕРИИ / Делфи и Делфийският оракул
« -: 11 Декември 2010 12:36:15, Събота »
Поради промените в сайта, които налагат местене и триене на темите от главната страница на сайта във форума, копирам отговорите на хората по тази тема от лицето на сайта, за да не се загубят.

1 runic
 Благодарности за изчерпателните статии и усърдието от твоя страна...


95
МИСТЕРИИ / Делфи и Делфийският оракул
« -: 11 Декември 2010 12:35:40, Събота »

Делфи се намира на склона на планината Парнас на 178 км от Атина, в удивително красива местност. Тук през античната епоха имало светилище на Аполон, където обитавал най-знаменитият оракул на Древна Гърция – Делфийският оракул.

Този край бил заселен още през ХІV в. пр.н.е. и още тогава там се появило светилище. През VІ в. пр.н.е. Делфийският съюз на гръцките племена, които живеели в съседство със светилището и го защитавали, издигнал на същото място постройки. След това светилището се разширявало многократно. Тъй като през тази епоха царете и политическите дейци не предприемали нито едно сериозно действие, без да се посъветват с Делфийския оракул, светилището се превърнало в най-голям култов център, влияещ върху политическия живот на цяла Гърция. Там се носели богати дарове, поради което с течение на времето в светилището се натрупали огромни ценности. През ІІ в. пр.н.е. то било преустроено от римляните.

Още през ХІХ в. по тези места започват да се правят разкопки, а през 1902 г. е построен музей. Днес до археологическия резерват има малко селце, което не представлява никакъв интерес и служи за отдих на туристите, които посещават откритите по време на разкопките паметници.


 Делфийският оракул
 

Оракулът бил дарен на хората от Гея, богинята на Земята, и се пазел от исполинската змия Питон. Като убил Питон, Аполон, богът на Слънцето, завладял прорицалището и получил епитета Питийски. Седналата на триножник Пития, жрица-прорицателка, изпадала в екстаз и започвала да пророчества. Предсказанията й, звучащи понякога съвсем неразбираеми, се тълкували от жреците. Макар че и в Гърция, и в Мала Азия имало редица различни оракули на Аполон, именно Делфийският оракул бил в продължение на дълго време център на религиозния живот на гръцкия свят. Управниците на гръцките градове не правели нито една сериозна стъпка, без да се посъветват с Делфийския оракул. Богати пожертвования в светилището на Аполон правели не само гръцките градове, но и чуждите владетели.

През ХІІ в. пр.н.е. в Делфи започвали да идват първите поклонници, стремейки се да получат съвет от Пития, най-известния оракул в древния свят, и продължили да се стичат там чак до ІV в. Най-доброто време за посещение бил седмият ден от месеца, когато всеки можел да зададе на оракула въпрос и да получи съвет по какъв начин да реши както дребни, така и сериозни свои проблеми. Намерените в Делфи дъсчици с надписи позволяват да се твърди, че в продължение на много векове въпросите, занимаващи хората, не са претърпели големи промени. Хората искали да знаят верни ли са съпругите им, могат ли да се доверят на един или друг човек, да приемат ли определено предложение за работа.

Оракулът трябвало да бъде жена, надарена от бог Аполон с дарбата да пророчества. В церемонията заедно с Пития участвали жреци, които интерпретирали нейните предсказания. Смята се, че преди началото на обреда Пития сядала над пукнатина в скалите и, изпадайки постепенно в безсъзнателно състояние под влияние на излизащите оттам подземни газове, започвала да произнася думи, които жреците слушали внимателни и записвали като предсказание.

Автор: Павел Николов


96
МИСТЕРИИ / Науката е разкрила напускането на тялото
« -: 11 Декември 2010 12:32:43, Събота »
Поради промените в сайта, които налагат местене и триене на темите от главната страница на сайта във форума, копирам отговорите на хората по тази тема от лицето на сайта, за да не се загубят.

1 Andriana
 moje li malko pove4e iznfo za tova napuskane na tqloto ?

2 misanthr0pe
 useshtal sym tova systoqnie po vreme na meditaciq....


97
МИСТЕРИИ / Науката е разкрила напускането на тялото
« -: 11 Декември 2010 12:31:18, Събота »

Изследването на епилепсията е довело учените до още едно откритие: eлектростимулирането на определени части на мозъка е карало хората в някой случаи да “виждат себе си отстрани” – отгоре, отпред или отзад.
 Мозъкът продуцира външното изображение на тялото в съзнанието.

“В първите два случая от проведенето изследване, пациентите говорят за собственото изображение; в последния случай пациента вижда някого зад себе си, мрачен и заплашващ човек” – обясняват учените.

Именно този трети случай поставя началото на дадения феномен. Бланке стимулира различни участъци на мозъка на епилептици с терапевтична цел, но когато ученият преминал към участъка където се съединяват челната и теменната зони на главния мозък, 22 годишната пациентка изведнъж усетила зад гърба си присъствие на някой друг.

“Той е зад мен, почти в моето тяло, но аз не го чувствам.” – казала тя. Усещането не се променяло с движението на пациентката – тя сядала, лягала или ставала, но през цялото време усещала присъствието на някой зад нея.

Резултатите от първия опит е са били публикувани в 2004 година в списание British Medical Journal.

В много култури се среща “виждането на себе си отстрани”, според Бланке, до 10% от хората на Земята са усещали това състояние.

