Магия

ОБСЪЖДАНЕ => СВОБОДНА ЗОНА => Темата е започната от: Цеци_Вихронрав в 26 Януари 2014 12:04:58, Неделя

Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 26 Януари 2014 12:04:58, Неделя
Всеки човек в определен момент от живота си е усещал  парещото пробождане на ревността – когато се появява съперник/ца и заплашва да отнеме „неговото“. Тогава ни обзема  страх, омраза към „натрапника“,самочувствието ни е смазано…Какво е всъщност ревността, „добро“ или „зло“ е тя, от къде идва, какво стои в основата и?
 Ревността съществува още в най-ранна възраст. Дори едно съвсем малко дете започва да ревнува, когато в семейството се появи друго дете. Ако имате куче, сигурно сте забелязали как то ревнува,когато погалите друго куче. В ревността се крие най-дълбокото желание да се чувстваме важни, ценени, специални, единствени, обичани. И когато се появи някой
 „съперник“, който би могъл да ни отнеме това усещане за важност, ние започваме да ревнуваме. Чувстваме се застрашени, страхуваме се, че ще загубим мястото си, което сме заемали до сега, страхуваме се, че ще престанем да бъдем значими и обичани и ще бъдем изтикани на заден план. Този страх предизвиква дори омраза, отмъстителност към този, който е „дошъл да отнеме нещо наше“.Защото всъщност най-дълбокия стремеж , заложен у човека, е: Желанието му да бъде ВАЖЕН
 Та да си поговорим за ревността… Но не само за тази към половинката ни, а към приятелите ни, към децата ни… Защо ревнуваме? От страх да не ги загубим или от страх, че някой ще бъде в техните очи по-добър, по-умен и по- от нас?
Титла: Ревност
Публикувано от: theshadow в 26 Януари 2014 12:09:50, Неделя
Хората не са вещи - не може да бъдат притежавани... Затова... Както е казано-

 "Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Ако не се върне – не е бил твой никога. ... Ако се върне при теб – твой е завинаги."
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 26 Януари 2014 12:16:40, Неделя
theshadow, не говоря само за ревността към любимия, а за тази като цяло.
 Можеш ли да кажеш, че никога никого не си ревнувал?
Титла: Ревност
Публикувано от: theshadow в 26 Януари 2014 12:30:07, Неделя
cecivalchanova, като цяло не ревнувам. Но ако все пак заревнувам, веднага пускам на свобода и каквото, такова...
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 26 Януари 2014 12:46:32, Неделя
Аз пък съм ревнива... С времето се научих да го преодолявам и да гледам с насмешка на ревността си, но... По някога си позволявам малко здравословна ревност. А най-много си ревнувам котката... Тя си е моята котка, аз я храня и гледам, а тя... Дебне половинка да си легне и му ляга в ръцете и мърка... (това в кръга на шегата)
 Друга ми беше мисълта...
 Последните два месеца имахме доста събирания с колектива и ми направи впечатление едно съревнование и ревност м/у колежките. Ревността беше насочена към шефа. Всяка се стреми да му е фаворитка и в стремежа си да е любимката на шефа се настройва срещу другите... За тази ревност ми е думата...
 Аз нещо нямам амбициите да съм му любимка на шефа. Достатъчно ми е, че той е коректен към мен и му отвръщам със същото. Но тази надпревара и ревност водят до... Абе разгарят се едни войни на тихият фронт... направо си е страшно...
Титла: Ревност
Публикувано от: theshadow в 26 Януари 2014 12:51:35, Неделя
И сигурно шефът ви се вижда в приключение?
Титла: Ревност
Публикувано от: хеката в 26 Януари 2014 13:05:49, Неделя
Дори и да си осъзнал че хората не можеш да ги притежаваш,че ако наистина "обичаш" трябва да позволиш на човека да си отиде ако той го желае. НО,ревността е чувство което изпитваш въпреки всичко,въпреки здравия разум... 
 Ревността е част от човешките взаимоотношения. Да,ако човек изпитва "Ревност" без да е осъзнал че не може да бъде господар на обекта на чувствата си- Ревността е грозна гледка. Отвратителна,болезнена не само за ревнуващия,но и за ревнувания. Когато обаче ревнуващия е осъзнал,че не може да е господар на обекта на неговите чувства,той също проявява ревност,но не я изразява. 
 Тя остава само за сметка на ревнуващия.
 За това преди време казах че" Ревността е самоубийство".
 В крайна сметка няма човек който да не ревнува. По скоро се питам какво е ревността?
 Съвкупност от какви чувства е ревността? Какво представлява като цяло?
 Чувство за собственост или чувство за обида!?
 Какво е ревността?
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 26 Януари 2014 13:12:03, Неделя
Горкият ми шеф... Преди малко беше тук да ми се оплаче... Затова пуснах темата. Той е млад, красив и свестен. На всичко отгоре е възпитан и галантен и не смее да обиди никоя. Обаче когато за 10 мин. ти звъннат половината персонал и са сърдити, че при едната отишъл, а при другата не... Накрая го отнесох аз... (не от шефа, а от колежките). Как да им обясня, че оправяхме документи и пускахме имейли до по-горни шефове?!? Те като са решили, че кафета пием и се забавляваме...
 Стана направо като вица за блондинката:
 "Прегледах му всичките дрехи и нито един косъм... Със плешива ми изневерява гада мръсен..."
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 26 Януари 2014 13:21:49, Неделя
Хеката, според мен ревността е страх някой по-добър от нас да не ни измести. И това не само във връзката. Това е и в приятелствата ни, в службата...
 От друга страна ако аз съм скъпа на някой, няма значение, че около него има други по-добри и по-по-от мен. Моето местенце в сърцето му ще си остане само мое. Аз имам много приятели и всеки си има специално място в сърцето ми, което друг не може да заеме. Двама от тях са ми най-скъпи... И не защото са по-добри от останалите (и двамата са криви и ме тормозят - с цялата си обич естествено). Но тяхното място никой, никога не може да заеме. Това не значи, че понякога не ги ревнувам -ревнувам ги. И те ме ревнуват, ама го преодоляваме.
 Това е... Мисля, че ревността е страх, да не ни измести някой по-добър от нас.
Титла: Ревност
Публикувано от: myself в 26 Януари 2014 13:48:56, Неделя
Цеци, отношение към темата "ревност" не проявявам. Щото не виждам кого и от/за какво да ревнувам. Не съм собственик на никого и никой не ме притежава (това е ревността в същността й)...Давам свобода - както каза по-горе сянката...
 Пък се сещам за един познат, началник на женски колектив. Дали ще му дадеш същия съвет, който по повод оплакванията на моя познат дадох, той взе, че го направи и после се оказа, че "тактиката" е успешна (спряха клевети, сплетни и задкулисни машинации на женорята)... Та - на шега му казах, да затвори/заключи в стаята им, докато си изяснят позициите... Той не обърнал внимание точно в това време, когато му подхвърлих идеята, ама запомнил...И, в един ден, когато третата поред сплетница дошла да му пълни главата с глупости срещу друга негова подчинена, той изчакал да излезе и отишъл в стаята при на служителките си; казал на всичките, да си изпонакажат, коя какво иска да казва на другите, да си изяснят помежду си позициите, а него никоя никога повече да не го занимава с глупости, да сплетничи/клюкарства пред него срещу колежка; дал/обявил им час време; затворил  зад гърба си вратата, пък взел и врътнал и ключ...А, казал им също (преди ключа), че следващата, която дойде при него да говори срещу колежка, ще бъде дисциплинарно уволнена....
 Повече от година, на моя познат не му се налага да търпи вкарване в подобни филми от подопечните му... Наскоро ми разказа за това (не бяхме се виждали междувременно)....
 Та, може и на шефа ти това да помогне. Стига да го каже така, че да не остави съмнение за предстоящата санкция...Хора разни.
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 26 Януари 2014 14:14:44, Неделя
myself, при нас клюки няма. Всичко е открито. И всяка се сърди, че е пренебрегната. Аз не мога да разбера какъв е този мерак шефа да ти е все на главата? Един шеф като ти цъфне обикновено е, за да те накара да свършиш нещо. И много често това нещо не ти влиза в длъжностната характеристика и бонуси за допълнителен труд няма. Ама ще му подхвърля идеята и ако я осъществи, много ще се забавлявам...
Титла: Ревност
Публикувано от: LyLyth в 26 Януари 2014 15:03:07, Неделя
Ревността е едно ужасно противно чувство, което тормози двупосочно!
 Някога бях много ревнива. Ама много! Една вечер се уморих. Реших, че не искам, че не мога и се пречупих за секунда.
 Сега не съм ревнива, в смисъл - не ровя, не питам, не ми е важно, дали е непременно само и единствено мой. Което не означава, че няма да ме заболи, ако науча за изневяра, ама и тогава ще се самопречупя.
 Приятелите си не съм ги ревнувала. Те се събират в едната ми длан по бройка, но зная, че ме обичат и винаги, когато имам нужда, те са там! Затова и не ми е важно дали всеки ден ги виждам, дали споделят само с мен, дали са само за мен. Не се нуждая от това.
 Ревността превръща хората в играчки. Наранява и обижда. Казвам го, понеже редовоно бивам ревнувана. Винаги има някакво съмнение, че си имам някого, ще кръшкам някъде. Е, много е гадно. Не просто заради ревността, а заради липсата на доверие, заради това, че няма значение, какво точно казвам и декларирам, то остава маловажно. Аз съм хубава, значи и спя с всеки мъж, който се доближи до мен! Е такава логика надушвам понякога и много сме се дърляли, понеже в работата ми има доста мъже, някои наистина са хубави.
 Това не означава, че не бих изневерила, как мога да гарантирам някакви си такива неща, но и за бог, това ли е смисъла на една връзка?? Кой ще си го сложи някъде и защо. Ми не ми пука, честно, за мен е важно да си гледаме децата, да ни вървят нещата, да се разбираме и искам да живея спокойно и без напрежене. Другото - ами, ако го влече, ако не разбера... не се брои, значи няма проблем. Свободен е. Но разбера ли, нищо няма да е такова, не за друго, просто ...гордост. smile
Титла: Ревност
Публикувано от: LyLyth в 26 Януари 2014 15:07:00, Неделя
cecivalchanova,
 при колежките ти... това въобще не е ревност. Това е нещо друго. Любимката на шефа ще е тази, която ще опъва конците на всички ви -кардиналът в сянка.. wink
 Войни ще се водят, нормално е. Която и да загуби, ще изпусне не шефът, а властта. smile
 Във всяка една организация и формални и неформални лидери. smile

