Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - myself

Страници: 1 ... 4 5 [6]
76
ТЪРСЯ ПОМОЩ / малко помощ?
« -: 2 Октомври 2011 08:52:34, Неделя »
Quote (Sapphire)
в опита си да обясня ще объркам голяма част от вас


 biggrin едва ли.

 
Quote (Sapphire)
Има ли човек тук който може да ме просветли как мога чрез вид ритуал


 Да. Има. Всеки или почти всеки тук може да "те просветли". Но няма.
 Никой.
 Защото това е твоят живот. Твоите изпитания са ТВОИТЕ уроци.
 В живота не можеш просто да препишеш домашното си в голямото междучасие и да изкараш шестица в час. Ще трябва да работиш върху себе си, да откриеш своите латентни способности. Не става с копи-пействане на чужди практики и ритуали.
 Дори и някой да "се смили" и да ти шитне някой ритуал, и ти го изпълниш... кво ще стане? Или нищо, или тотално мазалище - още по-голямо объркване на живота ти.
 Просто промени себе си. Започни сега. Всичкото останало ще дойде от само себе си.

77
БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ / За великденското яйце
« -: 16 Септември 2011 09:50:38, Петък »
Няма "смесване" между християнство и езичество. Самото християнство за мен не е религия, а смесица от вярвания. Дори идеята за един върховен бог е копи-рейстната от Египет - въведена от Аменхотеп IV (по-късно Ехнатон) - десетият фараон от Осемнадесета династия на Древен Египет - като религиозна реформа в 6-та година на управлението му. Той налага култа към ново върховно божество — слънчевият бог Атон и в негова чест приема името Ехнатон - Угоден на Атон. Целта е била, да подкопае могъществото на жреците на Амон-Ра в Тива.

 Ехнатон обичал съпругата си Нефертити , но от брака им се раждали само дъщери (шест на брой); фараонът нямал син/наследник на трона. Затова си довел нова съпруга, нубийската принцеса Ка, от която се ражда Тутанкамон. След смъртта на Аменхотеп сина му - Тутанкамон наследил хаоса, оставен в страната. За да го преодолее, той върнал старата столица и религия и се прекръстил от Тутанатон на Тутанкамон, а сестра му и негова съпруга от Анхесенатон на Анхесенамон. Учени от Египет, Италия и Германия са изследвали ДНК проба от мумията на владетеля и установили, че е умрял от малария. Освен това, момчето-фараон имало генетично костно заболяване и много тежко счупване на крака. Установено било също, че бащата на Тутанкамон Аменхотеп и майка му били брат и сестра. Според учените кръвосмешението е водело до много по-тежки заболявания у следващите поколения.

 Т.е. - след като "заимствали" идеята за един върховен бог, християнстовто продължило в същия дух - да "заимства" от всички други това, което не може да пречупи, да го прави част от "религията" християнство. Накратко - християнството е една компилация от всички възможни вярвания и традиции, до които е имало достъп. Същото важи и за много от заварените по нашите земи стари традиции и ритуална обредност, включително и великденските перашки.

78
ТЪРСЯ ПОМОЩ / Зов за помощ!
« -: 8 Септември 2011 19:02:33, Четвъртък »
Quote (Denitooo)
За миг да се отпусна или разколебая и нещата стават зле.