Текст: Алексей Паевский


98
ШАРЛАТАНСТВОТО В МАГИЯТА / Родни уфолози се оляха
« -: 11 Декември 2010 12:29:33, Събота »

Цитирам, запазвайки оригиналния правопис:

"Сензационно съощение се получи в БУМ и поради това нямаме намерение да спестяваме нищо, а и нещо повече направени бяха множество консултаци с компютърни ескперти, които пък проявиха необичен септицизъм и точно поради това по-либерално мислещите от нас решиха, че е добре да качим клипчето в сайта на БУМ.
 Единствената информация която имаме е от свидетелите заснели уникалния обект по време на пътуването си от Девин за Кричим на 3 януари 2010. Няма как да постъпим, освен да огласим документа и помолим всички, които имат експертно познание по проблемите на т.н. монтирани или спекулативни видеоклипове да разгледат клипа и ако желаят да ни съдействат, ще им бъдем благодарни, ако ни изпратят анализите и квалификациите на адреса на нашия сайт. Заострям вниманието на всички, които гледат клипа, че “нещото” се появява за около 1-2 сек. Във времето от 38 до 40 секунда от началото на филма. Ние засега сме убедени, че е трудно доказуемо преднамереното монтиране на подобни видеокадри, но също така допускаме, че у нас има достатъчно експерти по дигиталната снимачна техника и поради това сме изпълнени с надежда, че този интересен клип ще провокира желание, някой да се заеме сериозно и да докаже или опровергае автентичността на документа.

Иван Лазаров – главен кординатор на бУМ"

Ето и линк, където може да се види заснетото:

http://vbox7.com/play:ac900fce&r=emb

Плюс линк към мястото, от където е взет материала: http://bufonet.com/?p=426

Въпросът е има ли някой, който да не може да определи защо това, което виждаме нарочно уголемено от картинката на самия уфо-сайт, не е НЛО?


99
МИСТЕРИИ / Еднорогът
« -: 11 Декември 2010 12:27:23, Събота »

Еднорогът символизира целомъдрие, а също така служи и като емблема на меча. Традицията го представя обикновено под формата на бял кон с рог, излизащ от челото, а според езотеричната традиция, той има бяло тяло, червена глава и сини очи. В ранните традиции еднорогът е изобразяван с тяло на бик, по-късно- с тяло на козел, а само в най-късните легенди- с тяло на кон. Легендата разказва, че той е неуловим, когато е преследван, но послушно лежи на земята, ако до него се приближи девствена девойка. Обикновено е невъзможно да хванеш еднорог, но ако все пак се случи, то той може да бъде удържан само със златна юзда.

"Неговият гръб беше извит и очите му блестяха в рубинено-червен цвят, той достигаше 2 метра височина. Точно над очите, почти успоредно на земята, растеше неговия рог, прав и тънък. Гривата и опашката му се разстилаха на малки къдрици, а отпуснатите и неестествени за албиносите черни мигли хвърляха пухкава сянка върху розовите ноздри. " (С. Drugal "Василиск")
 Хранят се с цветя, особено обичат цветчетата на шипката, медовина и пият сутрешна роса, според енциклопедията на Анастасия Александрова.

Също така те търсят малки езера в дълбините на гората, в които плуват и от които пият вода. Смята се, че водата в тези езера е много чиста и притежава свойствата на живата вода.
 В руските речници от 16 -17 век еднорогът е описван като ужасен и непобедим звяр, подобен на кон, цялата сила на който се намира в неговия рог. На рога му се приписват лечебни свойства (според фолклорните представи рогът пречиства водата и отровата на змиите). Еднорогът е същество от друг свят и предвещава преди всичко щастие.

Еднорогът е част от човешката фантазия - нейният таен триумф. Той е най-известният представител на фантастичния зоопарк. Но откъде се е появил този успех и какво го е предопределило е загадка. Победата е спечелена като на игра, с малко кръв. Винаги разточително, с щедро от към разните там крила, глави, уста, от която се излъчва с огън и сяра, безсмъртие и други чудеса.

Един известен звяр (приличащ на кон, коза или магаре), с един рог по средата на челото са равни хиляди години жив интерес у много народи. Защо тези примитивна фантазия е надживяла стотици и успешно се е конкурирала с някои наистина сложни фантазни образи като дракони, върколаци, мантикори и други?
 За първи път в писмен вид за еднорога се спомена преди 25 века от гръцкия историк Ктесий. В неговия ръкопис за Индия четем:
 "Там има диви магарета с ръст на коне. Тялото им е бяло, главата е тъмно червена, а очите им са сини. На челото си имат рог. Прахът, остъргван от този рог, се използва като средство за защита срещу смъртоносните отрови. Основата на рога е чисто бяло, върхът му е ярко червен, а средата част- черна."
 Но дълго преди тези описания баснословният звяр е живял във въображението на жителите на изток.

Може би най-причудливият еднорог е бил измислен от древните перси. Трикрак, шестоок, деветоуст и със златен рог, той стои в средата на океана и ... с чудния си рог изчиства вълните от всякакво замърсяване.

Също така много своеобразен еднорог има и сред китайците, така нареченият Чи-Лин (Ки-Лин).

Източните истории за еднорога съдържат колебания: той е ту звяр от плът и кръв, ту е дух. Подобни съмнения нямало при европейците: за тях еднорогът винаги е бил истинско животно.
 Многократните споменавания на еднорога в библейски насочени текстове легализират недоразумението в съзнанието на християните: авторитетът на Аристотел, който вярвал в еднорога, отхвърля и последните съмнения на научния елит.

Ранният "Физиолог", основа за бъдещите средновековни бестиарии, що се отнася до физиологията на животното, нищо ново не добавя: "Малък звяр, много подобен на козел и много свиреп, който има на главата си рог. Ловецът не може да го хване със сила."

Именно "Физиолог" има решаващата роля, обезпечаваща устойчив успех за еднорога в европейската култура.
 Оказва се, че свирепият звяр може да бъде усмирен и даже заловен. За да се направи това, в гората, където живее еднорогът, трябва да бъде изпратена непорочна девица (желателно е да е красива). Звярът се вълнува от аурата на непорочността. Привлечен е от истинската чистота (той не може да бъде измамен - която не е девствена, ще я наниже на своя рог), еднорогът се приближава до девственицата и ако тя го погали и целуне по рога, кротко ще заспи, слагайки рога си в скута и. Тогава той е беззащитен и ловците или ще го убият, или го хващат и го водят в двореца на владетеля, за да го покажат на отвъдморските посетители.

