1452
« -: 29 Януари 2014 15:30:56, Сряда »
Да си опиша срещата с моите животни на силата. Очаквах само едно, но...
Издебнах да съм сама в къщи, взех душ и се разположих натопло до печката. Запалих тамян понеже етеричните масла ме приспиват, а тамяна ме успокоява, но държи умът ми буден. Не пуснах музика- пращенето на дървата в огъня ми е достатъчно.
Отпуснах се... Намирах се в гора, вървях боса през нея. Слънцето прозираше през клоните на дърветата и ме топлеше. Излязох на поляна (доста голяма) и седнах на някакъв камък в средата и. Изпънах се с подпрени назад ръце, за да се насладя на лъчите на слънцето. От гората започнаха да излизат разни животни, но
никое не ме доближи. Имаше зайци, сърни, елени, даже някаква мечка излезе, но и тя не ме доближи. Просто си стояха в края на поляната и ме наблюдаваха. Не изглеждаха уплашени или впечатлени от присъствието ми, но и не ме изпускаха от поглед. По едно време слънцето се скри от ято гарги. Летяха в кръг над мен и ми правеха сянка. Един гарван се отдели от ятото и кацна пред мен. Подадох си ръката и той се премести на нея. Красив гарван. Мисля, че им казват Гарван-гробар. С голяма и широка глава, здрав широк клюн и катранено черни очи. Перата дълги и му стоят като мантия когато е кацнал и с прибрани крила. Погледахме се известно време и той отскочи и ми кацна на главата (като шапка), а останалите
гарги накацаха наоколо. След това чух шумолене в тревата. Поогледах се... Към мен идваха змии. Много змии. Нямам идея какви бяха... бяха пъстри и не ме плашеха. Просто дойдоха и се увиха около мен - по цялото ми тяло. Имах чувството, че съм в броня от змии. Кожите им хладни и приятни на фона на прежурящото слънце и усещах такова спокойствие сякаш съм защитена от всичко. И в момента в който мислех, че по-голямо блаженство няма... накацалите гарги направиха път на глутница вълци. Вълците ме обградиха в обръч, а един от тях се отдели и сложи глава на краката ми - както си бяха в змии целите ми крака. Интересно,
че нито змиите, нито вълка се притесниха. Постояхме така, помилвах вълка и той и глутницата му си тръгнаха. После сеоттеглиха и змиите. Успях да пипна и помилвам всяка от тях. Накрая останах с гарвана на главата и ятото. Свалих леко гарвана от главата си. Сложих го на ръката си, погледахме се още малко (направо потъвах в очите му). Целунах го по главата, а той изграчи и отлетя повеждайки ятото. Постоях още малко на камъка
да ме нагрее слънцето и... и се събудих. А тамянът уж беше, за да не заспя...
Аз честно казано очаквах някоя котка, че са ми любими, а то... Змии, гарги и вълци.... За вълка зная от години и затова ми е татуиран на рамото, но змии и гарвани...
Трябва да ровна да видя как ми помагат като животни на силата...