 E, на този етап от развитие, няма друг вариант. Когато развиеш неизявените си способности, когато разбереш и овладееш това, което имаш, няма да има нужда от постоянна концентрация и напрягане - просто ще знаеш какво следва няколко хода напред. Все от някъде се започва....
 А за усещането за самотност - много обичам да отговарям с въпрос, нпр: с кого се роди/кой се роди съвместно с теб? Беше сама, но усещането за самотност го нямаше, нали? В мигове на най-голяма радост и най-тежка скръб - с кого едновременно и по еднакъв начин съпреживя? Беше сама, но и никой не можеше да се радва вместо теб, както и да изживее твоята мъка по същия начин и дълбочина. Същото е и в момента на смъртта - пак щи си сама и никой не може да те замести.
 Винаги сме сами, независимо с колко човека до нас споделяме битието си. Остава само да се научим как да сме себедостатъчни.
 Остави миналото там, където му е мястото - зад гърба си. Вгледай се в този, сегашния момент. Винаги съществуваш тук и сега. Безсмислено е да преживяваш предварително очакванията си към бъдещето - каквото зависи от теб, ще го направиш, за да го подготвиш, но няма гаранция, че ще стане точно същото, което си подготвила.
 Ти си тук и сега. Когато това верую стане част от теб, ще успееш да осмислиш и смисъла на всеки свой миг - току-що отминалия, докато четеше, сега ставащото и следващите. Няма нужда да продължавам, казаното е повече от достатъчно и сайта не е за психологическа взаимопомощ.

79
ТЪРСЯ ПОМОЩ / Зов за помощ!
« -: 7 Септември 2011 23:29:54, Сряда »
Quote (Denitooo)
.....намерих себе си,това което бях преди и с голяма wпоритост и силна воля...

 Сайта е насочен именно към това - да разберем, че всички отговори са в нас. Да разберем, че всичките си проблеми създаваме сами, но също - в нас са и решенията им. Дори все още да нямаш достъп до практикумите, общодостъпната теоретична част е доста многообразна и можеш да откриеш своите отговори, както и да поустваш мнения. В търсенето на отговор/и на конкретен наболял проблем, започваш да разбираш, че най-сигурният начин да оправиш СВОЯ живот е, да го сториш ЛИЧНО. Защото последствията от чиято и да било намеса в твоето битие ще ги понасяш ти, а не "магесницата".

 Към popcorn:
 Горенаписаното от теб няма да махна напълно, но още с първия поуст да препращаш непознат юзер, с неконкретизиран проблем при трети субект да му го "разрешава", говори най-малко за липса на себеуважение; защото, ако не можеш сам/а да предложиш реална помощ или да дадеш насоки, как питащият да разреши проблема си, нямаш място тук. Сйта е за откриване и развиване на вродените ни способности, а не за реклама на който и да било "помагач". Ако имаш личен опит с такъв проблем или лично проверено средство за разрешаването - моля, сподели. Приеми репликата ми като предупреждение, второ няма да има.

80
МАГИЯ / АНКХ
« -: 6 Август 2011 10:50:18, Събота »
https://www.magiata.info/index.php?topic=305.0

 Ето малко доп.инфо за начини на използване на анкха. Благодаря, че си попълнил пропуска ми, egypt. Понякога се отплесвам и не давам достатъчно подробности, смятайки, че всеки знае какво е, напр. анкха.... Ако темата те вълнува, можеш да понапишеш повече /като посочваш източниците си, естествено - и аз забелязах, че пропускаш да ги споменеш cool /.

 ПП. Не зная, дали ще се отваря за всички тази препратка от скритата секция... Ако има проблем, ще търсим решение.

81
ТЪРСЯ ПОМОЩ / малко помощ?
« -: 15 Юни 2011 12:28:40, Сряда »
Може да питаш. smile
 Отговора е в Правилата на сайта, които се предполага, че си прочел, съгласил си се с тях и едва след това , padm3, си се регнал.
 Второ - следи къде поустваш питанията си. Премествам твоето в "търся помощ" - мястото му не е в "съобщения ОТ администрацията"

82
ТЪРСЯ ПОМОЩ / Начинаещ
« -: 21 Юни 2011 07:40:11, Вторник »
Quote (Merlin)
окулатизъм
surprised

 Доналд Майкъл Крейг макар и да е добро начално четиво, няма да ти свърши работа - няма да успееш да селектираш реално полезното знание. По-скоро започни с усвояване на медитативни техники - те са дори пред-началие. В София и Пловдив има добри курсове по холотропно дишане/пневмокатарзис - това също е някаква начална отправна точка.
 Като цялостна „посока на развитие“ - шаманизъм – най-общо.
 И всичко горенаписано - само ако е налице ясно и непоколебимо решение /каквото не усещам да е налично в момента/, да развиваш неизявените си способности.