Тази легенда, според експерта по бестиарии K. Муратова, има: "много отдалечено от християнските традиции минало. В нея се съхранява далечен аромат на приказка от Изтока и елементи на древноизточна фалическа символика."

Впрочем произходът може да бъде и не толкова поетичен. В античната литература се мярка една история за лов за сирийски еднорог, който го ловили на... женска маймуна. В отговор на нейната любовна игра еднорогът си загубили ума и- напред, ловци!

Когато европейските търговци започнали да пътуват на изток, те се срещнали с истински носорог и ги избило на заблуди, но "тест" с непорочна девица тези колос очевидно не можел да търпи! Само Марко Поло останал неподатлив на тези глупави сравнения, като споменал, че новооткритият звяр е доста грозен и: "съвсем не прилича на този еднорог, в която вярат по нашия край ". Обича да се валя в калта, има слонски крака, глава на глиган и - ето атака! Някак е трудно да си го представим как дружи с неопетнена девственица...

Всяко животно в бестиариите получавало християнско тълкуване. Историята на еднорога се схващала като историята на Христос, "духовния еднорог", който се въплътил в утробата на Дева Мария, а по-късно е заловен и осъден на смърт. Еднорогът олицетворявал единството на Отца и Сина.

През XV-XVI век изображението на рогатия звяр краси медальони, гравюри, гоблени. Ползва се за знамена и гербове. Той е незаменим при поетизирането на рицарските задължения към дамите, където се слави верността и целомъдрието.

Впрочем от възхищението на женската власт над мъжките сърца до хуленето на демонични сили на вещицата е една стъпка. Тогава еднорогът е превърнат в емблема на похотта... По-фините умове успяли да забележат, че Чистотата на Чистота, девственицата, излъгала, предавайки доверилия и се еднорог на рицаря! Така преработен, символът на Верността- еднорога, в куртуазната литература от този момент нататък започнал да обозначава Потъпканата Вярност (в тази си роля той се е срещал във всякакви светски „Бестиарии на любовта”- любимото четиво на знатните французи).

За нас е трудно да разберем как хората от средновековието са възприемали и религиозната, и светската интерпретация на един и същ образ. За пример може да бъдат дадени седемте знаменити гоблени, изработени за сватбата на Людвиг XII през 1499 година. Изобразеното на тях убийство на един еднорог по време на лов следва да се разбира двуяко. Предпоследният гоблен изобразява агонията на животното с отрязана глава, а последният - на възкръсналия еднорог, ранен, стоящ сам до дърво в красива градина. Тази градина е алюзия за църквата, заедно с Божията майка. Дървото е кръстът. Но в същото време на гоблените е изобразена алегория на любовта и брака. Свиреп - не, а доблестен цар, усмирен от любовта на чистата избранница, който възкръсва за безгрешен живот.

Случвало се е и гениите да засягат темата за еднорога. В прочутия триптих на Бош "Градината на земните желания", еднорозите са едва ли не дузина «от всички цветове и тела ».. Леонардо да Винчи, без да се съмнява в съществуването на звяра, уточнява, че еднорогът е привлечен към девицата не от почит към целомъдрието, а от въжделение: дали примамката не е голата гръд! Рабле, с привичната си палавост, арогантно изтъква съкровено-еротичния смисъл на еднорогия звяр: Пантагрюел вижда цяло стадо еднорози, у които в спокойно настроение рогът е увиснал подобно на гребен на пуяк, а в пристъп на ярост се изправя и вкаменява...

Еднорогът не е подминат и от хтоничната символика. В много притчи и приказки той обозначава смъртта. Дюрер изобразява еднорога като слуга на Плутон, който носи Персефона в подземното царство. Но опитите да се "очерня" не са имали успех, акцентът в ранните бестиарии върху жестокосърдието на звяра (той е бил сравняван с лъвска гордост, мързеливостта на мечка и змийската завист), не е възстановен. Не е пропуснато и оподобяването на еднорога с дявола: но в бестиариите дяволът имал толкова много маски, че еднорогът бил оставен на мира. Напротив, свирепостта и необоздаността започнали да се подчертават за контраст с благочестието и изкуплението. Не е чудно, че праведниците толкова лесно обуздавали и опитомявали еднорозите със словото божие. По реда на примерчетата за символическото значение се нарежда и още един образ- на благородния и самотен звяр. Този мотив е бил популярен в хералдиката и емблематиката, например, на миниатюрната фигурка на отшелник на заден план се вижда еднорог.

Славата на еднорога се поддържа не само в поезията: от древни времена на неговия рог се приписват лечебни свойства (в частност, се е смятало, че той е най-доброто средство срещу отрови). Шарлатаните оживено търгували с вълшебния рог, представяйки за такъв рогът от носорог, зъбът-рог на кита „нарвал” и дори бивните на мамут. Търгували се чаши, солници, изработени от рог, които уж премахвали отровата от храната. (Що се отнася до Франция, то само Великата Френската революция премахнала церемонията по проверката на кралската храна за отрова - заедно с премахването на самия крал...)

Закупуването на цял рог е било по силите или на катедралата, или на кралския дом. Елизабет I Английска за такава придобивка е заплатила цената от 10 хиляди паунда (между другото еднорогът е символ на тази кралица - девственица).

На една миниатюра от XV век е изобразен Св. Бенедикт, отхвърлящ подаденото му парче хляб. До него е фигурата на еднорог като общоприет йероглиф: без пояснение средновековният читател разбирал, че хлябът е отровен, и светията с помощта на Бог е познал това.