 П.П. Да ти кажа, преди няколко години мъж ми се бъркаше... Имаше едно симпатично момиче, беше барман. Ама мъжете .. ангелите им в тестисите. Що проблеми ми натвори..
 smile Винаги го има това и винаги ще го има. Ако трябва да съм в такава организация, самата аз бих се възползвала от някой не много... стабилен в делово отношение..шеф. smile
 не е луд който е ял баницата. smile
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 26 Януари 2014 15:13:52, Неделя
Не ревнувам половинката си. Вече -не! Той ме ревнува, но с мярка. И всичко защото една вечер му казах, че ако ще ми ходи по цели дни крив и нервен, само защото е хвърлил око на колежката... А криворазбраното му чувство за морал го спира да бъде с нея... Ми няма да стане така като я мисли, аз да му понасям лошото настроение. По-добре да отиде, да си изживее емоцията и да си дойде спокоен. От него искам само дискретност, както и от себе си ако попадна в такава ситуация.
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 26 Януари 2014 15:21:28, Неделя
LyLyth, Коко (шефа) е стабилен и не поддава на чуждо влияние. Много добре знае какво иска и как да го постигне. А те просто искат внимание. Някъде из ФБ четох, че в последно време галантността и доброто възпитание се приемали за флирт... Мисля, че е точно това. Той е мил и възпитан, а те мислят, че ги сваля...
Титла: Ревност
Публикувано от: LyLyth в 26 Януари 2014 15:27:07, Неделя
smile
 Не подценявай силата на сексапила, на сексуалното привличане, защото точно това използват колежките ти, дори на флирта. Мъжете и жените сме устроени различно. smile
 Може пък да греша. smile
 Знам ли..
Титла: Ревност
Публикувано от: хеката в 26 Януари 2014 18:03:57, Неделя
Преди много,много години бях голяма бяла птица. Ама не Лебед,а Патка... та тогава много ме ревнуваха. Проблема не беше в мажете,а в мен. Все си избирах мъже които да ги превъзхождам с нещо, всъщност се страхувам от идеята"до като Смъртта ни раздели".
 И всичко това до деня в който срещнах Единствената ми любов. в този мъж няма нещо което да не харесвам,харесвам дори недостатъците му.
 Беше всичко за което съм мечтала,което съм желала,искала.... но беше 9 год.по-малък от мен.
 За голям мой късмет любовта ми беше споделена,но също така знаех че тази връзка няма бъдеще.
 И този ден дойде. 
 Нямаше ексцесии,циркове и панаири. Нямаше обиди и простотии.... 
 Но от тогава на мястото на сърцето ми има голяма ,черна дупка.
 Живота естествено продължава... Случиха ми се куп хубави неща,но не дай си Боже да го засеча в някой клуб или ресторант .... там вътре от дупката надава вой едно отвратително чудовище,което раздира плата ми и се храни с болката ми...
 Дали на него му е все тая какво става с мен?.... Не знам... само дето при пълнолуние вие под прозорците ми-образно казано.
 Ревността. 
 Никой не е застрахован. Никой.
 Няма значение колко си умен или глупав,млад или стар,какво си проумял или не си проумял... важното,според мен е да не се страхуваш от чувствата си.
 Ние сме хора ..... ще обичаме,ще ревнуваме,ще се радваме и плачи ме.... ние сме прекрасни творения изградени от чувства и емоции. tongue
Титла: Ревност
Публикувано от: LyLyth в 26 Януари 2014 18:09:06, Неделя
smile
 Сега се уча как да ги показвам и на всяка крачка нещо ме/ги ..попарва. smile
 Иначе .. мисля, че повечето в някакъв момент са ревнували. smile
 На мен ми е толкова отдавна минало, че чак започнах да забравям, но се питам, ако сега трябва да обичам някого отначало - без да съм спокойна във връзката ни, в брака, дали пък няма да ревнувам пак? smile
 smile
Титла: Ревност
Публикувано от: хеката в 26 Януари 2014 18:43:01, Неделя
Няма застраховка скъпа Лилит. 
 Мисля че просто трябва да приемем чувствата си без да се страхуваме или срамуваме от тях. Ние не можем да променим естеството на чувствата,самите чувства се променят с времето.  smile
 Можем само да променим ценностната си система
Титла: Ревност
Публикувано от: LyLyth в 26 Януари 2014 18:51:15, Неделя
хекатаsmile
Титла: Ревност
Публикувано от: Bulfrog в 28 Януари 2014 23:20:49, Вторник
След размишления и горчив опит стигнах до извода,че в корена на ревността се крие всъщност фустрираното
 желание да бъдем с някого,с когото не можем... или собствените ни проекции,че ще обектът на нашите
 желания ще ни бъде отнет. Лесно е когато приключиш дадена връзка. Сядате,говорите,разбирате се,но
 рано или късно идва неопределимото желание да се видиш пак с този човек,изплуват спомени,който не можеш
 да контролираш и това отнема голяма част от жизнената ти енергия. Според мен единственото решение е просто
 да смениш обекта на своите желания с някой друг,който е по-достижим. wink
Титла: Ревност
Публикувано от: Bulfrog в 28 Януари 2014 23:24:40, Вторник
И тъй като вие дадохте по-обширно разбиране за ревността ( т.е отвъд любовните отношения от романтичен характер )
 Съм на мнение,че всяко несбъднато желание ( секс,повишение и пр ) води до страдание в някакъв етап.
 Просто така е устроен света,не може да няма трудни моменти и временни спънки иначе нямаше да е интересно cool
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 28 Януари 2014 23:26:25, Вторник
Quote Bulfrog ()
Според мен единственото решение е простода смениш обекта на своите желания с някой друг,който е по-достижим.

