И тук отново идва въпросът - отмъщението справедливост ли е?

Според мен са две страни на една монета - как ще го определим зависи от намерението и първоначалното действие, което го е предизвикало. Неслучайно казват "въздава справедливост" - според заслугите на обекта на въздаване т.е. в случая, който вече по-подробно описа Цеци, на мен нейната реакция ми се вижда справедлива. Ако обаче някой ти е направил нещо неприятно и знаеш, че не е умишлено, тогава отмъщението не е справедливост. Но и Астарот го е казал - отмъщението създава усещането за справедливост вътре в твоята глава.

Ще си позволя да изкажа мнението си конкретно за масонството, но с известна предпазливост, защото мразя да говоря глупости. Имам обаче някои преки и косвени наблюдения.

Първо, за мен това не е тайно общество. Ако погледнем сайта на Обединената велика ложа, ще видим, че те самите се стремят към оповестяване на своите ценности и области на работа, така да се каже. Има някакви тайни ритуали и т.н., които са си само за посветените, има си и някаква система за издигане в йерархията (градежи май се наричат), която само на тям им е известна... Но всеки масон има право да разкрие, че е такъв, само няма право да разкрива останалите си братя. Те ако искат, могат сами да го направят. Затова за мен това не е тайно общество.

Второ, ако се зачетем в документите им, всичко изглежда чудесно.

Интересно мое наблюдение от това което намерих особенно за българската обединена ложа е че повечето "посветени" се стремят към нещо по-добро. В смисъл такъв , че търсят съвършенство в своите действия.

Самото ти посвещаване изисква да имаш добро име в обществото и да си достоен мъж. Израстването изисква да покажеш високи нравствени, духовни и прочее постижения. Изисква се спазване на морала и закона, следване на тяхната философия, която изглежда... готина, примерно.

В началото на търсенето си , бях прочел няколко книги и бях нарочил тайните общества и т.н. като злото в нашия свят.

Да, всичко е чудесно, но само на хартия. На практика в ложите се приемат всякакви хора, като се пренебрегват истинските масонски принципи - единственото изискване е да имаш пари. Ложата става една група на (предимно) хора с различни бизнеси, които си правят взаимно услуги. Много от тях се разпореждат с обществени средства, харченето на които "поверяват" на фирми на братята си... Сами се сещате, че нито е достойно, нито морално да се облагодетелстват по този начин, но... Ето от тук идва лошият им имидж. Но като имаме предвид корупцията, в която гние цялата ни държава, може ли да се учудим, че и масонските ни ложи са се раз-ложили?  Хммм...

В тази връзка:

Но ми стана интересно , каква по точно религия изповядват , какво по точно търсят и искат да постигнат.

Не мисля, че масонството изповядва конкретна религия. В техните документи (вече не знам кои са публични и кои - не, но съм го чела) се посочва, че членството е достъпно за хора от всякакви религии, така че не е това основата, която ги обединява. Те дори не би трябвало да обсъждат такива въпроси, макар че от публичните документи се вижда по-скоро монотеистично ориентираната им философия.

видях че по базов модел много си преличат именно с Уика , за която разбрах без така да се каже "без да искам".

Според мен, по-скоро се доближават в някои аспекти до учението Кабала. Mасоните говорят за Великия Архитект на Вселената, като за единния източник на безкрайна енергия във Вселената - Кетер, по Кабала. Но той - Архитекта, принципно е освободен от религиозна дефиниция. Дори съм чувала, че в някои ложи изучават Кабала - може би зависи от конкретния градеж, който захващат братята - не знам.
Аз не съм запозната с Уика в детайли, но ми се вижда, че там е сбор от какво ли не. Но Уика е нова, така че ако има някакъв паралел с масонството, навярно идва от общата им връзка с Кабала.

Поста ти ми прозвуча като "Търся частен учител по магия" (шегувам се, да не се обидиш).
Предполагам, че и другите тук биха ти препоръчали да започнеш някой практикум, съответно можеш да поискаш достъп до закритите секции. Не знам какво точно имаш предвид под "специално внимание", но тук всички помагат и ти обръщат внимание, стига да питаш. Има и препоръчана литература, ако се поровиш.
 

Нормално ли е да се появява чувство на самота, докато си заобиколен постоянно от хора? А да усещаш липса на общуване сред множество от разговори; да имаш чувството, че говориш много, без да си казал нищо? Или пък графикът ти да е препълнен, почти да нямаш свободна врене... А да имаш чувството, че нищо не правиш и да ти е празно, монотонно, скучно...