 П.П. Усещанията/предвиждането на събития е присъщо на всекиго, не е кой знае какво изключително умение, лично тебеприсъщо. Просто си му обърнал внимание, при особено фрапираща последвала го събитийност... Култивирай го, довери му се, обръщай му внимание и ще нарастне; ще се увеличат "попаденията" в сектора "вярно" в сравнение с "Не познах"....
 На този етап не мога да ти кажа нищо повече, преди да се самоопределиш и вземеш решение дали да тръгнеш по тоя път. Животът си е твой - хайде сега си измисли правилата - твоите правила в твоя живот - и ги спазвай.

83
За да не "откривам топлата вода", пействам материала (доста изчерпателна компилация от различни източници - благодаря на автора за труда), поместен в "новинар": http://novinar.bg/news/zapochva-rusalskata-sedmitca_MzYwMTsxMw==.html

 "От понеделник до неделя не се работи на полето, а прагът на къщата се закичва с чесън и орехова шума против зли русалийки

 В понеделник след Петдесетница, тази година на 13 юни, е християнски празник, посветен на Светия Дух. В иконографията св. Дух се изобразява като гълъб. Народът ни нарича празника Духовден и с него започва Русалската седмица, Русалската неделя, Самодивската неделя. Според народните представи русалийки, русалии, русали били невидими, нечисти вредоносни сили, на които макар и по-рядко, се приписва способност да лекуват. В Северна България е разпространено поверие, че русалийките, които били душите на млади покойници, най-вече удавници, като бели и жълти пеперуди прелитали отвъд Дунава. Като най-опасни от седмицата се считат русалската сряда и русалският петък.

 Тези народни вярвания определят различите забрани и обредни действия, характерни за Русалската неделя. За да се предпазят от русалиите, хората окичват вратите и прозорците на къщите и носят в дрехите си лепка и пелин, чесън и репей, орехова шума, защото злите сили бягали от неприятната им миризма. През цялата седмица, особено на „опасните„ дни, не се работи нито вкъщи, нито на полето, за да не падат гръмотевици и градушки и да не унищожават реколтата.

 Така хората се предпазвали и от разболяване от русалска, самодивска болест. Вярва се, че жени, които не спазват забраните, могат да бъдат грабнати от самодивите, да полудеят и да умрат. Не трябва да се спи на открито в полето, не се ходи без път из нивите, полето и лозята и изобщо извън селото вечер, за да не се настъпи русалската трапеза. Тя се приема за най-опасното място и нагазването в нея причинява болест и даже смърт. Хората ще бъдат ударени, сбъхтани, нагазени, ще ги хване русалската болест - психични разстройства, лудост, парализа (”орама”), осакатяване, слепота и глухота.

 В Северна България русалска и самодивска болест и всички други болести, които не се поддават на лечение (”незнайни” болести), лекували с ритуален танц. Той се изпълнявал от мъжки дружини от русалци, калушари. Всяка дружина избирала свой водач - ватафин, който познавал добре свойствата на чародейните билки, знаел заклинанията и баянията при лекуване на русалската болест. Званието ватафин се предавало по наследство. Водачът избирал мъжете за дружината си, винаги четен брой, които трябвало да бъдат здрави, издържливи, честни, пъргави и добри играчи и да могат да пазят тайна.

 В началото на Русалската неделя, след като са спазвали няколкодневен пост, калушарската дружина се събира и мъжете спазват редица забрани - ядат и спят поотделно, не разговарят с други хора. В ритуално мълчание калушарите тръгват из селото. Русалците са облечени във всекидневните си дрехи, на калпаците си имат китка от лековити треви, а на цървулите - метални бодли като шпори и малки звънчета.

