Ние няма да можем да живеем спокойно в собствената си държава, докато законите в нея не се спазват своевременно и да са еднакви за всички.

В България нивата на престъпност са много високи и то не само сред циганите, а и сред самите българи. И докато циганите за дребни кражби все пак се запознават със затвора, аз много се ядосвам, че на видни мафиоти с възсветличък цвят на кожата, българско гражденство и къде по-тежки престъпни деяния, включително срещу цялата българска държава, им се позволява безнаказано да си вилнеят.

Честно казано мафиотите, които се множат безнаказано, ме притесняват много повече от множенето на цигани и турци.

Надявам се отчиташ, че по сергиите за окултна литература, една не малка част е дело на шарлатани. Има най-различни видове Wicca. Една част от Wicca се прави изключително за пари от шарлатани, една също не малка част е шарлатанство, създавано да обслужва политически интереси. Зависи на какво от Wicca си попаднал. В хаос магията има някои неща, които стават, а има и такива, които са крадени и преиначавани, има и шарлатанство.

Както написа и ly, нещата не стават от първия път, ако тепърва почваш да учиш. Но моят личен съвет как най-лесно да отличиш кое е сносно от това, което не е сносно, то е по срока на действие. Аз самата не обичам да чакам за резултат. Не признавам да няма фиксирано до секундата кога точно ще се прояви действието и как точно. В смисъл, че ако целта ти е да си лекуваш главоболие, резултатът ти е фиксиран за достигане примерно след 1 минута, а на съседа му се счупи ваза след 3 седмици, то е неправилно да се реши, че счупената ваза е резултат от опита за лекуване на главоболие. Надявам се да ме разбираш какво имам предвид. Това са и двете основни насоки на работа всъщност, а именно:
 1. Добре формулирана цел.
 2. Точно фиксирано време на проявление на резултата от осъществяването на тази цел.

Така се гарантира качество и много самозаблуди просто не намират място да виреят.

Иванка Милева
 Кога най- после в моето семество ще тръгнат нещата?

1 MadLud
 Интересна статия! Има още и интересни "митове" около това прекрасно творение. Смята се, че е възможно от крис да бъде "издоена" вода. Същно така се смята, че това оръжие може да проектира огън и дори да убие човек само ако бъде посочен от острието на крис. В някои истории този предмет "крещи" в ноща, предупреждавайки собственика си за незабележими опасности. Има и митове, в които ножът излиза от канията си и сам започва да защитава своя собственик.
 Има много интересни митове около този нож. Наистина интересен предмет.

Последните изследвания показват, че началото на календара се отнася към 5505 пр.Хр. Календарът прилича на китайския, но е по-древен. Негов двойник се среща при саките – древен и многоброен народ, обитаващ територии между Имеон и Каспийско море. В земите им била въведена нова система на летоброене – сакска ера с начало 78 г.от н.е. – годината на идване на саките в Индия. Към сакската ера индийските астрономи дълго време са прибягвали, когато трябвало да изчислят местоположениена Юпитер сред съзвездията от еклиптиката.

Гигантската газова планета в Слънчевата система Юпитер с два от спътниците си, чиито размери са по-големи от тези на нашата Луна.

Той е на 5 пъти по-далечно разстояние, отколкото е Земята от Слънцето или на

778 млн. км и прави една орбитална обиколка за близо 12 земни години.

Юпитер може да побере повече от 300 планети като нашата в обема си, а неговият диаметър е повече от 11 пъти повече от земния или 142 985 км.

Вижда се с просто око на небето и е едно от най-ярките нощни светила.

На това пано е изобразен прабългарския зодиак.

Годините в този календар са слънчеви, а всяка година от 12-годишния цикъл носи име на животно. Счита се, че този 12-годишен цикъл в прабългарския календар се основава на 12-годишния орбитален период на Юпитер.

Пано с древния прабългарски зодиак – автор Николай Даскалов

Този особен зодиак се състои от 12 съзвездия, по имената на които се наричали годините от 12-годишния цикъл.Саките използвали бройна система с основа 12 като прабългарите. Календарната им система се основавала на слънчевата година и 12-годишният орбитален Юпитеров цикъл, а според друга версия – на 12-те зодиакални съзвездия . Годината Сомор - Мишка, от която се отброявало началото на всеки нов цикъл настъпвала тогава, когато Юпитер навлизал в съзвездието Водолей на сегашните звездни карти – там било съзвездието Мишка. Сега на това място няма нито една от равноденствените точки или точки на слънцестоене, но вземайки предвид прецесията, излиза, че през шумерската епоха – преди 2 300 години – точката на зимното слънцестоене, е била точно там.

