Ами тролчетата могат да филмират само останалите българи, защото чехите могат да мислят и както споменах масово се занимават с магия. На 130 души в завода българите сме 12 човека. Дали ще могат да ми навредят?

Аз повишавам тон само на хора които обичам. Овиквам ги по всички правила и те влизат в пътя.С такива гадове подмолни дето ми говорят зад гърба не повишавам тон. Там просто с усмивка обяснявам на всички каква е ситуацията от моята камбанария. Съответно онея ще почнат да се пенят и крещят, а аз ще продължа да се усмихвам и да питам "До тук нещо излъгах ли?".
Цар съм на провокациите! И предимството ми е, че винаги казвам истината, че мога и да я докажа.Съответно нали се сещаш, че днес като отида на работа и пред всички кажа, че вчера най-на края съм разбрала каква направила на колегата и после питам най-невинно "На тоя неграмотния ли да му правя магия? Като ми гледате мъжа, дали бих погледнала него, че и магия да му правя?" и всички ще легнат от смях, а семейство идиоти ще побеснеят.

Що няма дежурен барман по нощите?
Мога да си налея и сама, но на кого да си изплача мъката? Щото те нали барманите са за това...
Ха, едно таласъмище седи в ъгъла.  Имам си слушател...
По Коледа комшията в общежитието ме обяви за черна вещица. Аз не отрекох щот не обичам да лъжа. До тук добре, но ме обвини и че съм му правила черна магия. И колкото и да го питах какво съм му направила отговор не получих. Само със жена си спряха да ми говорят и после се изнесоха. Ама работим заедно по дяволите и ми се налага да ги гледам ежедневно. Съответно последните три месеца видиотеното семейство не пропусна да информира и чехи и българи каква съм вещица гадна. Чехите паднаха от смях, защото при тях всеки втори се занимава с магия и както ми обясни едната колежка (познайте как се разбрахме с моя лош чешки)... Та колежката ми каза, че видяла, че вдигам защита само при атака, но иначе съм като отворена книга и можела да види, че не си ползвам способностите за вреда. Много се впечатлих между другото и се уговорихме като падне карантината да се срещнем и обменим опит.Българите обаче се вързаха на семейство идиоти и в понеделник вечер шофьорина ни само дето не наби жена си, че дошла в моята стая да пие кафе с черната вещица видиш ли. И крещя като изумен. Аз пък стоях и го гледах и се чудех дали пък да не го предизвикам да ме удари и после да ми плаща цял живот, защото тук дето имат закони, ами ги и спазват. Ама ми дожаля за жена му и детето, защото тея пари ще ощетят тях...
И днес за капак кифлата от семейство идиоти не ме вижда в почивката, че съм зад нея и обяснява на друга една българка, че съм направила магия на мъж и да ме сънува и бълнува. Като чух се задавих с кафето. Ама поне научих какво си мисли идиотина, че съм му направила. И първата ми мисъл беше да попитам кифлата на кого да направя магия да ме сънува и бълнува? На некъпаният и мъж (живяхме в един апартамент и... ами къпят се веднъж седмично) дето е с осми клас и е кух като лейка ли? Ако ще карам някой да ме сънува ще е някой умен, интелигентен и чистоплътен. Ама в крайна сметка си премълчах, за да не я злепоставя кифлата.
И сега стоя по нощите и не мога да заспя от бяс. Бяс срещу мене си, че съм станала такава мекушава патка и вместо да ги отвея всичките, аз съм се загрижила за тях...
Май ми е време да вляза в бойна магия и да си развия малко злоба.
И още едно говедо ме ядосва и ми иде да му откъсна главата, ама приятел и го обичам по дяволите та се въздържам... Само почвам много да се съмнявам в магическите му способности. А може пък водката да му идва в повече и вместо да ми надникне в душата да си провери съмненията се доверява на алкохолните делюзии.
Изплаках си болката. От утре ставам ЗЛА!!!
На шофьорина и колегите дето съм им черна вещица свят ще им се завие от мен. Изобщо няма да ползвам магия да им навредя, мога да го направя само като си отворя голямата уста и започна да говоря и аз. Тея глупаци не си струват енергията ми.
За говедото дето ми е приятел ще ползвам цялата си магия не за друго, а да го залича от съзнанието си. Не ми трябват приятели които не ме познават!
Лека ви нощ!

Ако може да обясниш какво е взаимодействието между твоята благодарност и неоптимално работещите машини?

Аз също ползвам често тази техника. Особено когато ме ръгнат на машина която се разваля през час и точно днес нямам нерви да търпя техника.Общо взето изразявайки благодарност (патерица или ритуал ако щеш) активираш своята енергия и я влагаш в машината да поработи още малко.По-добро решение е да се купят нови машини, но първо трябва капитал който някак трябва да се изцеди от старите и опираме до благодарността.

Магията не трябва да се разменя за пари! Нито обучението, нито самата помощ от магьосника. Парите я опорочават. Аз лично не познавам качествен маг който да е богат. Тези които използват магията да печелят накрая си плащат с лихвите.
И да, когато си готов за едно знание идва и учителя който ти е нужен.


