Мило listentothewild, много ти благодаря за приятелство! Човек се учи до като е жив! Много уроци научих научих в тоя живот, но има още да уча! Благодарна съм, че те срещнах!

Здравей Те, благодаря за приема! Силно се надявам, че може тук да намеря отговор на въпрос който си задавам от 7год.!Преди 7год.се разболях от така наречения сега корона вирус но от неадекватно лечение се превърна в бактериална пневмония, бях приета в болницата в много тежко състояние. Плюех гной, бях пълна цялата с нея, 42кг. бях с 3кг. гной и вода в мен! По думите на лекар толкова тежък случай не са имали повече от 15год.и шанса да оцелея е почти нулев. Започнала съм да развивам и някаква левкемоидна левкемия, с една дума да се приготвят за най лошото! Аз нищо не знаех за тези неща само наблюдавах някаква суетня около мен! Преливане на кръв, плазма, източване на гной, вода, лечение и след 4 месеца излязох от болницата жива, здрава силно казано с тумор между белия дроб и плевра с петна по дроба но жива! След това разбрах какво са каза ли лекарите, че почти съм нямала шанс да оживея! Но най странното, че аз нямах това чувство, че умирам, напротив мислех, че до 10 дни ще съм излекувана и в къщи! Но в последствие разбрах, че нещата са били много зле за мен и шанса да оживея нулев, много малко са оживявали от това! И възникна този въпрос във мен ЗАЩО НЕ УМРЯХ? ИМАМ НЕЩО КОЕТО ДА ДОВЪРША, ГРЯХ ЛИ ДА ИЗКУПУВАМ? ЗАЩО? Нямам мъж, нямам деца, за да кажа, че видиш ли заради тях! Мислех, че имам дълг към един мъж, че може би заради него, че го бях оставила в труден за него период на възстановяване! Потърсих го, събрах ме се отново, 5год.търпях болна ревност, обиди и клетви за смърт на майка, баща, сестра, брат! Търпят защото си бях втълпила, че изкупвам нещо, не живеех ме заедно и не е имало физическо насилие а вербално с клетви за смърт! Но най странно беше че мен ме беше страх за него, и му казвах да спре да ме кълне, че ще му се случи нещо лошо! Търпях 5год.но търпението ми свърши разделихме се и два месеца по късно той почина! Сега си мисля, че ако не бях го потърсил щеше да е жив! Усещат, че не трябва да ме кълне, че ще му се случи нещо лошо, че АЗ НЕ УМРЯХ А ОСТАНАХ ЖИВА ЗА НЕЩО КОЕТО ТРЯБВА ДА СВЪРША, ДОВЪРША, НАПРАВЯ НЕ ЗНАМ! Не зная защо, но ме е страх да допусна някой до себе си, че ако ми стори нещо лошо после плаща и то с най лошото, вече са 4ма!Може и да си внушава, но всеки от тия 4ма ми причиних страдание и сега не са тук на земята, не съм им пожелала нищо, не съм ги клела! Но през тия 7год от както живея този втори живот, ако някой ме нарани по някакъв начин му се случва нещо! Може ли да ми даде те съвет, отговор каквото и да е!