Здравейте, скъпи магьосници! 


Търся обективно мнение за ситуация, която искам да надрасна веднъж завинаги и да продължа развитието си в насока себепознание. Търся вашата помощ, защото искам да бъда по-мощна. 
Да оставим леко шеговитата етимология на страна..
Искам да бъда кратка, но няма как да се случи... И да, въпросът ми е за магия. И по-точно не за магия, а за злоба и завист и до колко такива емоции могат да навредят на друг човек? Би трябвало да вредят само на теб нали? Защото ти си този, който ги изпитва.. Е, в моя случай не е така или поне така си въобразявам. Никога не съм имала намерение да пиша този пост, но ми писна от една семейна конспирация, която няма разнищване.
И да, мисля, че някой е злонамерен към мен и към семейството ми, независимо от това, че от както съм тук вярвам, че единствено аз съм пилот на собствените си живот и енергия.


+ Забележка: Знам, че може да кажете, че съм си въобразила някои неща в даден момент, защото и аз самата си го мисля. Но тъй като някои спомени започват от детството ще попитам: Откъде ще дойдат мисли на дете, че някой е злонамерен към него? И не питам с цел да споря с някого, а просто, защото търся отговори наистина.


Всичко започна от ранна детска възраст на около 5 години. Имах един прекрасен роднина, който ме обожаваше, грижеше се за мен като родител и истински ме обичаше. По едно време се запозна с жена, която първоначално му беше гадже. Взимаше ме с тях, играехме си, четяхме приказки, учехме заедно. Всичко беше супер. Когато започнаха да стават по-близки обаче (на 6-7 години бях) усещах как той се отдръпва от мен и то не по свое желание. Аз като дете много харесвах тази жена, признавам си - изключително усмихната, ведра, позитивна, комуникативна. НО забелязвах погледите, които му хвърляше, когато го канех да дойде да види новите ми играчки. И тези погледи не се забравят. Както и да е, то само това да беше - преживява се. 


След време се ожениха. Той пак си играеше с мен, а и тя покрай него (просто не й беше приятно). Понякога даже, родителите ми позволяваха да им ходя на гости с преспиване. На тези гостувания въпросният мой роднина ме предупреждаваше (на 8-годишна възраст горе-долу бях) да внимавам какво говоря пред нея, защото е много чувствителна ( по мое мнение към днешна дата, това да се засегнеш от дете не чувствителност, а простотия, но ок). Аз никога не съм я засягала директно с шега или пък сериозно. Ситуацията беше такава, че се пошегувах с този мой роднина (да го наречем чичо), че тя има мънички крачета и не знам как стига педалите на колата ( тя е 1,50 см). Та, той се засмя и ме предупреди да не казвам такива неща пред нея...


Друг период, който си спомням е 10-тият ми рожден ден. Тогава те ми подариха книга (в заглавието пишеше думата смърт и беше с черни корици, но няма да казвам точното име на книгата). Та, след като я подариха още в същия ден получих силни болки в корема. Тогава се наложи да се прекрати рождения ден и да се изпратят децата, които бяха дошли вкъщи. ДА, това може да е случайност, но повече от 3 случайности не са! (според мен поне).


След това тази млада двойка имаше проблем със забременяването.. Та, бяха решили да правят курбан (други роднини твърдят, че е бил с цел да се измоли дете. Аз това не мога да го кажа, защото съм била под 11 години и не съм знаела какво се случва). Тогава тези хора ме викнаха с тях в двора да стоя, докато колят животното да държа някакви неща. Е, резултатът беше доживотна грозна картина в съзнанието... В същата година въпросната дама забременя. Дали заради курбана или не, не мога да кажа. Знам само, че се роди момиче и че до ден днешен ежегодно се прави курбан за нея около моя рожден ден. Никой не казва и каква е причината за този курбан.  След като се роди това дете, чичото наистина явно и очевидно започна да ме отбягва. Държи се и към днешна дата студено с изключение на празници ( когато се разменят подаръци  ) 2-ра странна случайност.


+ Забележка: казвам само неща, които повлияват пряко мен но през това време се случват и други неща в семейството.
Например, че собствената ми баба е правила изказване, че повече обича другата си внучка от мен (да, уважавам правото и да го каже, но мисля, че не е коректно при положение, че съм дете).
Леля ми (реално "лошата в моята история) перманентно обработва хората около нея чрез мили и позитивни думи, а когато не се получи по "милия начин" - текват сълзи и до ден днешен. Може да са чувства, но може и да е манипулация. Лично съм чувала как тази дама се държи добре с гости в дома ни и в момента, в който си тръгнат почват подигравки и обиди зад гърба им. И знам, че ако си така с един човек си така и с всички.


