Публикувано от: theshadow в 5 Ноември 2016 11:49:02, Събота
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 5 Ноември 2016 20:05:02, Събота
Първоначално започнах както си пише по дебелите книги, с лежане неподвижна и изчакване мозъкът ми да се опразни от към мисли. В повечето случаи заспивах и бях щастлива ако сънят не ме повали...
После се сетих за "отнасянето" на баба ми и ми стана ясно, че те това отнасяне си е баш медитация и пробвах. Т.е. пробвах същото като в книгите, но без неподвижното стоене или лежане, а докато върша някаква сравнително монотонна работа която не изисква мислене и се получи. Сега използвам всеки момент в който върша нещо монотонно и досадно да медитирам. Така хем времето минава по-бързо, хем покрай медитацията ставам някак... Не по-малко проклета, но поне по-малко заядлива.
Публикувано от: Solomon в 6 Ноември 2016 19:21:49, Неделя
- просто поставям главата си на масата, оставам неподвижен и изпразвам главата си от мисли. Понякога използвам и визуализацци при дишането докато медитирам - визуализирам си въздуха около мен видим - син на цвят, вдишвам го, той че изпълва спозитивна енергия и издишвайки го си визуализирам как той става червен, защото вече е насъбрал негативната енергия в мен и я извежда навън...Сега си спомням, че за пъпрви път медитирах в шести клас - бях си взел една мъничка книжчица от библиотеката на име ''1001 въпроса за природосъобразен живот''(мисля че се казваше така) и още тогава си медитирах, но не знаех точната дефиниция на думата ''медитация'', може би го правех защото виждах по филмите как източните кунг-фу воини го правят, а и ми беше приятно да гледам плъмъка на свещта и да съзерцавам. Концентрирах се върху пламъка за няколко минути, после затварях очи и си визуализирах пламъка, визуализирах огъня как изпълва тялото ми със светлина и жизнена енергия. Това в шести клас не продължи много дълго - писна ми и забравих за това.
А сега пак... 
Публикувано от: Veleroth в 7 Октомври 2019 00:27:00, Понеделник
Знам, че не се е писало от много време, но защо да не пиша ;D .
Моя начин на медитация е доста забавен, ако мога да го нарека така. Правя това, когато ми се налага да правя и нещо което не изисква по голяма концентрация от това да правя движенията в мускулната ми памет или, когато нямам какво по-хубаво да правя. Пускам си музика, не винаги, и затварям очи, дишам и издишам на спокойно, без да бързам и освобождавам ума си от всичко, докато в него няма нищо освен едно бяло пространство. В това пространство, аз, имам достъп до всичко, което минава през главата ми, всяка една мисъл, и аз сам решавам дали да текат мисли или не. Много е полезно, защото можеш да изчистиш лошите емоции насъбрали се през деня. ;D
Бях спрял да медитирам напоследък и вчера от нищото, просто почнах пак и се чувствам уникално.
Публикувано от: posleden в 7 Октомври 2019 00:40:32, Понеделник
Публикувано от: Libra777 в 7 Октомври 2019 01:16:01, Понеделник
Бягането на стадиона от досадно обикаляне като хамстер може да се превърне в приятна медитация - когато достигнеш до едно определено темпо и започнеш да си въртиш обиколките с него, е много лесно да си изпразниш главата и да се отнесеш... Помага концентрирането(но не втренчване) в една точка във въздуха пред теб - хем погледът не шари и визуалните възприятия не те разсейват, хем си с отворени очи и не можеш да се блъснеш в някоя лампа... (все пак трябва да се внимава с дълбочината на медитацията, че на наша Либра й се е случвало така да се заплесне, че почти да си отпечата оградата на челото). За тези, които не са фенове на бягането, при ходене в кръг пак би могло да се получи...
Това ми е любимият метод за медитация, защото хем тренирам, хем психически си почивам...
За изпадане в автохипноза обикновено лягам по гръб и си представям, че падам в бездънна пропаст... Не помня от кого го научих, но си го краднах и редовно го използвам - ефективно е...
Публикувано от: Jadis в 28 Октомври 2019 15:42:08, Понеделник
Медитирам и когато се разхождам сама, слушайки музика. Може дори да се размина с познат и да не го видя.
За изпадане в автохипноза обикновено лягам по гръб и си представям, че падам в бездънна пропаст... Не помня от кого го научих, но си го краднах и редовно го използвам - ефективно е...На мен това пропадане ми се получава от време на време на сън. Сякаш пропадам в пропаст с висока скорост или се возя в асансьор, който в повечето от случаите слиза надолу.