Може постоянно да си заобиколен от хора, но въпросът е какви хора... Ако никой не предава и приема на твоята честота, нормално е да се чувстваш самотна. С други думи, при мен чувството на самотност зависи от това, дали хората около теб са "твоята порода". Социалните контакти могат да са повърхностни и общо взето да не ти носят удовлетворение, но все пак са за предпочитане пред изолацията - тя вече е опасна, предвид вродената необходимост от общуване. Но това се отнася по-скоро за формална среда, а не за приятелска такава, защото приятелите все пак си ги избираме.

Това което казва Цеци - че чувството на самотност е да не се чувстваш обичан, не винаги е вярно за мен лично. Често се чусвствам самотна с хора, за които знам, че ме обичат. При мен самотата е еквивалетна на чувството никой около мен да не ме познава наистина и да се чувствам неразбрана, да няма с кого да разисквам теми, които ме вълнуват. Повечето от хората в близкото ми обкръжение могат само леко да дращят по повърхността на моята същност и все пак да им е неизвестно какво става вътре. Това не значи, че не сме приятели - разчитаме един на друг, уважаваме се и си подкрепяме. Предполагам, че това е до характер - доколко си склонен да допускаш другите до себе си. И също зависи от това какви са ти очакванията при комуникацията с другите.

Какво за вас означава да бъдеш сам? Различно ли е от това да си самотен? Лошо ли, е добро ли е, кога и защо се случва, на кого се случва?

Да си сам не е непременно лошо. Дори понякога е необходимо. По пътя към себепознанието обикновено вървим сами и мисля, че колкото повече се доближаваме до същественото, толкова повече ценим времето, когато можем да останем сами. Но да си сам е обективна реалност, а да си самотен - субективно възприятие.


Не съм сигурна, че е емпирично доказано, но бих предположила, че необходимостта да си сам е в положителна връзка с интелекта. Примерно, ако погледнем в историята, генийте винаги са предпочитали да са сами. Е, на тях са им липсвали социални компетенции, което е друго, но все пак при тях изолацията е необходима. Не мога да преценя обаче за връзката между емоционалната интелигентност и самотата.


И накрая, случва се на всеки в определен момент да е сам или самотен. Както казва един приятел, такъв е животът.

Със сигурност нещата, които бях искала по време на онази ми автохипноза не се случиха. Мисля, че трябва да са били твърде "големи", а едно - че би следвало да почна с малки неща, и второ - че си еспериментирах просто.

EDIT: Shadow пише, че в състояние на автохипноза се достъпва само до собственото съзнание е такъв транс не се ползва за магически цели. Дотук добре - изглежда, че в моето състояние на автохипноза няма смисъл да си бърборя някакви неща, които искам, защото няма как да се случат в магически смисъл. Но аз се питам друго: ако например намерението ни е да постигнем нещо лично, да променим нещо малко в себе си, да се справим с някаква моментна трудност в работата и т.н., тогава мърморенето на себе си в състояние на автохипноза няма ли да има ефект? Окей, това може да не е магия, но един вид не си ли внушаваме да направим това, което е наше намерение? Само се чудя...

По отношение на гадаенето, използвах вчера картите. По принцип съм чела, че не бива да се задават едни и същи въпроси, освен ако няма промяна в обстоятелствата. Търсих отговори на някои нови въпроси, но и на предходни - в светлината на сегашната ситуация (която ми се стори променена). Отговора на един от въпросите беше същия, на друг се различаваше, а третия въпрос беше нов, така че... Предполагам, че във времето ще се разкрият нещата. Разбира се, водя си записки за всичко, което получавам като резултат. Не ми се иска да го описвам тук, а по-скоро да коментирам прогреса си. Мисля, че не отделям нужното внимание на картите като цяло.

Упражнявам техниките за контрол над мисълта всеки ден, а тази вечер ще пробвам да заредя сигил най-накрая. Хареса ми това, което Соломон беше направил - да заяви намерение да напредва по-бързо в магическата практика. Направих нещо подобно, само че се отнася до усвояване на знания, които да са ми полезни за кариерното развитие. По-късно ще кача снимка.
Не зная дали трябва само по един сигил да се  на упражнение? От една страна, дали би ми стигнала енергията за повече, а от друга - имам много силна зрителна памет и няма как да забравя кой за какво е. Макар че четох, че това не е задължителен компонент, просто не трябва да мислиш за него след това, за да не започнеш с когнитивния дисонанс... Ще опиша какво съм направила по-късно.

Liber MMM е само вид подготовка за съзнанието за навлизане в различни трансови състояния...в рамките на Liber MMM се тренират менталните ресурси, не е нужно да се опитваш да постигнеш магически транс - по-нататък има техники за това.