В епохата на Възраждането фигурката на еднорог често е поставяна над аптеките. А на гербовете на много видни рицари на този символ е означавал не тяхното благородство или самота, а обичайното за това време метафорично тълкуване: „от храбрия мъж враговете бягат, както отровата от вълшебния рог”.

Психоаналитиците, които знаят всичко за всеки, търсят причината за дълговечността на образа на еднорога в тази символика, с която се е подигравал Рабле. По-малко самоуверените психолози пък акцентират нашето внимание върху особената поетичност на образа, на нашето пристрастие към архетипа на смиреното зло и гордата самота... Но образът се изплъзва от интерпретациите на специалистите. Ще бъде ли голяма ерес, ако се приеме, че в самото му изплъзване от обяснение, се заключава неговото велико обаяние?

Когато поетът, художникът говори за еднорога, той въвежда тайна в своята работа. И нито бестиариите, нито легендите на Изтока и Запада няма да ни обяснят какво е това еднорог до край. Дракон, грифон, василиск - те предизвикват понякога противоположни, но все пак конкретни асоциации. А еднорогът събужда в душата нещо неясно, неустойчиво, усещане за непълно знание... "Ние не сме отговорни за това, което е един еднорог”.

Други обяснения да имате? Моля. По- лесно е да си представим и да приемем за реалност еднорога, отколкото да повярваме в дракони, русалки, амфисбена (в представите на гърците- гигантска двуглава змия), сфинксове... Кон с рог – няма по-просто. Защо да не съществува?

И последно. В продължение на векове на еднорога упорито се приписват всякакви добри качества: съотнасят го със справедливи владетели и раждането на мъдреци, рисуват го като „чадолюбив” любител на единението, нежен поклонник на чистота, смирен и благочестив. Нищо лошо не се лепи по неговата козина. Човешкото въображение е уморено от върколаци, василиски, бълващи огън дракони и коварни сирени. И ето, сред всякакви нечисти и немъртви, които са враждебни към човека, засиява обаятелния образ на звяра, който е див и буен, но е способен да стане покорен и ласкав. Редом със злата вещица трябва да има фея. Редом с върколаците - еднорог, така да се каже, антивърколак: зло, което се превръща в добро, въжделение, което се превръща в почит към целомъдрието...

Из mysteries.at.ua


100
Поради промените в сайта, които налагат местене и триене на темите от главната страница на сайта във форума, копирам отговорите на хората по тази тема от лицето на сайта, за да не се загубят.

1 Innork
 това, което търсех, благодаря


101

Из "Спрете окупатора Санта Клаус - Дядо Коледа!", Автор: strategic:

"Правилно. Тоя същия - ухиления червендалест идиот с кръгли очилца, декоративни ботушки с извити носове и бутафорни червени парцали върху дебелите му бутове. Тоя, дето ви оставя подаръци в чорапа над камината. Каква камина бе! Кога в България и имало камини? Кога камината е била част от българския бит, ако разбира си изключим изхвърлянията на новобогаташите.

Откъде се взе този дебелогъз персонаж. И що за име е това - Дядо ти Коледа? Какво е Коледа и може ли така да се казва някакъв дядо? Такъв въпрос не се задава често, а и да се зададе, на него хората и то не само религиозните отговарят - това е Рождество Христово. Е може ли някакъв дядка да се казва Рождество? Че и Христово! Не може, разбира се, тъй като Коледа не значи и никога не е значила раждането на Христос. Друг е въпросът, че дядката, въпреки това не би могъл да носи това име."

*бел. chimera: „Некогаш е имало на свето един бог, името му е било Коледо. Он бил млого зъл, и кога му е бил деньо (именния му ден), давал млогу зло на земята, та требало на тоя ден секой дома да си седи, додека олаби времето. Секи треперел от него. Лугьето, да са обиколени от секаде сас рана през това зло време, измислиле да месат колаци (хлебове, на които в средата оставали дупки) и у сред них седели, че не знаяли докога кье ги държи бог Коледо, та оттогай е останало и сега да месат колаци" (СбНУ 16-17, с. 7).

"В древни времена, далеч преди Христианството, и славяните и западноевропеците имали един до голяма степен общ символ. Макар, че го наричали с най различни имена, това си бил Дядо Мраз. Не бързайте да ругаете - той НЕ Е и никога не е бил измислян в СССР. Не вярвате? Да се разходим през декември по запазените до ден днешен средновековни грачета на Западна Европа, далеч от "моловете". Който не е успял - горещо му препоръчвам - атмосферата е уникално романтична. Да влезем сега не в "мол", а в някое магазинче на занаятчийска работилница, а такива има почти във всяко градче, и да огледаме ръчните новогодишни артикули. О чудо! Зимни картини, пейзажи с къщички затрупани от снега, а през прозорците им наднича... Никакъв Санта Клаус, нито Николаус, нито Миколаус, а властелинът на зимната нощ - Зимния дух Дядо Мраз. Вярно, слявяните и западноевропейците си го представяли различно и съответно различно го изобразявали. Едните - в шуба до земята, болярски калпак, понякога пътуващ на троен впряг. Другите - в строго - почти монашеско одеяние, често с качулка, движещ се най вече пешком. Изобщо не било задължително дрехите на Зимния Дух да са червени, дори обратното - най често той бил рисуван в сиви, сини, кафави или зеленикави одежди. Първоначално хората съвсем не го свързвали с Нова Година. Бил просто представа за една от формите на Доброто, което макар и морално подкрепя хората в най суровия сезон. И нямало крачоли с извити ботушки, нито шкембе и дебели баджаци. Никой тогава не се питал какво има под дрехите . Това е възможно само в нашето развратно столетие. Да не говорим, че нямало помен от глупави еленчета.