Годините в календара, който прабългарите са донесли по нашите земи, са били слънчеви и подредени в цикли от по 12 години и се назовавали с имена на животни, а всяка година съдържала 12 месеца, всеки със свое име.

За съжаление не е известно кога е започвала годината в календара на нашите прадеди, но има признаци, че началото е било астрономически значим ден. Според някои това е 22 декември (деня на зимното слънцестояние), който прабългарите наричали идинак или енинак /единак/. Това е денят, "който останал от Бога небоядисан” или Божият ден. Наименованието му идва от "ен” – небесен, божествен. От друга страна, българите наричат Юпитер Енкул или Янкул – Бог на времето, на календара – от "ен” – небе и "кул” – годподар, което може да приеме като потвърждение, че именно орбиталният период на Юпитер е основа за 12-годишната цикличност на календара.

От всичко казано до тук разбираме, че прабългарският календар е слънчев с 365 дни. Годината започва от деня на зимното слънцестоене, който се счита за нулев. Във високосните години се предвижда втори нулев ден, наречен "Ден на слънцето”. Сезоните са с по 91 дни и се разделят на три месеца, всеки с по 31 дни. Както в китайския календар, така и в прабългарският има 60-годишен цикъл. Неговата цел е да коригира високосния ден. В 60-годишният цикъл се вместват пет 12-годишни цикъла-мъжки и женски, които се редуват.

1. Мъжки цикъл (5 периода х 12 години)

2. Женски цикъл (5 периода х 12 години)

Из: bg-calendar. hit. bg

Распутин е един най-загадъчните, влиятелни и скандални мъже не само в руската, но и в световната история. Той принадлежи към най-ниския социален слой, но печели такова влияние над царското семейство, че практически управлява огромната руска империя чак до смъртта си.
 
 Распутин – Черният Маг. Смъртта на Распутин е един удивителен случай на невъзможното.

„Извадих от шкафа кутийката с цианкалий и я сложих на масата до сладкишите. Доктор Лазоверт сложи гумени ръкавици, взе от нея няколко кристалчета отрова и ги стри на прах. След това разтвори пастите и посипа плънката с праха в количество, което според него можело да убие и слон... Оставаше да сипем отрова и в чашите..."

Распутин Распутин вече се намира на крачка от своята смърт: „Най-после, след като изчерпа любимите си теми, Распутин поиска чай. Побързах да му налея и побутнах към него бисквитите. Но защо тях, в които нямаше отрова?...

Едва след това му предложих от еклерите с цианкалия. Отначало отказа.
 - Не искам, много са ми сладки.

Но си взе един, после още един... Гледах го с ужас. Отровата трябваше да подейства мигновено, но за мое изумление Распутин продължаваше да говори, сякаш нищо не е станало."

Следва: „Целият се тресях. Ръката ми се изопна. Прицелих се в сърцето и натиснах спусъка. Распутин извика и рухна върху мечата кожа.

За миг се ужасих колко е лесно да убиеш човек. Едно движение - и онова, което допреди миг е живяло и дишало, лежи на пода като парцалена кукла.

Чули изстрела, приятелите ми дотичаха. В суматохата закачиха електрическия кабел и осветлението угасна. В тъмното някой налетя върху мен. Аз не мърдах от мястото си, страхувайки се да не настъпя трупа. Най-после оправиха осветлението.

Распутин лежеше по гръб. От време на време лицето му потрепваше. Ръцете му бяха застинали в спазъм. Очите му - затворени. На копринената му риза - червено петно. Наведохме се над тялото, за да го огледаме."
 Из мемоарите на Феликс Юсупов

* Същинският му край: По късно се оказва, че Распутин е избягал, нито смъртоносната отрова, нито куршумът са успели да изтръгнат живота от тялото му. Черният маг успява да избяга. Но убийците му го хващат и в гонитбата отново стрелят по него. Той пада. Сметнали, че това е краят на краят му те го хвърлят в Нева. След няколко дни тялото му е открито. Аутопсията показва, че не е умрял нито от цианкалий, нито от двата куршума, а от удавяне поради замръзване.

Григорий Распутин е роден на 22 януари (10 януари по стар стил) 1869 г. в далечната сибирска пустиня. Той е третото дете на сравнително заможен селянин. Според доста източници Распутин е последвал примера на баща си, а именно работа, водка и много разврат.