 А когато освен желание има и чувства? Как да сменя някой когото обичам, но е недостижим с някой който е напълно достижим, но не обичам?
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 28 Януари 2014 23:28:45, Вторник
Quote Bulfrog ()
Съм на мнение,че всяко несбъднато желание ( секс,повишение и пр ) води до страдание в някакъв етап.

 Тук си съвсем прав. Номерът е да успееш да прикриеш това страдание, за да не изпаднеш в положение в което да станеш досаден или смешен.
Титла: Ревност
Публикувано от: Bulfrog в 28 Януари 2014 23:35:53, Вторник
Да ! В крайна сметка желанията са си нещо лично и трябва да си поемаме отговорност
 за последиците от тях,независимо дали са добри или лоши
 ПОЕМАМЕ ! САМИ ! wink
Титла: Ревност
Публикувано от: хеката в 29 Януари 2014 01:40:40, Сряда
Мисля че когато искаш нищо което не можеш да имаш... това си е чист "Блян".
 Според мене "Бляна" е хубаво нещо... Гледаш Луната,слушаш песента на славеите и си бленуваш за твоята
 Дулсинея или дон Кихот... докато не те нахапят комарите :D.
Титла: Ревност
Публикувано от: LyLyth в 29 Януари 2014 07:27:46, Сряда
Bulfrog
 звучиш ми..познато smile
 И..какво си учил?
Титла: Ревност
Публикувано от: Bulfrog в 29 Януари 2014 14:02:30, Сряда
Право !? biggrin
Титла: Ревност
Публикувано от: Bulfrog в 29 Януари 2014 14:13:30, Сряда
Meжду другото темата за ревността може да се проследи в българската история.
 Силно засегната е след приемането на християнството. Голяма част от българското
 законодателство е било взаимствано от византийската Еклога през 9век.
 Моногамията е била нещо напълно нормално и общо взето ревност просто не е съществува в съзнанието на хората.
 Интересно е,ако се опиташ да проследиш цялостно как се променя съзнанието и битието на хората през вековете в различните житейски сфери.
Титла: Ревност
Публикувано от: theshadow в 29 Януари 2014 18:27:21, Сряда
Сещам се за една песен- много добре описваща средностатистическите реакции при поводи за ревност...

 
Титла: Ревност
Публикувано от: LyLyth в 29 Януари 2014 18:31:24, Сряда
theshadow,

 lol Това е комично smile
 А ревността е задушаваща и убива всичко в отношенията. smile
 ахах
 не мога biggrin
Титла: Ревност
Публикувано от: theshadow в 29 Януари 2014 18:33:13, Сряда
Bulfrog, учиш?
Титла: Ревност
Публикувано от: Bulfrog в 29 Януари 2014 18:42:02, Сряда
Да. wink
Титла: Ревност
Публикувано от: theshadow в 29 Януари 2014 18:42:39, Сряда
И какво?
Титла: Ревност
Публикувано от: Bulfrog в 29 Януари 2014 19:36:31, Сряда
Е,стига де... На втора страница от темата го споменах.
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 29 Януари 2014 19:40:38, Сряда
Bulfrog, не се сърди. Обикновено всички четем последните 1-2 коментара. Пък и като бъдещ адвокат трябва да развиваш здрави нерви. wink
Титла: Ревност
Публикувано от: Bulfrog в 29 Януари 2014 19:51:13, Сряда
Просто уточнявам. И не смятам да практикувам като адвокат със сигурност. tongue
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 29 Януари 2014 20:05:03, Сряда
Сянка, тази песен е като вица: "Жена ама то с презерватив не е изневяра... А тя: Абе то и със заглушител не е убийство..." Вече сварих да я пусна (песента) на куп приятели. tongue
Титла: Ревност
Публикувано от: Jokera в 29 Януари 2014 21:26:34, Сряда
Нека се опитаме да погледнем от друг ъгъл.
 Какво съдържат думите...? Какво искаме да изразим чрез тях?
 РЕВНИВА
 Може би...РЕВ на НИВА...? Ти бачкаш, а любимия уж на война(гурбет, командировка, семинар, тим-билдинг и т.н.) ама комшийката казва, че на тези мериприятия стават какви ли не работи...
 И нещо те гризе от вътре...;) 
Титла: Ревност
Публикувано от: Jokera в 29 Януари 2014 21:30:43, Сряда
Нека не забраваме за КАБАЛА.
 ...  Всяко нещо може да се изрази и чрез числа (може би формула казвам аз)

 РЕВНОСТ


 Р-8 ; Е-6 ; В-3;Н-5 ; О-6 ;  С-9 ; Т-1 =8+6+3+5+6+9+1=38 = 11 = 2 
  
 Някой специалист по нумерология...?