Единствено в Германия и Русия продължават донякъде да спазват дохристианската символика, като ЯСНО я разграничават от христианската идея, която също спазват, но само отделно от езическата. Донякъде само, защото германците наричат наричат властелина на Зимата Weinachtman, което все пак съдържа противоречие, тъй като значи човекът сред светата нощ. Но така или иначе, те не обвързват символа с някакъв конкретен светия, както това вече се е наложило в останалия христиански свят.

Но не правим ли грешка, когато наричаме Дядо Мраз езичник? Та това не е религиозен, макар да е нехристиански символ. Просто една романтична представа, превърнала се в красива легенда за добрия Дух, който си спомня лично за теб. Нали не можем да гледаме на всички аiпекти от живота си само през религиозната призма.

Днешният гланцов образ на кретеноподобния дебелак бил наложен в края на 20-те години на ХХ век, когато католическата църква анатемосала Дядо Мраз като вредно еретично езическо вярване. За чест на Православието, трябва да кажем, че то не тръгнало срещу традициите на народа по стари от самото него, или поне на мен не ми е известно. Православната църква разбирала, че е глупаво с един замах да лишиш хората от символ, който очевидно им бил нужен. Виж пуританската католическа деноминация не се поколебала, но не могла да измисли нещо по умно, освен да назначи на тази длъжност поредния светия. Тъй като по същество това било до немай-къде нагло присвояване на древната легенда от страна на католицизма, се наложило създаване на някакъв визуален образ. Щото някак си не вървяло да караш номинирания за тази роля, погребания в Турция светец Пер Ноел да се носи из въздуха на шейна. С този проект се заема езна компания за газирани напитки. Цялата глупава атрибутика като Фърчащи елени, сушени на камина чорапи и резиденцията в Лапландия пълна с джуджета били измислени в рекламните лаборатории. И представете си фалшививя морал на католицизма, който работи ръка за ръка с търговски компании и допуска безценния му светец да се превърне в маркетоложки проект. Някои ще кажат, дето няма нищо лошо в нахалния дъртак с неговите подаръци в чорапи. Ще ме прощавате, ама щом нещо е свързано с компании, пазари, рекламни технологии и представлява потребителска емблема - не може да бъде добро по определение.

Трогателната представа на хората, че добрия вълшебник няма да ги подмине и най после ще спре и при тях е жива. Нали неслучайно, в домашен кръг, все още много хора в Западна Европа и Русия се радват на скромните картини, на които вълшебникът си пробива път през виелицата, за да почука на прозореца им. И палят на този прозорец светлинки, за да се намери по лесно дома им в зимната нощ. Не виждам нищо лошо, една вечер да забравиш технологиите и да си представиш, че си във времето преди тези технологии да оставят човещината на заден план. Тайно и от себе си да се надяваш да видиш вавън силуета на Зимния властелин, още повече, че той понякога води със себе си не МАНА-гери от "мола", а духовете на скъпите хора напуснали този свят. Не знам, дали това е езическо или христианско, но знам, че е прекрасно и затова никой никога няма да го изкорени. Макар и минала в нелегалност човешката Надежда води неравна борба със захаросания сурогат-чужденец, с когото телевизията и списанията искат да Я заменят. Ако някой е застъпник на религиозни или обратното, на търговски крайности - горе вдясно има бутон CLOSE. Във всички случаи ЩАСЛИВИ ПРАЗНИЦИ!"


102
МИСТЕРИИ / Вампирите- в търсене на истината
« -: 11 Декември 2010 12:20:58, Събота »
Поради промените в сайта, които налагат местене и триене на темите от главната страница на сайта във форума, копирам отговорите на хората по тази тема от лицето на сайта, за да не се загубят.

1 marilyn'dv
 хубаво е това четиво, но не ми дава инфото, което търся. искам да разбера дали има вампири, истината за тях. историите за болни от различни болести и синдроми хора не ми вършат работа. аз искам да знам дали има вампири, които наистина трябва да се хранят с кръв и т.н. и най-сетне да оттеля реалността от бабините девитини.

2 Anna
 Именно ..! Това са просто случки .. ! Четох в един форум, че хората болни от БЯС притежават всички признаци на вампирясали .. катерат се по дърветата.. хапят хората .. крият се от слънчева светлина .. !! Аз обожавам темата вампири, но лично няма да повярвам, ако не видя поне един с очите си !!

3 Ice_Vampire (26.Юни.2010 4:16 PM)
 Болните от бяс не се страхуват от слънце, а от вода. А колкото до вампирите- може и да ги има, нищо не се знае.

4 tedi4ka
 Към marilyn'dv:
 Според мен в текста се дават доста случки като доказателство, че вампирите не съществуват. Знам, че е мистично и някак романтично да се смята, че те съществуват и са такива, и такива, но това не ги прави по-реални.
 Единствено бих допълнила към текста, че съществува болест, нар. порфирия. Заболяването е характерно с нарушена функцията на хемоглобина в кръвта и засегнатите от него се нуждаят от спешно кръвопреливане, за да живеят (смятай от къде идва идеята за кръвопийци); също така болните са алергични към слънчева светлина.


103
МИСТЕРИИ / Вампирите- в търсене на истината
« -: 11 Декември 2010 12:19:19, Събота »


 Из mystique.com.ru

 Под "вампири", в областта на науката, най-общо е прието да се разбира по-специален вид прилепи от семейство "Desmodontidae" (Desmodontidy), което живее само в тропиците на Южна Америка. В нощната тъмнина те тихо долитат до спящи човек или животно, надвисват над него, допълнително приспивайки ги с повеят на топъл въздух от крилата си. След това с острите си като бръснач зъби, прилепът леко срязва тънък слой на кожата и нежно-нежно и абсолютно безболезнено облизва кръвта, която не се съсирва заради антикоагуланта в слюнката му.

 Само на сутринта по кървавите ивици по врата на коне или по своите собствени крайници, пътешествениците разбирали за присъствието на вампири.

