16
СВОБОДНА ЗОНА / Re: Бар "Таласъми, вампири и други твари"
« -: 21 Октомври 2020 01:48:01, Сряда »
Днес ще направя голямата Аркана и утре ще се опитам да завърша малката
От тук може да видиш всички публикации на този потребител.
И това е ако си от този тип. Има хора, които не изпитват нужда от връзка и цял живот се чувстват прекрасно сами. Или поне така казват.
Аз лично не приемам, че самодостатъчнотта е независимост. Обикновено (най-вече жените) като деца са зависими от родителите си, а като големи от децата си, защото едно дете е отговорност и...
Да си станете самодостатъчен, за да си намерите гадже. И когато това стане ще има двойка от двама самодостатъчни индивида които са щастливи заедно, но си имат и свой живот и интереси.И като опряхме до личния живот и интересите...Да си си самодостатъчен значи да можеш да се забавляваш и сам. Откачам когато чуя някой да се жалва: "Скучно ми е." . А сега с тази карантина всеки втори се жалва, че му било скучно като не може да се среща с приятели и да е вечно в екшъна. Пусти социализъм за вас!!! Когато бях дете и кажех, че ми е скучно в отговор получавах: "Ти толкова ли си проста, че не можеш да измислиш какво да правиш?" или "Намери си хоби, чети книга, свърши нещо...". И това не само от мама и тате, а и в училище. С времето така свикнах винаги да правя нещо което ми харесва, че на моменти си мечтая за малко скука. Т.е. аз съм си напълно самодостатъчна.И между другото самодостатъчните хора са по-желани и обичани. Защото те живеят на принципа: "Хубаво ми е с теб, но мога и без теб!" и когато един човек живее така отсрещния малко си прави сметката дали да злоупотреби с чувтвата му, защото прошка няма да има.
Аз съм много наивна,ама много. За жалост се разкривам пред хората много лесно.Понякога сама на себе си се ядосвам,защото винаги си патя,казвам си,че повече няма да се разкривам,няма да помагам на този и на онзи,няма да споделям (бла,бла) и накрая дори този,който ме е предал да ме помоли за помощ, аз пак ще помогна и пак ще си изпатя.Наскоро една "приятелка" такива мизерии се опита да ми направи,че просто не е истина.Чувствам се толкова зле,защото въпреки,че я познавам от година,аз все вярвам,че хората са добри и когато се запозная с някого,въпреки че виждам само червени лампи,ама направо като светофар,аз пак си знам моето- Не,този човек е добър,не би ми навредил,след като аз нищо лошо не му правя. Когато се запозная с някого,съм забелязала,че само след около 30 минути,прекарани с мен, веднага започват да ми споделят много лични неща и накрая се чувстват добре,знаейки че ще им пазя тайните. Странното е че аз явно не мога да разпознавам хората какви са. Не,всъщност аз ги разпознавам, но въпреки червеният светофар,който стои пред мен,аз пак си знам моето.