Цеци_Вихронрав,  благодаря. Аз също съм на работа и при първа възможност ще се разровя във форума Ви. Въпроса е, че  идеална истина и рецепта няма; както при приятелството така и при връзките 
Желая лек и ползотворен ден!

Не знам дали мога да съм достатъчно добра и да,  винаги е по - лесно да виним нещо и някого за неудачите ни. Мисля, че са малко хората които безкористно биха помогнали, дори напротив
Ще Ви следя с интерес и благодаря, че така дружелюбно ни  приемате

Цеци_Вихронрав,  да мисълта ми е по бърза от пръстите   много правилно и съм напълно съгласна с теб. Всичко е въпрос на компромис особено когато става въпрос за връзка м/у  двама напълно различни хора. Тук се заформи едно определение, но в реалността не винаги е така. Какво имам предвид: за да получиш трябва да дадеш, нали? В дадената връзка ти "даваш" време, доверие ....уважение    - ала когато от другата страна получаваш нищо тогава се губи баланса и ти се чувстваш ощетен. Казваш си ..."нищо - трябва компромис" и правиш. Отново раздаваш себе си, емоциите си и получаваш  нещо минимално ; ето това имах предвид правейки стъпка назад аз правя компромис с моите принципи и това ме кара да се чувствам зле!    дано сега да съм била по ясна

listentothewild,  Благодаря 
ще опитам да намеря тази книга ... явно за всичко което се случва има адекватно обяснение, а ние отказваме да видим реалността или да признаем грешките си !

Не ми се искаше да досаждам с битието си, но...
Ето вече на 34 год. а дори една сериозна връзка връзка не съм миала смятам себе си за прилично изглеждаща жена и повярвайте нямам претенции големи просто ако срещна мъж подходящ и има съвпадение по между ни то до 1 месец   и всичко приклюва без да е започвало... приключва и то така, че те успяват в кариера зад граница или нещо в този род....
относно кариера не мога да се похваля, ала проблеми в този аспект винаги за всички има, нама да обсъждам! Проблемът е, че сестра ми и тя е в сходно положение, а най лошото е че здравето на баща ми изведнъж се разклати ...