А нали LIBER MMM означава магически транс, контрол над ума, метаморфоза - сметнах, че и магическия транс е в тази част. А метаморфозата също ли не се тренира? Изчетох материалите и действително няма обособена самостоятелна тема за това, но в тази част за контрол над ума е споменат магическият транс, наред с останалото, все едно е необходимо да се прави. Също се казва: "В състояние на магически транс се упражняват видовете концентрации." Което за мен значи, че първо трябва да съм в това "работно състояние на транс", за да мога да правя концентрациите. Същевременно Shadow казва, че този работен транс - явно в LIBER MMM - се свежда до състояние на медитация или автохипноза. Така че ми се строи, че трябва да се упражнява някакъв транс... Но не споря, само си разсъждавам защо съм останала с такова впечатлнение.


Благодаря за разясненията и относно сигилите!

Цитат на: Llure в 19 Август 2019 17:39:54, Понеделник

Най-вероятно изпадаш в автохипноза...мдам... Стана ми интересно за този ти екпириънс...ще разкажеш ли ?

Може би не съм се изразила правилно. Под "този експириънс" нямах предвид, че съм на границата да се изпържа в илюзии за астрала, разни митични същества или подобни. Имах предвид експириънса по време на последното упражнение, който описвам по-горе, което явно е автохипноза. Или за нея имаш предвид да разкажа още нещо?

Техники за контрол над мисълта

От предишни занимания с медитация си знам, че ми е трудно да медитирам в легнало положение, защото заспивам. Ще опиша опита ми върху медитацията от преди старта на практикума. Успях да постигна някакъв род визуализация на седма чакра, или по-скоро на едно мърдащо слънце от бяла светлина на/над челото (макар че би следвало да си я представям лилава - такава я описват, за мен е бяло-златна). После прочетох, че според Shadow това е вид автохипноза. Не зная, но беше много приятно. Ефекта беше много нежно отпускане и прилив на енергия от тази позиция надолу по тялото. Тогава медитирах на широко, открито място сред природата, с лице към залязващото слънце и затворени очи. Бих определила това като някак релаксираща медитация, защото се чувствах изключително пречистена и спокойна след нея. На следващия ден подобно нещо се случи и в апартамента ми, но градските звуци неимоверно ме разсейват.

Започвам по същество: за упражненията ми след като започнах да чета материалите от настоящия практикум и съответно да работя по него.

Началните ми опити да се концентрирам върху кое да е от изброените - звук, образ и т.н., и евентуално да изпадна в магически транс вечер в леглото, са изключително неуспешни. Сякаш съзнанието ми се сковава от прекаленото желание да успея!

Спомних си, че преди време си бях навила на пръста да се науча да си виждам аурата. Лежах си в леглото в слабо осветена стая, вдигах си ръката към тавана с разперени пръсти и се втренчвах в разстоянието между пръстите, без да фокусирам взора в нещо конкретно. След известно време тотално спирах да мисля, а възприятията ми за това, което виждам, се променяха - появяваха се цветове, ставаше абсолютно тъмно в стаята... Помислих си, че може би това е бил някакъв вид медитация или транс, но в този случай желанието ми да го постигна сякаш ме отдалечаваше от желания резултат. Освен това, много ме затрудняваше, че не разбирам точно следното: концентрацията върху нещо си ли трябва да доведе до транс, или трябва да се поставиш в транс и после да се концентрираш? Въобще какво е чувството да си в транс? Медитация и немислене, или нещо друго? В поста на Shadow пише: в състояние на магически транс се упражняват видовете концентрации. А тогава, кое води до транс - неподвижност, немислене и дишане? Изобщо, транс и медитация едно и също ли е?

Първите три упражнения осъществих по еднотипен начин:
Сядам в поза лотус, като се облягам на нещо. Избрах тази позиция, защото се притеснявах, че ще заспя, но и в тази поза постигането на неподвижност не ми представлява никакъв проблем. Дишането спрях да го контролирам изцяло още по време на упражненията ми по медитация, защото опитите за контрол само ме напрягат и като цяло ми се вижда неефективно да се прави. Едиствено в началото правя дълбоки вдишвания, за да се настроя и да успокоя пулса (най-вече, ако съм била физически активна преди това). След това използвам дишането като обект, върху който да насоча вниманието си - просто го наблюдавам. За да се отпусна си представям, че се разтварям в пространството при всяко издишване. Така прекарвам 20-30 минути в опити да прогоня мислите си. Да, немисленето е трудничко, особено в края на деня, когато в главата ти се препъват сто неща едновременно.