Публикувано от: volk22 в 28 Октомври 2019 18:34:16, Понеделник
На мен това пропадане ми се получава от време на време на сън. Сякаш пропадам в пропаст с висока скорост или се возя в асансьор, който в повечето от случаите слиза надолу.Сянката може да ти разкаже с какво е свързано подобно пропадане на сън от гледна точка на психологията. Автохипнозата е друга песен.
Публикувано от: theshadow в 29 Октомври 2019 14:50:54, Вторник
За изпадане в автохипноза обикновено лягам по гръб и си представям, че падам в бездънна пропаст... Не помня от кого го научих, но си го краднах и редовно го използвам - ефективно е...
...падане/пропадане и усещания около е сигнал за прекомерен стрес... Означава, че е време за уреждане с почивка...
Публикувано от: theshadow в 29 Октомври 2019 14:51:59, Вторник
На мен това пропадане ми се получава от време на време на сън. Сякаш пропадам в пропаст с висока скорост или се возя в асансьор, който в повечето от случаите слиза надолу.
...аналогично на отговора ми до Libra777...
Публикувано от: Libra777 в 30 Октомври 2019 10:12:40, Сряда
Публикувано от: theshadow в 30 Октомври 2019 10:23:01, Сряда
Публикувано от: Libra777 в 30 Октомври 2019 10:35:19, Сряда
Публикувано от: theshadow в 30 Октомври 2019 12:18:39, Сряда
Публикувано от: Libra777 в 30 Октомври 2019 12:49:13, Сряда
Май да взема да те послушам за почивката...
Публикувано от: Jadis в 30 Октомври 2019 16:23:38, Сряда
Публикувано от: Libra777 в 30 Октомври 2019 20:02:43, Сряда
Публикувано от: theshadow в 31 Октомври 2019 07:53:48, Четвъртък
Много интересно е това със стреса и връзката с пропаданията. А тогава как да тълкувам усещанията за вибрации по цялото тяло малко преди заспиване или това, което наричат сънна парализа. Действително е много по-неприятно отколкото пропадането, защото при първото ти се иска да мръднеш, но не можеш и сякаш нещо те притиска отгоре.
Усещането на вибрации не е сънна парализа... Сънната парализа от своя страна е често срещано състояние... Тя е възникваща за кратко неспособност за движение, говорене при заспиване или събуждане... Може да е придружено от халюцинации понякога или с разни по-необикновени усещания и възприятия... И може да уплаши неподготвен за съществуването на подобно нещо човек... Но не е опасна, ако говорим за здрав човек (без зависимости, без биполярно разстройство и прочието), минава от самосебе си до няколко минути...
Публикувано от: theshadow в 31 Октомври 2019 07:55:19, Четвъртък
Систематично... Не чак. Но чувството наистина не ми е неприятно [umnik]:)
Май да взема да те послушам за почивката...
Публикувано от: Veleroth в 1 Ноември 2019 01:34:19, Петък
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 1 Ноември 2019 07:35:00, Петък
Ако медитираш докато си в ОС, какво точно се води ?
Води се ОС. Ти при осъзнато сънуване вместо да се забавляваш медитираш??? Аз при ОС редовно летя, говоря със животните и със самата земя и... И направо си правя ОС-то фентъзи от класа.
А това, че си програмираш отпускащ сън не е медитация, а по-скоро разтоварваща програма в която се отдаваш на приятни усещания - слънце, вода, ветрец и т.н.. При медитация умишлено опразваш умът си от мисли и усещания.
Публикувано от: Jadis в 1 Ноември 2019 10:47:03, Петък
Пробвала съм да се "програмирам" за ОС, в който да получа отговор, но нищо.
Публикувано от: Astaroth в 1 Ноември 2019 11:11:30, Петък
Не искам да оставам на старото място, защото усещам, че път за мен тук няма, но нищо ново не се появява на хоризонта и това, което усещам е неяснота и мъгла.
Подобна ситуация и при мен. Разликата е, че думичката "място" в моя случай е с малко по-различно значение... Аз го карам на воля и инат... Всеки ден търся нова перспектива и не се отказвам. Приел съм го като изпитание за волята...
Иначе когато се намирам в такава ситуация, чувство на неяснота и мъгла, се опитвам да събера колкото е възможно повече обективна информация за себе си и ситуацията от хората около мен. Често пъти там се крият доста отговори... Образа за теб и самата ситуация, в тяхното съзнание е като да гледаш в огледалото. Показва много неща, абстрахиран от емоциите в теб самия спрямо ситуацията... Емоциите изкривяват погледа над реалността... Сама си го усетила и описала...