 Важна част от обредния реквизит на русалците е русалийското знаме, направено от парче бял ленен плат, обшито с билки. В него е магическата сила, която омайва, омагьосва, лекува или уморява човек. Знамето никой не може да го пипа, носи го само ватафинът. В ръцете си мъжете държат русалийска тояга от ясен или явор, заострена и подкована на долния край с желязо и накичена с метални дрънкулки. Носят и гърне с „ненапита” вода, в която са напоени лечебни треви и нова паница с оцет и счукан чеснов лук. Когато някой болен поиска помощ от русалците, те го карат да легне на чергичка на земята, като до главата му оставят гърнето с лековитите билки. Под съпровода на русалийски мелодии, изпълнявани на кавал, русалците започват своя танц около болния.

 Постепенно танцът става буен и внезапно един от играчите (обикновено най-старият сред тях) счупва с тоягата си гърнето, така че лечебната вода да опръска болния. Той скача уплашен и побягва, а един от калушарите пада в несвяст. Веднага около него започват същите игри, за да го „излекуват”. Вярва се, че с този ритуал русалската болест е пропъдена от болния.

 В края на Русалската седмица - в неделя, калушарите отиват на църковно причастие и се връщат в предишния си социален статус. Русалийското знаме счупват, закопават или сгъват, а тоягите и хлопките прибират за следващата година. В дома на ватафина си устройват богата почерпка и си разделят получените дарове от болните, които са лекували. Силна е вярата, че русалските игри прогонват болестите от къщите и осигуряват богата реколта по ниви и градини.

 Народът казва, че не е хубаво в едно село да играят две калушарски дружини или да да се срещнат, защото тогава те влизали в лют бой. Ако калушар умре в такъв бой по време на Русалската седмица не го опяват и погребват по християнски, а го закопават в русалски гробища. Има много местности с името Русалски гробища, което хората си обясняват с многото загинали калушари на това място. То е често посещавано от магьосниците.

 В днешни дни местата, на които тези обичаи са запазени, са малко. Но митичните, загадъчни русалийки са останали в поетичния свят на народното творчество, на тях са посветени много предания, легенди, поверия и песни.

 Празникът св. Дух се свързва с култа към мъртвите. Според народната вяра на него, (както и на Спасовден) душите на покойниците, „пуснати” на Великден, „се прибират”. Рано на празника жените носят на гробищата орехови листа, разстилат ги върху гробовете, та да направят сянка на мъртвите на оня свят. В черквата също постилат на пода орехова шума, коленичат на нея и със затворени очи „виждат” свидните си близки покойници. Вярва се, че билките, набрани на връщане от гробищата, имат лековита сила, предадена им от душите на мъртвите, „ходили по тях”. Народна представа обяснява, че вихрушките, извили се на Духовден, отнасят душите на покойниците на небето.

 Неделята след празника Петдесетница, наричана Неделя на Всички светии, поставя началото на Петровите пости, които завършват в деня преди 29 юни, когато се честват апостолите св. Петър и св. Павел. Затова продължителността на Петровите пости е различна всяка година. Петровият пост се нарича още апостолски, а в миналото - пост за Петдесетница, по примера на апостолите, които, докато се подготвяли за проповядване на Светото евангелие, постели. Режимът на Петровия пост е лек - разрешава се риба, освен в дните сряда и петък.

 На 14 юни почитаме св. пророк Елисей, живял около 900 г. преди Христа. Той бил ученик на пророк Илия. Когато Бог се явил на св. Илия и му поръчал да помаже вместо себе си пророк, това се паднало на Сафатовия син Елисей. Той последвал Илия и му служел, поучавайки се от него на Божиите тайни. Свети пророк Елисей извършил много чудеса. Жителите на Йерихон се оплакали на Елисей, че водата им е лоша и затова земята е безплодна. Светият пророк веднага им помогнал с чудотворството си - водата станала добра и нямало повече безплодие. По време на война всички потоци пресъхнали, войската изнемогвала от жажда. Тогава пророкът измолил Бог и водата рукнала.

