Публикувано от: theshadow в 16 Октомври 2009 19:20:31, Петък
Епифизата не става за извършване на нищо магическо.
Информацията по-долу принадлежи на в-к "Лечител"
Епифизата е най-малкото органно образувание у човека. Теглото й е 0,1-0,2 грама. Първи в древността за нея говори Херофил, живял преди около 2300 години. Той приема,че тя контролира умствената дейност на човека, че е клапан срещу "източването на жизнения дух", орган за "пророкуване и ясновидство", "седалище на душата". Първото й анатомическо описание е направил Гален (133-201 г.), който я оприличава на шишарка и смята, че е лимфен възел. Първата й рисунка е направена от Везалий (1543 г.), който предполага, че тя регулира гръбначно-мозъчната течност в стомахчетата на мозъка. Под влияние на френския философ-дуалист Рене Декарт (1596-1650 г.) се възражда представата, че епифизата е "седалището на душата". През 1695 г. руският учен В. Юрский пише книга за нея като за лимфен възел. През XIX век в научната литература епифизата започва да се отнася към нервните ганглии. Че е жлеза, се приема от Ф. Хенле (1879 г.) и Швалбе (1881 г.). Появяват се и описания на хистологическия й строеж. През 1898 г. Хойбнер обръща внимание на взаимовръзката на туморите й и преждевременното полово съзряване.
Той изказва и предположението, че епифизата има ендокринна функция. Влиянието на епифизата върху телесното и половото развитие с експеримент доказва през 1912 г. Фоа върху петлета. След премахване на епифизите им се ускорявал растежът на гребените им, по-рано се пробуждал половият им инстинкт, по-рано се появявала и способността им към пеене. Увеличили се и семенниците им. И сега тази функция на епифизата се приема като част от нейната физиология. Често основен клиничен синдром при заболяването й е преждевременното полово съзряване на момчетата с хипергенитализъм без увеличена сперматогенеза.
До 60-те години на миналия век едва ли не с пренебрежение се говореше за епифизата. В нея, особено след пубертета, се отлагат малки гранули от калциеви соли (калциноза, "мозъчен пясък"), намиращи се около съдовете й. Понеже тя е нечифтен орган, разположен в средната линия отзад на мозъка, лекарите я използваха (и сега също) като маркер, за да преценяват по рентгенови снимки на черепа дали мозъкът е изместен наляво или дясно, например от тумор.
Отношението към тази жлеза корено се измени, когато през 1958 г. Лернер успя да изолира от епифизи на бикове мелатонин. По-късно се установи и химическата му структура и той беше синтезиран лабораторно. Получава се от серотонин, който е производно от незаменимата аминокиселина триптофан. В епифизата в относително големи концентрации се установи наличието и на хистамин, норадреналин, аргинин и други биологично активни вещества. Всички те са с интензивна обмяна в нея.
През 1968 г. Вуртман, Акселрод и Кели намират, че синтезата на мелатонина в епифизата е до три пъти по-интензивна през нощта. Синхронно с промените в нея се променя и активността на други ендокринни жлези. Това даде основание да се приеме, че епифизата е "биологичният часовник", който се задвижва от слънцето.
Изяснен беше и анатомичният път, по който сигналите от фоторецепторите на ретината, като минат през горния шиен симпатиков ганглий и през хипоталамуса, се подават на епифизата. Ето защо образно се заговори, че епифизата е "третото око" на човека. При някои земноводни, например гущери, отзад и отгоре на главата им се намира едно образувание с големина на главичката на карфичка. Според някои изследователи това е рудимент на око. С него те може би са наблюдавали ефира, а не само пространството пред себе си.
Епифизата има отношение и към сезонната ритмика на размножаването при животните, което по правило се активира през пролетта. Във връзка с високата чувствителност към измененията на магнитното поле на Земята епифизата играе ролята и на един своеобразен "компас", ориентиращ животните в пространството. А това има значение при тяхната миграция.
Влиянието на епифизата върху останалата ендокринна система има основно инхибиторен (потискащ) ефект. Той се осъществява през хипоталамуса и стига до хипофизата. Въвеждането на мелатонин намалява теглото на хипофизата и съдържащите се в нейния преден дял хормони. По този начин се повлияват функциите на надбъбречната кора, щитовидната и половите жлези. Повлиява се и съдържанието на инсулина в кръвта. Активността на епифизата се изменя синхронно и с фазите на менструалния цикъл на здрави жени.
Хормоните на епифизата потискат биологическата активност на мозъка и нервно-психичната дейност, като се получава сънотворен, противоболков и успокояващ ефект.
При болни с депресия, трайна безсъница и при някои психични болести мелатонинът в урината намалява.
Определено влияние епифизата оказва и върху някои тумори. При премахването й в лабораторни животни ускорено се е получавал меланом - най-злокачественият тумор на кожата. В същото време екстракт от епифизата има противотуморен ефект. Това се свързва със стимулиране на структурите, чрез които се реализира имунитетът.
Публикувано от: theshadow в 17 Октомври 2009 22:33:05, Събота
Публикувано от: MIM в 11 Януари 2013 00:19:31, Петък
Публикувано от: theshadow в 11 Януари 2013 07:13:38, Петък
Публикувано от: gold_baby в 22 Април 2013 21:50:35, Понеделник
Публикувано от: Dominik в 14 Октомври 2013 01:01:44, Понеделник
Публикувано от: PAYMON в 30 Януари 2014 09:22:29, Четвъртък
Публикувано от: theshadow в 30 Януари 2014 18:12:49, Четвъртък
При студенокръвните (да- те също си имат такава екстра трето око, както вече писах многократно форума), та при студенокръвните третото око играе ролята на термометър...
Пък при амфибиите регулира цвета на кожата...
А аз ти препоръчвам да внимаваш каква литература четеш. Че то с тази литература, която си чел до тук, те и студенокръвните са с духовен живот, а ти остави- че и амфибиите (земноводните таковата) и те също духовно я раздават- всички по йогийски, ще им се не знае...