Тъй като и на мен ми се е случвало нещо подобно - ще си кажа мнението. Спрях да общувам с най-добрата си приятелка преди 3 години. Причините бяха много, но важно е какъв е отзвука в бъдещето. В началото като спряхме да се търсим една друга, бях много разстроена. Чудех се има ли смисъл да възстановявам комуникация или не? Мислех си, че щом не ме търси, тя предварително е решила, че не сме най-добри приятелки вече. И стигнах до извода, че в този момент от живота сме на различна вълна. В крайна сметка, когато двама човека са на различно ментално ниво, тъй като според това ниво и околната среда е различна - тези двама човека попадат в “различни реалности” - самите обстоятелства дори могат да стимулират раздялата (както е при теб и мен). И това ми даде толкова много мир в душата. От тогава знам, че аз съм й приятелка със сигурност. Тя на мен също. Помощ не бих й отказала. Ако живота ни срещне пак - от моя страна сърцето и намеренията са чисти. За това се казва и “Старата любов ръжда не хваща” (може да се приложи и за приятелство според мен). Та, като стана дума за любов, някои вечери като медитирам и се сетя за нея - й изпращам любов и благодарност за това, че е била част от огромна ера в живота ми.
Моя съвет е - Увери се, че е добре на първо място. Ако си сигурна, че е добре, пусни я без да се противопоставяш. Приеми раздялата като част от живота и без много сантименти. Може би сегашното ти аз е израснало или така да кажа - качило е нивото
. Скоро най-вероятно ще привлечеш нови хора на същото ниво, с които да израствате заедно, да се променяте и пак да се разделяте. Когато една врата се затваря, друга се отваря. Всичко около нас е един цикъл, а наша работа е да намерим как да се радваме по пътя.