Аз не съм маг, аз съм проста селска вещица. И през годините имах много учители, и сега имам и се уча. Най-добрият като учител за мен си остава Тери Пратчет (светла му памет). Той толкова добре е вникнал във същността на магията, че ме изумява. А и най-добрите техники съм усвоила пак от неговите книги. Като ги погледнеш са просто фентъзи приказки за свят Диск, а като зачетеш са си учебници по магия.

" — Ще ми се ти да не вършиш това, Тиф. Та ти още нямаш шестнадесет, а те гледам как все тичаш наоколо да кърпиш, превързваш, бабуваш и кой знае още какво. Не бива да правиш всичко това.
 — Да, знам.
 — А защо го правиш?
 — Защото другите не могат, не искат или просто не го правят, ето защо.
 — Но това не ти е работа, нали?
 — Аз го правя да ми е работа. Аз съм вещица. Това е нашата работа. Когато на никого не му е работа, тогава е моя работа — на един дъх изрече Тифани.
 — Да, но всички мислехме, че става дума за хвъркане с метли и тем подобни, а не за рязане на нокти на старици.
 — Хората не разбират какво трябва — въздъхна Тифани. — Не че са лоши. Просто не се замислят. Само виж старата госпожа Чорапа, която си няма нищо на този свят, освен една котка и колкото си щеш артрит. Вярно, хората ѝ носят по нещичко за хапване, но никой не се е сетил, че ноктите ѝ са толкова прораснали, че са се забили в обущата ѝ — не е могла да ги свали от година! Ако е нужна храна или китка цветя, местните са наистина отзивчиви, обаче не може да се разчита на тях, когато нещата се поовапцат. Вещиците забелязват тези работи. Е, да, има хвъркане напред-назад, така си е, но то е най-вече бърз начин да стигнеш дотам, където нещата са се оплескали.
 
 Баща ѝ поклати глава.
 — И на теб ти харесва да правиш това?
 — Да.
 — Защо?
 Тифани трябваше да помисли, а баща ѝ не сваляше очи от лицето ѝ.
 — Ами, татко, нали си спомняш, че баба Сболки все казваше: „Нахрани онез, що гладуват, облечи онез, що студуват, говори зарад онез, що са без глас“? Е, според мен тук може да се добави и „клекни зарад онез, що не могат да се наведат, протегни се зарад онез, що не могат да се изпънат, почисти зарад онез, що не могат да се разшетат“, не мислиш ли? И понеже понякога се случва да имаш добър ден, който компенсира всички лоши дни и макар и за миг чуваш как светът се обръща — додаде Тифани. — Не знам как да го обясня по друг начин.
 Баща ѝ я погледна със смесица от гордост и недоумение."
 

"Понякога законното и редното не е едно и също нещо. И понякога си трябва вещица, за да открие разликата."


"Те знаят, че хората имат нужда от вещици от някой неуниформен, който разбира разликата между доброто и лошото и кога доброто е лошо, а лошото — добро. Светът има нужда от хора, които вървят по ръба. Има нужда от хора, които могат да се справят с малките гафове и неудобства. С всички онези дребни проблемчета. Все пак почти всички сме хора. Почти през цялото време. И почти всяко пълнолуние капитан Ангуа идва при мен за цяр за отекли лапи."


"Това беше проблемът с вещерлъка: изглежда всички имаха нужда от вещиците, но мразеха факта, че е така, и тази омраза към факта някак си преминаваше и върху човека. Тогава хората започваха да си мислят: „Коя си ти, та да имаш тия умения? Коя си ти, та да знаеш такива неща? Коя си ти, та да се имаш за нещо повече от нас?"."

"Вещиците рядко се ядосват. Цялата тая работа с крещенето всъщност хич доникъде не води.
 След поредното притихване Летиша се обади:
 — Ако това е вярно, май не ставам за вещица. Аз понякога се ядосвам.
 — О, аз почти непрекъснато се чувствам направо бясна от яд — призна Тифани, — но просто го скътвам някъде, докато мога да направя нещо полезно с него. Това е особеното при вещерлъка… и магьосничеството, в края на краищата. По принцип не правим магия, а когато я правим, обикновено я правим на себе си. Слушай сега, замъкът е точно пред нас. Ще те оставя на покрива и, честно казано, нямам търпение да видя колко е удобна сламата.
 
 — Виж, аз наистина много, много…
 — Знам. Каза го вече. Каквото било — било, но ще трябва да оправиш бъркотията, която сама си забъркала. Това е другата особеност на вещерлъка. Така си е.
 „Мен питай!“ — додаде на себе си тя."

Цитатите са от:

"В черно като полунощ"
Тери Пратчет

Вече разбрах поста ти. Благодаря!
И си права...

Анализирам и структурирам съзнанието си .

Това не го прави точно преди програмиране. Прави го когато медитираш. И когато го докараш до положение да достигаш до нужното състояние на съзнанието за секунди ще правиш и бързи и ефикасни програмирания.