Магия

Отворена дискусия => МАГИЯ => Темата е започната от: chimera в 11 Декември 2010 11:46:09, Събота

Титла: Колко имена има човек всъщност?
Публикувано от: chimera в 11 Декември 2010 11:46:09, Събота

Според едно проучване на Д.М. Крейг, човек има много имена. Да вземем например този човек и да го назовем Александър Щербацки.

1. Майка му ще го нарича "син"
 2. Жена му- "любими"
 3. Дъщеря му - "татко"
 4. Началникът му - "сътрудник"
 5. Синът му - "тате"
 6. Приятелите му - "Сашо", "Алекс", всякакви прякори
 7. Колегите от работата му - "Александър"
 8. Старите му приятели - "Пич"
 9. Любовницата му - "миличко"
 10. Директорът на предприятието - "г-н Щербацки"
 Или до тук този човек има над 10 имена. Тези имена изразяват тип на съществуващи междуличностни отношения.

Титла: Колко имена има човек всъщност?
Публикувано от: chimera в 11 Декември 2010 11:49:38, Събота

Поради промените в сайта, които налагат местене и триене на темите от главната страница на сайта във форума, копирам отговорите на хората по тази тема от лицето на сайта, за да не се загубят.

1 denislav
 това винаги ми е било много интересно! в смисал, за да съществува едно нещо то трябва да бъде именувано, а всяко име си има собствена сила.

2 Eternal_agony
 Това го гледах в "Съвременна Магия" на Доналд Майкъл Крег

Титла: Колко имена има човек всъщност?
Публикувано от: Fareq в 13 Септември 2011 12:43:06, Вторник

Това е много интересна тема...а какво ще кажете за прякорите...дали те не изграждат втора личност? Да речем ,че обръщенията ,които са дадени като пример по-горе просто предизвикват засилване на дадени качества за сметка на други , които иначе са балансирани за самият човек по отношение на името му. Така например ,когато човекът е Александър той има собствена скала за определени качества и характеристики. Обръщението "татко" обаче например ще направи така,че бащинският инстинкт да се засили по отношение на адресиращият този израз ( в случаят детето) за сметка на чувството за необвързаност ,свобода или агресия. Прякорите обаче , могат да изградят нова личност. Преди време бях казала на един познат , който в компанията се ползва със прякор ,че прякорът му и той самият са двама различни души ,че бива вазприема различно от хората и се държи макар и неосъзнато различно според това как те се обръщат към него. Хората носят маски това е факт , но обръщението към тях провокира ,коя маска да се показва и дали изобщо да е маска. Така например бях забелязала ,че след като дъллго време бях използвала името на човека, а не прякрът му в момента в който го назовах с прякорът по лицето му за миг се изписа гримаса на недоволство в първите няколко секунди той дори не реагира. Това предполагам се дължи на нагласата му до този момент той е трябвало да се държи с мен като себе си в един момент аз изисквам по един рязък начин от него другото му аз друго по-дистанцирано поведение.В началото този човек бурно отхвърляше теорията ми ,че той е две личности - една базирана на името му и една на прякорът. След време дори и той самият явно замисляйки се започна да вижда себе си като двама души. Естествено по-лесно бе за мен да забележа това от страни...как като хората се държат с него според прякорът му се държи и той и как се променя ,когато го заговорят според името му.Макар и не голяма разлика съществува и тя е по скоро усещане за личността и измененията в нея отколкото нещо наистина значимо и показателно...за целта ,човек трябва наистина да обича да наблюдава хората и поведението им.Звучи шизофренично...но е далеч в по-лека степен всичко е в границите на нормалното.Тук не просто имаме изменение на съотношението на дадени качества ,а цялостно или частично изграждане на нова личност. Друг пример ще дам свързан симената...незнам колко от вас са играли роуплеи навремето бяха много модерни по форумите. За тези които незнаят на кратко ще обясня,че това са творчески форумни игри в които всеки създава свой герой и всички заедно започват да пишат история ,която се развива в предварително определен свят (жанр).Тези ,които са играли с хъс и задълбочено няма как да не са стигнали до момента в който четейки предходен пост изведнъж се сливат собраза на героя си дори изпитват емоциите,които би изпитал той и започват да пишат така както се чувстват макар и това да не са те...Друга личност с друг характер и друго...име,но ние преживяваме неговите/нейните чувства изразяваме неговите/нейните мисли и реагираме в постовете си така както би реагирал той/тя.Развитие на цялостна личност ,което винаги започва с измислянето на подходящо име,което от тук нататък ще определя характера , расата,професията на героя. рядко ще срещнете човешки герой с елфическо име и обратното.Името определя героя,а след това ние започваме да живеем неговият живот.

