Реших да ви споделя нещо, което ме тормози, с надеждата да дадете някакъв съвет.


Най-добрата ми приятелка спря да пише и на мен ми е доста мъчно от този факт и не знам какво да правя. Това накратко. Естествено, ще трябва малко контекст.


Миналата година тя замина да работи в Англия, тъй като върло отказваше да си намери работа в България и да се установи тук. Важно е да се спомене, че с нея се познаваме откакто съществувам - тоест цели 22 години. Бяхме в една гимназия, след това и в същия университет. През годините винаги сме съумявали да поддържаме връзка и да си останем близки. Съответно продължавахме да се чуваме и виждаме дори когато се премести да работи в чужбина. Там тя си намери приятел и най-нормалното нещо бе да започне да му обръща повече внимание, отколкото на мен, но комуникацията ни продължи постарому. Когато казвам „комуникация“, не си мислете, че 24/7 сме висяли на телефоните, за да си чатим. Пишехме си през деня, ама общо взето в някакъв свободен прозорец. Аз същевременно започнах магистърската си програма и също бях доста заета. Но и двете полагахме усилия да си говорим горе-долу редовно (отвисях по летищата, за да има кой да я посреща, когато се прибираше). Няма да лъжа, тя пишеше повече и по-често, но пък моите сесии покриваха по 20 изпита, при което нямаше как да съм на разположение постоянно и тя го знаеше. Не че не се дразнеше от време на време, но аз се опитвах да ѝ обясня, че това е най-доброто, на което съм способна. Следователно с частични сдърпвания ние все пак продължавахме да си говорим. 
Лятото дойде, сесията ме удари - то не бяха курсови, то не бяха преводи, то не бяха чудеса; намерих си работа; готвех се за един интензивен курс за сертификат, който трябваше да карам през август; направих много нови запознанства, които за съжаление трябваше да прекратя, тъй като не издържах на напрежението, което ми носеше отсрещната нужда за комуникация и изискванията да излизам всяка седмица напред-назад по улиците на София. И въпреки това аз все пак отделях време да я чуя, да разбера как е, какво прави, къде е ходила, с кого е ходила, как си е изкарала и т.н. Докато тя изведнъж не спря да отговоря. Първата седмица без отговор ми дойде като глътка свеж въздух. На втората започнах да се чудя какво се случва, но тъй като бях твърде заета, реших да не си го слагам на сърце. На четвъртата вече започнах да се притеснявам дали е добре, да не би нещо да се е случило. Тя тогава ми писа и аз искрено се зарадвах, че всичко е наред с нея и че в крайна сметка не се сърди за нещо. Разменихме си две-три съобщения и започна голямото затишие. Вече месец и половина не е писала нищо, аз периодично ѝ пращам някакви неща с надеждата, че ще се сети да отговори, но нищо. 
Дилемата ми е дали да продължавам да я търся и да „искам“ обяснение защо не пише, или просто да приема факта, че нещата приключват тук. 
Хората навлизат в различни етапи от животите си и няма как да очаквам, че комуникацията ни ще е същата, както преди 5 години. Но очаквам интерес и към моята персона - да провери добре ли съм, да се поинтересува какво се случва в живота ми. Нещо нормално за дългогодишни приятелства.
Обичам си я и ми липсва - това е причината все още да ѝ пиша от време на време; да давам шансове да поправи динамиката помежду ни. Но както я обичам, мога никога повече да не се свържа с нея, ако се реша. А не искам да се стига до там, защото знам, че няма да погледна този скъп за мен човек отново, независимо колко много го обичам и ми липсва. Неуважението и липсата на какъвто и да е интерес към мен и начина, по който действията ѝ ме карат да се чувствам, ще ме откажат завинаги. Не смятам, че си струва да се бориш дадени хора да останат в живота ти, когато те нямат такова желание. Дори когато си прекарал целия си живот с тях. Нито смятам да доказвам „важността си“, за да получа нормално отношение в замяна.

Емм...да има напрежение малко...

Цитат на: Solomon в  5 Октомври 2023 01:26:45, Четвъртък

По-проклета и от Цецито. 

Не те ли е срам толкова нагло да говориш измислици?!

Искаш да кажеш, че няма как да е по-проклета от Цецито? 