 Св. пророк Елисей предсказвал бъдещето. Пророчествата му са описани подробно в Библията. Умрял в дълбока старост, при цар Иоас, на когото предсказал победа над сирийците. Българите наричат празника Лисей или Лисо. В народните представи Елисей е един от светците–градушкари и на неговия ден не се работи, за да се предпазят нивите от градушка, а хората от лисата болест, от болестта лисо - косопад и оплешивяване. Плешивите хора много почитат този ден и берат лековити треви, варят ги и с отварата мият главите си. В областта на Странджа бременните жени не работят, за да се родят децата им без „лихо”- без белези и рани по тялото. Земеделците знаят, че до празника на св. Елисей просото трябва да бъде засято и казват: ”До Елисей ако не си сял, няма да жънеш”.

 В Западна България денят на св. Елисей и следващият ден - 15 юни, наричан от българите Видовден или Вида, образуват общ празничен комплекс. Старо поверие разказва, че „Елисей и Вида са брат и сестра”, които изпращали градушката. Техен помощник е св. Марко Градобия, който носел ледните зърна в кошница. Сутринта на Видовден жените събират лековити билки и специално „видова трева”, с която можело да се лекува слепота. С росата от билките измиват очите си за здраве. Етимологически името на празника се извежда от това, че Вида „вижда” пакостите, които братята й са сторили.

 Според народната вяра градушката е Божие наказание за извършените грехове – това християнско по произход схващане лежи в основата на израза „ще дойде Видовден”.

 Видовден се е запазил в историческата памет и с това, че на него през 1389 година се е състояла Косовската битка между войските на сръбския княз Лазар и турския султан Мурад. Във войската на княз Лазар са били включени български, влашки и босненски отряди. Поради решаващата роля на тази битка за съдбата на балканските народи Видовден става особено популярен на Балканите и по-специално сред сърбите. Популярността му се е запазила и в западните области на България, откъдето са били българските участници в битката."
 публикация в новинар.бг

84
МИСТЕРИИ / Айде стига с тая Ванга
« -: 10 Май 2011 11:18:59, Вторник »
rumen9299, пиши на кирилица!!!

85
rumen9299, писането на кирилица е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!

86
Наближава Великден, ще боядисваме перашките и - предлагам, който има впечатление, какво се прави със старото яйце, да сподели. Тук само нахвърлям няколко "варианти", съвсем накратко, как постъпват в различни краища на България с "ланшното" великденско яйце (първото, червеното).

Първото, боядисано в червено, великденско яйце (някои го освещават в църква), се поставя пред икона в дома ви. Стои там до следващия Великден.

В Четвъртъка, след като боядисате първото (ново) червено яйце, старото се чупи и се оглежда съдържанието му.
 Ако е цяло (по принцип, така трябва да е - сякаш току-що е сварено), означава, че предстоящата година ще е добра - в такъв случай, по различните места в БГ - яйцето или се дава на кокошките, да го изкълват; или се заравя на нивата, за богата реколта, в обора - за умножаване на добитъка; или се заравя в мравуняк - пак за берекет. Вариантите са много, но все - свързани със "даване" на Земята - щом яйцето е "добро".
 Ако яйцето е вмирисано (обикновено е такова, ако е било пукнато) или "изкуфяло" отвътре, се хвърля в река, като се нарича - водата да отнесе ....

П.П. Във всяко селище си има различни обичаи, свързани с първото великденско яйце, различни наричания върху новобоядисаното, върху миналогодишното...Всички са свързани с идеята, да предизвикат плодородна година и да се попречи на болести, мор по добитъка и хората, да споходят дома... Предлагам да разкажете, ако по вашия край има нещо специфично, свързано с наричанията върху яйцето.