Титла: Колко имена има човек всъщност?
Публикувано от: Backo в 15 Ноември 2011 11:18:25, Вторник

Според мен човек има три имена (онези на личните му документи(акт за раждане, лична крта и други). Изписаното по-горе за просто обръщения и прекори.
 П.П. Прякора влияе на човека само в началото на развитието щом като се формираме като личности онези прякори който не ни отърват биват игнорирани.

Титла: Колко имена има човек всъщност?
Публикувано от: Dilema в 20 Юли 2012 12:12:47, Петък

Интересна тема.
 Всъщност изброените от автора на темата " имена ", са обръщения за ролите, които човек играе в живота на другите.
 Но човек наистина може да има повече от едно име.
 Името му дадено от родителите е магическо. С даване име на новороденото те го благославят, предопределят живота му. Родителите винаги смятат, че избират най-доброто за детето си, но доста често децата не харесват имената си.
 Прякорите, които получаваме от околните пък са имена, които хората ни дават, за да покажат какво виждат в нас. Често тези прозвища се лепват за човек и остават през целя му живот и дори да не харесват на човек, той приема прякора си и дори започва да се представя с него.
 Понякога хората сменят имената си с други, които им звучат по-звучно. Понеже името е код и всяка буква/звук носи информация, навярно така човек променя съдбата си.
 Творческите личности пък си избират псевдоним. То отразява тяхната творческа страна, но известните творци биват запомнени с тях.
 А с навлизането на интернет се появи и юзернейм или никнейм-а. Това са измислени на пръв поглед имена, но не значи че не са истински. Те разкриват тази част от същността на човек, която той иска другите да видят.
 Индианците пък на определена възраст, при определено проявление на качествата на човек, му дават ново име. Това име е по заслуги. То е толкова истинско, колкото и даденото му по рождение.
 Имаме и още едно име ЕГН - код за идентификация. За системата ние сме само цифри.
 Номера получават и хората с отнета свобода. Звучи ужасно да си просто номер.

 Ние се променяме, естествено е и името да се променя. Това е магията на думите.

Титла: Колко имена има човек всъщност?
Публикувано от: dia-devi в 6 Септември 2012 16:30:24, Четвъртък

п.с. човек има толкова "имена",..колкото си позволи да...'носи':)

Титла: Колко имена има човек всъщност?
Публикувано от: в 7 Септември 2012 17:47:44, Петък

Според мен името което ти е дадено след като си се родил остава за цял живот.. Някъде бях чувал, че името носи същноста на един човек. Могат да те наричат по много начини но това не играе роля. Познавам хора които налагат да им казват по един начин, а други ги познават под друг прякор или име. Всяко едно име означава нещо. Примерно моето е Самуил - чел съм, че било означавало "измолен от бога" това било от Еврейски език.

Титла: Колко имена има човек всъщност?
Публикувано от: MIM в 21 Ноември 2012 00:37:23, Сряда

ок, chimera, ,но това не са имена. син,брат сват..или нещо аз бъркам?

Титла: Колко имена има човек всъщност?
Публикувано от: theshadow в 21 Ноември 2012 20:01:21, Сряда

MIM, някои хора ги използват спрямо други вместо да ползват имената им.