 Ние, разбира се, ще говорим за вампирите- хора, но не за филмовите, които са изградени от голяма доза мистицизъм и глупост, а тези, на които се приписва ролята на безпощадни нощни кръвопийци.

 През 1989г. , във вестниците се мярнало съобщението, че в Париж е кръстено момче от известния род на Дракула, който се счита за род на вампири! Свещеникът сериозно се притеснявал дали бебето няма да го боли от свещената вода. Не, не го боляло. Освен това Влад Дракула не е вампир, с "злите сили" не е известен да се е занимавал, въпреки че е известен с жестокостта си.

 Между другото, американците, от които и започнала филмовата сага за Дракула (заснети са десетки филми), научили за него необичайно късно и деформирано. Вампирът Дракула е измислен от писателя и театрален импресарио от Ирландия, Б. Стокър (1847-1912), в неговия роман "Дракула" (1897).

 За Влад Дракула има много исторически извори и в нито един от тях той не е описван като вампир. Дори и тези стари описания понякога са чисто литературно приказни. Исторически, когато Византия, под ударите на кръстоносците, е загубила предишната си власт, Влад Дракула започва да отблъсква турците, които се възползвали от слабостта и започнали да завземат територии, българската включително.

 В този период и се появява на сцената, защитникът на Румъния, Влад Дракула (син на дракона). Той не е встъпвал в големи битки, но унищожавал така турските войски, че всявал ужас у врага с коловете, на които били надявани все още живите турски войници.

 Впрочем, Дракула е единичен случай, а как въобще е възникнала легендата за вампирите (или по други места както ги наричат - упири) , които стават от гробовете си през нощта и нападат живите хора?

 Съществуват различни обяснения за възникването на легендата: хората, които се губели в горите, понякога били нападани от членестоноги, облаци от комари, кръвосмучещи паразити, пиявици, които ги обезкръвявали. Но дали все пак понякога не са се сблъсквали и с вампир-човек?

 Античният писател Марсел Сидетски (Древен Рим, II в.) още тогава приемал, че може да става въпрос за някакво заболяване. Според друга версия са виновни наркотичните вещества, съдържащи се в билковите смеси, ползвани от практикуващите магьосничество. Има и версия за заболяване, свързано с липсата на пигмент, когато човек абсолютно не може да устои на ярка светлина на деня. И - така нататък.

 Най-убедително изглежда предположението за хора, които поради една или друга причина, са паднали в летаргичен сън или в състояние на клинична смърт, и са погребани живи.

 Представете си (въпреки че това може би е страшно да се представя), че вие, като, да речем, във филма "Бягство" (САЩ), сте погребани живи в гроба. И така, иска ви се да живеете! Просто да живеете! И човекът, трескаво се опитва да избяга. Често се случва нищо, до смърт от задушаване, от глад, от страх. Но понякога, погребаният е в състояние да постигне невъзможното - маха се!

 Грозни примери на такава тема с удоволствие "колекционирал" признатият за бащата на литературата "ужасите" американски писател Едгар Алън По (1809-1849). Да си представим обаче психическото състояние на човек, който полуобезумял в гроба, всепак излиза на свобода.

 Не толкова много хора през онези години в далечното минало са били свободни от религиозни и мистични суеверия и са знаели какво е това клинична смърт или летаргичен сън. Хората приемали, че всеки, който е излязъл от гроба се превръща във вампир. Излязлият от гроба си човек наистина вярвал, че той е мъртъв. Но, волю неволю, искал да се срещне със семейството и приятелите си, тези, на които е държал и е приемал, че държат на него, може би, за да търси помощ.

 Да ги посети по време на деня? В далечното минало това е равносилно на самоубийство. Да дойде през нощта? Но тогава пък съвсем никой не го разбира, заради наложените суеверия и страх у хората да не бъдат нападнати и убити от "мъртвеца". Така че, осъзнавайки, че той е сам, възприемайки себе си като "мъртъв", човекът съвсем се вживява в страховете и предразсъдъците си: започна да се държи като истинско "зомби", за да извършва "програма", наложена му още от детството му чрез вярата и суеверието - става вампир, защото винаги са го учили, че човек, който е излязъл на свобода от гроба си, задължително е вампир и се нуждае от кръв, за да живее. Под страх от собствената си смърт, човекът се е опитвал да си набави кръв.

 До колко е реална е тази печална версия?

 Ето няколко разказа, взети от старинна книга на един лекар и преводач Поликарп Пузин (1834) за предразсъдъците. Според един от тези разкази, в края на XVI век в Бохемия, близо до селото Кадам, се появил уж мъртъв пастир. Той се вясвал през нощта и викал имената на някои от своите приятели. И просто от общата заразна болест по онзи край, след това, още няколко души са умряли.

 Ужасените селяни решили, че за всичко е виновен първият мъртвец и се отправили към гробището, за да направят това, което са ги учили, че се прави в подобни случаи за справяне със злите сили- да забият кол от трепетлика в "мъртвеца".

 Изкопали някакъв гроб и някакво тяло било приковано към земята с кола. На следващата вечер обаче "мъртвецът" отново се появил, плашейки много от добрите стари дами, както и няколко други души. Тогава бил хванат. Решили да го изгорят и така и сторили. "Мъртвецът" се борил, когато започнал да гори, крещял ужасно, от него текла кръв. След като го изгорили, той вече не се появил.

 Има много такива истории, които описват подобни събития, които действително са се случили. П. Пузин описва един такъв, развил се в Сърбия, където умира един стар човек, който, обаче, три дни след смъртта си през нощта отишъл при сина си и го помолил да му даде да яде. Синът му дал храна. Старецът я изял с добър апетит и си тръгнал, без да каже нито дума.

