Не ревнувам половинката си. Вече -не! Той ме ревнува, но с мярка. И всичко защото една вечер му казах, че ако ще ми ходи по цели дни крив и нервен, само защото е хвърлил око на колежката... А криворазбраното му чувство за морал го спира да бъде с нея... Ми няма да стане така като я мисли, аз да му понасям лошото настроение. По-добре да отиде, да си изживее емоцията и да си дойде спокоен. От него искам само дискретност, както и от себе си ако попадна в такава ситуация.

Хеката, според мен ревността е страх някой по-добър от нас да не ни измести. И това не само във връзката. Това е и в приятелствата ни, в службата...
 От друга страна ако аз съм скъпа на някой, няма значение, че около него има други по-добри и по-по-от мен. Моето местенце в сърцето му ще си остане само мое. Аз имам много приятели и всеки си има специално място в сърцето ми, което друг не може да заеме. Двама от тях са ми най-скъпи... И не защото са по-добри от останалите (и двамата са криви и ме тормозят - с цялата си обич естествено). Но тяхното място никой, никога не може да заеме. Това не значи, че понякога не ги ревнувам -ревнувам ги. И те ме ревнуват, ама го преодоляваме.
 Това е... Мисля, че ревността е страх, да не ни измести някой по-добър от нас.

Аз пък съм ревнива... С времето се научих да го преодолявам и да гледам с насмешка на ревността си, но... По някога си позволявам малко здравословна ревност. А най-много си ревнувам котката... Тя си е моята котка, аз я храня и гледам, а тя... Дебне половинка да си легне и му ляга в ръцете и мърка... (това в кръга на шегата)
 Друга ми беше мисълта...
 Последните два месеца имахме доста събирания с колектива и ми направи впечатление едно съревнование и ревност м/у колежките. Ревността беше насочена към шефа. Всяка се стреми да му е фаворитка и в стремежа си да е любимката на шефа се настройва срещу другите... За тази ревност ми е думата...
 Аз нещо нямам амбициите да съм му любимка на шефа. Достатъчно ми е, че той е коректен към мен и му отвръщам със същото. Но тази надпревара и ревност водят до... Абе разгарят се едни войни на тихият фронт... направо си е страшно...

Всеки човек в определен момент от живота си е усещал  парещото пробождане на ревността – когато се появява съперник/ца и заплашва да отнеме „неговото“. Тогава ни обзема  страх, омраза към „натрапника“,самочувствието ни е смазано…Какво е всъщност ревността, „добро“ или „зло“ е тя, от къде идва, какво стои в основата и?
 Ревността съществува още в най-ранна възраст. Дори едно съвсем малко дете започва да ревнува, когато в семейството се появи друго дете. Ако имате куче, сигурно сте забелязали как то ревнува,когато погалите друго куче. В ревността се крие най-дълбокото желание да се чувстваме важни, ценени, специални, единствени, обичани. И когато се появи някой
 „съперник“, който би могъл да ни отнеме това усещане за важност, ние започваме да ревнуваме. Чувстваме се застрашени, страхуваме се, че ще загубим мястото си, което сме заемали до сега, страхуваме се, че ще престанем да бъдем значими и обичани и ще бъдем изтикани на заден план. Този страх предизвиква дори омраза, отмъстителност към този, който е „дошъл да отнеме нещо наше“.Защото всъщност най-дълбокия стремеж , заложен у човека, е: Желанието му да бъде ВАЖЕН
 Та да си поговорим за ревността… Но не само за тази към половинката ни, а към приятелите ни, към децата ни… Защо ревнуваме? От страх да не ги загубим или от страх, че някой ще бъде в техните очи по-добър, по-умен и по- от нас?

А аз си го влача вече две години кокошия трън. Уморих се да ходя по лекари. Дават мазила, той пада и после пак се появява. Съжалявам, че вече по аптеките няма адски камък (май сребърен нитрат го водят). Ей това е нещото дето го маха кокошия трън. А горенето с азот и др. такива, поне при мен не действат.

огледало, на всеки човек дадена местност действа по различен начин и това я прави за един "вълшебно място", а за друг... ами просто местност. Дори и да направим списъка който искаш, това не значи, че местата в него са вълшебни и, че на всички ще въздействат по един и същи начин.
 Аз обожавам борови гори. Всяка пролет когато новите шишарки са още мънички и лепкави ходя в горичката до лозята и стоя с часове да се надишам на упойващия мирис на борова смола. Това за мен е... не просто вълшебно, а божествено. От същият този аромат обаче на приятелката ми и става лошо... Та ето как за мен тази горичка е вълшебна, а за нея ужасна.

Ако си дете нямаш ли чувства които могат да бъдат наранени, а от там и малко по малко да почне да се уврежда психиката?

Казваш, че баба ти с която живееш не те иска... Сънят може да е реакция на това и други проблеми при теб. А ако наблягаш и на фантастика и филми на ужасите... кошмарите са неизбежни.