Преминаваме към следващ етап. Тук съм вече на 13 години. Получавам сънна парализа. Само, че не зная какво е това на тази възраст и халюцинирам, че е някакъв призрак, който иска да ми навреди. Плаша се и най-нормалното, което правят родителите на село е да те водят при баба да ти лее куршум. Ама тази баба казва, че това е от нерви, тъй като съм много сензитивна и няма причина за притеснение. Но казва, че като дете долавям някаква отрицателна енергия около мен... най-вероятно да....


14-години. След направена услуга от тях (тази услуга беше да ме закарат с кола от точка А до точка Б) падам и получавам сериозна контузия... гипсове... рехабилитации... Все неприятни работи. 3-та странна случайност...


Период 15-17 години. Това беше най-хубавият период в живота ми и типично по тийнейджърски много не съм се вясвала вкъщи, още по-малко да се събирам с роднини. Бях с приятелчета. Беше ми готино и леко на душата. Но едно помня и това е, че на всеки празник като подарък от тях получавах черни дрехи. А,  и също съм получавала за подарък пижама, която като я облякох направо се пръсна, разкъса (не зная, коя е точната дума) и вдигнах температура.


+ Забележа : аз след пълнолетие започнах да мисля, че има нещо гнило. Преди това някои  неща са ми правили впечатление, но не съм ги свързвала никога.


Та, черните дрехи, които ми подаряваха аз не ги носех много много. Имам просто по-лек стил на обличане и се нося в по-бебешки цветове ако мога така да се изразя. Но в деня на 18 години, в който реших да облека една от блузите няма да го забравя. На 18 години ме поканиха на събиране с приятели късно вечер и реших, че искам да съм с черно (по-класически стил). Същата вечер паднах лошо и необяснимо как и отново се контузих... гипс... рехабилитация... 1 месец вкъщи. Неприятна 4-та случайност.


Дойде време за абитуриентски, избор на път в живота и т.н. Този път дамата не дойде на празника ми (абитуриентска). И моят роднина грееше. Наистина за малко се върнах в детството, когато усещах истинска топлина в очите му. Той се разплака от радост като ме видя. Говорихме си много... Това беше последният ни искрен контакт....
Та, не успях да постигна мечта, която имах след абитуриентската. Тя тогава много "мило" и леко подигравателно дойде да говори с мен и каза, че тя щяла да се радва за мен каквото и да уча или дори и да не уча.... Но много скоро ме приеха в специалността, която исках. Тогава какъв поглед видях в очите й... Буквално гледах усмивка и много пасивно-агресивен поглед... До нея мъжът по най-студеният начин ми каза "успех в новото начинание" като дори не ме гледаше в очите, който до преди месец плачеше от щастие за мен. Грозна ситуация, но бях много щастлива, за да се засегна.


После за рождения ден - оп, отново черни подаръци, които този път занесох в църква и дарих. От тогава не съм получава черни подаръци от тях. Все бяха в мой стил и все много красиви. Абе, харесваха ми, честно. Един от подаръците ми хареса обаче много. Запазих го за себе си. И го носих до миналата година. Последният ден, в който го облякох беше денят, в който чух една нелека за млада жена диагноза. 5-та случайност..


Таа, не искам да си вкарвам филми излишно наистина. Мога да разказвам до утре ситуации с тези личности, но вече ще стана и много подробна. Просто както казах и по-горе аз описвам ситуации тук, които са засегнали главно мен, но и други членове на семейството ми са пострадали от такива "случайности". Но наистина са много и някои са по-сериозни и от моите истории. Причината, поради която го казвам са врачките (които не аз посещавам, а други близки). Всички всеки път - таро гледачки, кафе гледачки, нумероложки казват едно и също нещо с изключителни подробности. И честно аз от както съм във форума съм взела осъзнато решение да подобря мислите си и вярвам, че това е първата стъпка към всичко хубаво. И честно от 1 година насам виждам подобрение...
Та, и днес някаква врачка беше описала на моя близка някои изключителни подробности, които няма как да знае. Беше казала, че мъжът е "полово немощен", например. И не съм се замисляла за това и не го и знам със сигурност, но съм го виждала да пие чай от бабини зъби, а знаем каква е основната индикация на чая...


Друга баба, която ми направи страхотен чай, от който се повлияха силните ми болки пък понеже е наясно със семейната история и познава и другите потърпевши от това "нещо". Каза "момиче, съжалявам, че това ти се случва, но да знаеш, за да се случват такива неща на няколко члена в семейството за мен има нещо. Иди да се помолиш".