Титла: Колко имена има човек всъщност?
Публикувано от: NATASH в 2 Септември 2013 07:08:40, Понеделник

Аз имам прякор от как се помня. Казвам се Наталиа а от дете роднини и приятели ми викат Талчо. Незнам защо това са избрали, но усещам че Талчо е моето аз

Титла: Колко имена има човек всъщност?
Публикувано от: Bulfrog в 28 Януари 2014 15:50:41, Вторник

Добре повече имена,които са изброени от автора на темата са свързани със земния ни път и нашето отъждествяване
 в различните сфери на живота - работа,семейство,приятели,познати и пр.
 Какво ще кажете за нашето духовно проявление ? Вибрацията на нашето духовно име или как ни познават във вселената ?
 Как ни наричат собствените ни ангели ? Дали душите ни имат вибрационен резонанс под формата на звук ( име ) ?

Титла: Колко имена има човек всъщност?
Публикувано от: Agena в 1 Февруари 2014 15:11:24, Събота

Дори едно и също име,произнесено с различна интонация и в умалителна или пренебрежителна форма,вече се натоварва с различна емоционална оценка и поражда различна асоциация и у носителя на името,и у околните.Обръщението може да засили едни или други качества у нас,предвид на това с какво го свързваме-майката е олицетворение на земята,женското начало и т.н.Това си е чист архетип,ако непрекъснато те наричат "мамо",то тогава ще придобиеш и някои съответстващи качества-например грижовност,всеотдайност и др.,макар че не е задължително.
 Колкото до магическото име,което получаваме,лично аз не бих тръгнала да развявам по форумите пълното си магическо име по определени съображения,както и да разказвам сънищата си-никой от нас не иска друг да властва над него .

Титла: Колко имена има човек всъщност?
Публикувано от: drosselbard в 10 Март 2014 02:36:06, Понеделник

Къде е границата между мисълта и думата? 
 Звучи много високопарно така написано, но наистина ми е трудно да направя разлика... когато се запознах с човека до себе си, след някакво време той започна да ме пита как се казвам, а аз не исках да му кажа, защото ми се струваше неважно, в контекста на това, че как те наричат не е равно на кой си, а упорството му ме подразни. 
 Кой съм? Баща, Александър, Любими... ти можеш ли да си любим, това какво точно казва за теб и какво означава да си Александър? Александър са много хора, много различни, но пък името носи емоция- т.е. не харесваш един Иван, втори- изграждаш си предварително мнение- това мнение създава очакване- провокираш човека срещу теб да го промени и му влияеш пак (в някаква минимална степен, но все пак ). Всичко това е много относително, но ме кара да се замислям. 
 Да криеш името си е нещо също интересно. И аз го правя, понякога лъжа или използвам прякори, прякорът ми сред приятелите ми е много далеч от името ми, но уж не държа на името си... има ли доза колективно съзнание в това? Особено сега, когато информацията е по- свободна от всякога?
 А за съня и разказването и властването... това съвсем ме обърка. Не е ли да бъдеш открит най- голяма сила? И как може да властва някой над теб без да му позволиш?
 Много въпроси и почти нищо не казах, но наистина ми е интересно, ако на някой му се дискутира, ще е супер. 
 И защо душите ни биха се нуждаели от име? Аз си представям душата като... мисъл, чувство, много спомени наведнъж, някакъв импулс, във вселенски мащаб не е ли достатъчно да бъде преживяна?

Титла: Колко имена има човек всъщност?
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 10 Март 2014 03:03:49, Понеделник

drosselbard, много интересни мисли изказваш... Караш ме да се замисля и аз. Наистина името не определя човека. но... от друга страна... Нормално е когато общуваш с някой да използваш обръщение. Дали ще е името, дали прякор или нещо друго, но... обръщение. На мен лично ми е много болезнено когато ми говорят без обръщение - сякаш съм никой, сякаш говорят по принцип. Не го показвам, но ми е неприятно. Аз самата се старая да се обръщам към всеки с името или прякора му. И е вярно, че може да познаваш 5 човека с едно име и всеки да ти е различно приятен или неприятен, но това не прави името като такова по-хубаво или по-лошо.