Титла: Ревност
Публикувано от: theshadow в 29 Януари 2014 21:39:30, Сряда
Bulfrog, спомена го- но с въпросителна покрай удивителната... И аз сега от де да те зная... Може пък да не е право...  smile
Титла: Ревност
Публикувано от: theshadow в 29 Януари 2014 21:43:26, Сряда
Jokera, номерологията абсолютно противоречи на всяка математическа логика. Само в нея може 38 да е равно на 11, а 11 да е равно на 2.  smile

 Освен ако номерологията не се ползва като аз както ползвам картите- само за заблуда на отсреща- а те уменията ми не са свързани с картите...
Титла: Ревност
Публикувано от: theshadow в 29 Януари 2014 21:45:46, Сряда
cecivalchanova, този от клипа- все такива песни ги прави, дето нямат равни просто...
 Ето това направо ме разби...

 
Титла: Ревност
Публикувано от: LyLyth в 29 Януари 2014 21:49:18, Сряда
Jokera
 2= егоцентризъм.
 Нека не е егоизъм, че всеки от нас е в някаква степен егоист, иначе нещо сериозно сбъркано ще има в него, но да е егоцентризъм, понеже след определени години се предполага, че светът започва да има собствен център и това не е конкретна личност.
 Та..
 1= липса на самоконтрол
 3= липса на самоувереност
 резултат от трите събираеми - нЕма такова животно smile
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 29 Януари 2014 21:53:52, Сряда
Сянка, и мен ме разби... smile Ако не беше така брадат щях да се влюбя в певеца. wink
Титла: Ревност
Публикувано от: theshadow в 29 Януари 2014 22:10:29, Сряда
cecivalchanova, певецът го има и в "бръсната версия" в някои от песните му...
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 29 Януари 2014 22:13:52, Сряда
Ще си го намеря... Ама ако се влюбя, ти си виновен tongue
Титла: Ревност
Публикувано от: theshadow в 29 Януари 2014 22:16:12, Сряда
cecivalchanova, що аз- той да му бере вината...
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 30 Януари 2014 05:39:34, Четвъртък
Защото, Сянка, такава е женската логика... Имам си две приятелски семейства които аз запознах и ожених и... И като се карат, аз съм виновна - като са щастливи, пак аз съм виновна. Та сега и ти... виновен си! tongue
Титла: Ревност
Публикувано от: theshadow в 30 Януари 2014 08:10:47, Четвъртък
cecivalchanova, аха, разбрах...
 Впрочем- добро утро...
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 30 Януари 2014 08:12:46, Четвъртък
Добро утро и лека работа. Аз вече работя и се ядосвам на кметицата и цялата паплач дето и улиците не могат да почистят...
Титла: Ревност
Публикувано от: theshadow в 30 Януари 2014 08:16:40, Четвъртък
cecivalchanova, а аз съм на работа и се опитвам да работя, но ми е сдухано и нещо не ми се получава... Белият сняг, дето беше по улиците, вече е черен на цвят... Нямам против непочистен сняг, но само при условието да е бял на цвят... А не някакъв един такъв... При това- докато стигна на работа и се намърлям от въпросния мръсен сняг, който е мръсен, защото столицата не я чистят добре през останалата част от годината (като почти навсякъде- до колкото ми е известно)...

 И все пак ще трябва да работя... До... И лек и успешен ден пожелавам...
Титла: Ревност
Публикувано от: LyLyth в 30 Януари 2014 22:18:18, Четвъртък
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 30 Януари 2014 22:19:28, Четвъртък
smile
Титла: Ревност
Публикувано от: LyLyth в 30 Януари 2014 22:22:02, Четвъртък
Големи сладури, усмихнаха ми вечерта. smile
 Но си е гадно, предполагам. smile
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 30 Януари 2014 22:26:42, Четвъртък
Ами да ти нацелуват тръпката пред очите... Гадничко си е.
Титла: Ревност
Публикувано от: LyLyth в 30 Януари 2014 22:29:30, Четвъртък
biggrin
 Но в ревнивия ми период съм виждала мъж ми да закача друга, беше си.. biggrin
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 30 Януари 2014 22:36:41, Четвъртък
Ти просто нищо не знаеш... Бившият ми съпруг редовно го хващах на калъп с някоя в нашето легло у дома. Пращах мацката да си ходи и изпочупвах поредният сервиз отгоре му. И не ме беше яд, че ми изневерява. Бече ме яд, че при наличие на вила на края на града ги водеше у нас, в нашето легло. И всеки ден перях чаршафи, на една малка пералня, дето... не искам да си спомням гърча.
Титла: Ревност
Публикувано от: LyLyth в 30 Януари 2014 22:46:06, Четвъртък
Добре, че е бивш.
 Всъщност отдавна спрях да се разправям. Не съм ревнива, но съм обещала, че ще е око за око. smile
 Мисля, че това му стига. smile
 Чак не мога да си представя, какво си изпитвала.
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 30 Януари 2014 22:51:44, Четвъртък
Вече не ми пука. Искам от партньора си не вярност, а дискретност. Да прави каквото иска с която иска, но да не го гледат хората. Имам си реноме и накърни ли го... Ще си го връщам цял живот.
 Щом аз мога да пазя неговото реноме, длъжен е и той да пази моето.
Титла: Ревност
Публикувано от: LyLyth в 31 Януари 2014 08:27:24, Петък
cecivalchanovayes
Титла: Ревност
Публикувано от: theshadow в 31 Януари 2014 08:39:49, Петък
cecivalchanova, много си търпяла, трябвало е да приключиш с бившия ти още на първото изпълнение от вида, който описваш... Това наистина си е проява на неуважение към теб.
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 31 Януари 2014 09:18:17, Петък
Сянка, ние живяхме 7г. 6 от които търпях не само това, но и доста други унижения. Бях млада и влюбена... Той пък се възползваше от чувствата ми...
 Вече не се влюбвам... Т.е. правя го, но за малко - докато получа желаното... И вече във връзка не влагам толкова чувства... Силните си чувства пазя само за приятелите си. На партньорите им стига малко уважение, желание и страст.
Титла: Ревност
Публикувано от: хеката в 31 Януари 2014 13:03:43, Петък
Добро утро biggrin .