+ Забележка : всяко семейство, което е приятелско и близко на въпросните хора има поне един тежко болен член и забележете болестта настъпва след запознанството им. 6-та случайност

Друго нещо: аз взаимодействам с тези хора и откакто се замислих над един окултен принцип (когато получаваш трябва и да даваш или за да получиш трябва да дадеш) започнах да правя нещо: за всяка услуга, която ми свършат отивам и купувам една кутия бонбони или бисквити и им давам - за да "върна" енергията или по-скоро да прекъсна потока. Защото вярвам, че ако не дам нещо конкретно от мен оставам избора на другия какво да вземе. Може и да не съм права, но така го усещам.

Общо взето това искам да попитам всъщност. Може ли злобата на една дребна жена до такава степен да раздели кръвни роднини до степен да не си говорят? Може ли злобата на един човек да развали отношенията в цялото семейство? Може ли злобата и завистта на някой да повлияят събития в живота на друг човек? Защото аз не изключвам възможността този човек да е наясно с "окултното" знание и да не го ползва по предназначение...

Знам, че може и да си въобразявам реално и точно това  си навивам в главата от доста време насам. Но като чувам какво са говорили врачки и се сетя за тези случайности се разколебавам. И въпреки всичко аз вярвам, че съм по-силна и по-мощна (особено ако някой от вас ме насочи), но не вярвам, че някой нещо може да ми направи. Но вярвам, че ако някои е достатъчно манипулативен и умел може да разбие семейството на парчета, за да придобие имот (защото каквото и да се лъжем в България при дребните души до това опират нещата).
Аз пък всичко, което искам е да съм енергийно чиста и да съм заобиколена от други чисти и светли души...
 

Здравей, скъпо дневниче!


От последния път, в който писах се опитвам да овладея техниките за контрол на мисълта. Всеки път правех едно и също - вечер преди да заспя опитвах да постигна резултати. Но единственото, което успявах да свърша повечето пъти беше да се отпусна и да стигна до фаза на немислене, след което се предавах на умората и се събуждах чак на сутринта. 


В четвъртък обаче реших да сменя подхода - започнах да правя това нещо сутрин. Сутрин на свежа глава се справям по-добре. За около 40 мин работа успявам да си представя живота ми такъв, какъвто искам да бъде. Смело мога да кажа, че въображението ми работи по-добре сутрин и си представям по-ясно нещата. Още един плюс на това е, че след това ставам мотивирана и положително заредена с желание да дам най-доброто от себе си през деня. Чувствам се сякаш енергията ми се концентрира в следването на мечтите ми…
Освен това, тъй като тогава наближаваше пълнолуние (и то в Овен; и то първото след есенното равноденствие) вярвам, че беше идеалният момент да се синхронизирам с “витаещата енергия” като пусна във Вселената мислите и желанията си в завършена форма и си дам възможност за ново начало…
Резултатът беше, че се почувствах целеустремена, вдъхновена, силна и по-голяма от някои дребни битови ситуации.
 До толкова мога да опиша нещата с думи. 

Добре дошла, Cherry cat!


Аз също като почитател на подобни теории съм чувала и тази за 25-тия кадър. Не съм търсила проучвания на тази тема, които да доказват, че е възможно да се повлияе съзнанието. Но с оглед на това, че са ми споделяли, че това се преподава в университет със сигурност има доза истина. За мен дозата истина се крие в думата "осъзнатост" и от части в думата "информираност".  С тези две думи имам предвид, че ако човек е наясно със символиката, която е заложена във филм да кажем (тоест чел е, запознат е и т.н.), той я разпознава и осъзнато я приема или не. Другия момент са и личните убеждения. Знам за случай, в който 25-ти кадър гласи "Яжте пуканки и пийте кола". Мисля, че един човек, който е израснал с правилно създадени хранителни навици не би се поддал. Аз например няма шанс да пийна кола или пепси (последно се беше случило да пийна 3-4 глътки на един плаж, когато ми падна кръвното преди 6 години). 


Иначе се отказах от слушането на subliminals просто, защото четейки из форума бях попаднала на информация, че за да се сведе нещо до несъзнанието, трябва да има значение за теб. А и реших, че съвета, който ми беше даден с позитивните утвърждения наистина е по-добър, за което и благодаря на хората, които ми върнаха отговори. Аз след време го модифицирах ( за което след време ще споделя и в дневника си). Но най-общо преди да заспя си разказвам на глас как изглежда подобреното ми Аз и какъв живот живее. В процеса освен всичко се и опознавам и осъзнавам. Така че още веднъж - благодаря на всички, които ме насочихте! 