Има сключен брак. На 20 години се жени за момиче на име Прасковя Дубровина. Тя му ражда 4 деца. Едно от децата, дъщерята му издава книга за баща си. Животът му поема в друга насока, доколкото е известно се превръща в крадец. Това не му се отдава, поради което е заловен. След затвора се замонашва. Решава, че ще замине за Атон и изминава целият път пеша, за да се накаже, заради греховете, който е извършил.

Към 1900 г. става член на секта, която носи името „хлестити". Основното им занимания са били секс оргиите. Изповядвали идеята, че първо трябва да съгрешиш, а след това да изкупиш греха си.
 Още тогава, Распутин е в обтегнати отношение с църковния клир. Распутин е принуден да напусне родното си село. Странства и се прехранва, чрез лечение на болни. Разбира се, посвещава „груповите изкупления на греховете".

В Санкт Петербург се озовава през 1903 г. В царското семейство попада по уж случаен начин. Но според някои анализатори е успял да се възползва от ситуацията, а именно че Романови имали склонност към окултните науки.

1907 е годината, която го приобщава окончателно към царското семейство. През октомври наследникът Алексей получава силен пристъп на болестта си – хемофилия. Императрицата нарежда да доведат Распутин. Той застава до леглото на болното дете. След изпадането му в полутранс, отоците на Алексей изчезват. От този момент нататък, до самата си смърт волята му е закон за семейството. Предсказва редица политически събития, включително и смъртта на Пьотр Столипин, председател на Министерския съвет.

От старите си навици не успява да се откаже. В една от най- известните тогава кръчми се похвалил със сексуалните си подвизи в двореца, визирал дори императрицата. Разбира се, дворът бил информиран за пиянските му запои. Скандалните действия не повлияли на Распутин. Конфликтът между „светият дявол" и представителите на държавната власт достигнал своята кулминация по време на първата световна война, когато на Николай ІІ назначава за петроградски митрополит епископ Питирим, известен с хомосексуалните си наклонности. След този случай, започват смъртните заговорите срещу Распутин.

Първото покушение е извършено през 1914 г. в Покровское от селянката Хиония Гусева. Тя членувала в някаква женска секта, чиято главна цел била гибелта на Сатаната Распутин. Преоблечена като просякиня, Гусева го намушква в стомаха, но не успява да го убие. Тогава буквално червата му се разпилели по улицата. Но той успява да се излекува и се връща в столицата. Оргиите му продължават с денонощия, а враговете неумолимо затягат обръча около него. Приближени до двореца планират втори опит за убийството на императорския довереник. Второто завършва успешно.

Следствието по делото за убийството на Григорий Распутин се точи около два месеца. Прекратено е на 4 март 1917 г. Тялото е изгорено в нощта на 10 срещу 11 март. На мястото на кладата са изписани два ритуални надписа, единият от които на немски език: "Hier ist der Hund begraben" ("Тук е погребано куче"). И по-нататък: "Тук е изгорено тялото на Распутин Григорий в нощта на 10 срещу 11 март 1917 г. "

Распутин е предчувствал убийството си. Още в началото на 1916 г. той се обръща с писмо към императора, което започва с думите: "Аз чувствам, че ще си отида от живота до 1 януари. Царю на руската земя, ако чуеш камбанен звън, който ще ти съобщи, че Григорий е убит, знай, че един от твоите е подготвил моята смърт и никой от вас, никое от твоите деца няма да живее повече от две години. Царю руски, ти ще бъдеш убит от руския народ, а самият народ ще бъде проклет и ще стане оръдие на дявола. "

Пророчеството се оказва вярно. След падането на Николай II Временното правителство образува извънредна следствена комисия, която трябвало да разкрие престъпленията на царските чиновници, в това число да разследва и действията на Распутин. Комисията не открива факти, които да свидетелстват за влиянието му върху царското семейство.

Някои смятат, че Распутин е бил убит от агент на Скотланд ярд, тъй като те са знаели, че Распутин е бил против Русия да участва във войната и че ще накара императора да сключи мир с Германия. Ако това се случи 350 000 немска армия можело да бъде прехвърлена на Западния фронт, което би предизвикало поражение на Антантата. Затова са предприели мерки, той да се отдръпне от управлението, възможно по-бързо. Решителният изстрел идва от агент на име Осуалд Райнер. Доказателства се пазили в британските архиви.

Автор: Блага Димитрова