stanko, картите могат да ти покажат какво би могло да стане, но решенията вземаш ти. Съдбата отрежда примерно с кого да се срещнеш, но не казва как ще се развият отношенията ви - това си зависи от теб и отсрещния. Винаги решенията са твои.
 Извинявай, че малко набързо и може би неясно обяснявам, но нещо ми е уморено.
 Утре с удоволствие бих ти отговаряла на въпроси за гадателство. Гадаенето с карти ми е слабост и мисля, че ще мога да ти дам отговори на въпросите.

drosselbard, аз си мисля, че ние влагаме вибрация и смисъл в думите и конкретно името. Или по-точно всеки влага различна вибрация в дадено име. Аз се казвам Цветана и обикновено ми викат Цеци, но ми казват и Цвети, Цветанка (тогава побеснявам) и т.н. Но всеки влага различна вибрация в името ми и според това каква вибрация влага отсрещният се определя моето отношение към него. Един вид името няма някаква собствена вибрация ( то си е име -дума), но от това каква вибрация влага човека отсреща в моето име или в обръщението към мен (прякор, умалително), аз разбирам неговото отношение към мен, което пък и определя моето към него. Затова не ми харесва да ми говорят без обръщение.
 Вземи домашните любимци например... Моите котки едва ли разбират какво им говоря, но много точно усещат интонацията ми и реагират адекватно. Така, че ние зареждаме думите с някакъв смисъл, не те нас.

Ако изграждаш мнение за отсрещния според името му... някак несериозно ми звучи. Аз си имам много Иванки в обкръжението. Някои от тях направо не понасям, но други пък са ми толкова близки и скъпи... Само по начина по който казвам Ваня, ако ме познава човек вече знае за коя точно Ваня мисля в този момент.
 И drosselbard, казваш, че те е подразнило в един момент, че човекът до теб е поискал да узнае името ти. Сторило ти се неважно и т.н. За него е било важно. И не защото името определя характера, а защото те е почувствал близка и е искал да узнае всичко за теб. А взаимното опознаване все пак започва от запознанството. Започва със: "Здравей, как се казваш?"
 Аз пък винаги съм имала проблем с това да си измисля ник някакъв за разни форуми... Не, че нямам достатъчно фантазия, но ника не съм аз. И се опасявам, че или ще го сменям през ден или ще го забравя, затова и винаги се регистрирам с името си. А името си не винаги съм харесвала. Като дете имах две съученички които ми бяха адашки и бяха толкова надути и злобни, че покрай тях си бях намразила името. После порастнах, научих, че не името ме прави мен, а аз правя името си и сега не просто си го харесвам, а си го обичам моето име.

Честита Баба Марта!
 Ето какво намерих за мартениците:
 КАКВО СИМВОЛИЗИРА МАРТЕНИЦАТА
 Мартеницата е символ на здраве, дълъг живот, плодородие и изобилие. Изработва се от усукани памучни или
 вълнени конци. Основните цветове са бяло и червено.
 Белият цвят на мартеницата първоначално е символизирало мъжкото начало, силата, но
 по-късно под въздействието на християнството, цветът обозначава
 радостта, красотата, чистотата и непорочността. Белият цвят е цветът на
 Христос.
 Червения цвят е женското начало, здравето. То е знак на кръвта, на зачеването, на раждането. Първоначално женските сватбени
 носии са били червени.
 Синият цвят е свързан с небето и водата. Той е белег на божествена вечност и аристократичност.
 Зеленият цвят е символ на плодородност, възраждане и празничност.
 Мартеницата, включва различни елементи и символи - черупки от охлюви /
 за здраве и сила/, мъниста /против уроки/, парички / за благополучие/.
 Когато се прави мартеница, тя трябва да се усуква наляво.
 ОБИЧАИ НА 1 МАРТ
 Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си
 червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те
 пазели къщата, да не влезе в нея злото — болести и немотия. Като ги
 видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.
 
 Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци — мартеници,
 които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците
 трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците.
 Невестите носят мартениците отдясно, момите — отляво. Ергените ги носят с
 разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, за да не се
 развяват по седенките.
 Мартениците пазят човека от уроки и болести; свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел, лястовица или
 разцъфнало дръвче и след като се свалят, се закачат на разцъфнало (или
 зелено) дръвче. По други места я слагали под голям камък и след девет
 дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е
 богата с овце, ако има други по-едри буболечки — сполука в крави, в
 едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата "гадалушка". Другаде я
 хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.
 
 В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март броените дни — по
 тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и
 друг обичай — избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22
 март и по него познава каква ще му е годината — ако е слънчев, ще е
 успешна; ако вали и времето е лошо — ще има трудности.

 огледало, не можеш... Приятелката ми на времето отказа да я заведа на психолог, а я молих, много я молих. Беше в депресия, после се пропи и се обеси. Вече 4г. я няма и това защото майка и си мислеше, че тя ще и помогне, останалите ни приятели също. А тя имаше нужда само от компетентен специалист.

огледало, проблемите не изчезват, те се решават. И аз си имам проблеми, и аз по някога мрънкам на рамо на приятел, но после (веднага след мрънкане) се стягам и ги решавам. Та ако твои близки не седнат да си решат проблемите, а само хленчат колко са нещастни... ами те проблемите ще се трупат още и още.

огледало, те и на мен не ми тежаха, но откакто спрях да си говоря с тях за проблеми, животът ми стана по-весел и по-добър.

Само в България все още хората мислят, че ако ползваш услугите на психолог си луд, което е жалко и глупаво като мислене.