Здравейте , мисля че е възможно да повлияе ...това е нещо като 24 ти кадър .Всяко съсредоточаване е хипноза, а идеята  за 25-и кадър е, че подсъзнанието регистрира неща, които съзнанието не забелязва и по този начин те навлизат директно в подсъзнанието без да минават през реалната преценка на съзнанието, което трябва да определи дали това е добро или лошо. Тоест съзнанието ви няма да забележи 25-ия кадър, но подсъзнанието ще го забележи и ще го приеме директно, а подсъзнанието не прави разлика между добро и лошо. Това е работа на съзнанието, което в случая е заобиколено.По -интересното е какво точно е записано след като не се чува  и дали лоши хора не биха злоупотребили .

Здравей, скъпо дневниче!
Тук съм да споделя положителен опит.


Иска ми се да кажа възможно най-малко за ситуацията и възможно най-много за нещата, които съм свършила по контрол на мисълта, но да видим.


Е, за ситуацията - всички в живота си сме имали моменти, в които нашето благополучие зависи от някой друг - дали детето зависи от родителя си, дали служителя от началника си няма значение. И да, силата е в нас, но се намираме във Вселената и като част от нея сме свързани и зависими от други части от нея (както и те от нас, разбира се). Та, преди известно време друг човек трябваше да бъде съдник на моите усилия. За тези усилия гарантирам с чисто сърце, че са положени на 100%, тъй като по природа съм отговорна и много стриктна, а и държа на качеството, което предлагам. С други думи - стремя се зад името ми да стои идеята за безкомпромисно свършена работа. Само, че този съдник беше предварително решен, че каквато и работа да е свършена, тя няма да получи заслуженото й място. И въпреки че друг човек до него се опита да го вразуми, той се присмя на така свършената работа. Тогава се почувствах като пълен провал...
НО, освен перфекционист съм и непримиримо създание.  И затова реших да пробвам пак. Само, че вътре в мен имаше страх от провал номер 2. Най-доброто, за което се сетих беше да изпробвам техниката за магически транс, за да преборя страха и да достигна крайната си цел.[size=78%] [/size]


Ето я и същността:
Късно вечер след приятни емоции легнах на леглото по гръб и си пуснах бял шум от ютуб. Затворих очите си и усещах приятна умора. Отпуснах крака и ръце, релаксирах мускулите на лицето. Не се движех и не мислех известно време. Дишах свободно и все по-спокойно, спазвайки инструкциите в материала. Започнах да активирам въображението си. Представях си как се издигам над леглото, след това над града, над държавата, над Земята.... (съзирайки невероятно красиви гледки) и накрая се озовах в Космоса. Продължавах да се издигам и движейки се си представях и как пътувам във времето - точно както пътува светлината. Пътувах до първата светлина или така да кажа - Големият взрив. Но усещането не беше на разруха. Всъщност светлината на Голямото бум беше един магичен поток, изпълнен с фотони, на всеки от които отговаряха кванти енергия. И тази енергия беше магията. Тя навяваше, че докато се намирам в този поток, всяка моя воля може да се пренесе към реалния свят. Сякаш реалността беше платното, тя - четката, а аз-художникът. И си представях, че този път, ще успея - всичко беше под мой контрол. НОО изведнъж усетих нещо - това беше като моментен прилив на мъдрост ( сякаш нещо, което е близко до акъла ама не си се сещал). Дойде ми мисълта, че този път няма нужда да се престаравам и да полагам толкова усилия и че мога да разчитам на вече натрупан опит без да се впрягам (Това е нещо, което е в разрез с моя мироглед - по принцип вървя стъпка по стъпка, започвайки всичко отначало и движейки се възможно най-методично). И докато бях там си казах - добре, ще направя нещата така, както ги усетих на момента и каквото и да се случи това е най-доброто за моето израстване като личност... Отворих очи, раздвижих се, видях, че е минало час. Умората беше преминала. Чувствах прилив на енергия.. и бях доволна.


 На сутринта почнах да мисля как да се представя себе си без да се напрягам с работа, влагайки минимално усилия и го измислих. Имах някакъв вътрешен бунт, че не правя достатъчно и че може би няма да успея. НО, ето на! След време дойде момента на истината. Този път без неимоверни усилия и без вътрешно напрежение и стрес получих признание и то от същия човек. Почувствах се добре.


 В състоянието на транс се бяха случили много неща, а в действителността наистина израснах. Научих 2 урока и то от човек, който преди известно време не понасях - не е задължително да успееш дори и да дадеш всичко от себе си, но и не е задължително да дадеш всичко от себе си, за да успееш. Или накратко - нищо не е сигурно, освен както биха казали хората - смъртта, но аз бих го заменила с трансформацията (преминаването на следващото ниво).