Т.е. да го разбирам като... да хармонизирам себе си, намерението, начинът за постигането му, изписването и... общо взето тези неща със себе си?

Сянка, 
пооспамихме темата, ама приличаме си явно всички тук.

Благодаря, Сянка!
Хайде да започваме. 

И аз ще се включа.

Цеци_Вихронрав, трябва даже да дадеш точно приготовление на крема, тъй като е страхотен.
Аз го ползвам, когато се наложи и съм доволна. Но пък знаеш за колегата, който ти разказах, че се изгори в кухнята с гореща вода. Дадох му крема (макар и няколко дни по-късно), маже се и снощи даже говорихме, че белезите започват много бързо да се скриват.
Сега друг колега се е изгорил с една тава, докато вадил. Та, и той минава през вълшебното кремче и... Да видим след няколко дни какво ще разкажа, макар че аз вече наистина не се съмнявам в свойствата на това чудо. 

Просто някои хора обичат да си гъделичкат егото. Харесва им да са в устата на "приятелите си" - някак благославяни, по над тях. Забелязала съм, че този тип хора сякаш с хвалебствията, които получават се "хранят".
А за мен скромност си е да знаеш какво имаш, какво можеш, ама да не го набиваш в очите на всички. Наглост ми идва баш онова - аз това мога, аз така правя, аз съм по-добър, аз съм над теб... Аз, аз аз!

И на мен ми харесва дискусията, но се замислих, че отмъщението не е само насилие. Можеш да отмъстиш по много по-подли начини, мисля. Все пак, ако отцелиш слабото място на гадината, която те е прецакала, то със сигурност ще го заболи повече от единия бой.
Конкретен скучай на отмъщение за себе си не се сещам, ама често им казвам на познатите или колегите ми да се радват, докато викам (като ме ядосат), защото само си викам и толкова. Ама млъкна ли, те това не е добре.