87
ТЪРСЯ ПОМОЩ / имам нужда от помощ
« -: 14 Март 2011 11:20:09, Понеделник »
След като имаш регистрация, попрегледай общодостъпните материали. Можеш да се включваш с преводи на неща (като задължително се посочва от къде е инфото), които са подходящи за съответния сектор по тематика... всъщност, надявам се, че си прочела правилата, няма да ги преповтарям тук. Така ще добиеш най-обща представа за различни начини, по които можеш да тръгнеш по пътя на познанието. И имаш възможност да избереш някой за себе си. Ще настъпи момент, когато избрания път вече няма да носи радост и удовлетворение, ще го смениш с друг... а може би - не. Пътят към себеоткриването е процес. Няма правилно и грешно. Всеки отговаря САМО пред себе си за СВОЯ живот. А правилата в своя живот определяш само ти.

ПП. Затова и не очаквай съвет от друг, по кой път да тръгнеш, защото отговорността е твоя. Сама избери пътя. Своя път.


88
ТЪРСЯ ПОМОЩ / имам нужда от помощ
« -: 14 Март 2011 11:07:59, Понеделник »
Все още има хора, които, щом чуят думата "магия", веднага я оприличават на нещо мръсно, вулгарно; болшинството смятат "магия" за дума, което не бива да се изговаря, камо ли пък да се прави. Няма да правя анализ на довелите до такава нагласа в обществото ни причини.

Но "магия" не е мръсна дума.

Магията е - най-общо казано - знаене за причините и следствията, познания от различни области на науката, съчетаването на тези знания и използването им в ежедневието. Какво е магът? - Човек тръгнал по по пътя на себеусъвършенстването, той добива все нови и нови знания и се учи как да ги използва. Някой "зацикля" в собствените си страхове и комплекси и спира себеразвитието, започва да се изживява като голям харипотъровец и вярва на собствените си илюзии, че кара земята да сменя посоката си на въртене. Друг продължава със себеобучението и "нещата" в живота му, някак "от само себе си" започват да се изчистват, напасват, битието му става по-поносимо, връзките с околните по-качествени, лошото сякаш "изчезва" от обкръжението му....

Това е магията - път към себе си. Промяна на собственото аз отвътре и чрез себе си - света.

Но се започва винаги от промяна на собствената личност, защото, ако не можем да "дресираме" себе си, как ще успеем да повлияем на каквото и да било друго - не така познато и достъпно?...

Надявам се, това да дава отговор на зададените и премълчаните въпроси...

Страхът от непознатото е нещо нормално. Но Гьоте казва: "Това, което не познавате, не ви принадлежи".


89
Всъщност, макар и от по-отдавна, но ме човъркаше въпрос за формулировката на волята във връзка времеопределянето...
 Кое е по-удачно и защо: "Волята ми е ДО...(дата) да имам/получа резултат" или "Волята ми е НА (дата) да имам/видя/получа.....(резултат)"

90
МАГИЯ / Обратният удар и природата му.
« -: 13 Май 2010 16:49:19, Четвъртък »
Явно имаш нещо конкретно предвид, иначе няма да питаш. Само който нищо не прави, няма как да допусне грешка. Случвало ми се е да отворя "канал" и да довлека нещо, което не съм го искала, в битието си. Резултатът е - тотално объркване на всички мои начинания, здравословни проблеми без конкретна причина и неясна локализация... Тогава имаше кой да ме подсети, какво да направя (и го направих) - върнах се там, до където имах усещането, че всичко е наред, изчаках "нещото" да се шмугне в пролуката преди мен и "зазидах" прохода. Елементарно, сега ми изглежда направо харипотъровско, но това беше преди повече от 10 години, по време на една дълбока медитация с навлизане в... (а сега де- току-що ме споходи деменция- ама наистина не мога да си спомня целта на тая медитация).
 Това мога да споделя от своя опит; ако ти помогне - честито, ако питаш за нещо различно - питай пак. Не се задрънчам с демони или същности с неизвестен произход и намерения. Работя с неща, за които съм сигурна в знанията си за същността им, предпочитам работа с енергии (щото са такива, каквито са); и те могат да ме изненадат, но е в рамките на предвидимото.
 Ако искаш, сподели какво точно имаш предвид - тук има хора с най-различни практики, в разни области - все ще се намери кой да ти даде обяснение за това, което те притеснява.

Страници: 1 ... 4 5 [6]