Титла: Колко имена има човек всъщност?
Публикувано от: drosselbard в 10 Март 2014 03:20:09, Понеделник

Именно. Но хората обичат или не обичат името си, има някакъв ореол на съдбовност в това... Действително има някаква енергия в имената, но това пак е относително и не е водещо. От друга страна малкия Александърчо е искал да бъде Александър Македонски, а на Викторчо са му казвали все, че името му значи победа.
 Името или емоционалния заряд? Яйцето или кокошката?
 И на това може да се отговори, но защо ни е важно?

 Бях чела в някакво списание за популярна наука нещо за племе, което нямат дума за цвета синьо и не го различават от зеленото, т.е. че има проучване, че нещата които именуваме стават важни за нас, нещата без име изчезват и във възприятието. Или обратното.

 Или учителката ми по психология в гимназията беше разказала една история за френски крал, който отчаяно искал да разбере вавилонския език и решил, че ако събере 100 новородени бебета в манастир, където да бъдат обгрижвани от монахини дали обет за мълчание, след време те ще проговорят именно този език. Само че, всички деца умрели. Повече за тази история не съм чувала, нито съм намирала, но е добра тема за дебат, ако приемем, че е така.

 Думата ми е, защо са важни думите, какво е важното, думи = имена. Тази една дума, която ти дава усещането, че знаеш кой си...

Титла: Колко имена има човек всъщност?
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 10 Март 2014 03:40:59, Понеделник

Quote drosselbard ()

т.е. не харесваш един Иван, втори- изграждаш си предварително мнение- това мнение създава очакване- провокираш човека срещу теб да го промени и му влияеш пак (в някаква минимална степен, но все пак ). Всичко това е много относително, но ме кара да се замислям.

Ако изграждаш мнение за отсрещния според името му... някак несериозно ми звучи. Аз си имам много Иванки в обкръжението. Някои от тях направо не понасям, но други пък са ми толкова близки и скъпи... Само по начина по който казвам Ваня, ако ме познава човек вече знае за коя точно Ваня мисля в този момент.
 И drosselbard, казваш, че те е подразнило в един момент, че човекът до теб е поискал да узнае името ти. Сторило ти се неважно и т.н. За него е било важно. И не защото името определя характера, а защото те е почувствал близка и е искал да узнае всичко за теб. А взаимното опознаване все пак започва от запознанството. Започва със: "Здравей, как се казваш?"
 Аз пък винаги съм имала проблем с това да си измисля ник някакъв за разни форуми... Не, че нямам достатъчно фантазия, но ника не съм аз. И се опасявам, че или ще го сменям през ден или ще го забравя, затова и винаги се регистрирам с името си. А името си не винаги съм харесвала. Като дете имах две съученички които ми бяха адашки и бяха толкова надути и злобни, че покрай тях си бях намразила името. После порастнах, научих, че не името ме прави мен, а аз правя името си и сега не просто си го харесвам, а си го обичам моето име.

Титла: Колко имена има човек всъщност?
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 10 Март 2014 03:52:31, Понеделник

"Думата ми е, защо са важни думите, какво е важното, думи = имена. Тази една дума, която ти дава усещането, че знаеш кой си... "
 Думите са важни защото чрез тях общуваме. А името... Не ти ли се е случвало някой да говори за теб като за "тая"? На мен ми се е случвало и е много обидно. Предпочитам да ме нарекат кучка, змия, овца ако щеш, но не и тая...
 А бебетата не са унрели от липсата на говорна комуникация, а от липсата на внимание и любов. Имала съм възможност да посещавам системно дом за изоставени пеленачета. Понеже персоналът все бърза и все има още и още работа просто гледат тези деца да са измити, сухи и нахранени. Те растат без прегръдка, без общуване (такова каквото получават децата с родители) и в много от случаите са със забавено развитие. И не защото са увредени, а защото никой не се е занимавал с тях. Много е тъжно, но е тема за друг разговор. Исках само да кажа защо думите са важни. Все пак животът ни е в повечето време думи. И сега, за да си общуваме пак използваме думи...

