Явно ще съм първата. 
Да ви се похваля аз! Цял месец бях в автентичен вещерски дом с много талисмани, камъни, шапки, вещерски пръчки, че даже и една автентична вещица с черната ѝ вещерска котка и бялата котка за бели магии. И това точно през сезона на Скорпион; по страшното време, сещате се  Двете ми ръце (особено лявата) са завинаги белязани от ноктите на нейно величество черната вещерска котка, за да бъде с мен винаги частичка от нейната енергия... И да ме пази... Надявам се. 

Любовта е илюзия,също както и останалите чувства. Всичко е илюзия. Затова не бива да взимаме нищо много насериозно.

Конфуций, ти ли си това? 

Отдавна не сме се чували. Последно си написахме два реда във форума, но беше преди повече от месец

Като излезем, ще ме заведеш. Може да си купим мачнати метли 

Чувстваш ли се уязвима, когато си кажете "чао" с приятелите и продължиш сама?

Бихте ли ни обяснили по-подробно? Какво се е случило, защо сте толкова разтревожена? Какво сте изгубили?

Благодаря, Химера! 
Карате си е моето любимо нещо, да. Винаги ще бъде, аз винаги ще бъда каратист. Имам проблем с тези проклети състезания, на които ходя зорлем... Но без тях на този етап не може.
Таа, налягам си парцалите, стягам се за световното и се надявам да се класирам добре, за да ме оставят след това да поема малко въздух 

Здравейте, форумци 


Long story short - Либра я записаха да участва в световно първенство по карате, което ще се проведе след по-малко от два месеца. Иначе казано, няма измъкване.
Понеже съм примерна и послушна, си тренирам сериозно по два пъти на ден, за да се подготвя. Проблемът не опира до липса на дисциплина, отговорност и навици, а чисто и просто до вътрешното желание - онази искрица, която те държи нажежен по пътя към постигането на нещо много желано, или думичката, с която повечето хора оправдават мързела си - мотивация. При мен тя просто липса. Абсолютно малодушна съм, абсолютно ми е все тая как ще се класирам, а идеята за праволинейната супер целенасочена подготовка ми навява едно такова досадно, неприятно чувство. Малко като да отивам на час по математика. Отнема ми удоволствието от карате. По принцип обожавам тренировките, а сега го правя единствено по задължение.


Таа, с тази нагласа, колкото и много да тренирам, нямам равни шансове с някого, който влага сърцето и душата си в подготовката за това първенство. Аз просто не съм от тези състезателни натури, които обичат да надминават другите; важно ми е всеки ден да съм израстнала спрямо вчерашната версия на себе си и изоообщо не ме мотивират някакви медали и световни титли. А в случая изобщо нямам правото да мисля по този начин, тъй като в мен се наливат време, пари, очаквания... И може да се каже, че бъдещето ми зависи от това състезание.


Към вас се обръщам по въпроса с промяната на нагласата. Как мога да подходя, за да си "хакна" психиката и искрено, от сърце да поискам да се състезавам и класирам първа? Предполагам и се надявам, че имате идеи.