Цялото ми съзнание е обзето от мисълта за кариерата и колебанието, но решението не се появява.
Публикувано от: Jadis в 1 Ноември 2019 11:42:02, Петък
Когато се намирам в такава ситуация, чувство на неяснота и мъгла, се опитвам да събера колкото е възможно повече обективна информация за себе си и ситуацията от хората около мен. Често пъти там се крият доста отговори... Образа за теб и самата ситуация, в тяхното съзнание е като да гледаш в огледалото. Показва много неща, абстрахиран от емоциите в теб самия спрямо ситуацията...
Съгласна съм, но имам чувството, че от това лутане се разболях. Ето вече 2 месеца боря хрема и кихавица, а толкова дълго никога не е било. Разчопквам ситуацията от всички ъгли и страни, опитвам се да я погледна отстрани, отвътре, отвсякъде и най-вече да открия къде греша и какво ми пречи да направя крачка напред. Емоцията е само едната нишка, която ме дърпа назад и не ми позволява да се откъсна.
Хората около мен са прагматици и когато обсъждам ситуацията в повечето случаи ми казват: "Спокойно, ще се появи твоето нещо. Имай търпение." Естествено не пропускат да ми кажат, че аз съм си избрала навремето да правя това нещо и че съм изгублиа ценни години и сега промяната ще е по-трудна. Никой не е предполагал навремето, че ще се обърна на 180* и ще търся нова реализация. Дори и картите ми на почти всяко теглене ми показват "пътища", но засега мълчат по кой път да тръгна ;)
Публикувано от: Astaroth в 1 Ноември 2019 11:52:35, Петък
Естествено не пропускат да ми кажат, че аз съм си избрала навремето да правя това нещо и че съм изгублиа ценни години и сега промяната ще е по-трудна.
Това пък ми е най-любимото... И като ти кажат така - какво? Най-много да ти сложат още тежест около врата... Точно онзи ден имах скандал поради същата причина. А това, че промяната ще е трудна... Ако има достатъчно силен заряд и ясна посока хич не е трудна. За посоката и по-конкретно как да я намерим нека другите да споделят мнение. И мен искрено ме вълнува, защото съм си намерил временно решение което ще закърпи нещата, но не искам да оставам там завинаги. Май въпроса по-конкретно трябва да е "Как да намерим вдъхновението"...
Публикувано от: Jadis в 1 Ноември 2019 12:06:27, Петък
Май въпроса по-конкретно трябва да е "Как да намерим вдъхновението"...Чудесно предложение. Бих добавила и "Как да открием призванието си?".
Ще се радвам да се включат и другите с мнения, защото мисля, че темата е актуална за всеки човек и всеки един аспект от живота.
Публикувано от: Toara в 17 Август 2020 13:06:22, Понеделник
Когато работя, често изпадам в състояние да не чувам околните - предполагам че е вид медитация.Това описва състоянието на поток от позитивната психология.
"Резултатите от проучването показват, че хората откриват своето щастие и смисъл в живота си тогава, когато работейки по определени задачи попаднат в едно особено състояние на ума. Става дума за състояние на пълна концентрация и поглъщане в някакво занимание. Състояние, сходно със състоянието на екстаз, в което човек попада практически в друга реалност."
[/size]http://4eti.me/potok/
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 18 Август 2020 08:51:56, Вторник
Става дума за състояние на пълна концентрация и поглъщане в някакво занимание.Аз също често изпадам в това състояние и не защото съм погълната от работата, а защото върша нещо механично, което не изисква мисъл и се потапям в медитация. В него момент умът ми просто изключва и си почива. Няма емоции, няма мисъл - нищо!
Публикувано от: Jadis в 21 Август 2020 10:24:57, Петък
Публикувано от: Solar в 10 Април 2021 12:36:02, Събота
Публикувано от: Solar в 14 Юни 2021 20:48:30, Понеделник
На мен това пропадане ми се получава от време на време на сън. Сякаш пропадам в пропаст с висока скорост или се возя в асансьор, който в повечето от случаите слиза надолу.Точно, и при мен е така. Тези неща се наричат хипнагогични конвулсии (не намирам по-точни думи). Случва се обикновено в състояние преди заспиване или в много леката фаза на съня. Теориите защо това се получава са много, но както и Сянката е казал - една от тях е стресът.
При мен такова нещо не се е случвало по време на практика.