ScorpioVenus, даваш сложен казус...


Преди не вярвах, че някой който няма магически способности може да ти влияе със злобата си. Но се случиха неща, които ме накараха да се замисля над този въпрос...И стигам до извода, че това дали някой може да ти влияе със злобата и яда си (има хора, които като че ли са изтъкани от злоба и кривотия) зависи от няколко неща, всяко едно в различна степен на тежест в зависимост от ситуацията. Първо е важно дали вярваш в това, че някой може да ти влияе магически - някои хора просто се автоомагьосват...После е важно колко си сензитивен - повече психически, отколкото енергийно...И естествено, не на последно място - силата на отсрещният човек. Някои хора са просто родени със сила - те може дори и да не го подозират, но я насочват на ляво на дясно без да искат. Така насочена сила, естествено няма да ти навреди кой знае колко - някое друго главоболие, леко неразположение и т.н. но в никакъв случай няма да ти се стъжни живота...а да не говорим за въздействие върху цялото семейство (както при твоя случай) - трябва да си ходещ трафопост и да насочваш енергия безспирно за да въздействаш така...


И при мене имаше подобен случай. Една жена от село, с която имаме семейни дразги. Дълга история. Почнах да я сънувам много често по без причина (аз така си сънувам когато някой е говорил или мислил за мене наскоро...Цеци ще каже, понеже при нея не веднъж се е случвало, хаха). В крайна сметка, чак като се прибрах на село, разбрах от съседи защо съм я сънувал - защото като й скимнело идвала у нас да къса цветя от оградата - от чиста злоба.


Една вечер, на село, се връщам от магазина и...някак си ми стана замаяно ей така от нищото (не е като да не ми се случва по принцип, но това беше друго). Продължих си по пътя към нас и приближавайки къщата ми - кво да видя, онаа озлобена, къса цветя и руши...Имаше малък скандал след това...и въпросната спря да вандализира дома ми. Но аз все пак продължавах да я сънувам...и реших, че няма да стане тази работа тъй, 'дет му се вика. ''Завързах'' я лекинко, че да не пръска злоба насам-натам и от тогава не я сънувам почти.






Друг случай, много наскоро, на работното място. Идва пациент - жена, и иска хомеопатия - ''ня'ква си глупост - 30CH''...а колежката е на съседната каса и си джътка на телефона, а управителката - в стаичката си, от където всичко се чува. Давам аз пресветата ''нежна медицина'', цярът божий, и най-големият враг на т.нар ''Биг Фарма'', опакован в мъничък цилиндър (даже не знам как се нарича онова цилиндричното и не искам и да знам) и жената ме пита: ''Това разреждане всъщност е с най-силно действие, нали?'' И аз отговарям: ''По хомеопатична логика - да...а по фармацевтична логика - това нещо не работи.''...и в този момент - пак едно такова няколко секундно замайване, от нищото...а до преди това си бях добре...много интересно...В този момент, освен жената, която обслужвам, ме слушаха двама души - управителката и колежката. И си мисля аз - ''една от тях е върл хомеопат и в момента яко ми се ядосва''.


Управителката я знам, че не вярва в тази глупост, но съм я виждал да си купува хомеопатия, ама казва че е за мъжа й, защото той много вярвал...Съмнително, ама нейсе...След ден-два решавам да питам тази колежка какво мисли за хомеопатията. И тя...една такава...мънка през носа..."Ами не знам...аз съм имала много добър лекар хомеопат...мене само с това са ме лекували...бла бла бла". Аха. Ето го човекът.


Почвам да я следя зорко през следващите дни...и осъзнавам, че тя е точно от хората дето са изтъкани от злоба и кривотия. Ма крива-крива, та чак проклета. По-проклета и от Цецито.    И насочва яд и злоба дето й падне...


Решавам, че ще извърша енергийна манипулация и върху нея...но аз съм много мързелив магъзник...все отлагам, защото то след време енергийните практики се явяват като едно ходене до фитнеса...дори и да не са толкова времеемки - са енергоемки, а не ща да пилея енергия за щяло и не щяло...Но, след няколко дена...............




Ох, омръзна ми да пиша, а и е късно...ще продължа историята друг ден...

Писах ти ЛС