 На времето,попадах в абсурдни ситуации. На право не знам от къде да започна smile .
 Имах една приятелка която спеше с всеки мъж който ми обърнеше внимание. Та имах едно гадже което ме беше превърнал в предмет.
 Един ден се прибрах и го хванах на калъп... ха ха ха... така се бях вбесила,но се овладях. Обърнах се и излязох...
 Прекосих София от юг на север пеша без да разбера кога съм стигнала до бащиният ми дом... 
 Седмици наред не станах от леглото... гледах само как се сменя тъмно със светло.
 НО,после... Оооо после... Баба казваше "На глупака ,глупак недей да ставаш...Ще,лети,лети и в твоите крака ще кацне..."
 "Когато ти кацне в краката,избора ще е твой или ще стъпиш отгоре му или ще го прескочиш...." ха ха ха .... 
 Това ме върна към живот... но,когато дойде хубосника,аз вече си бях изпилила рогата. 
 Бях се упокоила вече и го "прескочих",а това го съсипа... и Аз си отмъстих,така го превърнах в един вид роб. И сега да звъна ще дотърчи... ха ха ха 
 Той смята че съм благородна,но все пак прякора ми е "Черната" ха ха ха.

 spiteful
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 31 Януари 2014 13:34:00, Петък
Хеката, страхотна си!
 И аз сега си го връщам с лихвите на бившият ми мъж...
 Преди той ме мачкаше и заплашваше да ме зареже ако не се подчинявам... Сега само вдигам телефона и нареждам, а той изпълнява безропотно, за ужас на сегашната си жена. И като затъне в проблеми идва да ми иска съвет...
 Дааа. Много обичам така - от после да ме оценят...
Титла: Ревност
Публикувано от: LyLyth в 31 Януари 2014 16:05:13, Петък
хекатаbiggrin
Титла: Ревност
Публикувано от: Bulfrog в 31 Януари 2014 16:44:32, Петък
Май верно се всичко се връща по един или друг начин. wink
 Върнете се в миналото и навържете парченцата от пъзела ( събития ) и ще се уверите.
Титла: Ревност
Публикувано от: хеката в 1 Февруари 2014 00:58:01, Събота
Bulfrog, така е. Аз така и не го потърсих този хубосник повече,но чувството му за вина още го разяжда. От време на време срещам разни наши общи познати,които ми разказват за него.
 Най-голямото наказание му е че сам на себе си не може да прости за стореното...а,Аз... Аз отдавна съм му простила. 
 Още когато пристъпи пред вратата с големия букет с цветя и сърцето ми не трепна,разбрах че съм му простила.
 Беше превърнал домът ми в ботаническа градина. Всякакви представители на флората,но не и любимите ми цветя-лалетата.
 "-Та така...Драги ми Смехурко.
 Твой приятел вечен,весел Патиланчо biggrin !" Ран Босилек
   
 Толкова много ме очила Хубосника,че за четири години съвместен живот НЕ разбрал че харесвам лалета.
 За разлика от бащата на дъщеря ми,просто бях възкликнала че чашата на Нестле ми харесва,докато гледах ме една реклама и на сутринта пиех кафето си от такава чаша...
Титла: Ревност
Публикувано от: Bulfrog в 2 Февруари 2014 00:28:54, Неделя
Но живота продължава,нали ? ( колкото и голямо клише да е тоя израз )
 Пак ли дава възможност да обичаме и да бъдем обичани...
 Искам да го прочета и от някой друг,имам нужда в момента wink
Титла: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 2 Февруари 2014 09:11:22, Неделя
Bulfrog, живота продължава. Времето лекува всяка рана. И всяка следваща Любов е най-голямата... И това е хубаво. smile
Титла: Ревност
Публикувано от: Agena в 2 Февруари 2014 09:14:19, Неделя
Bulfrog,животът не само ни дава възможността да обичаме и да ни обичат,той ни дава възможността и да простим на другите,а най-вече на себе си затова,че сме постъпили зле с нас самите happy ,затова го обичам толкова.
Титла: Ревност
Публикувано от: хеката в 2 Февруари 2014 11:19:48, Неделя
Bulfrog, ,този хубавец ми показа какви мъже НЕ ЖЕЛАЯ за себе си.... 

 Виж,скъпи .... дай възможност на сърцето ти да си поплаче,да пострада ,да изживее болката си за да може да възкръсне от пепелта. Ново,силно и здраво.
 Не заменяй тази кукумявка с нова-та и по-лоша даже.
 Успокой се,нека болката от обидата премине... тогава ще видиш истинската личност,ще направиш анализ на случилото се и
 ще я преодолееш.
 И живота ще продължи,но тогава те вече ще си по-мъдър от днес smile
  

 Bulfrog, пък ако това не стане.... за какво сме ти приятелки... spiteful
 Ей сега ще извадим казана и ще я превърнем жаба тази кикимора...

Титла: Ревност
Публикувано от: Agena в 2 Февруари 2014 11:27:21, Неделя
Bulfrog,не насилвай нещата.Остави всичко на времето smile .
Титла: Ревност
Публикувано от: хеката в 2 Февруари 2014 11:27:37, Неделя
О,забравих да ти кажа.
 Bulfrog, след този случай беше мина една година и чак тогава срещнах най-голямата си любов... после и бащата на дъщеря ми. А,тези мъже наистина са достойни.

Титла: Ревност
Публикувано от: Bulfrog в 2 Февруари 2014 15:08:01, Неделя
Вие сте страхотни. biggrin
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Libra777 в 26 Ноември 2020 07:38:18, Четвъртък
Да внеса малко живот в тази прашасала тема (и както обикновено, да провокирам хората с различно мнение с премия изказ и твърде крайната си позиция) [wizard]
От доста време работя върху справянето с отровата, наречена ревност. По природа съм ужасно ревнина, но винаги съм се дразнела от тази си черта, осъзнавала съм токсичността й и след наистина усилена борба, смятам, че почти напълно се разграничих от нея. Усещането е неописуемо готино...
Хубаво ли е у човек да има поне зрънце ревност? Моето мнение - категорично не. Това нещо е като пиявица или нагъл кърлеж; колкото повече го храниш, толкова повече расте. Оставиш ли го в себе си, то няма да те остави или пък да си стои мъничко и невинничко. Отровно е, токсично е, задушаващо е... Често без да се усетиш, малката невинна ревност се разраства до обсесивна мания за притежание.
Ревнивият човек е зависим, несамодостатъчен. Ревнуващият има усещането за притежание над отсрещния (дори и да е на подсъзнателно ниво), а любовта свършва там, където започва притежанието, защото любовта е Свобода. Когато се появи ревността, вярността спира да бъде личен избор и се превръща в задължение... А вярност насила не се държи! Ревността е егоистичното желание да отнемеш чуждата свобода и да "си вържеш човека в кърпа", за да е само за теб. Ревността показва липса на доверие не само към отсрещния, но и към самия теб... И е неоспорим факт, че най-често бихме били бдителни към другите за нещата, които самите ние бихме извършили.
To sum up with, не виждам нищо хубаво в ревността, без значение дали между двама влюбени, от дете към родителите или обратното, между приятели или други.
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: angelix в 26 Ноември 2020 12:41:25, Четвъртък
 Аз и да го ревнувам и да не го ревнувам,той пак може да отиде и да направи нещо с някоя. Давам му пълната свобода и той вече да си прави каквото иска,а аз само стоя и наблюдавам как използва свободата си

