Та, да си продължа...


Да вметна и нещо друго. Два дена след случката с хомеопатията, докато съм на работа, решавам да споделя на Цеци какво се е случило...И както съм някакъв напрегнат и изтощен, след 10-ина минути нещо в мене почва рязко да се променя - мускулите ми се отпускат, успокоявам се, става ми едно ведро, топло, готино...и си викам ''това трябва да е Цецито''. Веднага й пиша и я питам дали ми бае, защото се усещаше точно като баене. Вика: ''не, просто ти дадох малко енергия, че да се справиш с колежката по-бързо и ефективно''...Та, както виждате, Цеци ми е спонсор номер 1 в черномагьосническите деяния.    Но решавам да не използвам енергията за магии сега, а само да наблюдавам какво се случва. Много съм търпелив.


След няколко дена - на каса сме със същата колежка, пак ми е неадекватно, не се чувствам добре...обаче вече ми е писнало и решавам да направя нещо. Нещо, колкото да видя дали нещо ще се промени, ако извърша някакво вмешателство. Експеримент. Между другото, голям съм експериментатор. Можеш да ме навиеш да експериментирам почти със всичко. Е, има си неща, които не бутам. Но да - почти всичко. Стига да имам времето и енергията. В случая, леко й побутнах корема, по-скоро частта с храносмилателната система...така да се каже...безобидно вмешателство, за секунди (все пак не пробвайте вкъщи). След има-няма 5 минути, колежката заяви, че я боли корема и отива да пуши. И така 2-3 часа беше с коремобол. Но не е като да се е превивала от болки - повече мрънкаше, отколкото я болеше...обвини храната.


Но тогава се случи нещо, което и очаквах да се случи. Мацката докато се върне от фас-паузата, аз вече бях почнал да се чувствам по-добре...по-лек, по-на себе си...а след време още по-добре.




Работата е там, че аз съм сравнително нов на работа, неопитен. А тя е опитна - тя е най-най-най-знаещата. Пф. И следи зорко всяко едно мое движение и ме съди в мислите си. Понякога и не само в мислите си. Съди усилено, щото е крива, нали. Вниманието й е постоянно върху мен. И аз го усещам. Ето тук е важна частта със сензитивността, която споменах в началото. Усещам й постоянното внимание върху мене и това доста ме напряга (някои хора не усещат/ не им пука). Но когато почна да я боли корема, това се промени. Вниманието й вече не беше насочено върху мен, а върху болката - мислите й бяха заети с това да се чуди защо я боли и какво да прави по въпроса. И аз едва тогава имах време да се отпусна и да подишам малко...


Това е за аспекта със сензитивността...След още няколко дена пък направих и нещо за аспекта с енергията...Но пак ми омръзна да пиша и ще разказвам друг път (при мене писането става малко бавно)...




 

Здравейте! Пробвах наричането няколко пъти по мой си начин. Гледах да съм в добро настроение. Не ми се получи изцяло... Аз изричах нещата които искам да ми се случат, съответно използвах думата" искам". Тези дни някъде чух, че трябва да си ги казвам или представям като вече случили се и без искам. Да ги изговарям като реално случили се завършили действия... Има ли нещо такова?

О, да. Научиха ме да не бъда рехабилитационен център на повикване. 

Звънни ѝ и я питай в прав текст за причината да не отговаря толкова дълго. Аз съм против притискането и искането на обяснения, но като нейна най-добра приятелка откакто е родена, можеш да ѝ поискаш сметка за такъв игнор, а дори и да ѝ се скараш по приятелски. Нямам и грам съмнение, че отвътре ще ти дойде да тръгнеш с някакъв порицателен заповеднически тон, така че не виждам и вариант да я засегнеш без да искаш.