 Правителството научило за това и изпратило хора да разследват случая. Преглеждали гробовете и установили, че старецът все още има отворени очи, червена кожа, естествено дишане, но, обаче, е неподвижен, като мъртъв човек...

 В такъв случай съветът е, че трябва спешно да се свърже с лекар, реанимация, но, уви, вижданията и практиките, които се някога са били наложени, са били доста различни. Дървеният кол - това е било приемано за единственото "лечение" на обществото от вещици и зли духове.

 Пузин съобщава и за други случаи. И със същия фатален изход. Например, в Унгария преди някой и друг век, докато е бил на работа селянин на име Арнолд случайно бил смачкан от вагони. Решили, че е мъртъв, погребали го по всички правила, но след това, подобно на горните два случая, хората решили, че починалият мисли зло на хората и се е превърнал във вампир. Тогава започва обикновено убийство (разфасовали го да проверят дали е вампирясал): Арнолд показвал всички признаци на вампиризъм. Тялото му е прясно, косата, ноктите растат, също и брадата, а и вените са пълни с кръв, която капела от тялото в гроба му.

 Местният съдия, който е бил произведен да извърши аутопсия, бил пресметлив човек и решил да се последва обичая, разпоредил да се забие остър кол в сърцето на Арнолд, който извикал страшно (вик може да се изтръгне и от мъртво тяло поради внезапно притискане на гръдния кош). След това му е отсечена главата му и е изгорен, за да се приеме, че вече не е вампир.

 Обърнете внимание, че в разказите на съвременните мистици, които имат претенциите да са абсолютно доказани, често не се споменават дати, места и конкретни имена. Въпреки това, ако се потърси (което на мистиците не им харесва, защото често води до разобличаване на техни лъжи), в литературата все пак може да се намери по-прецизно датиране на всички тези, на пръв поглед, напълно немаркирани събития.

 Един от източниците е вестник "Куриер за вас" (4,1991), на сп. "История" (Франция):

 "През 1725 войводата Градански е бил принуден да изпрати отряд от войници, който да освободи словашки село Кислов от... инвазия на вампири."

 Посланието, което той изпраща до Белград, се съобщава, че убийствата на 9 селяни се приписват на Петър Плогожович, който е починал много преди тези трагични събития, на възраст от 62. Всички 9 от жертвите са били съседи Плогожович. Воеводата в посланието му заяви, че Плогожович е възкръснал от мъртвите и през нощта заставал до гърлото на жертвата, като всички ги изсмуквал до последната капка кръв.

 Убиецът го търсили цяла седмица, но така и не го намерили. Със заповед на управителя решили да се отвори гроба на Петър Плогожович. През това време отново било извършено убийството. Властите побързали да отворят гробницата веднага на следващата сутрин. Ковчегът е изкаран на повърхността и му вдигат капака. Ужасени, войниците видяли трупа на Плогожович, засипан с кръв от главата до петите.

 Трупът бил подпухнал от кръвта. струйки кръв били изтекли от устата му, а очите на мъртвеца светели все едно е жив. Присъствалият при отварянето на гроба лекар заявил, че Плогожович е мъртъв, а покойният се оказал "жив мъртвец." Следвайки старата вяра в сърцето му е забит дървен кол, а самият труп на Плогожович е бил изгорен, като и за по-голяма сигурност, пепелта му била разпръсната от вятъра.

104
МИСТЕРИИ / Какво е станало със змиеподобните богове?
« -: 11 Декември 2010 12:17:28, Събота »
Статистическите проучвания за предпочитанията на хората показват, че змията е доста непопулярно животно. Тя е призната за най-малко симпатичното същество от максимално число запитани- 27 %. Срещу паяка, заемащ второ място, се изказали 9,5% от запитаните. При тази ненавист, която хората изпитват към змиите, не може да не се изумим, че те са били свещен символ на много от древните цивилизации.

На снимката: Наги, в индийската митология полубожествени същества със змийски тела и една или няколко човешки глави.

От къде идва цялата тази ненавист?

Ненавистта към рептилиите при християните вероятно е обяснима: нали Господ е проклел змията-искусител, уговорила Ева да вкуси от забранения плод на Дървото на познанието на доброто и злото, което имало за човешкия род неприятни последствия. Това проклятие било зафиксирано в Библията, чрез която са възпитавани много хора, от които почнало да има последствия за змийския род.

Впрочем, повечето учени считат, че отвращението към змиите се корени по-скоро в психологията на човека, отколкото в различните вярвания. И е предизвикано от пълното отсъствие у змиите на антропоморфни черти. Най-лошите врагове ги наричаме коварни змии, отровни или пълзящи гадове, усойници и как ли не още в този дух натам.
 
 На където и да хвърлиш поглед- змия!

В Ирак, древната люлка на цивилизацията, около града Шейх-Ади се намира храмът на йезидите, вратите на който са украсени с изображения на змии. Тук е основан център за религиозно посещение на хиляди номади - йезиди. Самите йезиди считат, че змията е най-могъщата сила на земята- носител, както на добро, така и на зло.

Аборигените от Австралия пазят легенди за змиите в своите «митове за сънищата», в които се разказва за сътворението на света. В централните райони на Австралия и днес може да се намерят изображения на великата богина - Змията-Радуга, която преди много векове назад изпълзяла от северното крайбрежие и по пътя си създавала реки, планини и хора.

Жителите на Изтока имат особено отношение към змиите. В Тибет, например, свещените тръби на монасите се украсяват с изображения на рептилии, а в Непал, в местността, наречена Буданилканта, има тайнствена статуя на бог Вишну, спящ в басейн на легло от змии.

Древните египтяни считали змията за свещено животно. До нас са достигнали изображения на чифт змии, увенчаващи две царски корони – на Горен и на Долен Египет. Фараоните често били изобразявани със змии на челата, а един от свещените символи било изображението на две змии на фона на диск, предполагаемо слънчев.