Титла: Re: Ревност
Публикувано от: angelix в 26 Ноември 2020 12:52:07, Четвъртък
Но като малка бях много ревнива. Ревнувах майка ми и баща ми,защото те са разведени и мислих,че ако майка ми си намери друг партньор или ако баща ми си намери,то тогава няма да ми обръщат никакво внимание (те не че много ми обръщаха..) и ще се превърна в пречка за тяхното щастие. В крайна сметка то наистина така стана 😅😅😅
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Solar в 27 Ноември 2020 00:37:54, Петък
Същостта на ревността е първичната емоция и докато несамодостатъчността за мен не е синонимна концепция, със сигурност може да бъде продукт на причинно-следствената връзка. Това означава, че ревността е вградена в човека, но разликата се открива в това доколко всеки индивидуално й позволява да завладее ежедневието му. Нормално е в някакъв период човек да я усети, но е важно да я осъзнае, определи действащия фактор и в крайна сметка да я преодолее. Не бива да се оставя такива емоции да завземат същността му, замъгляват съзнанието му и опорочават действията му. Хората идват и си отиват, моментните грижи са само това - моментни. Това, което те кара да кипиш отвътре днес, утре най-вероятно няма да минава през ума ти. Важно е да си запазим психиката, а ревността в прекомерни количества може сериозно да я деформира, ако й се оставим да диктува житието ни. Докато на някои им предоставя чувство на признателност, загриженост, та дори и обич, аз съм на абсолютно същото мнение - токсична е, разрушава всякакво понятие за доверие и свободна воля, заличавайки границите им и уеднаквявайки ги с маниакално чувство за притежание, а пък естеството на тези концепции е взаимноизключващо се.
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Veleroth в 28 Ноември 2020 22:32:47, Събота
Време е и аз да посея моето семенце в тази тема като изразя моето мнение по тази болезнена тема за много и благодарна за още толкова. Ревността се поражда от няколко фактора като махнем самия факт, че е първичен инстинкт.На скоро се борих с такъв проблем, но не бих го нарекъл точно ревност, а по-скоро липса на доверие, защото този човек ми изгуби много брутално доверието, говоря за моя партньор, но това, сега не е от значение.
Хората бъркат едното с другото, ревността се поражда, когато го няма доверието и също така, когато човек няма нужната самоувереност.


Когато човека няма нужната самоувереност, той се чувства застрашен от самия факт, че може да бъде заменен от някого "по-добър" от него, тогава, той почва да притиска половинката си към себе си с опасност да не я загуби и от тук се пораждат повечето така наречени "токсични връзки".
Когато го няма доверието, човек почва да ревнува всичко живо и не живо, даже самата му половинка, защото, примерно, не му е обърнала нужното внимание. Това се вижда най-често, когато се появи някаква причина за съмнение в определения човек.
Според мен, ревността е лесно поправим инстинкт, когато човека е готов да работи в-у него и половинката му е готова да му помогне, но всичко това става с много усилия и търпение най-вече.

Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Libra777 в 29 Ноември 2020 15:03:02, Неделя
Брат ми, щом е успяла да накара даже теб да ревнуваш, значи доста се е постарала  [taunt] 


Макар че е доста очевидно, не ми беше хрумвало, че хората ревнуват, защото не се смятат за достатъчно качествени и някой ще ги замени. Предполагам, това е основната причина за ревността... И отново се връщаме на златното правило - човек трябва да обича себе си  [cvete]  Все повече се убеждавам, че в това се крие тайната на щастието
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: feniks75 в 29 Ноември 2020 17:26:26, Неделя
Четох,четох.Ей,да си  ревнив е много лоша работа.
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Cernunnos в 30 Ноември 2020 10:17:18, Понеделник
Бившата ми приятелка не я ревнувах. Това нея много я дразнеше и умишлено ми говореше как ще излиза с някакви хора. На мен не ми дремеше. Спря ми секса и започнах брутално да ревнувам... пък и логично, обичах я и не исках да и изневерям... ама пък си ми трябваше интимност. Абе превъртях тогава. Ревността е лошо нещо.


За последно почувствах много странна ревност. Преди около година освобождавах една квартира и там имаше едно улично куче във входа живееше и го хранихме. Исках да си взема довиждане с него, защото доста нощи като съм се прибирал и съм оставал да си говоря с него и да го галя. Та тва куче аз го викам, то идва към мен... и изведнъж някви бабички го повикаха от улицата и му викат "кво правиш с този непознат, ела тук!" Почувствах ревност от бабичките и получих внезапен пристъп да ги изгърбя, но се въздържах.
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Llure в 30 Ноември 2020 18:34:14, Понеделник
Почувствах ревност от бабичките и получих внезапен пристъп да ги изгърбя, но се въздържах.
Благодаря ти за това изречение! Толкова много ме разсмя, че чак се разплаках! Много леко ми стана след такава доза истеричен смях...
 :::)
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Cernunnos в 30 Ноември 2020 20:27:08, Понеделник
Радвам се, че простотията ми носи усмивки  ::)
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 2 Декември 2020 12:51:03, Сряда
От както спрях да ревнувам живея по-добре. И най-интересното е, че ако не само не ревнуваш, но и покажеш на партньора си, че и да кръшне не ти е проблем става весело. На партньора ти му минават всички мераци за кръшкане и започва да търси твоята компания. :)
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Astaroth в 3 Декември 2020 15:57:26, Четвъртък
За мен ревността е просто естествена защитна реакция, задействана от заплаха. Било то реална или илюзорна такава - съзнанието при определени обстоятелства не прави разлика между илюзия и реалност. Заплахата е страха от загубата на обекта който ревнуваме... И ако се търсят някакви корени на това нещо, пътя на логиката води към инстинкта за оцеляване и репродукция.
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Solar в 3 Декември 2020 17:16:29, Четвъртък
За мен ревността е просто естествена защитна реакция, задействана от заплаха. Било то реална или илюзорна такава - съзнанието при определени обстоятелства не прави разлика между илюзия и реалност. Заплахата е страха от загубата на обекта който ревнуваме... И ако се търсят някакви корени на това нещо, пътя на логиката води към инстинкта за оцеляване и репродукция.