Титла: Колко имена има човек всъщност?
Публикувано от: drosselbard в 10 Март 2014 04:07:31, Понеделник

Несериозно е, естествено, но особено ако е рядко срещано името се случва. Не е нещо, което действително да влияе между човешките отношения, но го има като част от първо впечатление. Наскоро си говорихме с приятели за това, че повечето "хора на изкуството" имат необичайни имена, нещо, което те замисля, дали това не е огледало на средата, очакванията на родителите или личното усещане за значимост, което те тласка да търсиш изява. Семейство, което чака дете, например, в избора на име- след "не ми харесва" следващото е "познавах един... и хич не го харесах"
 А той ми знаеше името, въпроса беше кое ще избера да кажа- прякора, името си, нещо трето, въобще "кой си", и някакво настояване, че име = самоличност.

 Сетих се за още нещо, една книга- Мона и Магелан, за момиче с еврейска фамилия и как подигравките в детските години създават силна реакция, която се оказва изграждаща характера.

 Думите са важни, сборът от звуци е важен, етимологията на езика е важна, всичко това резонира и пр., просто ми е адски неясно "колко точно" и доколко е "каквото си го направиш" и е важна мисълта и усещането и доколко самата дума има тежест сама по себе си.
 Сега четох и за мълчаната вода и съвсем се замислих и оплетох...

 Едит: последния ти пост, писали сме по едно време, вместо да пиша втори:

 Абсолютно да, но човешката комуникация е уникална с думите си. Когато учиш нов език, мозъкът ти изгражда нови връзки, паметта и езика са тясно свързани.

 Ами много са ме наричали всякак като дете, ама то ти става мъчно от отношението, което показва, думата може да е всякаква. "Тая" е пренебрежение, то и собственото ти име може да бъде казано по подобен начин. Както и "прасе"може да е вътрешно обръщение между приятели, помежду им няма да е обидно, ще си стане кодова дума, което накланя везната към "важен е смисъла, а не думите", но пък и много неща говорят обратното- думите налагат тон. И къде вибрациите на звуците се вместват в това тогава?

Титла: Колко имена има човек всъщност?
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 10 Март 2014 04:35:29, Понеделник

Quote drosselbard ()

което накланя везната към "важен е смисъла, а не думите", но пък и много неща говорят обратното- думите налагат тон. И къде вибрациите на звуците се вместват в това тогава?

drosselbard, аз си мисля, че ние влагаме вибрация и смисъл в думите и конкретно името. Или по-точно всеки влага различна вибрация в дадено име. Аз се казвам Цветана и обикновено ми викат Цеци, но ми казват и Цвети, Цветанка (тогава побеснявам) и т.н. Но всеки влага различна вибрация в името ми и според това каква вибрация влага отсрещният се определя моето отношение към него. Един вид името няма някаква собствена вибрация ( то си е име -дума), но от това каква вибрация влага човека отсреща в моето име или в обръщението към мен (прякор, умалително), аз разбирам неговото отношение към мен, което пък и определя моето към него. Затова не ми харесва да ми говорят без обръщение.
 Вземи домашните любимци например... Моите котки едва ли разбират какво им говоря, но много точно усещат интонацията ми и реагират адекватно. Така, че ние зареждаме думите с някакъв смисъл, не те нас.

Титла: Колко имена има човек всъщност?
Публикувано от: rosie_gencheva в 10 Юни 2014 14:48:02, Вторник

Според мен е вярно,че човек има толкова имена колкото си позволи да носи и всяко това име носи своя заряд с енергия. Прякорите които ти дават могат да бъдат считани и за начина по който те приемат хората, например когато се караме с майка ми за мещо и за глупост даже ме нарича с цялото ми име иначе съм патенце,пиленце и съкровище. Името не си определяш ти,определят го хората и възприатието им за теб и твоята личност.