Със също такава огромна почит се ползвала змията и в съседната с Египет страна Куш (Нубия). Нубийските царе и царици са изобразявани обикновено с корони, увенчани с царската емблема - кобрата. Грънчарите правили глинена посуда, която украсявали със символи - крилати змии.

В митологията на ацтеките се описва сцената на създаването на човека от пернатия змей Кецалкоатъл, на който помагала жената-змия Чихуакоатл. В древната столица на ацтеките- Теночтитлан (сега град Мексико), свещените места са украсени с главите на пернатия змей, а входа на храма на Кецалкоатъл се пази от гигантски камък с формата на главата на змия с отворени челюсти. Подобни изображения на змии при ацтеките има и в много други свещени места, например в Теотиу-акан в Мексико.

Древните маи също се поклонявали на пернатия змей, който наречали Кукулкан. В цяла Централна Америка, в населените места на ацтеките, маите, толтеките, са намерени рисунки, които изобразяват влечуги.

В Индия и до сега съществува култът към нагите - силни същества с тела на змиии и една или повече човешки глави. В индийските източници нагите са назовани "божествени змии" и на тях е посветена обширна поредица от митове в първата книга на Махабхарата. С корена на "Нага" е свързан голям брой индийски топоними.

Свалянето от пиедестала

Изброяването на древните змиебогове, на които нашите предци са се покланяли в различни части на света, може да продължи, но и без това е ясно, че нито едно създание не е привлякло толкова голямо обществено внимание, колкото змиите. Едва ли всички от тези култове към змиите са възникнали независимо едни от други, а по-скоро те имат един източник. Но защо древните богове са били свалени от пиедестала си и предадени на проклятие?

На флагове, гербове и монети

Да се потъпкват змиите става добра традиция - представете си Медния конник, чиито мощен кон вече трети век тъпче бронзовото влечуго. Но конят е частен случай. Повечето пъти е изобразен орел, сокол или ястреб, в зависимост от това какво хищно пернато обитава в тази или онази част на света.

Личният герб на Туркменбаш на туркменска монета изобразява петоглав орел, който държи в своите нокти двуглавa змия.

Държавният герб на съвременна Мексико е орел, раздиращ с нокти змия.

В Сан Августино, в Централна Колумбия, най-голямата статуя представлява птица, която кълве змия.

Символ на специалния отряд, установен от атаман Г.М. Семионов е бил меден посребрен двуглав орел без корона, държащ в ноктите си змия.

Откъде е тази символика?

Сцените за разправа със змиите са част от християнската традиция, която се позовава на Св. Георги, пробождащ със своето копие или дракон, или змия.

Въпреки това от по-рано елинските монети са също сечени с изображение на орел, биещ се със змия. В скитското изкуство пък сокол се бие със змия.

В египетския митология бог Хор е под формата на сокол или е изобразяван като човек с глава на сокол. Той се бие със Сет и го побеждава. Но интересното тук е, че в някои митове Сет е идентифициран със злонамерената змия Апофис.

На знаменития фриз на Пергамонския олтар е изобразена битката на боговете със змееноги гиганти. Един от подвизите на Херакъл (в римската митология е известен като Херкулес) е победа над Лернейската хидра, а на Персей - над Медуза Горгона.

Във ведическата традиция, орелът е известен като божествен пратеник и той често е изобразяван като птица, която напада змия.

В ацтецките легенди за войната на боговете, Уицилопочтли и поддръжниците му побеждават Кецалкоатъл. Пернатата Змия оставил Централна Америка, отплавайки заедно с група свои подръжници в Юкатан в "плътта на влечугите". След това, в новата столица на ацтеките Еночтитлан са били построени две величествени статуи, които да служат като охрана на Храма на Орлите. Те изобразяват ужасни човеко-птици, злобни лица, които гледат изпод човките на гигантски орли. Освен тях, археолозите са намерени и множество изображения на летящи богове, плаващи под - всяващи ужас нови властители на света.
 
 Орелът побеждава змията

Поради каква причина е започнала войната между боговете, в която хората вземали участие както на страната на "змия", така и на страната на "орлите"? Има различни версии, но никоя от тях не изглеждат достатъчно убедителна. Каквото и да е било, новите богове спечели навсякъде!

Остава да се напомни за Кецалкоатъл, който според митовете, донася в Мексико писмеността и календара, открива тайните на изцелението, зидарията, математиката, металургията, и астрономията. Той учи хората да отглеждат царевицата и да го почитат. Пернатата Змия забранява човешкото жертвоприношение и когато след неговото отпътуване, кървавият ритуал е възстановен, хора с тъга си спомнят за времето на царуването му.

В крайна сметка Кецалкоатъл и другите змеебогове са били изоставени.
 
 автор: Глеб ЧЕРНОВ


105
Един смс струва 2 лева и 40 стотинки и може да бъде носител на енергия, пишат още авторите на скандалната реклама.

Предлагат се черни магии, магии за отслабване, пари, любов, подмладяване.

Заместник директорът на училището за магове Рени Анастасова обясни пред ТВ “Европа”, че магия на някого с смс-и е просто абсурд.

В отговор на въпроса защо училището е направило такава реклама, Атанасова изтъкна финансови причини. “Това не е морално, аз лично от самото начало бях против,” посочи заместник директорът.

Оказа се че няма институция която да реагира на разкритата измама.

Според комисията за защита на потребителите подобна дейност не е законово забранена, а доказването й е почти невъзможно. От дирекция „Криминална полиция” обясниха, че при подобен сигнал няма данни за извършено криминално престъпление и не може да се образува дознание.

Единствената утеха е, че веднага след заснемането на репортажа на Телевизия “Европа” от училището свалиха, поне за сега, подвеждащата реклама.

автор: ekipnews


Страници: 1 ... 5 6 [7] 8 9