Това можем да го обърнем и на дебат "nature vs nurture" [yu] . Мислите ли, че изявеността на тези вродени инстинкти може да бъде моделирана според заобикалящата ни среда? Доколко можем да смятаме такива твърдения за стриктно биологични нужди, а не просто имплементирани разбирания въз основа на влиянието на обществото?
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Astaroth в 3 Декември 2020 17:49:48, Четвъртък
Мислите ли, че изявеността на тези вродени инстинкти може да бъде моделирана според заобикалящата ни среда? Доколко можем да смятаме такива твърдения за стриктно биологични нужди, а не просто имплементирани разбирания въз основа на влиянието на обществото?

Аз все пак ще защитя тази позиция...
За мен ревността е просто естествена защитна реакция, задействана от заплаха. Било то реална или илюзорна такава - съзнанието при определени обстоятелства не прави разлика между илюзия и реалност. Заплахата е страха от загубата на обекта който ревнуваме... И ако се търсят някакви корени на това нещо, пътя на логиката води към инстинкта за оцеляване и репродукция.

Страха е неприемането на несигурността, най-общо казано. Има за цел да ни предпазва. И както ако когато си застанал на ръба на пропаст страха е оправдан от наличието на реална заплаха, тук и сега в настоящето, то нещата с ревността стоят по друг начин и причината се крие в четвъртото измерение, наличието на мозъчна кора при хората и това, че както вече казах - при определени обстоятелства съзнанието не прави разлика между реалност и илюзия. Човека мисли в перспектива, а тая перспектива понякога е пълна с илюзии.
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Libra777 в 3 Декември 2020 18:09:58, Четвъртък
Харесва ми, че започва да се получава дебат  [yahoo]
Това можем да го обърнем и на дебат "nature vs nurture" [yu] . Мислите ли, че изявеността на тези вродени инстинкти може да бъде моделирана според заобикалящата ни среда? Доколко можем да смятаме такива твърдения за стриктно биологични нужди, а не просто имплементирани разбирания въз основа на влиянието на обществото?
Категорично и абсолютно заставам на страната на Nurture! Не намирам "Това ни е в природата" за извинение на каквото и да е поведение... Природата иска да живеем до 40-50 години и 7 от общо 10 наши деца мъртви още като бебета. Всичко, което сме постигнали НАД това, е противоестествено на природата и постигнато благодарение на човешката еволюция, а до нея не са ни довели инстинктите, а интелектът.
Сега репродукцията е в пъти по-лесно осъществима, отколкото в праисторията, та и дори преди 200 години. Точно този инстинкт няма как да е оправдание за ревността (поне според мен; други хора може да се радват, idk)
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Cernunnos в 3 Декември 2020 18:15:58, Четвъртък
А интелектът ни би трябвало да ни помогне да избягваме и игнорираме хора, пораждащи ревност у нас... защото да си мислим, че задето имаме интелект това ни дава инструмента да подтиснем и изкореним ревността е равносилно на това да си въобразим, че можем да подтиснем газове и всичко да е наред... Вредно е... Би било редно да се постараем формирането и на двете по начало да се случва по-рядко.
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Libra777 в 3 Декември 2020 18:25:13, Четвъртък
По-скоро да преодолеем чувството в нас самите... Подтискането е вредно.
Преди много, много години е било инстинкт у хората да убиват животни, за да се нахранят. Сега обаче повечето хора като видят животинче, му се радват и не мислят за убийство, което си е преодолян инстинкт.
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 3 Декември 2020 18:36:10, Четвъртък
За какъв инстинкт говорим при ревността не разбрах?!?Човека като повечето животни е полигамен. Самката избира най здравият индивид, за да има здраво поколение. Може да се случи бой между силни мъжкари за самката, но ревност след това не, защото на следващото разгонване самката отново избира между всички.По-късно когато хомосапиенс започва да води по-уседнал живот и да трупа имоти църква и религия налагат моногамията с цел да се опази имуществото.
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Solar в 3 Декември 2020 19:26:27, Четвъртък
Преди да изкажа и аз мнение, леко ще засегна и темата за перспективата. Така...перспективата, в изобразителното изкуство поне, е начинът, по който човек възприема пространство. Малко по-точно - предметите в пространството. Това зависи от местоположението на "възприемащия". Съответно тази перспектива много лесно може да бъде филтрирана, ако местоположението се промени. Нека това го интерпретираме метафорично, че върху него базирам аргументацията си.


Иначе моето мнение не е строго фиксирано в изцяло преимущество на една от позициите. По-скоро съм на мнение, че взаимодействието между двете е това, което изгражда крайния продукт. Пример...Чрез импулсите, които предават до мозъка, очите на човек са биологично създадени да пресъздават триизмерно пространство. Но ако променим средата/местоположението им, пространството, което аз ще визуализирам, ще е доста различно от онова, което човек, гледащ от различен ъгъл, ще пресъздаде. Съответно биологичната вроденост предопределя полагането на основите, но средата скулптира крайния резултат.
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Astaroth в 3 Декември 2020 19:27:25, Четвъртък
За какъв инстинкт говорим при ревността не разбрах?!?Човека като повечето животни е полигамен. Самката избира най здравият индивид, за да има здраво поколение. Може да се случи бой между силни мъжкари за самката, но ревност след това не, защото на следващото разгонване самката отново избира между всички.По-късно когато хомосапиенс започва да води по-уседнал живот и да трупа имоти църква и религия налагат моногамията с цел да се опази имуществото.
Страха е неприемането на несигурността, най-общо казано. Има за цел да ни предпазва. И както ако когато си застанал на ръба на пропаст страха е оправдан от наличието на реална заплаха, тук и сега в настоящето, то нещата с ревността стоят по друг начин и причината се крие в четвъртото измерение, наличието на мозъчна кора при хората и това, че както вече казах - при определени обстоятелства съзнанието не прави разлика между реалност и илюзия. Човека мисли в перспектива, а тая перспектива понякога е пълна с илюзии.
Мозъчната кора е онова нещо, заради което знаем, че има утре, че съществува следващ момент. Дори да не разполагаме с бъдещето тук и сега, ние знаем, че то съществува. Съзнанието ни винаги моделира една евентуална "визия" за него. За видовете без мозъчна кора няма утре, няма следващ момент. Те винаги са тук и сега. В реалността. И там нещата се случват на принципа глад - хранене. Жажда - пиене на вода. Високо либидо - правене на секс и така нататък. Поведението на тези видове се определя от моментното сега и нищо повече. В хода на еволюцията при хората се развива мозъчната кора която прави така, че в съзнанието да има концепцията за утре - хората знаят, че когато дойде зимата няма да има храна на нивата. За това си приготвят зимнина още през лятото. Не чакат да дойде зимата и да си гризат пръстите от глад... Тоест без реално да са в бъдещето, "пътуват" до него и съответно си правят някакви изводи от които определят поведението си в настоящето.

