cecivalchanova, може ли да го оформиш като въпрос?

Мойто мнение е същото. Имам чувството, че те е страх, че нещата не зависят от теб. Може и така да е. Лявата половина е онова дето ни е непознато, невидимо и за което нямаме отговор, което предстои, но нямаме яснота и ни тревожи. Липсва ти увереност в твоите възможности и в това, че нямаш контрол над ситуацията....Нещата ще се подредят, просто трябва да отпуснеш напрежението вътре в теб и да имаш увереността, че всичко ще свърши както е най-добре за теб, тоест да оставиш нещата просто да се случат, приемайки трудностите и неяснотиите, без да се напъваш за нищо))))) Шъ съ справиш.

cecivalchanova, щом си нарамила Силата или тя е нарамила теб, няма кой да излезне на пътят ти! Не е въпроса какво си казала, а това че ти стиска да го направиш...променя нещата. ))))

Ами правилно си проследил мисълта на разговора ни. Може на моменти да залитаме, но пък смятам , се когато човек се вълнува от нещо и задавайки въпрос, търси не едностранен отговор. А Смъртта като такава минава през всичките й интерпретации, защото е част от самия Живот. Пък в него участваме всички живи създания. Но само хората май умеят да философстват на темата. Пак се сещам за гларуса. Стоя там няколко дена, на ръба на сградата. Сега го няма. Е, ...това инстинкт ли е или осъзната тъга, последвало примирение и фразата "живота продължава". Мен ме интересува всичко.
 В крайна сметка аз вярвам в прераждането. Без да изпадам в религиозни размишления и причините затова. Преживяването на клинична смърт за  мен не е сериозно доказателство за съществуването на живот оттатък. Светлината в тунела може да значи всичко. Не знам.  Но пък човек знае толкова малко и то само за света, в който реално може да докосне, види и усети. Невидимото , онова , което наричаме отвъд, не е отвъд, а си е при нас, само дето ние не може даго видим. И какво пречи, човек като се раздели с тялото си вземе, че умре за хората, да продължи да си съществува като съзнание. Съзнанието е енергия, пък тя не се губи...Трансформирала се...В какво? Опитът ни в живота е различен, уроците ни са подобни, но следват някаква индивидуална интерпретация. Следователно всеки постига различен резултат, който води до пречистване и еволюция на самото съзнание. Едно такова отворено, разширено, придобило опитности съзнание, може да проумява и вижда много повече тайни скрити в живота  от друго такова.  Казват , че съществува връзка, "сребърната нишка",която свързва човека и неговите енергийни тела със света на Невидимото, вкоето един господ знае какво има. От там идвал животът ни..... Може би на определен етап, когато човек започне да си отива от този свят,преди тази връзка да изтънее и да се скъса съвсем, може да има начин живота в човек да се върне и да продължи. Тук си говорим за Смърта като физически акт - тоест смърта на тялото. То отслабва поради болест и не може да държи енергията заземена. В този момент се къса връзката и настъпва края. На един етап става необратимо. Но може би има вариант, в който уж отишъл си човек може да се върне..Как и от кого? Това съм се питала често. Как става номера!?))))

myself,  духовното его е доста ....самодоволно и арогантно. Висша форма на "еволюция" - тоест аз или ние сме най-висши.  Това е до момента, в който не те подкара живота, както той си знае. Въздушните кули падат и ужасноо боли)) Минах такъв период. Добре, че беше в лека форма.

coolest, хората са еволюирали за това))) Започвам да мисля, че всяка наченка на съзнание води до развит, еволюирал егоизъм, садизъм, еснафщина и меркантилност. Естествено, едно куче не може да е еснаф!! Нито може да се кипри пред огледалото и да се гнуси например. Но има характер. Проявата на характер определя и определено индивидуално поведение. Та...си мисля и за сетен път се дразня от това нещо еволюцията. Човек се хвали , че е надмогнал инстиктите си,  започнал е съзнателно да гради, за да си осигури храна и защита, ок, лошо няма. Но всъщност освен инстинкти е развил и нещо друго   - алчност и самодоволство. Станал е и философ - започнал е да разсъждава - задава си въпроси и си чака отговорите.

Радвам се, че е така Tupi, . Мнозина, когато потърсят помощ, очакват чудеса. А всичко е вътре в тях, но не знаят как да го предизвикат и го изкарат наяве в живота си, всичкото това изобилие.  Как да постигнат баланса - работа, семейство...Истината е че няма готова формула         , ала -бала, дето всичко става с "отключване на късмета" и така... Само трудностите ни карат да се замисляме кое не е наред в живота ни и кога е дошло време за промяна и израстване))