В първите си три опита използвах концентрация върху звук и върху образ. Проблемът може би беше, че не знам дали съм била в магически транс, когато съм ги правила, защото ги разглеждах като способ да изпадна в такъв.
Концентрация върху образ: пробвах с визуализация на стъпала, по които слизах надолу, но това не даде ефект. 
За концентрация върху звук използвах природни звуци, защото ме успокояват и са ми приятни - за съжаление без особен ефект в началото. Успявах да прогоня за кратко мислите си, но пак се връщаха, та в крайна сметка първите ми три опита за контрол над мисълта представляваха едночасова борба с мисленето.

След три дни без особен успех, реших да извърша някакви ритуални действия като прелюдия към по-нантъчната ми работа. Не съм ги правила като част от упражненията, а като начин да се настроя. Направих следното:
Запалих една свещ и една ароматна клечка и ги поставих на ниска масичка на земята. Отново седнах в поза лотус върху няколко възглавници. Пуснах си племенна музика с тъпан и нисък мъжки глас и се заслушах в ударите на тъпана. Това ми помогна с частта с немисленето, но отново през цялото време беше една борба... Ароматната клечка не беше най-добрата идея на света, защото направи въздуха задушлив.
В началото пробвах със затворени очи, но прогонването на мислите ми беше трудно. На моменти успявам да не мисля за нищо и при малко повече концентрация в звука усещам някакво невероятно отпускане и теглене надолу в областта на малкия мозък. Бих го определила близко до пред или след-оргазмено усещане. Но макар да се опитвам да го задържа, трае няколко секунди и изчезва. Все едно тялото или съзнанието ми се съпротивлява срещу него и накрая завършва с нещо като побиване на тръпки. Нямам представа как да го определя, нито дали е опасно - може просто опитите ми да се "трансирам" да ми действат на нервната система?
Пробвах и с отворени очи да се втренча в пламъка на свещта, но той е ослепителен в тъмната стая, което ведно с дима от ароматната клечка доведе общо взето до фиаско. Не мисля, че заниманието ми имаше особен успех.

 


Сигили

Направих два сигила и смятам да се опитам да ги ползвам по предназначение утре, защото в момента се чувствам твърде изморена. Направих ги по метода със записването и зачекрването на повтарящи се букви и после изобразяването им на хартия. Не съм използвала магически азбуки, използвах кирилица. Не разбирам едно за сигилите - само мен и собствените ми действия ли трябва да касаят? Друг съфорумец беше опитал да накара братовчед си да му се обади, но не се получи първия път. Ако искаме неща, които някак засягат друг човек - например, майка ми да получи повишение, това може ли да действа? The shadow беше казал, че сигилите действат за дребни неща... Важността на дадено нещо за мен лично ли е критерият да се определи за голямо/малко?Мисля, че ще ми е трудно да забравя кой сигил за какво намерение е правен. Освен ако не направя, да речем, 20 за много кратко време, така че да не обърна внимание, или да ги задържа толкова дълго, че да ги забравя.

Осъзнато сънуване

Опитах една вечер преди няколко дни осъзнатото сънуване - преди да заспя си мислех за човек, който реших да сънувам и си заявих, че искам да го сънувам, и се получи от първия път. Но в самия сън не осъзнавах, че това е сън. Последното ми се е случвало преди - да осъзнавам, че сънувам, но непреднамерено. Все още съм скептична, че този ми единствен опит е валиден, затова ще пробвам пак. Може би трябва да мисля за човек, който е твърде маловажен за мен - вероятността да си сънувам важни за мен хора и без да се опитвам да го предизвикам е голяма. Или просто ще си намисля някакъв предмет, а не човек. За мен лично инструкциите относно това, кое се счита за осъзнато сънуване, не са напълно достатъчни, затова се опитвам да търся и в други източници.
А между другото, ще споделя нещо интересно, което ми се случва понякога. На сън успявам да се "пазя" от кошмарни създания (най-вече) с един вид мантра. Няма да казвам каква е точно, но съм успяла някак да я превърна във "защитно заклинание", което съм използвала няколко пъти съвсем преднамерено. Ето как го правя: сънувам нещо страшно - демон или зъл дух, че по някакъв начин иска да ми навреди. Тутакси насън се сещам за защитната ми мантра и започвам да я изричам срещу съзиданието в съня ми. Обикновено в този момент съм тотално изтръпнала от страх, но мантрата ми дава сила и се успокоявам, защото вярвам безапелационно в нея и закрилата, която ми доставя, така че овладявам ситуацията. Интересно, но не бих казала, че в 100% от случаите осъзнавам, че сънувам. Просто в такива много страшни моменти сякаш имам контрол да използвам мантрата си и нещата никога не се развиват по друг начин в самия кошмар - примерно, да хукна да бягам, да се крия или да се бия. Тогава бих казала, че субективното ми усещане е за осъзнато използване на мантрата.