Инстинкта при ревността е страх, Цеци. Страх от болката, резултат от раздяла или евентуална изневяра, страх от това, че вътрешният ни свят ще бъде разклатен. Трудно ми е да го обясня, защото сме във свободната зона, но... инстинкта страх се включва след като определен стимул от реалността е задействал пътуване напред във времето, в една евентуална реалност в която раздялата или изневярата вече се е случила. Но това пътуване напред във времето не е никак гладко и приятно, особено за човек с някаква обремененост - дали ще са комплекси, дали някакви други пукнатини в личността на човека - все тая.
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 3 Декември 2020 19:47:08, Четвъртък
Astaroth, Разбирам те напълно. Имаше време когато ревнувах от страх. Страх да не загубя обекта на чувствата си. Страх да не остана сама. Страх да не остана необичана. Но времето учи и се научих да си бъда самодостатъчна. Научих се аз сама да се обичам. Научих и че насила хубост няма. Ако един човек ме обича ще бъде с мен и без да ревнувам и да го вардя като пъдарин. Научих се и да обичам без да искам да притежавам. Нямаш идея каква свобода дава това...
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Astaroth в 4 Декември 2020 10:54:40, Петък
Но времето учи и се научих да си бъда самодостатъчна. Научих се аз сама да се обичам. Научих и че насила хубост няма. Ако един човек ме обича ще бъде с мен и без да ревнувам и да го вардя като пъдарин. Научих се и да обичам без да искам да притежавам. Нямаш идея каква свобода дава това...

Започваш да се сливаш с настоящия момент, съзнавайки колко уникален е той. Хармонията не е задължителен баланс...
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: listentothewild в 9 Декември 2020 15:51:19, Сряда
Ревност? Защо?
Все пак мога да я разделя на "обсебваща" и може би "здравословна" (не съвсем правилна дума, ама нещо такова)


Та, обсебващата е ревността, която не е добре да присъства при никой - нито в него, нито в отсрещния. Връзката се получава задушаваща, вечния страх провокира мислите (тия за евентуална изневяра в бъдеще) и рано или късно всичко се обрича на провал. Минала съм през нещо такова и определено влияе и на бъдещето и на човешката градация, и на куп куп неща.
На здравословна ревност ме научи кучето ми. Когато говоря с някой, то идва бута се в мен, гушва се и ревнува естествено  :D  (но е сладко). По свой собствен начин (който не отива на хората), то ми показва без сплетени, караници и агресия, че ме обича и съм му важна. Как пък там един човек ще взима неговото внимание? Кой е той?   :D
Съвсем по-различно е при хората, но основната идея е тази... "Здравословната" ревност - с нея показваш, че обичаш някой и ти е ценен, без да му поставяш граници и съмнения. Ако той го оцени - прекрасно, ако не - ясно е на къде вървят нещата...
Пък и нещо важно... Ако човек иска да стори нещо (изневяра например) нима една ревност ще го спре?
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Светлина в 15 Декември 2020 02:41:07, Вторник
Имах куче,  което ревнуваше. При тях,  обаче не е точно същото. Те си пазят територия и агресията е насочена към натрапника. Идва вълка в района или близо до глутницата и някой му изръмжава да се маха. Вълка отива в друг, свободен район и всички са доволни. Няма пренаселване. При хората, когато има ревност, агресията е насочена по скоро към обекта на "любов".  Слагам кавички защото там любов няма. На пръв поглед е безмислено да дебнеш, тормозиш, наказваш за да си върнеш любовта на някого. Всъщност, това е начин да си върнеш неговото внимание, макар и не такова,  каквото е било преди. Всеки иска да получава повече внимание, отколкото дава. Някои хора възприемит даването на внимание като инвестиция. Затова ревността някак си прилича на завист, че някой получава вниманието, което "по право" пронадлежи на теб. В много случаи и завист, че партньора ти получава повече внимание от теб. Страха от загуба на любим човек е съвсем друго чувство. Знам, че литературата описва тези неща по друг начин, но това са ми преките наблюдения.
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Jadis в 27 Януари 2021 17:57:03, Сряда
Някъде из ФБ четох, че в последно време галантността и доброто възпитание се приемали за флирт... Мисля, че е точно това. Той е мил и възпитан, а те мислят, че ги сваля...


Да, да, да! Повдигам стара тема, но и аз съм забелязала подобно поведение сред някои жени, и не мога да го проумея как не различават двете неща. Аз за себе си съм решила, че ми е най-добре, когато "пусна кепенците" и се държа по-формално. Доста спокойно се живее така, защото го има и в обратната посока това с объркването на флирта с доброто възпитание. Ако се държиш по-свободно с някого, на оня ако му е слаб ангела, решава, че го сваляш. Въпреки че при мъжете е по-рядко.
Жените искат да са винаги по-по-най и като че ли са по-склонни да тълкуват погрешно сигналите, които им отправя другата страна. Човекът е възпитан и учтив, държи се добре и тя решава, че той флиртува с нея и театрото започва.

Иначе е тегаво да се работи в почти изцяло женски колектив, а ако има един мъж..леле майко, ще се избият. На мен може да ми се наложи скоро да работя в такава среда и много се чудя дали да се съглася. Досега не съм имала жена за шеф, при това по-малка на възраст от мен и не знам как ще я изтърпя.  [taunt]
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: posleden в 27 Януари 2021 21:32:04, Сряда
и не знам как ще я изтърпя.
Ще я омагьосаш. С течение на годините добих страх от жени. Да!
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Veleroth в 28 Януари 2021 00:32:53, Четвъртък
и не знам как ще я изтърпя.
Ще я омагьосаш. С течение на годините добих страх от жени. Да!


Разбираемо е.
Титла: Re: Ревност
Публикувано от: Jadis в 28 Януари 2021 10:09:42, Четвъртък
и не знам как ще я изтърпя.
Ще я омагьосаш. С течение на годините добих страх от жени. Да!


Хаха, да. Да видим дали ще ме одобрят, че както казах, само жени. То първо интервю, сега второ. Може и на трето да ме пратят за длъжност пенкилер  ;D 
А по темата за ревността - аз съм на периоди. Сега съм в такъв, че ревнувам и като си въобразя нещо, става страшно. Определям ревността като липса на увереност в себе си и собствените сили и страх да не те изместни някой "по-добър".